Турски език в българска детска градина???

Моите всички приятелки от турски произход говорят български като роден език. За България говоря.

Не виждам жената да е казала, че вкъщи говорят турски.

Тук е споменато.

Да, това го видях. От това се предполага, че вкъщи говорят български.

Според мен няма никакво значение дали турският, който говорят тукашните турци вкъщи, е "правилен". На мен въобще са ми доста смешни окачествяванията на диалектите като нещо неправилно - а този турски, макар и най-вероятно примесен с български думи, е вид диалект на турския език. Но според мен е проблем това, че тези деца, на авторката и останалите, могат и да не научат български свободно като роден, защото той сега се учи, в градинска възраст (ако не в бебешка, както е при българоезичните семейства), в училище е малко късно за някои. Остава акцент, ако не друго. А понякога и други затруднения остават. На детската градина това и е една от ролите, нали затова въведоха две задължителни предучилищни години - основно заради циганчетата, ама циганите поне нямат или рядко имат циганки учителки, а тук явно на учителката не и пука или съзнателно не желае да ги учи на български.

Добре де, едно дете, което не научи добре български, независимо какъв е произходът му, каква реализация очаквате да получи по-късно? Тепърва да го учи в гимназията ли? Или въобще да не знае български и как ще си изкарва хляба?

Въпреки че семейството е от турски произход, може вкъщи да общуват на български. Срещала съм такива случаи. Тогава детето ще си научи българси без проблем.

Но това което ме озадачава е, че все пак като дойде предучилищната подготовка си има програма за следване. Децата лека полека трябва да си обогатяват речника на български, за да могат да преразказват, започват да разпознават буквички, да се упражняват да "пишат''. Тогава тази учителка как ще им преподава бълграски, (предмет, който е заложен в програмата) ? Български като чужд език ли ? За мен турският е малко несъвместим с програмата за предучилищната подготовка.

Езикът е бонус още повече в по-млада възраст. Имам съседи турци на улицата, ами те и техните деца говорят перфектен български. Нямаме никакво деление по отношение на етнос. Две три семейства са и са в чудесни отношения с всички. Обаче децата на българите в случая са ощетените, че имат един език по-малко от тях. Колкото и диалектен и остарял да е турският им, то съседите си се разбират спокойно с гостите си от Турция, гледат си без преводач турските телевизии и тн.
Значи тоя език все ще им влезе в употреба и може да бъде коригиран при нужда, ако родителят знае същия и го употребява  книжовно и грамотно. На времето една мила колежка туркиня казваше - * От език зараль няма.* Каквото и да значи това, най-вероятно вреда.

Внуците ми са билингва/ със западен език/, едно дете схваща езика точно така както говорят майка му и баща му, никакъв проблем в случая. Просто допълнителни думи в речника и мозъка, който има огромен капацитет, предвид че ние ползваме само 10%.
Дори зет ми стимулира дъщеря ми да говори на още два езика, освен тези, които употребяват в къщи, защото един детски мозък е много по-благодатна почва.

Обаче друг проблем е фактът , че в официални институции се неглижира употребата на българския език. Това за мен вече е неприемлива политика, която се лансира години наред.
Майчин език може да се научи и в къщи, но грамотност по официалния втори език са длъжни да дадат учителите. За да има равен шанс детето с всички останали етноси, където учи.

Не съветвам майката да сезира, когото и да било в случая ако регионът е смесен, защото освен да си навлече тенденциозно отношение, нищо друго няма да промени. С глава срещу стени/ пренебрегнати закони/ не се воюва още повече ще извъртят нещата йезуитски и може да вмъкнат пак актуалната мантра напоследък расизъм.

Предвид интелигентността на AymiRa, предполагам, че след време ще успее да канализира в правилната посока и двата езика. Та и в българските семейства често се говори на диалект и ако едно дете не бива коригирано навреме как да се изразява, то ще си порасне правоговорно неграмотно.

Тревогите на авторката са напълно основателни. Децата в турските села не знаят български. Усвояват в училище някакъв минимум и това е. Речникът им е беден, говорят със силен акцент, неправилно говорят и пишат, успехът им е по-слаб не защото са глупави, а защото в града вече обучението се води на български, т.е на език, който не владеят като първи. Идвайки на 14 години в града да учат те продължават да говорят помежду си на турски дори в часовете в училище и не усвояват български на нужното им ниво. В селата им пък българска реч няма да чуете, в магазина могат и да не ви обслужат като им заговорите на български. В някои училища дори се преподава на турски вече. Говоря за училища в турските села в България!
Единственият полезен ход на авторката е да изведе детето от тази среда и да го вкара в българска среда в града. Само тогава детето ще научи правилен български, ще има достатъчно богат речник и равен шанс в училище. Ако няма такава възможност, то у дома говорете само и единствено на български, гледайте само на български и слушайте само българска музика, четете книжки, т.е поне у дома потопете детето в българския език.
За да усвои едно дете два езика като родни (билингвисти) , то трябва да живее в двуезична среда - у дома на един език, навън на друг.

Имам много близки български турци, на различна възраст, ако това има значение, и всички говорят български като роден език. Та не знам откъде идват тези песимистични размисли.

Чакайте да видим дали схващам .... Ако някой допусне правописна грешка или пише на латиница, се изреждат поне тридесет от "дамите тук", за да обяснят колко много е важно да си грамотен. Обаче сега изведнъж заместването на българския език с турски (и то не къде да е, а в държавно учреждение) е въпрос на толерантност ... Ами съжалявам, но явно представите ми за интеграция са доста различни от вашите. В този дух предлагам и в училищата с по-голямо ромско присъствие, всички учители да преподават на ромски език. Така и българо говорящите тъкмо ще научат още един език, нали знанието е богатство.
 Не ме разбирайте погрешно, една от близките ми приятелки е туркиня и е най-добрия човек, когото познавам. Обичам я от цялото си сърце. Нямам нищо против етноса, но това което пишете тук е жалко и лицемерно !!!

ФрауДанна, за първи път се сблъсках с турци, които не говорят добър български като станах студентка в Шумен. Преживях културен шок. Да, имах съученици турчета в основното училище, но те говореха чист български. Говореха на български и с родителите си, но живееха в голям областен град с преобладаващо българско население (Не Шумен) и през 70-те и 80-те години. Те никога не говореха помежду си на турски. Някъде в 6 клас в класа на дойде туркинче от друг регион, което почти не говореше български и нашите турчета при опита й да говори с тях на турски просто я изолираха и не я приеха. Работя в училище в родния си град. Професионална гимназия. При нас идват 50% турчета от села с турско население Родителите на някои говорят чисто български, но децата им не. Колеги от Шумен още преди десетина години казваха, че в града идват в гимназия ученици от селата, които не знаят български, защото на село в българското училище им е преподавано на турски. И това са фактите. Работила съм в такова село. С учителите турци децата говореха в училище на турски. Във втори клас имаше ученик, който не знаеше български и другите деца превеждаха като го изпитват или когато трябва да комуникира по някакъв повод с учителката. В селото имаше две български семейства, като едното дори беше българо-руско. Детето знаеше турски, но не и майчиния си руски. Със съучениците си говореше на турски. Веднъж ме казвам:
-Ех, Ники, ти хубаво си научил турския, но кога Т ще научи български?
А децата не ме разбраха и отговарят:
- Ама той много хубаво говори турски.

А материалът в учебниците като е на български какво правим тогава? Какво учат и усвояват тези ученици? Още турски дипломи не издаваме доколкото ми е известно.

Милитана, а защо мислите матура по БЕЛ се взема с 23 точки от 100?
Извън елитните училища, знаете ли колко ученици отговарят на последния въпрос на матурите, който е есе или изложение по някаква тема? Българчетата също избягват тези въпроси. На останалите играят на тото. Ако матурите са 51 точки за 3,00 както трябва да бъде, голяма част от гимназистите, независимо от етноса им няма да я издържат. Тъжен факт, но това е реалността.

А защо трябва да е така? Пак ли толерантност? И към какво - към неграмотността ли? По-добре ли е да вземеш диплома, която не знаеш за какво ти служи?