Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 18
Здравейте, надявам се да намеря чрез тази тема някой, с когото да поговоря. Разбира се, може и да стане дискусия в тон "приятеля ти е пияница, бягай веднага", вече има много такива теми.

Малко предистория - всеки от нас си влачи дефицити от детството. До скоро не живеехме заедно, и аз толерирах напиванията до неадекватност, на които ставах свидетел, защото се държах като съалкохолик. Те бяха и по-редки. Това мое поведение, разбира се е вредно, и за двама ни - първо, аз очевидно се унижавам, второ - осигурявам му удобна среда, без критика, и той си продължава постарому. Сега ще кажете - абе ти добре ли си? Ами не, явно не съм била. Благодарение на този форум намерих книгата "Параноя на страстта", и я изчетох за 2 дни. Добре че беше тя. Преди нея не знаех че има такова нещо "съалкохолик".

От както заживяхме заедно (4-5 месеца), напиванията станаха по-чести (около веднъж месечно, или по-често), и държанието му е недопустимо, също не може да контролира количеството, казва че не усеща кога се напива и не може да прецени кога да спре, от един момент не помни нищо, и аз му разказвам на другия ден, пиянството му е лошо, държи се грубо, последния път дори обърка спалнята с тоалетната...

Всичко това говори че нещата са извън контрола му вече, а аз трябва да си плесна 2 шамара и да спра да се държа като отчаяна патка, само и само да останем заедно.

В момента не живеем в България, но и двамата сме си българи, и сме израстнали покрай нагласата че е нормално да се пие, да се черпим, уикенд - алкохолизма е нормален за много млади хора (и за нас е бил).

Съответно има две мнения за пиенето и пиянството - или се черпим и си прайм веселото(всичко е наред), или ако човека се пропие и почне да деградира всички правят отвратена физиономия, и бягат(тоя пропадналия).

Също го има и варианта в който жената се изживява като свещена жертва, търпи, чисти повръщано и лъже околните че семейството е ок.

Аз искам, доколкото е по силите ми, да опитам по-умен подход, просто по-добър, знам ли.

Решила съм да изискам от него само едно - да разговаряме. Да не ми се крие като мишка, да ми мълчи, да ми отговаря с по една дума на тези "неприятни въпроси" относно проблема. Това смятам че имам право да го изискам. Няма да изисквам да спре да се напива. Просто ако избере да го прави, ще приложа другото лечение - ще си тръгна, със сълзи, но силно стиснати зъби.

Едва от седмица аз заявих че повече няма да търпя положението, и трябва нещо да се направи (той да го направи най-вече). Врънкам го  да иде на психолог. За момента си говоря сама.

За депресията - там пък съм още по-невежа. До степен че понякога го бъзикам. Просто моята нагласа е "депресия ли? я ходи малко да копаш на село, после пак ела". И директно си му казах да говори с някой, защото аз няма да му свърша работа. Смисъл, не съм квадрат, но понякога човек трябва насила да си вдигне задника, да се задейства, за му олекне. Просто тялото понякога има нужда от движение, от кислород, от там и психическото състояние се подобрява. Ако вечно чакаме да ни дойде мотивацията, така ще си умрем.

Писах много, извинете за което. Моля, ако някой счита че може да поговорим, да ми пише на ЛС. Някой с опит подобен на моя, или просто някой  който има желание.

Благодаря!

# 1
  • Мнения: 620
Не става ясно защо е депресиран приятелят ти. И друго не разбрах - напива се веднъж, два пъти месечно, така ли?

# 2
  • София
  • Мнения: 5 013
По-скоро Вие се консултирайте с психолог как да преодолеете "багажа" от детството, така че да не се примирявате с неприемливото. В момент, когато имате всички инструменти да се отървете безболезнено от проблем, търпите и търсите начин за справяне, какъвто сте наясно, че не съществува.

# 3
  • Мнения: 22
Здравейте, MarryAnn!

Мъжът Ви ще продължава да се напива още от сутринта, никакви психолози няма да му помогнат.
Пияниците и наркоманите ги лекуват на едно. Единици са тези, които са се измъкнали и то още, когато са били в началото. Много психолози отказват да работят с такива хора, казват, че е казуса пердута.
Даден Ви е съвет - Вие да започнете да посещавате психолог, направете го, заради себе си.
Пияндето няма да го оправите. Не се заблуждавайте. Животът е много кратък. Намерете сили в себе си да започнете на чисто, едно ново начало.
Ние жените имаме нужда да сме желани и обичани, ние не сме психодиспансер или благотворителна организация, за да спасяваме изпаднали типове като комарджии, пияници, наркомани и всякакви със зависимости, психопатии, комплекси и прочие. Не сме и майките им, за да ги дондуркаме до откат и да им пеем приспивни песнички.
Една жена трябва да обича и цени първо себе си, да изисква от мъжа до нея същото, той да я обича, уважава и тя да е на първо място за него. Имаме нужда да се опрем на някого в труден момент. И това в никой случай не трябва да е бутилката с водка до спиртосания алкохолик у дома ... извинявам се за грубия изказ, но аз съм си директна и пряма.
Едно куче да приберете в къщи - ще го научите къде да ходи по нужда и че това не се прави в стаята, където спите ... И то ще се научи.
Не мислете да спасявате мъжа до Вас от алкохола, спасете себе си от него Wink

