Проблем с оценяването в първи клас

напротив. в общия случай трябва да се оценява резултат. това, че за някой е лесно, а за друг - трудно, е отделен въпрос и зависи от много фактори. щом не се получава, значи усилието е малко или неправилно. ето щерката е зле или поне беше бая зле по английски. ами защо? категорично защото не полагаше достатъчно усилие. започнахме да се занимаваме, да пише, да чете...дръпна. 
а бележници в първи клас е голяма тъпотия. предполагам, че е доста стресиращо или демотивиращо за децата. то това се постига като краен резултат от сегашната система - или се невротизират децата, или спира да им пука.
не коментирам изключения и здравословни проблеми.

Именно, ние какво оценяваме - резултат или старание? Ако оценяваме резултат, значи усмихнато човече за резултат. Ако оценяваме старание трябва да има друг символ, който оценява старание.  Оказваме се с необходимостта от две системи - човечета за резултат и бонбончета за старание. Не може с едно нещо да се оценяват две неща.
Наскоро в друга тема с Лиляна имахме подобен спор, в който нейното твърдение беше, че понякога пише по-висока оценка на ученик (при това в гимназия!), защото бил се постарал. Има някакъв системен разнобой в системата на оценяване и той се поощрява едновременно от учители и родители. Контролното е за резултат, не за старание.

Аз съм виждала контролни работи на моето дете мин. година с някоя друга грешка, но с оценка 6. Но без това моето мнение е, че оценките са просто цифри и не винаги са обективни, важни са знанията. Та се опитвам да обясня и на детето това. Важното е да знае, да се концентрира и да не си го слага на сърце, че има калинка с 4 или 5 точки.

С някоя грешка може да има шестица, грешките също имат различно тегло.

Може, да оценява както намери за добре учителката, това й е работата. Лично у нас ние искаме детето ни да знае определени неща и там натискаме.

и аз наистина съм на мнение, че знанието е по-важно от това дали ще има 5 или 6. то всеки може да седне и да назубри материала. пак пример с английския - на някакво контролно в началото на годината има 5, не знам по какви критерии. аз ѝ казах, че за мен е за 3 /хайде да съм по-ларж, щото е малка още/. та не е важно, че има добра оценка, щом не знае /достатъчно/.

В електронния дневник има похвали, които се пишат за старание и упоритост /при дадено затруднение/ и забележки - при ненаписано домашно, неподготвен за час и т.н. Оценките се пишат на писмено изпитване, домашна работа, контролно и т.н. Т.е. различни методи за старание и резултат.

Проблем е бързото преминаване през материала и никакво време за затвърждаване. Децата, които ходят на допълнителни занимания - спорт или нещо друго, нямат никакво време за упражнения. Реално докато си напишат всички домашни и са уморени, пък какво остава да имат време да упражнят трудните моменти.

Имат една камара помагала, които за мен, в по-голямата си част, са излишни.

В началните класове не препускат по материала, особено пък в първи клас. Отделно текстовете в буквара са толкова тъпи, че децата ги четат с недоумение. Вярно, няма много опции да съставиш изречение с изучени четири гласни и четири съгласни, но пак са тъпи. Децата с що-годе добра подготовка от ПУК и като езикова система много бързо се справят. Досадни са ченгелчетата и луличките и децата нямат търпение да им се махнат от главите и да започнат същинските букви. Хем се влачат до края на първи клас, хем накрая сума деца са зле. Това вече не е само от системата, а от основата, с която влизат в първи клас.

И на мен винаги ми е било чудно това.
Уж няма оценки,ама има"човечета"и други подобни.И защо? Не е ли целта наистина да няма конкуренция и оценяване в този ранен етап,за д амогат децата спокойно да навлязат в учебната система.
Когато моетодете беше в първи клас имаше оценки от типана "Отлично", "Мндобре"-все същата работа.

И отлично справилото се дете може да е устно поощрено,похвалено,а не да си брои"човечетата" .
А дете, което има затруднения, но полага старание е не по-малко запохвалаот дете,чиито родителиса го натиснали на4,5 да учи таблица за умножение/ образно казано/

