Благодаря за превода 
- Публикувана: 24 окт. 2019, 10:19 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2020, 18:55 ч.
Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16
Здравейте! 
Зюлейха и Йълмаз искат да се върнат към старата си любов.
В монтажа на последната част от 42 еп. след даденото съгласие на Зюлейха за бягството се редуват кадри от бягството от Истанбул с такива от подготовката на сегашното бягство от Чукурова.
Мисленето и преживяването на бягството за двамата е като продължение на пътя им заедно...
Но други сцени напомнят, че нищо не е същото,
когато за своята любов и за себе си си използвал други хора,
влязъл си в чужд живот и в чужда душа.
Йълмаз пред всички в болницата ухажва Мюжгян, всички знаеха за тяхната връзка, а той искаше с разговор на четири очи и набързо да и каже, че краят е дошъл. При това с нещо, за което тя толкова пъти говори и заради това сама бяга от него. Не е нормално, разбира се, да кажеш, че чакаш дете, първо на колегите си. Но в този случай Йълмаз сам и от самото начало ги направи свидетели, каквито са и за резултата на любовта. Как ли си е представял Йълмаз да остави Мюжгян сама сред тези хора след блитц разговор, в който той само ще я уведоми за решение за двамата, което е взел сам? Нечестно и жестоко.
„Ако всичко си решил, имаш моето съгласие.“
На разговора край моста Йълмаз претендираше, че Демир му е взел жената.
Жената на Йълмаз пред Бог сама отиде при Демир и отведе при него за негов син детето на Йълмаз.
Официално, следвайки закона.
Какви са били чувствата между Зюлейха и Демир тогава, Йълмаз не знаеше.
Но ако тогава вярваше в любовта си, ако правеше това, което сега прави, имаше по-голям шанс.
При бягството сега Йълмаз взима жената на Демир и двете му деца. И сега тя сама отива с Йълмаз и води децата на Демир за деца на Йълмаз. Неофициално, извън закона.
Очевидно не бягството е пътят за решаването на този случай.
За съответните ситуации – съответни процедури.
Но сега е важно друго.
Майката и бащата, „омиротворителите“, сега са квит.
Всеки от тях е дал съгласието си за за едно и също:
неговият син да вземе жената и детето/децата на сина на другия;
на масата на преговорите днес, след благословията на Фекели за бягството, има равновесие.
Това ще е важно за бъдещето.
В последно време Зюлейха беше участник в две бягства, обещаваха и два пъти „нов живот“, все в Германия.
С Демир – нежелано, защото я отделя от Йълмаз, току-що появил се отново на сцената на любовта; толкова нежелано за нея, че изрече страшна клетва.
Демир прекрати бягството, жертвайки свободата си. Спаси некръвното си дете, спаси спокойствието и щастието на Зюлейха, която без Аднан би умряла, върна се в затвора, давайки и свобода, след което рискува да изгуби и Зюлейха. Демир се жертва за детето на Зюлейха и за нейното щастие, Демир следва любовта, рискувайки себе си: свободата си, честта си и своето щастие.
При второто бягство Зюлейха е щастлива, иска го. Сега тя жертва себе си и децата си, следва любовта. Какво избира Йълмаз, знаем. Остави Зюлейха с празни обещания, сама на средата на пътя с риск за най-важното за нея: „семейството и децата“.
Колко ще издържи Йълмаз с този избор – не знаем; колко ще е щастлива Мюжгян и ще издържи с неговия избор – също не знаем. Но е сигурно, че новите отношения са временни, а в тези паузи отношенията с нежелания партньор минават на нова степен.
Най-интересно сега ми е това дали Яман наистина оставиха Зюлейха без наблюдение?
И какви ще са реакциите и отношенията след бягството.
Може ли човек да избяга от съдбата?
Когато тръгваха от Истанбул, Зюлейха каза, че ще стане това, което каже съдбата.
Продавачът на шалгам още при пристагеното им в Чукурова каза, че на съдбата не можеш да се противопоставиш.
Животът на Зюлейха влезе под знака на Хюнкяр: „съдбата е това, което кажа аз“ и излезе оттам, върна се под знака на съдбата, когато Зюлейха се оказа отново бременна, този път от Демир.