П.П. мъжът до Вас не стига, че е пристрастен към алкохола, но е станал и депресивен покрай прекомерната употреба на спирт. Тоест избива го на лудост и пие алкохол. И Вие сте с него, понеже? Тук понеже няма ... събирате си багажа и дим да Ви няма. Утре същият може да посегне на живота Ви, само защото е преценил, че не сте облечена подходящо за работа и да агресира ....

Успех от мен Simple Smile

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 17:43 от May Vlladimirova 635155

# 4
  • Мнения: 501
Щом не сте в България,потърсете помощ от най-близкото звено на "Апостоянното анонимни алкохолици" Никакви разговори по форуми няма да Ви помогнат.Ако Вие още не сте се алкохолизирали напълно,се отстранете от тази отровна среда.Не зная от къде са Ви предствите за "българите",но не постоянното употрубяване на алкохол не е характерно за повечето от тях.

# 5
  • Мнения: 6 381
Цитат
Ние жените имаме нужда да сме желани и обичани, ние не сме психодиспансер или благотворителна организация, за да спасяваме изпаднали типове като комарджии, пияници, наркомани и всякакви със зависимости, психопатии и прочие.
Една жена трябва да обича и цени първо себе си, да изисква от мъжа до нея същото, той да я обича, уважава и тя да е на първо място за него. Имаме нужда да се опрем на някого в труден момент. И това в никой случай не трябва да е бутилката с водка до спиртосания алкохолик у дома ... извинявам се за грубия изказ, но аз съм си директна и пряма.

За бога! Само жените ли имат нужди? Мъжете нямат ли нужда от същото? Жена съм, ако е важно за този коминтар. И не разбирам такъв въпиющ егоизъм. Аз, аз, аз...Жената. Все едно мъжете са нещо друго, не от същия биологичен вид. Да не говорим изобщо, че всички живи същества имат нужда от отношение.Ама то с такова его как да го проумееш? ooooh!

# 6
  • Мнения: 22
Цитат
Ние жените имаме нужда да сме желани и обичани, ние не сме психодиспансер или благотворителна организация, за да спасяваме изпаднали типове като комарджии, пияници, наркомани и всякакви със зависимости, психопатии и прочие.
Една жена трябва да обича и цени първо себе си, да изисква от мъжа до нея същото, той да я обича, уважава и тя да е на първо място за него. Имаме нужда да се опрем на някого в труден момент. И това в никой случай не трябва да е бутилката с водка до спиртосания алкохолик у дома ... извинявам се за грубия изказ, но аз съм си директна и пряма.

За бога! Само жените ли имат нужди? Мъжете нямат ли нужда от същото? Жена съм, ако е важно за този коминтар. И не разбирам такъв въпиющ егоизъм. Аз, аз, аз...Жената. Все едно мъжете са нещо друго, не от същия биологичен вид. Да не говорим изобщо, че всички живи същества имат нужда от отношение.Ама то с такова его как да го проумееш? ooooh!

Жено, нямам его, имам нужди и един мъж ги покрива. Ако не - не съм с него. Теб какво те брига??
Това съм аз, имам изисквания и към себе си, и към другите. Никой на сила не карам да бъде с мен.
Не разбирам кое Ви кара да ме цитирате и да се включвате  към написаното от мен ??
Ами, дондуркайте си мъжете в къщи (пияни, заляни или пък не) и не се занимавайте с моя милост или "егото" ми Simple Smile))
П.П. Ич ми не е какво искат мъжете. Те са като кучетата, както ги научиш в началото ... Свързано е с дресировка и нищо общо няма с егото Simple Smile))

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 18:01 от May Vlladimirova 635155

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 11 363
MarryAnn, детето ти как приема пиянските изцепки на пастрока си?
Не те ли е страх, че в алкохолния си делириум може да е опасен за собствената ти рожба?

# 8
  • Мнения: 1 298
Няма как да помогнеш на алкохолик. Спасявай се, докато не си разбила собствения си живот.

# 9
  • Мнения: 18
ляля - той си е склонен към депресии от малък, в семейството му е имало и бой, и пиянство, предполагам че за това. Сега като сме в чужбина, той само работи, излиза само с нас, нямаме още приятели тук. Няма хоби, просто си гледа глупости из нета. Не спортува. Но то си зависи от него, да се активизира. Да, горе-долу толкова често се напива.

