Проблем с оценяването в първи клас

  • 8 347
  • 238
  •   1
Отговори
# 60
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Хайде пак нещо друго е виновно - материалът, образованието ни и т.н.
Темата тук е, че детето е стресирано, че не получава усмихнато човече. тук е ролята на родителя да му обясни, че такива оценки получават само тези, които се справят и ако и то положи усилия и труд, някой ден ще има такива. Но не, мама трябва да се разправя с учителя, да избяга от проблема и да го премести, изобщо да намери вината някъде извън. Вместо да обясни на детето, че не е страшно да няма сега похвали, страшно е, ако няма стремеж да ги получи. Така проблемът се задълбочава и не се решава.

# 61
  • София
  • Мнения: 62 595
Мама Ру, тук не става въпрос за дете със соп, а за отношение - учителката трябва да го научи. Това е грешно мислене, дори детето да е кръгъл отличник. Родителят винаги трябва да държи под око и да се включва, когато е необходимо.
За ограмотяването и т.н0 за ДГ и училище това съвсем лично го зная, защото зная какво и как се учи в ДГ и в първи клас, всъщност съм в час с нещата до пети клас включително, защото покривам основно палитрата деца основно от първа група до пети клас. ДГ има сериозни часове по български и това, което го описвам го има в учебните тетрадки и се учи, включително омразните ми звукови модели. Не е амбиция от страна на родители и учители, а е залегнало в учебната програма. Затова при равни други условия децата са получетящи в края на четвърта група. Някои са четящи покрай по-големи братя и сестри или просто по-бързо вдяват. "Моите" деца задължително ги ограмотявам още преди първи клас не от амбиция, а защото трябва. Изпращам ги четящи в първи клас.

Бланка, на занималнята имат къде да мърдат и учителите често се чувстват притиснати да притискат детето да напише, защото родителят после мрънка "какво са правили на занималнята, домашното не е написано". Така се вменява на учителя цялата отговорност да принуди детето да пише. Е, ако вкъщи не могат своите да го принудят, защо очакват чуждите да го правят? Нека всеки да си поеме ролята, нищо друго. Нещата не са кеш-енд-кери. Пиша ги нещата без грим и специални ефекти както от гледна точкана родител, така и професионално.

# 62
  • Мнения: X
Хайде пак нещо друго е виновно - материалът, образованието ни и т.н.
Темата тук е, че детето е стресирано, че не получава усмихнато човече. тук е ролята на родителя да му обясни, че такива оценки получават само тези, които се справят и ако и то положи усилия и труд, някой ден ще има такива. Но не, мама трябва да се разправя с учителя, да избяга от проблема и да го премести, изобщо да намери вината някъде извън. Вместо да обясни на детето, че не е страшно да няма сега похвали, страшно е, ако няма стремеж да ги получи. Така проблемът се задълбочава и не се решава.
Съгласна съм, но има и нещо друго. Ако е вярно, че учителката се е подигравала на детето пред класа, това е изключително грозно, непрофесионално и дори нечовешко. И това поведение на учителката е много по-голям проблем от усмихнатите човечета и кой ги бил получил.

# 63
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Да, така е. Но ние не можем да решаваме как ще се държи учителката, можем само да работим с детето си. Стратегията - учителката е виновна, не е ползотворна. При другата ще се намери друга вина и така проблемът остава.
Аз никъде не прочетох какви усилия е положила майката да стигне детето до такива награди, единствено обвинения и преразкази.

# 64
  • Мнения: X
За усилията на майката съм съгласна. Много родители очакват друг да им свърши работата. Но при такава учителка, на мястото на майката, не бих държала детето си

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако беше моето дете в тази ситуация и беше чуло репликата от учителката, щях да му кажа "слушаай, не е редно учителката да говори така, затова много им здраве на усмихнатите човечета, а с теб се хващаме и учим, пък тя ако ще да ти пише човечета". Защитната позиция "тя трябва да го научи" е обяснима, но е неефективна.

# 66
  • Мнения: 22 056
Което означава, че учителката не може да го научи, тоест за какво е там? Само питам, иначе и аз не разчитам само на това.

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Учителката работи с целия клас и ако детето не се движи с темпото на групата, изостава. Индивидуално може да ползва консултация в допълнителен час, но там не зная как е организирано.  Така са направени нещата, че едновременно с четенето и писането, започват и диктовките, което допълнително влошава нещата, ако детето не смогва да разбере  и да смогва.  Мисля, че обичайно се изпускат тези организационни и обективни моменти, които не зависят от учителката, защото тя трябва да следва разписанието на уроците. Затова трябва да се работи и вкъщи допълнително, освен ако не се окаже нещо по-дълбоко като пропуски.

# 68
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не бих коментирала поведението на учителя пред детето, още повече без да съм наясно как точно са се случили нещата от нейна страна.
Но да, бих казала на детето си и съм го правила многократно, че се учи не за учителката и не за награди и оценки, а за себе си. Учителят просто контролира. Децата трябва да са наясно, че знанията са за тях. Не е тяхна работа обаче да свикват с мисълта, че учителката не става и затова е такова положението им. Да, тя може и да не става, но фокусът не е там.