Сега Зюлейха и Йълмаз искат да се противопоставят на съдбата, Зюлейха каза на Гюлтен, че, когато човек иска, може да промени съдбата си.
Възможно ли е, това ще разберем нататък.
Зюлейха и Йълмаз искат да се върнат към старата си любов.
В монтажа на последната част от 42 еп. след даденото съгласие на Зюлейха за бягството се редуват кадри от бягството от Истанбул с такива от подготовката на сегашното бягство от Чукурова.
Мисленето и преживяването на бягството за двамата е като продължение на пътя им заедно...
Но други сцени напомнят, че нищо не е същото,
когато за своята любов и за себе си си използвал други хора,
влязъл си в чужд живот и в чужда душа.
Йълмаз пред всички в болницата ухажва Мюжгян, всички знаеха за тяхната връзка, а той искаше с разговор на четири очи и набързо да и каже, че краят е дошъл. При това с нещо, за което тя толкова пъти говори и заради това сама бяга от него. Не е нормално, разбира се, да кажеш, че чакаш дете, първо на колегите си. Но в този случай Йълмаз сам и от самото начало ги направи свидетели, каквито са и за резултата на любовта. Как ли си е представял Йълмаз да остави Мюжгян сама сред тези хора след блитц разговор, в който той само ще я уведоми за решение за двамата, което е взел сам? Нечестно и жестоко.
„Ако всичко си решил, имаш моето съгласие.“
На разговора край моста Йълмаз претендираше, че Демир му е взел жената.
Жената на Йълмаз пред Бог сама отиде при Демир и отведе при него за негов син детето на Йълмаз.
Официално, следвайки закона.
Какви са били чувствата между Зюлейха и Демир тогава, Йълмаз не знаеше.
Но ако тогава вярваше в любовта си, ако правеше това, което сега прави, имаше по-голям шанс.
При бягството сега Йълмаз взима жената на Демир и двете му деца. И сега тя сама отива с Йълмаз и води децата на Демир за деца на Йълмаз. Неофициално, извън закона.
Очевидно не бягството е пътят за решаването на този случай.
За съответните ситуации – съответни процедури.
Но сега е важно друго.
Майката и бащата, „омиротворителите“, сега са квит.
Всеки от тях е дал съгласието си за за едно и също:
неговият син да вземе жената и детето/децата на сина на другия;
на масата на преговорите днес, след благословията на Фекели за бягството, има равновесие.
Това ще е важно за бъдещето.
В последно време Зюлейха беше участник в две бягства, обещаваха и два пъти „нов живот“, все в Германия.
С Демир – нежелано, защото я отделя от Йълмаз, току-що появил се отново на сцената на любовта; толкова нежелано за нея, че изрече страшна клетва.
Демир прекрати бягството, жертвайки свободата си. Спаси некръвното си дете, спаси спокойствието и щастието на Зюлейха, която без Аднан би умряла, върна се в затвора, давайки и свобода, след което рискува да изгуби и Зюлейха. Демир се жертва за детето на Зюлейха и за нейното щастие, Демир следва любовта, рискувайки себе си: свободата си, честта си и своето щастие.
При второто бягство Зюлейха е щастлива, иска го. Сега тя жертва себе си и децата си, следва любовта. Какво избира Йълмаз, знаем. Остави Зюлейха с празни обещания, сама на средата на пътя с риск за най-важното за нея: „семейството и децата“.
Колко ще издържи Йълмаз с този избор – не знаем; колко ще е щастлива Мюжгян и ще издържи с неговия избор – също не знаем. Но е сигурно, че новите отношения са временни, а в тези паузи отношенията с нежелания партньор минават на нова степен.
Най-интересно сега ми е това дали Яман наистина оставиха Зюлейха без наблюдение?
И какви ще са реакциите и отношенията след бягството.
Може ли човек да избяга от съдбата?
Когато тръгваха от Истанбул, Зюлейха каза, че ще стане това, което каже съдбата.
Продавачът на шалгам още при пристагеното им в Чукурова каза, че на съдбата не можеш да се противопоставиш.
Животът на Зюлейха влезе под знака на Хюнкяр: „съдбата е това, което кажа аз“ и излезе оттам, върна се под знака на съдбата, когато Зюлейха се оказа отново бременна, този път от Демир.