милинка-да, аз и да го напусна, ако не работя над себе си, пак на такъв ще налетя. Сега го няма за седмица, като се върне, ще видим, има ли желание за промяна, няма ли.

Пип 2 - може да е прозвучало малко кофти за българите, по-скоро исках да кажа че подобна употреба на алкохол е широко разпространена, залегнала в традициите, в днешно време - част от "доброто прекарване". И в други страни имат такива проблеми, тук в Чехия се пие дори повече. Аз лично пия много малко (вече). В началото на връзката ни с този човек, и аз не бях много по-различна.Това беше преди около 2-3 години. Намерих англоезичната група тук на Ал-анон, но не се знае дали ще оставам в страната при тези обстоятелства.

Black Cat, разбира се, за детето ми трябва да отворя отделна тема. Той го видя 2 пъти неадекватен, разбра че е пиян, разбра че това не е ок. Приятеля ми се държи съвсем различно към него - без нотка негативизъм. Не бих търпяла и за минута лошо отношение към детето. Но и без това, гледката на пиян човек който трябва да уж да му е за пример, не е здравословна. Не бих простила поредно напиване пред детето си.
Виновна съм, че съм допуснала след първия път, да го види и за втори.  Днес говорих с него (сина ми), обясних му че няма нещо, което достатъчно да те оправдае да се нафиркваш така, казах му че приятеля ми има проблем с алкохола, казах му че може и да последва раздяла (не знам дали не прекалих с информацията).
Малкия ме беше питал - "Мамо, да не би той да пие защото го притеснява присъствието ми?". - децата винаги се опитват да поемат нашата вина на плещите си.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 4 395
Той ако смесва и антидепресанти или подобни с алкохол, е цъфнал, та вързал. Щом има наченки от депресия от малък, е трябвало по-рано да вземе мерки. Сега депресията се усилва от алкохола, лекарствата, ако пие такива, и те оказват голямо влияние и просто не виждам как ще стане, освен ако не спре алкохола. Че организмът му е развалина.

# 11
  • Мнения: 3 447
Как може да допуснеш детето ти да се натовари толкова, че да пита дали то е причината??? Че не обичаш себе си е ясно, ами обичай детето си и го махни от този алкохолик. Пораженията, а те очевидно не са малко, които ти имаш от детството си ще допуснеш да бъдат нанесени на детето ти ли?

# 12
  • Мнения: 18
La Sombra той не взема нищо за депресия, даже буквално от няколко дни призна че се чувства така.
Злодеида - права си, и много тежка. Каквото и да кажа, ще прозвучи като оправдание.

# 13
  • Мнения: 3 447
Ами действай. Посещавай психолог. Работи над себе си.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 8 658
Здравей!
От личен опит ще ти споделя следното:

1. Такова поведение от негова страна има дълбоки корени - и ти го знаеш, както и той. И единственото, което може да го спаси или поне да му даде шанс занапред - е първо, осмисляне на травмите, и второ, консултация с психиатър първо, и после психотерапия.
2. Ти трябва да бъдеш на първо място - имаш да мислиш за себе си, и за дете. Започни да мислиш в насока самостоятелност, както и лекуване на твоите лични травми. Ясно ти е, че детето поема моделите от семейството - и е нужно много обясняване, и много осъзнатост в ежедневието, за да знае то кое е редно и нередно, и да не расте с мисълта, че тези неща са навсякъде и са общоприети. Важно е да се откъснеш емоционално от ситуацията, защото емоцията към него не ти дава шанс дори да имаш трезва преценка. Така ставаш жертва...Да си привързан към човек с такова деструктивно поведение е също част от твоите травми - и пак се връщаме на това, че всеки от вас има какво да отработи тук и сега. Твоята задача е по-сложна, затова мобилизирай се, докато е време. Не забравяй, че докато не отработиш своите бъгове - дори да срещнеш друг човек, той ще те изправя пред същите предизвикателства, докато не си решиш нещата. Заслужаваш човек, с когото да си спокойна и в баланс - но за да го получиш, трябва самата ти да си такава. Привличаме това, което сме Simple Smile
3. Да му помогнеш - е човешко - но да си му патерица - не е човешко спрямо теб самата. Преди всичко желанието да си помогне трябва да се роди в него. Насила, каквото и да му говориш, дори да го влачиш по терапии, ефектът ще е нулев.

Много е тежко да съжителстваш с такъв човек, и да го обичаш. Но ще се справиш. Не е нужно да мислиш за края на нещата от сега - давай стъпка по стъпка. Пожелавам ти успех, сили и вяра в себе си Simple Smile Ще се справиш - ние жените сме корави, много повече, отколкото си мислим. Особено, когато имаме да мислим за дете Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт