Дефакто, нещата сега не са идеални, но са ок и нямаме големи проблеми с мен детегледачката и тати, когато е тук. Дали е оптимално -- не съм сигурна, но детето е здраво и усмихнато, малко глезеничко. Може да не е най-развитото дете на света, да не ходи на гърне, да не се храни сам, но говори доста думички (все още не прави словосъчетания) и обича да му чета книги. За развитието ще гледам да се включа аз с повече и разнообразни активности, когато сме заедно.
Относно яслата, колкото родители и деца-толкова мнения. На някои родители и деца наистина им харесва, други съвсем не могат да се адаптират и много боледуват. На мен майка ми много негативно ми влияе и ме плаши с "коктейли от вируси", висене по болници, страхотии и клекнах за яслата на този етап. Особено с мнението на педиатърката, че е рисковано за бъдещото бебенце.
Но аз забелязвам, че на моя син страшно много му харесва да играе с батковци, търчи след тях, гледа ги, плаче и иска да му дават топките си, бордовете си и тн. Тоест, търси социализиране, нищо, че е малък. Заради това си мисля, че все пак той е от социалните и адаптивни деца.
Сега обмисляме разни развиващи занятия, подходящи за него и особено за него и мен заедно през уикендите.