Отговори
# 15
  • Мнения: 401
Добре, аз приемам желанието ти да получиш само съвети, без въпроси, но наистина не мога да проумея как на всеки три месеца през тези 19 ти си се връщал, прекарвал си време със сина си и умишлено си крил от него тази информация. Защо си го правил, с каква цел? Нещо те е притеснявало в поведението на детето ли? Да не е коментирал нещо пред теб?

Това, което съм правил - още докато приятелката ми беше бременна бе да разигравам с него въображаеми сценарии в които той има братче. Исках да видя как ще реагира. Това може да бъде травматично преживяване дори и да става дума за едно семейство. По-голямото дете може да изпита ревност. А този случай е още по-сложен.

Обнадеждаващото бе, че на него му допадаха тези игри.

А иначе той е по принцип не особено контактен - трудно свиква с непознати хора и деца. Развива се добре - просто е малко интровертен. И двамата с майка му сме такива, така, че това не е особена изненада.

Ако за нещо забавих е, че казах на бившата ми съпруга за малкия ми син едва след като се роди. След това вече и двамата сме имали възможност да повдигнем темата пред сина ни. Но до този момент не сме го направили.

От скоро съм в БГ през повечето време и сега някак назрява момента да отворим темата. Въпросът е кога и как.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 12:41 от N_ik

# 16
  • Мнения: 6 971
На 5г детето ще се почувства излъгано и предадено затова зспочнете разговора с извинение и възможно най-разбираемо обяснение за премълчаването. Може би се страхувате, че не знаете дали детето ще се зарадва да има братче, а не искате то да се чувства разстроено когато сте далеч. Ако вие имате за себе си истинско обяснение защо сте отлагали този разговор му кажете истината по разбираем за възрастта му начин. Успех!

# 17
  • Мнения: 1 458
Отговорът е сега и веднага. Колкото повече отлагате, толкова по-зле. Не знам защо се очудвате, че бившата ви съпруга не е повдигнала темата. Това изобщо не е редно. Разбирам, че не ви се иска да си разваляте образа на "супер татко на 3 месеца", но е време да помислите за детето, а не само за това, как ще то би изпитвало ревност, в следствие на което ще се отчужди от вас.

# 18
  • Мнения: X


Както писах - предпочитам коментари от хора в подобна ситуация. Иначе става малко селска седянка с елементи на одумване.

Дори и не в сходна позиция, хората ти казаха - колкото по-рано, толкова по-добре. Психоложката също ви е посъветвала това. А и щом връзката с новото ти семейство не е тайна за никого, няма какво да отлагаш. По-сложно щеше да е, ако имаш дете от любовницата, без да си се разделил с жена си, защото историята познава повече такива случаи. При вас всичко е "пито-платено" и не би следвало да имаш притеснения.

# 19
  • София
  • Мнения: 19 809
Ами, Ник, истината е, че нямате и минута време за губене. Съвсем буквално, с всеки изминал ден, проблемът става все по-гигантски.
Аз самата имам втори брак и деца от двата брака, разбирам, че е сложно, но криенето усложнява нещата неимоверно.
Хващай сина си, завеждай го на разходка в парка и внимателно му разкажи за братчето му.

# 20
  • Мнения: 401
Какво значение има, че се е родил в чужбина? Нали се виждате на 3 месеца? Детето никога ли не е гостувало на татко си и "новото  му семейство"?

Не е. По-големият ми син не е излизал от БГ. Споразумението с бившата ми съпруга е, че до 5г възраст той ще е през цялото време при нея. А тя не е идвала да ме посещава по разбираеми причини.

Апропо, давам си сметка за сарказъма в постинга Ви - и според мен си губите времето. Освен ако не сте тук да убивате скуката.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 20:37 от N_ik

# 21
  • Мнения: 1 458
Ник, има ирония да, но предполагам, че влизайки в женски форум би трябвало да си подготвен и за такива коментари. Както казах, имаме много подобен случай в семейството и приемам нещата лично.
До колкото за това, какво правя във форума, си е моя работа и след като се пуснали тема в публичен форум, следва да очаквате всякакви включвания. Ако искате само любезно потупване по рамото, а не истината(колкото и неприятна и сурова да ви се струва), излезте с някой приятел или роднина и искайте съвет.
Успех и дано съумеете да поднесете новината на детето по достатъчно подходящ начин, както и да избягвате подобни отношения за в бъдеще. Освен ако не сте решили да имате нов живот, в който бившото семейство си остава бившо. Peace

# 22
  • София
  • Мнения: 19 290
Запознай децата максимално бързо. Първо говори с баткото и  му се извини, че досега не си му казал. Едно дете приема по-лесно братята и сестрите си, когато знае още от бременността и очаква "конкуренцията". Децата разбират всичко и за правилното общуване с тях е важно да се говори пред тях честно и открито. Имаме 4 деца на различни възрасти и винаги сме говорили с тях за появата на нов член на семейството още на етап планиране. В момента се чудим дали да рискуваме с още едно бебе и обсъждаме това у дома. Най-малкият ни син кара 5-та годинка, най-голямата е студентка.
Имам 2 вече големи племенници и те са полусестри по майчина линия, а едната има и 2-ма братя по бащина. Всички деца се познават от самото начало и общуват помежду си, вкл. тези без кръвна връзка.
Имам и близка приятелка, от която бащата е крил с години, че има по-малък брат. Никога не прости на баща си и не се сближи с брат си. Не от ревност, а от разочарование. Тя беше на 18, когато бащата я запозна с 9-годишния й брат. Не знаел бащата уж дали тя ще го приеме. Не го прие, защото не й беше даден шанс да познава от бебе брат си.
Това е моят опит по въпроса.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 22:25 от Fever Ray

# 23
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 523
Когато на баща ми втората жена беше бременна още преди да се родят знаех, че ще имам брат/сестра и малко след раждането ходех да ги видя.Брат ми се роди,когато бях на 7, едната ми сестра,когато бях на 10, другата на следващата година.Единствено най-малкия ми брат,който се роди ,когато бях почти на 20, за пръв път видх,когато той направи 4 годинки,но знаех за него още от раждането му.Днес поддържам връзка с всички и съм много щастлива при срещите ни.Та и аз си мисля, че сте позакъснали малко със запознаването.Това не е нещо,което трябва да се крие.

# 24
  • Мнения: 4 378
Meн ме озадачи, че авторът отлагал срещата, докато детето стане "интерактивно". Това е дете, не е играчка, защо подценяваш голямото ти момче? Децата на пет години разбират страшно много и според мен с това чакане си му нанесъл много по-ужасна травма, отколкото ако му беше споделил когато му е било времето. Детето ти знае ли, че имаш нова жена?

# 25
  • Мнения: 401
Имам 2 вече големи племенници и те са полусестри по майчина линия, а едната има и 2-ма братя по бащина. Всички деца се познават от самото начало и общуват помежду си, вкл. тези без кръвна връзка.
Имам и близка приятелка, от която бащата е крил с години, че има по-малък брат. Никога не прости на баща си и не се сближи с брат си. Не от ревност, а от разочарование. Тя беше на 18, когато бащата я запозна с 9-годишния й брат. Не знаел бащата уж дали тя ще го приеме. Не го прие, защото не й беше даден шанс да познава от бебе брат си.
Това е моят опит по въпроса.

Благодаря. Това беше постингът от който имах нужда. И аз се надявам синовете ми да се възприемат като братя.

До тук и двамата с бившата ми съпруга се бояхме да отворим тази тема със сина ни, но май само усложняваме ситуацията.

# 26
  • Мнения: 401
Meн ме озадачи, че авторът отлагал срещата, докато детето стане "интерактивно". Това е дете, не е играчка, защо подценяваш голямото ти момче? Децата на пет години разбират страшно много и според мен с това чакане си му нанесъл много по-ужасна травма, отколкото ако му беше споделил когато му е било времето. Детето ти знае ли, че имаш нова жена?

Не. Т.е. проблемът е дори още по-голям - той не е наясно, че с майка му не сме едно семейство.

Всъщност, бившата ми съпруга не го е споделила дори и със социалния си кръг - което ми стана ясно едва наскоро.
Не разбирам защо си усложнява живота по този начин, но това са фактите.

# 27
  • Мнения: 1 030
Това дете има 2ма родители.Защо ти си позволил тези лъжи с детето?Твърдиш ,че си близък с него и че ти пука,но по действията въобще не е така.Много лесно е да прехвърлиш решения/отговорност на друг.
Добре ще е да посещавате изветен период семеен терапевт,не само детето,а и вие двамата.После ще очквате от това дете да взима размуни решения относно живота си,как като то расте в лъжи,най-сигурното му място (при мама и тати)е една лъжа.

# 28
  • София
  • Мнения: 19 809
Ник, не се сърди, но задължително отиди и се консултирай с психолог преди да говориш с детето. Такива сте ги натворили, че не съм сигурна дали има някаква оправия оттук насетне.

# 29
  • София
  • Мнения: 38 342
Авторе, може и на седянка да сме, защото от тук списващите, едва ли някой е крил съществуването на детето си.
Бившата не била разпространила инфото - усложнявала си живота.
Ти защо не си усложни твоя?
За синът ти, брат му ще е бебе. Новородено, 10 месечно -няма значение - бебе е. Съобщавай по бързо и не протаквай интерективност, ролеви игри и вероятности.

А, да. И който желае - той може да коментира.

Общи условия

Активация на акаунт