Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 3
Аз съм алкохолик. Границата, от която можех да се върна е мината отдавна. Без близки приятели или половинка. От повечето вкл. половинката съм се отделил сам - помощта им не ми върши работа, а няма защо да ги натоварвам с личните си драми. Бил съм и в клиника с незадоволителни резултати - много бързо се върнах към старите навици, но аз адски късно потърсих помощ.

Предвид, че честотата която описвате не е нещо особено съветите ми са в две посоки:
Ако при неадекватните си състояния човекът вреди пряко (умишлено) на вас или други хора - оставете го.

Ако вреди основно на себе си и косвено на вас/други - поговорете, предприемете стъпки (психиатър+медикаментозно лечение, клиника дори) може и повече от един опит, защото това е много трудно за лекуване, но мисля, че имате шанс. Ако не се получи - разделете се. Всъщност при един добър човек - алкохолик, усещането, че наранява близките си, които няма как да му помогнат, въпреки че искат е ужасно и по-добре да бъде оставен. А и често, когато човек загуби всичко преминава през някакъв вид катарзис.

Ние жените имаме нужда да сме желани и обичани, ние не сме психодиспансер или благотворителна организация, за да спасяваме изпаднали типове като комарджии, пияници, наркомани и всякакви със зависимости, психопатии, комплекси и прочие. Не сме и майките им, за да ги дондуркаме до откат и да им пеем приспивни песнички.
Една жена трябва да обича и цени първо себе си, да изисква от мъжа до нея същото, той да я обича, уважава и тя да е на първо място за него. Имаме нужда да се опрем на някого в труден момент.

Цялото ви мнение, госпожо, е егоистично та чак гнусно.

# 16
  • Мнения: 14 558
Здравейте, надявам се да намеря чрез тази тема някой, с когото да поговоря. Разбира се, може и да стане дискусия в тон "приятеля ти е пияница, бягай веднага", вече има много такива теми.

Скрит текст:
Малко предистория - всеки от нас си влачи дефицити от детството. До скоро не живеехме заедно, и аз толерирах напиванията до неадекватност, на които ставах свидетел, защото се държах като съалкохолик. Те бяха и по-редки. Това мое поведение, разбира се е вредно, и за двама ни - първо, аз очевидно се унижавам, второ - осигурявам му удобна среда, без критика, и той си продължава постарому. Сега ще кажете - абе ти добре ли си? Ами не, явно не съм била. Благодарение на този форум намерих книгата "Параноя на страстта", и я изчетох за 2 дни. Добре че беше тя. Преди нея не знаех че има такова нещо "съалкохолик".

От както заживяхме заедно (4-5 месеца), напиванията станаха по-чести (около веднъж месечно, или по-често), и държанието му е недопустимо, също не може да контролира количеството, казва че не усеща кога се напива и не може да прецени кога да спре, от един момент не помни нищо, и аз му разказвам на другия ден, пиянството му е лошо, държи се грубо, последния път дори обърка спалнята с тоалетната...

Всичко това говори че нещата са извън контрола му вече, а аз трябва да си плесна 2 шамара и да спра да се държа като отчаяна патка, само и само да останем заедно.

В момента не живеем в България, но и двамата сме си българи, и сме израстнали покрай нагласата че е нормално да се пие, да се черпим, уикенд - алкохолизма е нормален за много млади хора (и за нас е бил).

Съответно има две мнения за пиенето и пиянството - или се черпим и си прайм веселото(всичко е наред), или ако човека се пропие и почне да деградира всички правят отвратена физиономия, и бягат(тоя пропадналия).

Също го има и варианта в който жената се изживява като свещена жертва, търпи, чисти повръщано и лъже околните че семейството е ок.

Аз искам, доколкото е по силите ми, да опитам по-умен подход, просто по-добър, знам ли.

Решила съм да изискам от него само едно - да разговаряме. Да не ми се крие като мишка, да ми мълчи, да ми отговаря с по една дума на тези "неприятни въпроси" относно проблема. Това смятам че имам право да го изискам. Няма да изисквам да спре да се напива. Просто ако избере да го прави, ще приложа другото лечение - ще си тръгна, със сълзи, но силно стиснати зъби.

Едва от седмица аз заявих че повече няма да търпя положението, и трябва нещо да се направи (той да го направи най-вече). Врънкам го  да иде на психолог. За момента си говоря сама.

За депресията - там пък съм още по-невежа. До степен че понякога го бъзикам. Просто моята нагласа е "депресия ли? я ходи малко да копаш на село, после пак ела". И директно си му казах да говори с някой, защото аз няма да му свърша работа. Смисъл, не съм квадрат, но понякога човек трябва насила да си вдигне задника, да се задейства, за му олекне. Просто тялото понякога има нужда от движение, от кислород, от там и психическото състояние се подобрява. Ако вечно чакаме да ни дойде мотивацията, така ще си умрем.

