"Ние" ми хареса на мен, но "1984" ми въздейства много по-силно, Може би защото книгата на Оруел четох докато бях в гимназията, а тази на Земятин открих преди 2 години.
- Публикувана: 15 окт. 2019, 09:12 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2020, 10:27 ч.
В момента чета ... 62
_re_ge, аз също много бях харесала "Да защитаваш Джейкъб", когато я четох.
Интересна , макар и не особено популярна във форума книга, предизвикваща много въпроси за размисъл.
Интересна , макар и не особено популярна във форума книга, предизвикваща много въпроси за размисъл.
Чета Да защитаваш Джейкъб по препоръка от тук. За съжаление нямам време и за сега съм я преполовила, но ме тегли тегли да чета. Много ми напомня по нещо Невинен до доказване на противното. Отделното е засегната темата родители / тийнейджъри и понеже имам един такъв у дома, това допълнително внася емоционална окраска в прочита. Питам се как бих постъпила, какво бих направила...
Много ми хареса и на мен историята за Джейкъб и ме замисли.
Вчера докато не я прочетох не мирясах. Потрисаща книга. В тази книга няма нищо криминално, това е по-скоро книга за размисъл. Ама много размисъл.... днес чак я разказах на мъжа ми и двамата обсъждахме темата. Толкова е трудно да запазиш златната среда в поведението си на родител. Под впечатление съм цял ден.
Знаете ли нещо за другите книги на Автора - Линдей (Линди на други места) . Намерих онлайн за четене две книги и не знам с коя да започна.
Ето какво съм написала за "Да защитаваш Джейкъб" в ГР (дала съм 4*):
"Интересен и заплетен трилър, подвигащ сложни морални въпроси като съществуват ли "гени на убиец" и предават ли се те по наследство; познаваме ли изобщо собствените си деца и много други....
В началото малко ме дразнеше стилът на автора, но после свикнах.
Романът ми хареса и го препоръчвам."
И сега стоя зад мнението си
"Интересен и заплетен трилър, подвигащ сложни морални въпроси като съществуват ли "гени на убиец" и предават ли се те по наследство; познаваме ли изобщо собствените си деца и много други....
В началото малко ме дразнеше стилът на автора, но после свикнах.
Романът ми хареса и го препоръчвам."
И сега стоя зад мнението си
Току що завърших "Книга за Балтиморови ". Мисля, че не веднъж сте я обсъждали тук. Чудя се само защо чак сега я прочитам. Силно впечатлена съм. И от книгата, и от автора. Чете се леко, бързо. И нормално. Голяма част от повествованието е през очите на дете. Постоянно се преминава от една година в друга, НО лично за мен е толкова добре и плавно разказано, че нито за момент не остава място за някакво объркване. Сякаш пред теб има части от пъзел и с всяка страница, малко по малко той се подрежда. Темите от живота: че той е като кардиограма. И сме долу, и сме горе. За нещата, които не са такива, каквито изглеждат. За изборите, които правим и как чертаят всъщност живота ни. И да, за любовта. Хареса ми, много! 
Приготвила съм си и останалите му две.
Приготвила съм си и останалите му две.
Прочетох "Вратата" на Сабо, тя също е за отношения, които, въпреки че не разбрах докрай, ме разтърси.
Много си лоша
веднага тръгнах да я търся ! 
Затворих "Споделен живот" на Джоди Пико... 
Отдавна не бях чела книга, в която до последно да не мога да определя "на чия страна съм"... Дано никога не ми се налага подобен избор, като на родителите, дано!
Отдавна не бях чела книга, в която до последно да не мога да определя "на чия страна съм"... Дано никога не ми се налага подобен избор, като на родителите, дано!
Затворих "Споделен живот" на Джоди Пико...
Отдавна не бях чела книга, в която до последно да не мога да определя "на чия страна съм"... Дано никога не ми се налага подобен избор, като на родителите, дано!
Отдавна не бях чела книга, в която до последно да не мога да определя "на чия страна съм"... Дано никога не ми се налага подобен избор, като на родителите, дано!
Вече съм на стр.200
Съгласна съм че да създадеш дете за резервни части е отвратително, но да си родител на дете с проблем е много трудно. И колкото и да се стараеш е ужасно сложно е да спасиш баланса. Общо взето, в живота ми има сервирани проблеми наподобяващи тези ( не от толкова генерално естество като в книгата , но не по - малко трудни за преодоляване от един родител) и трябва да кажа, че само ако не си бил в "обувките на такъв родител" е лесно да разделиш нещата на черно и бяло. Обаче иначе , както казах , балансирането без засягане на всяка от страната по един или друг начин, изглежда на моменти невъзможно.
Когато четох "Споделен живот"много ме беше впечатлила. Нестандартна , уникална .Мисля си, че когато родителите са пред такъв проблем, те се чудят "кой път да хванат", за да се справят и намират едно теоретично решение. И когато това "решение" стане реалност, те търсят начин да запазят всичко, защото им е скъпо и, мило и нямат приоритети. Товарът им пада, когато някой вземе решението вместо тях. Хора сме. Слаби сме. Не можем да избутаме птичето от гнездото
"Хлебарките" е втората за Хари Хуле, първата е "Прилепът" - аз прочетох нея, защото предпочитам да ги чета поред. Бях чела лоши отзиви за "Прилепът", очаквах и на мен да не ми хареса много. Но се оказа, че книгата е доста прилична. Напълно е възможно по-нататък да са по-хубави, сигурно затова и Несбьо е настоял издаването им на български да не започне от първата или втората книга.
И аз да се наредя до другите, които прочетоха "Истории от 90-те". Много интересна колекция от истории, човек има за какво да се замисли, всеки от авторите се връща към нещо различно, което му се е случило тогава, набляга на различни неща. Приятно ми беше да се върна назад и да прочета как тези хора са видели 90-те, с какво са ги запомнили. Някои неща от този период, които се споменават в книгата, явно удобно бях забравила, нали вече не са част от живота ни (и дано никога повече да не се връщат)... Книгата е хубав повод да се върнем към спомените си и евентуално да се опитаме да ги преосмислим.
Между другото, този шведски трилър, който започнах, е много необичаен и доста стряскащ.
И аз да се наредя до другите, които прочетоха "Истории от 90-те". Много интересна колекция от истории, човек има за какво да се замисли, всеки от авторите се връща към нещо различно, което му се е случило тогава, набляга на различни неща. Приятно ми беше да се върна назад и да прочета как тези хора са видели 90-те, с какво са ги запомнили. Някои неща от този период, които се споменават в книгата, явно удобно бях забравила, нали вече не са част от живота ни (и дано никога повече да не се връщат)... Книгата е хубав повод да се върнем към спомените си и евентуално да се опитаме да ги преосмислим.
Между другото, този шведски трилър, който започнах, е много необичаен и доста стряскащ.
Скрит текст:
Цялата идея е да се покаже начинът на мислене на психопатите, така че читателят да влезе в главата им.
Препоръчани теми