Проблем с оценяването в първи клас

Точно така е, но това не означава, че е нормално да бъде по този начин. Още по-малко, че би трябвало хората просто да се примиряват с унизително отношение на учител към детето им, особено когато това е основният такъв от първи до четвърти клас.
Моят син-третокласник е с отличен успех, който изцяло се дължи на подготовката вкъщи. Но аз имам налична образована баба, която замества много качествено занималнята. Училището е място, където детето ми по-скоро демонстрира знания, а не получава такива. Говоря за "елитно" столично училище с амбициозна учичителка. И не, това не е нормално. Още по-лошо е, когато учители го възприемат за нормално.
Ето два линка описващи ситуацията. Не съм съгласна с всичко изводи в статиите, но данните и особено графиките-сравнение на различните страни, достатъчно добре показват къде сме ние.
https://baricada.org/2016/12/08/international-studies-show-educa … lity-in-bulgaria/

https://www.mediapool.bg/balgarskoto-uchilishte-zadalbochava-sot … a-news257467.html

Нормално не означава, че одобрявам. Да речем, че е фактически вярно това с учителите. Жалкото е, че дори в училища с добра репутация голяма част от отличниците са отличници благодарение на родителите си или извънучилищна подготовка, а не основно на учителите. Моите деца имаха късмет с начални учителки с изключение на смяната на една от тях заради стачката, но пак не беше абсолютно достатъчно, защото класът беше шарен и системата има ограничения - за 35 минути трябва да се вземе нов урок, да се препита по стария, да се усмирят шумящите. И то времето свършило.

Четох коментарите само на първа страница, после ще наваксам.

Дъщеря ми тръгна първи клас не знаеща азбуката. Дори не можеше да срича. Беше й доста по-трудно, в сравнение със съучениците. Да не говорим, че е в "елитно" училище, с мнооооооого домашни. Просто е на съседната улица, виждам училището от спалнята си. Иначе сигурно не бих си го причинила.

До края на първи клас почти успя да изравни нивото, като остана сричането. Това й действаше доста депресиращо. Започна втори клас доста силно обаче. Тези, които в първи клас можеха, се оказа, че лятото не са дръпнали напред. Просто са останали на същото ниво, докато дъщеря ми цяло лято работи по български и математика. Сега й е значително по-лесно.

Голям плюс, обаче, изигра госпожата, която за миг не допусна някое дете да й се подиграва. Спирала е всичко още в началото. Карала е другите деца търпеливо да изчакват сричането на дъщеря ми. Подкрепяше я винаги във всяка трудност и проявяваше разбиране за ненаписани домашни, когато й се налагаше да отсъства, заради състезания. Наваксвахме и с уроци и домашни, но не винаги се случваше точно за следващия час да е подготвена. Втори клас започва за сега с голямо желание и лекота и се надявам така да продължи.

Та пиша това за успокоение на авторката, че не е болка за умиране, че детето не знае буквите и не чете на този етап. Просто не сте попаднали на читав учител. По възможност вземете мерки бързо, за да не стане още по-зле.

Много зависи и от това какво влияе на детето и какво го мотивира и впечатлява.
По стечение на обстоятелства ( които не искам да коментирам ) нашата госпожа първи клас напълно игнорира детето ми при все че то си тръгна на училище ограмотено (можеше да чете от 6 годишно  , да пише, да смята ). Сложи го на последен чин и въобще не го отразяваше,  До степен в която той като отива след часа да й задава въпрос му отговаряше че нямала време да се занимава с това. Детето каза че просто няма да ходи да я пита повече, разбрал неразбрано предпочита да му бъде разяснено вкъщи. Но синът ми се оказа  от децата които нямат нужда от голямо одобрение и поощрение специално от класната...  дете е  , което не се озлобява,  не завижда, просто е някакъв неконфликтен, спокоен и положителен. Когато трети клас детето очевадно дръпна напред на фона на всички деца с обща култура благодарение на много четене ,включително и в писането на преразказа и съчинения, тя си позволи да го забележи, да го сложи на първи чин, да го  праща на олимпиади. Това обаче моят син също не го впечатли  - той си е такъв.  Дори у дома коментира че това скъсяване на дистанцията по-скоро не му е комфортно, защото го усеща фалшиво. Но пак не си е позволил промяна на отношение към класната - равно и индеферентно. Така му е добре.
Ако обаче детето има нужда от внимание и поощрение от класната ,ако се засяга че другите се оценени а то не, ако го натъжава че го сравняват несправедливо по-долу по сравнение със съучениците му, тогава тази ситуация за него много болезнена и трябва да бъде решена .

Дам, не е нужно детето да знае да чете и пише, но в предучилищната се учи, а вкъщи, лятото преди първи клас трябва лекинко да се побутне каруцата, за да е по-лесно на малкото човече.
Като педагог имам опит с тези деца, които не знаят да си напишат и името в първи клас. Трудно е, но това ни е работата, да ги научим и се иска много, ама много търпение.
Идват доста подготвени деца, също и това наистина е стрес, за тези с които вкъщи не се е работило поне малко предварително.
А за човечетата, така нар. оценки, ами такава е системата Няма начин да поощриш дете, което не се справя с усмихнато човече в тетрадка с лошо написани буквички или цифри, но може устно, да му кажеш, че и то ще се справи, за да е спокойно.