Писах много, извинете за което. Моля, ако някой счита че може да поговорим, да ми пише на ЛС. Някой с опит подобен на моя, или просто някой  който има желание.

Благодаря!
Попаднала си на алкохолик и доброволно се събираш да живеете заедно???
Умен подход НЯМА.
Или той САМ иска да се излекува и тръгва по лекари и терапии, или НИЩО.
Ти нищо НЕ можеш да направиш.
Имах гадже алкохолик, за две седмици.На първото събиране с приятели, на което ме покани и мен, се натряска като свиня.И спря да ми бъде гадже.
Един живот имам и никога не съм имала намерение да го жертвам заради слабостите и зависимостите на друг.

# 17
  • Мнения: 818
Основният въпрос е той осъзнава ли, че има проблем? Ако той не вижда проблем, ти нищо не можеш да направиш. Ако разбира, може да се опиташ. Но никаква гаранция за успех. Като идея - запиши какво прави и говори в безпаметно състояние. Като на трезво го види, може да се осъзнае. И още нещо - едно е алкохолик, друго е пияница. Алкохолизмът е болест.

# 18
  • Мнения: 1 802
Един живот имам и никога не съм имала намерение да го жертвам заради слабостите и зависимостите на друг.
Абсолютно. И дете имаш, и то не заслужава. Апропо, бащата на сина ти как би погледнал на факта, че детето му живее с алкохолик в депресия, който става агресивен при запой?

# 19
  • Мнения: 18
Café del Mar - респект, благодаря ти за включването! Днес говорихме (от седмица говорим всеки ден, но по скоро е монолог от моя страна), и каза че щял да пробва месец без да се напива (доста ниска летва), и само ако не издържи, щял да тръгне на психолог. Четох доста, че алкохолизираните започват да обвиняват всичко около себе си, и изпадат в илюзията че нямат проблем. Човека гледа леко на нещата, но аз не съм съгласна с него. Заявила съм го че мисля в посока да се разделим, че не мога да му помогна за депресията, и точно затова си го пращам при специалист.
В училището на детето ми започна да идва гостуващ психолог. Ще започнем да я посещаваме с детето ми в частната ѝ практика. Тя е българка, затова ще опитаме с нея. Детето ми най-добре би говорило за мисли и чувства на български. Аз от известно време го мисля, дори и да не бяха тези проблеми, защото биологичния му баща почина на скоро (познайте от какво).
Също смятам да си посетя англоезичната група на Ал-анон тук. Сигурно първия път или само ще мълча, или ще плача, притеснявам се малко, но ще ида.
Напълно съм съгласна с теб, и да, корави сме си!

dalt - благодаря и на теб. Малко не знам какво да ти кажа. Израстнах край хора със зависимости, всякакви. Някои умряха, други минаха през комуни. Казвам ти го в смисъл че разбирам какво е, защо човек избира да се усокоява с "нещо". Буквално си е избор. Просто и сложно.
Благодаря за съветите. Да, той казва че го натоварвам защото аз от седмица всеки ден го заливам с всичко което мисля по въпроса. Разбирам че няма как да му помогна. Щом моите думи ги усеща като още една тежест, която да носи. Сега говорил с приятели (беше за седмица в България), каза че им споделил какви ги върши. Каз да го оставя да ми докаже че няма да се напива (това май го чуват много жени всеки ден).
На теб ще ти пожелая късмет, и не знам, дали си пробвал Анонимни алкохолици - изглеждат ми най-адекватната помощ.

# 20
  • Мнения: 18
Кафе с Канела - баща му беше по-зле, и го напуснах когато малкия беше на 2. Човекът наскоро почина. Отне му 8 години за да съсипе здравето си.

Франсоаз* - да, и годинките си вървят. Младостта ми си отиде, прекарана с разни идиоти, но никога не е късно за промяна.

За момента не го виждам мотивиран приятея ми. Щял да се справи сам. Ами накрая точно това ще стане - ще  го оставя да си се справя Сам. Може и да му помогне. Човек понякога трябва да стигне дъното, за да отскочи.

# 21
  • Мнения: 1 802
Значи от думите ти разбирам, че си прекарала голяма част от живота си заобиколена от зависими. Би трябвало тогава да си опознала този тип поведение добре. Дължиш добър и достоен живот на детето си, само това мога да кажа. Мен лично ме потресе въпроса му дали този хубостник се напива заради присъствието му. Какво ли му е на душицата. Не е загуба да живееш без партньор при липсата на достоен такъв.

# 22
  • Мнения: 14 558
Алкохолиците не отскачат (повечето), а затъват тотално.

# 23
  • Мнения: 1 285
Тежка съдба си имала да живееш цял живот сред зависими. Дано това ти е стимул да искаш да промениш живота си.

# 24
  • Мнения: 48
Значи от думите ти разбирам, че си прекарала голяма част от живота си заобиколена от зависими. Би трябвало тогава да си опознала този тип поведение добре. Дължиш добър и достоен живот на детето си, само това мога да кажа. Мен лично ме потресе въпроса му дали този хубостник се напива заради присъствието му. Какво ли му е на душицата. Не е загуба да живееш без партньор при липсата на достоен такъв.


Кафе, тя няма да го напусне. Ще си наляга парцалките и ще търпи. При такива хора като нея са минати определени граници, отвъд които нещата вече не са същите. Много ми дожаля за детенцето. Разумния човек щеше да бяга като дявол от тамян от такива хора и ситуации и с маниакална придирчивост да ги отстранява с цената на всичко. При мен беше токсична майка нарцис и незаинтересован баща-разведени. Дали ще са алкохол, наркотици,поведенчески дефицити , емоционални липси , психопатски арсенал от " А" до "Я" все тая. Интересно защо не е развила силен инстинкт за самосъхранение като ответна реакция !?  Обикновено потърпевшите  надушваме опасностите отдалеч.
 

Преди време, дърта магарица на 48 години попаднах на прикрит алкохолик. На първата по-голяма изцепка го зарязах, опита се да ме безпокои в службата. Не можа да ми накриви, защото го заплаших с издействане на ограничителна заповед. След време научихме, че е бил пребит почти до смърт в гарсониерата си, звъннал е със сетни сили на приятел, бил е настанен в интензивно. Идва сестра му от София и си го прибира. И така 7 тодини нито вест, нитко кост от него.

# 25
  • Мнения: 48
Алкохолиците не отскачат (повечето), а затъват тотално.
   
 Не се задържат дълго на едно работно място, не могат да си плащат сметките, губят жилищата си. Господинът от предишния ми пост беше на издръжката на мама. Като почина тя, тогава започна да затъва.

# 26
  • Мнения: 199
Психологически е проблема. Аз скоро се разправях с мой близък, който едвам не умря от това пиене.. Химическите бомби които се случват в мозъка на човека са разрушителни, тежки, ужасно много неща видях, страдание много, зор огромен. Аз самата някога също си се,, черпех,, порядъчно. Към днешна дата нищо, дори с повод. Просто не ми се пие, дори ми се гади. От психиката тръгва всичко и пак през тая врата се излиза. Но! Организма е  дресиран вече и си знае и си търси и иска алкохолец. Трябва много да пострада, трябва страшно сътресение да има, страшен внезапен уплах, да се стресне демек. Това дето го плаши те че ще си тръгнете няма да сработи. Слаб ангел има вместо силна воля. Снимайте го, клипове му направете баш когато е най зле. Направете го, има ефект. Обещавам.

# 27
  • Мнения: 16
Нещата са ми до болка познати,аз минах по този път,но при мен не беше два-три пъти месечно,а седмично,най-важното е той да осъзнава проблема,и да желае да се справи,ако той няма желание няма шанс.Аз използвах лекарства,препоръчаха ми ги двама приятели,които бяха стигнали до”или алкохола или дните им са броени”,от 4-5 години са други хора,аз също вече три години не докосвам.Разбери,той желае ли да се промени или не,ако не осъзнава проблема,нищо не може да се направи.И още,това е много тънък лед,ако спреш и след време пак започнеш,става много сложно.Спира се веднъж за винаги,няма,ама само една бира,ама само чаша вино,никакъв алкохол.
Успех.

# 28
  • Мнения: 6 772
Авторката знае какво причинява алкохолната зависимост,но вместо да бяга от такава среда,тя се е събрала с пияница.

Все още не е късно да избяга и да тръгне по нов път.
Иначе само ще страда и тя.Както и детето.

 Това,което си причиниш сам,никой друг не може да ти го направи.

# 29
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 032
МаиАн, много ми е болна тази тема. Минах през това, но без дете. Няма оправия Sad . Бих те питала: Защо не искаш да се разделите? Какво е това, което те задържа? При мен беше усещането (надеждата), че мога да помогна, чувство за вина, ако "избягам", а също и остатъчна обич. Е, не можах да го понеса дълго. Тръгнах си. И животът ми продължи хубаво. А той потъна за няколко години, после (след 10+ години) , за щастие, се оправи. Все още си го обичам, защото е чудесен човек, но не исках/искам да ме е страх във всеки момент какво би могъл да направи (въпреки че моят не беше агресивен, хич).
Като цяло смятам, както вече беше споменато, че човек има само един живот и не е разумно зорлем да го прекарва в мъки. А да причиня подобна травма на детето си.... меко казно не бих.
И, честно, каквато и да е причината за алк. зависимост, не ме интересува, самото знаене и разбиране не ме мотивира да търпя. Важен ми е крайния резултат. Не искам аз и детето ми да го отнасяме.
Не искам да съм груба! Просто помисли за инстинкта си за самосъхранение!

Общи условия

Активация на акаунт