# 69
  • Мнения: 17 075
Първи клас и първият учител са много важни, защото тогава се формира отношението на детето към училището и ученето. За всички дечица е трудно, за някои повече. Децата са чувствителни. Затова поощрението за положените усилия е много важно. То дава криле на детето. Критиката затормозява. Децата не са глупави. Те много добре виждат кой как се справя, виждат и отношението на учителя към тях и към другите. В първи клас се формират и взаимоотношенията между децата в класа. Затова и отношението на учителя към всяко дете е толкова важно. Игнорирането или подценено дете от учителя ще се превърне в аутсайдер и за останалите деца в класа. Ще го избие на лошо поведение, защото само така привлича вниманието и омагьосаният кръг се затваря.
В крайна сметка всички деца до края на учебната година се научават да четат и пишат. Но някои не се научават да обичат училището и да учат с желание, защото трудът, който полагат остава неоценен. Не знанието, а трудът. За един безгрешната работа е върхът на постиженията, за друг и два верни отговора може да е прогрес. И ако този прогрес остане неоценен и незабелязан то детето се срива психически. Ако именно този прогрес учителят забележи и похвали детето се окуражава и следващия път се старае още повече.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
За съжаление не можем винаги да разчитаме на положителното или моралното отношение на учителката. Децата трябва да се научат да четат и да пиша често въпреки учителката. Жалко е, но е част от реалността. Няма проблем да се премести едно дете.

# 71
  • Мнения: 656
Е верно ли съществува проблем “Ти никога няма да имаш усмихнато човече”??!!
Научете сина си:
В живота не всички хора ще са справедливи.
Не винаги получаваме усмихнати човечета. Понякога вкъщи - има как да се измисли на малко дете.
За съжаление учителката се държи негативно спрямо детето - това е неприятно, но нека си признаем, че това е субективно и най-вероятно детето е по-чувствително( да не напиша “глезено”, защото няма как да зная това).
Бъдете над нещата -съжалявам, но такъв е животът и родителят компенсира!
Пп: Надявам се синът ви да стане грамотен българин, за разлика от вас! Нищо лично - факт!

# 72
  • Мнения: 24 467
Е верно ли съществува проблем “Ти никога няма да имаш усмихнато човече”??!!
Научете сина си:
В живота не всички хора ще са справедливи.
Не винаги получаваме усмихнати човечета. Понякога вкъщи - има как да се измисли на малко дете.
За съжаление учителката се държи негативно спрямо детето - това е неприятно, но нека си признаем, че това е субективно и най-вероятно детето е по-чувствително( да не напиша “глезено”, защото няма как да зная това).
Бъдете над нещата -съжалявам, но такъв е животът и родителят компенсира!
Пп: Надявам се синът ви да стане грамотен българин, за разлика от вас! Нищо лично - факт!

А, стига, де!
Жената е грамотна, очевидно може да пише и се разбира какво иска да каже.
Виж, има хора с претенции в тази област, на които им е трудно обаче да четат и да разбират написаното.
Както и хора, на които нищо не им се разбира от изказване както в устна, така и в писмена форма.
 ...
Учителят в първи клас е много по-важен и не може да се сравнява по никой начин с учителите след четвърти, които идват за по час-два на седмица. Нито с хората, които детето ще среща, щом порастне. Първолакът е с неукрепнала психика, отива на ново, непознато място, с непознати му порядки и прекарва най-голямата част от деня си в училищна среда с този човек.
Затова точно в първи клас, че и до четвърти, е от изключително значение какво е отношението на този човек към децата, към конкретното дете, дали е справедлив и дали се държи професионално и възпитано. Той определя в много голяма степен цялостното отношение по-натам към училището и учебния процес. Затова ако отношението му към едно детете е очевидно негативно и несправедливо, най-добре е да се направи промяна. Лично аз не бих оставила свое дете в ситуация, в която някой ежедневно и публично ще го мачка.
Никой не е наясно тук, в конкретния случай, точно как са нещата. Затова лично аз пиша по принцип. Авторката си познава ситуация много по-добре и ще си прецени сама за еднократен инцидент ли става въпрос, за временно отношение или има нещо по-трайно, тенденциозно и дълбоко.

Цитат
Темата тук е, че детето е стресирано, че не получава усмихнато човече.
Не само това.
Ясно е написала жената, че това е било началото.

Последна редакция: пн, 21 окт 2019, 18:35 от Judy

# 73
  • Мнения: 4 595
Напълно съм съгласна с мненията на Мама Ру и Джуди. Доколкото знам, до четвърти клас оценките са качествени, именно за да мерят старание и напредък, а не конкретно покриване на нормативи. Но, за съжаление, огромна част от учителите ползват усмихнатите човечета като еквивалент на шестицата и просто прилагат стандартното оценяване.
Със сигурност би било добре майката да обръща повече внимание на учебния процес, да види сама с какво се справя детето и с какво - не и да му помага да навакса.  Но учителят би трябвало да работи с всякакви деца, да ги поощрява, да има добро отношение и търпение. Необразовани, неглижиращи, ненамиращи време родители винаги е имало и ще има. Това не би трябвало да означава децата им да бъдат нарочени от учителите и съответно осъдени да бъдат аутсайдери.
Във всякакви класации България е на челните места по социално неравенство в образованието. На практика, успехът в училище зависи в огромна степен от ресурсите на родителите (обучителни, финансови, времеви) и това НЕ Е нормално. Отношението на учителката е недопустимо и само би могло да навреди на мотивацията на детето.

Последна редакция: вт, 22 окт 2019, 01:11 от TafTaf

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
Така е и винаги е било така - успехът в училище зависи от ресурсите на родителите, при това не е задължително да са финансови, а морални и като разбиране.
Това, че в началните класове няма оценяване е мит, а че не трябва да има е относително, защото винаги има сравняване и оценяване по всякакви знайни и незнайни пътища. По други краища на света делят децата в групи по напредналост, което за мен е дори по-лошо от писането на шестици или двойки. Учителят би трябвало да има добро отношение и търпение, но учители, които са ужасно неприятни винаги е имало и ще има, а ако някой смята, че отношението е лошо, може да се обрне към директора по установения ред.

Общи условия

Активация на акаунт