А имате ли дори бегла представа какво неимоверно усилие е за някое дете с дислексия/ дисграфия/ диспраксия да напише тези разкривени ченгелчета и буквички? Колко часа е работило, за да запълни страничката? Колко сълзи е проляло, че не се получава? Как се окрилява от "незаслуженото" човече? И как се обезкуражава от липсата му и по-скоро от това, че не отговаря на високите критерии на учителката, която счита неговите усилия за недостойни?
Усмихнато човече/ печатчето са поощрение за старанието, не оценка за знание.
В София както чета май децата масово тръгват подготвени от градината (научени да четат). Ами дайте да променим програмата тогава. Не става така. В нашия град учителите предпочитат деца, които не могат да четат пред две-три предварително можещи. А ситуации като тази с дъщеря ми - от 22 деца 15-16 да могат да четат предварително са много редки.

Judith Becker, бихте ли ми обяснила каква е логиката да се слагат печатчета с усмихнати човечета, вместо оценки с цифри до 4-ти клас, ако те изпълняват абсолютно една и съща роля?
И наистина, в този начален етап, в който децата трябва да развият своето желание за учене, как стимулирате полагането на старание и усилия, ако е важен само крайният резултат?
Какво вие бихте направили, ако имате в класа дете като дъщерята на мама Ру, със съвсем обективни затруднения? То никога ли няма да е достойно  за усмихнато човече?

Децата вече тръгват на училище полу- ограмотени ( ако мога така да го нарека) .  Нека не забравяме , че по сегашната образователна система те започват  от пет годишни и имат тези занимания в детската градина. Примерно при сина ми подготовката беше от предучилищна. В момент при племенницата ми се смята от пет годишни. В предучилищната имат домашно - пишат ченгелчета , други.  Вече е норма тръгвайки на училище да познават букви, цифри да могат да пишат печатно с елементи на ръкописно изписване, щом знаят букви често четат в различна степен.  Прословутият тест за училищна готовност е доста обширен и аз се чудя как го минава дете което не познава нито една буква или цифра. Вече не е като преди - да тръгваш на училище с абсолютно "бял" мозък.
Аз лично виждам едно огромно разминаване между Дг и училищата. Детските градини гледат да избутат децата последната година  no_matter_what , внушавайки на родителите че училището ще се погрижи. В училище пък учителите са бесни,  защото по системата на образование трябва да им идват полу- ограмотени деца. От това страдат  -  познайте  кой - ние и преди всичко децата.

Не съм изчела цялата тема, както и проблема на детето на въпросната потребителка, за което се извинявам. Моля, за по-спокоен тон, все пак!
Вижте, системата е такава, за тези просволути човечета, сърчица и т.н.
Това са оценките, които са валидни за шестица, петица, и така по реда, за слаб, в дневника се отбелязва също, а в свидетелствата се записва Незадоволителен. Това е изискване на МОН, не е приумица нито на училище, нито на учители. В електронните дневници това се нанася, вие също го следите, предполагам, но имате достъп до профила на вашето дете. Знаете ли, че дори деца в 3 и 4 клас, все още се мръщят, когато получат, дори за малко грешки вместо сърчице, само човече с усмивка, т.е.петица.
 Аз лично не поощрявам, само заради това, че детето има проблем,  Ще му направя лоша услуга, както и на Вас, родителите. След 4 клас ще осъзнаете, че оценката, в случаят не е била важна, нито решаваща.
Факт е, че не можеш да поощриш дете, което по различна причина не успява. В класовете съм имала деца с различни проблеми, психосоматични, от различен спектъра на аутизъм, дефицит на внимание, свръхактивност, не съм имала, обаче дете с дислексия и в случая не мога в момента да ви кажа как и по какъв начин тези деца ще се чувстват добре, сред съучениците, които напредват.
Та, крайният резултат е децата да получат знания. Това, че има проблем..работи се допълнително, има си ресурсен учител, логопед във всяко училище, който взима детето ви и работи с него. Друг вариант няма, защото деца с определен проблем са единици. Аз писах по принцип, за оценката с  човечетата и не съм визирала дете с проблем.

Според последните промени на закона оценките в начален курс са премахнати. Децата се стимулират с печатчета, а на края на годината получават свидетелство за завършване на съответния клас с оценка с думи, т.е качествена.
Децата с обективни затруднения работят допълнително с логопед или ресурсен, но това не е достатъчно. Тези хора подпомагат процеса на обучение, там където учителят не може, но не са основните обучаващи. Детето има 1-3 часа на седмица със специалист, в зависимост дали е платено (извън училище) или в самото училище по програмата за приобщаващо образование. Психиката на тези деца е много по-крехка, а усилията, които полагат огромни на фона на полуподготваните им връстници. Дъщеря ми има грозен почерк, понякога не изписва докрай букви със сходни елементи, а ги прелива една в друга. Сега с преминаването към широки  редове почеркът й съвсем се развали, а  и скоростта й на работа значително  пада при диктовка, ако трябва да се старае и да пише  красиво. Ако са хванати навреме проблемите, детето започва да чете и пише към март-април, т.е в сроковете, предвидени от МОН. Към началото на втори клас, макар и по-бавно тези деца вече пишат диктовки и четат добре,т.е почти не се различават от връстниците си. Възможно е да не могат да правят тестове и тогава може да бъдат изпитване само устно, както и деца с аутизъм или нарушен говор да не бъдат изпитвани устно, а само писмено. Но това си е вече до учител и отношението му към такова дете. Загриженият и приемаш учител прави всичко за комфорта на детето и му дава възможност да даде максимума от себе си.
Децата с обективни затруднения, често пъти са добри в друга област и това също може да се отметне с усмихнатото човече/ печатчета - музика, физическо, рисуване...
Скоростта на четене на дете с обективни трудности в началото на трети клас - 100 думи за 1,03 минути. Миналата седмица са ги засичали. Ами получи отличен за това. Получава отличен за домашни работи. Получава отличен по рисуване. В системата на школо това са зелени звездички, много добър са сини сърчица, жълтото усмихнато човече е еквивалент на добър. Вчера донесе две такива човечета - по руски и по компютърно моделиране, като по руски е вдигнала ръка и е казала, че знае това, което учителката е дала да се учи през почивните дни. Изпитала я и получила усмихнато човече.

При нас, освен усмихнати човечета, които по-скоро се дават за старание, поведение или помагане в дадена ситуация, има и печати с калинки с точки. Те се слагат на контролни и на домашни.

Сеса, в учебните тетрадки има едни личица - усмихнато, с права чертичка за уста и тъжно. Детето оцветява това, което смята за вярно при попълване на страницата. Усмихнатото е "справям се сам", с равната уста "справям се, но имам нужда от помощ" и тъжното - "не се справям". Когато работим с дъщеря ми я учих да оцветява средното човече, защото обикновено има нужда от малко помощ поне, за да разбере какво се иска/ какво трябва да направи (условието), а и по време на изпълнение е несигурна/ неуверена в себе си правилно ли го прави и пита "така ли е". Често пъти не й се вярва, че дава правилен отговор, че прави нещата правилно. Ако се справя предимно самостоятелно и дава верни отговори й казвам да се оцвети усмихнатото човече.

Моето не оцветява тези човечета, а и учителката не е казала, че иска.
Усмихнатите човечета се слагат в една отделна тетрадка, но сякаш тази година не е много активно ползването им. Миналата към края някои деца сами си ги рисуваха в тази тетрадка.

Първи клас имаха стандартни бележници, в което пишеха оценки (качествени), похвали и забележки. През февруари в рамките на една седмица моето получи три похвали и това й бяха похвалите за цялата година. Бележника се напълни със забележки и негативни оценки и накрая детето отказа да го носи. Учителката се обади да се оплаче, че не си носела бележника. Казах й, че.в първи клас не е задължителен и детето е травмирано вече от толкова негативизъм. До там. От втори клас са на електронни дневници. Печатчета или стикери никога не са раздавани в нашия клас иначе детето все щеше да спомене нещо по въпроса дори и тя да не получава.

Мама Ру, децата с обективни проблеми не са чак толкова много, колкото мислиш, а и в случая личната ти история влияе върху статистиката. Много от децата не са подготвяни както трябва и в ДГ са гледали основно да ги опазят да не се избият, отколкото да имат нормални учебни часове. Дете в норма в първи клас познава буквите и цифрите, сравнява числа, дели на срички, определя място на звук в дума, може да каже дума звук по звук, а по отношение на графомоториката може да изписва печатни букви, задължително си пише името (да, някои все още пишат И с обратна наклонена черта, но да речем, че до средата на първи клас все още бъркат огледално) като това с писането от името го правят от трета група, в четвърта могат да пишат редуващи се елементи.
Между другото, моите деца в първи клас не бяха научени да четат в истинския смисъл на думата, но всичко по програмата на ПУК, че и отгоре го знаеха и сричаха. Учителката в в ПУК мина целия материал от кора до кора с децата.
МОН по отношение на ограмотяването ще измести четенето до четвърти клас така като гледам накъде вървят нещата и каква трагедия настава на външното оценяване на диктовките. МОН трябва да се съобразява и с това, че въпреки задължителността на ПУК, в първи клас трябва да бъде прието всяко дете, достигнало възраст за постъпване, независимо дали е минало ПУК или не, т.е. може да е нещо като символ на педагогическо Маугли. От друга страна критериите за четене в минута са нереални и излишни, защото не показват дали детето разбира това, което чете.