Деската, съгласна съм.
Андариел, винаги е така - тези, които влизат с някаква по-голяма подготовка тъпчат на място, а другите са пришпорени. Има обаче и друго. Чувала съм начални учители, които предпочитат децата да тръгнат от равна позиция и нечетящи и несричащи в първи клас, за да вървят заедно. Не знам за други градове, но в нашия подготовката в трета и четвърта група си е от детските учителки, а не от начални. Говорила съм и с тях - те нямат нужната подготовка на началните да ограмотяват децата. И става така, че някои деца са с неправилна техника на четене, която запазват до късно в училище. И да, в нашите детски градини готвят децата, но не им дават много зор.
А дали препускат в първи клас - да, препуска се, ако текстовете в буквара се вземат до края на февруари. В нашия клас стана точно така - през февруари и март забавиха темпото, защото реално нямаше какво да правят до края на март, когато трябва да приключат буквара. Та те го свършиха през февруари. На 7-8 февруари четоха уроците за трети март и мама. През декември пишеха диктовки на изречения и текстове от по 1 страница в тетрадката. Наистина има периоди, когато се препуска (взема се много нов материал) и после, когато се забавя темпото и се тъпче на едно място.
Добрият учител трябва да съумее така да си върши работата, че нито неможещите да са претоварени и пришпорени да догонват, защото те реално няма какво да догонват, вървят си по програмата, такава, каквато е и на вече можещите (дръпналите напред) да не им е скучно. Например можещите да четат може да четат странични текст (приказка), да работят по допълнително помагало, докато останалите учат основния материал. Вярно, че се получава малко като работа в слят клас, но не е и невъзможно.
Родителите помагат доколкото могат, но не винаги имат правилен подход или знания, все пак родителите са на различно социално и образователно ниво.

Човешката природа е такава - винаги се съизмерва с другите и винаги оценява. Хората, в частност децата, сами търсят оценка и много ревниво внимават дали другият е получил два бонбона или един. Липсата на оценяване под някаква форма е мит, който възрастните много искат да поддържат, подведени по другия мит за това как всички деца са еднакви.
Като при възрастните на работа е - едва ли Мария ще е много доволна, ако е свършила един обем работа  с много добро качество да получи усмихнато човече (20 лева бонус), а Албена е свършила работата с добро качество или не я е довършила, и тя получи усмихнато човече за старание (20 лева), нищо че работата не е извършена със същото качество, защото тя толкова си може и дай да няма сърдити. Има сърдити и в един момент Мария ще спре да си мълчи и ще си каже "ха, аз да не съм по-будала от Албена" и учителката не прави добра услуга на Албена, защото е видимо.

Учителите тогава трябва да разделят децата на класове от напреднали, средно ниво и такива със затруднения. Обаче тогава ще се окаже друг проблем - ще започнат родителите и самите учители помежду си да се оплакват - лесно му е на този с напредналите, а аз какво да кажа с моите със затруднения.

Понеже съм спомената. Обяснила съм, за въпросните човечета. В електронните дневници също се отбелязва. Това е оценка, за това доколко детето усвоява и се справя с материала. Защо да няма, за де не се допуска конкуренция. Ами, точно тя ще мотивира децата да се стараят повече. Все пак това вече е начално образование, а не Детска градина. Айде, не се вкопчвайте в децата, пуснете ги смело да се обучават.
Май сте забравили, че е по наше време имаше "Браво", "Отлично" 'както и печати.

Извън темата е, но да питам, за което се хизвинявам - как се отразяват в електронния дневник човечетата?

Те хубаво учителките предпочитат това или онова, но има деца, които преди първи клас с лекота са усвоили смятането, буквите, четенето и т.н. Моето като от 2 годишно само букви и цифри са му в главата какво да прави? Само това го вълнуваше и още го вълнува. Специално не го занимавах в тази насока, а само отговарях на въпроси и пак в първи клас пишеше думи, смяташе без проблем до 100 и четеше, но не можеше да сричкува, та се научи в първи клас. Учителката в началото ми мърмореше защо детето знаело буквите да ги пише печатно и така тя не обичала, защото такива деца мешали начините на писане на думите. След 3тото оплакване аз й обясних, че аз съм му казала да пише буквите, които са взели ръкописно, а тези, който не са взели - печатно. И като вземат всички букви ще започне да пише печатно, но няма да спирам детето да си пише като му се пише. И сега детето пише с печатни букви като си пише нещо у дома, а в училище ръкописно. Няма да го спирам или поправям, така или иначе в един момент ще си направи смесица м/у ръкописни и печатни букви както всички нас.
След като се троснах на учителката, тя повече не посмя да се оплаква, започна да се оплаква, че детето пишело грозно. Питах я за калиграфи ли ги учи и тя в първи клас как е писала.... важното е да пише четливо и правилно.
После в края на първия срок започна да го хвали като тогава беше минал лимита за четене на думи в минута и беше започнал да се старае да пише красиво.
Така, че угодия няма, а и имам чувството, че като питаш учителка за детето, тя гледа да намери някакво косурче.

Mama Ru, нашата така им дава допълнителни задачи или ги кара да си носят книжки да четат в час, ако са свършили с текущите задачи.

Недоумявам - детето чете, ама учителката защо не четяло на срички! Не й е кеф на учителката нещо твоето и това е! И идеален да е, тогава ще тръгне да ти обяснява как е потискащо-идеален и другите се дразнят, нека не е чак толкова идеален, за да не дразни другите!