Сега Зюлейха и Йълмаз искат да се противопоставят на съдбата, Зюлейха каза на Гюлтен, че, когато човек иска, може да промени съдбата си.
Възможно ли е, това ще разберем нататък.
Здравейте 
,
Благодаря за споделеното!
Всички наши главни герои са в много трудни ситуации и разбирам всеки един от тях, някои по-добре, други по-малко. Но, всеки един от тях преживява много силни емоции, разтърсван е от съмнения и страхове.
Демир избяга от затвора, за да следва своята любов, своята едностранчива (за момента) любов, а не заради Зюлейха. Демир беше изплашен, че Зюлейха и Йълмаз ще си поговорят и че ще се разберат и ще избягат заедно. Демир избяга, за да попречи на събирането на двама влюбени, които вече са разделени от закона, защото имат своите брачни половинки. Бягайки със Зюлейха през пустинята към Бейрут, Демир застраши живота на Аднан - некръвния си син. Детето се разболя, защото беше поставено в много рискова ситуация, заради чувствата на Демир и заради неговото решение. И оттам: освен обичта към Аднан, Демир спаси некръвното си дете, защото именно той го въвлече в това рисковано начинание и можеше да е причина за загубата на кръвното си дете и на самата Зюлейха в чисто психологически план, ако нещо се беше случило с Аднан. Така, че за мен постъпката на Демир не е геройство, а нормална бащина реакция. Това е действие на на баща, който се чувства и отговорен и виновен, защото със своето решение е станал причина за последвалия риск за живота на детето. Макар и некръвен, Аднан е негов законен син, приет и отглеждан от него от раждането му. Въпреки повика на кръвта, знаем, че родител е този, който те отглежда и е до теб в живота ти, така че Демир, лично за мен, не е сторил нещо извънредно и необичайно, а една нормална постъпка за баща.
И оттук преминавам към отговорността на Хюнкяр за това и сравнението с действията на Фекели - по одобрение на бягството. Аз лично, не съм съгласна, че има равновесие и че те са квит, така да се каже.
Фекели само одобрява вече взето решение от Йълмаз. Фекели няма нищо общо нито с началото, нито с развитието на цялата история. Той дава одобрение на действие, при което двамата - Зюлейха и Йълмаз - се обичат и са били насилствено разделени в емоционален план, именно от Хюнкяр. Фекели участва непряко - само с одобрение на действие в една история, чието начало е поставено именно от Хюнкяр и то - като активно и пряко действащо лице, с цел угода на семейството й. Има огромна разлика. Поне аз правя такава.
Йълмаз би избягал с децата на Демир, но Демир знае, чии са тези деца и би използвал тежестта на брачната институция, за да си ги върне. На Демир не му отнемат правото да знае за съществуване на негово дете и той би имал възможността да се бори за него. На Йълмаз му беше отнето това право - правото да знае, че е баща.
Хюнкяр отне на Йълмаз дете, за което той дори не знаеше и все още не знае, че го има. На Йълмаз му беше отнето правото на бащинство във всяко едно отношение. И ако Зюлейха сега иска бягайки да отнеме децата на Демир по собствено желание, то даването на Аднан на Демир беше осъществено след шантаж и изнудване от страна на Хюнкяр. Така нареченото доброволно даване на детето, беше изкопчено при изнудване и игра с нечий живот. Това не е доброволен акт на съгласие и ми е странно, че резултатът от един шантаж се приема за такъв.
Съгласна съм с критиката на поведението на Йълмаз по повод на Мюжгян. Но, Йълмаз не е правил свидетели на ухажването колегите на Мюжгян, той правеше жестове на работното й място, които бяха видни и за колегите й, но това не значи, че Йълмаз ги е допускал до интимния им свят на разговори, споделяне, обяснения и обещания. Независимо от факта, че те станаха свидетели на зараждането на връзката им, напълно нередно е новината да бъде казана първо на тях и още по-нередно е те да присъстват на споделянето на такава лична вест.
В ежедневието днес, колегите ни в офиса също стават свидетели на много жестове от нашите половинки, но надали това дава основание и надали е причина всяка жена първо да казва на колегите в офиса за бременността си и после на мъжа си в къщи или да "изстреля" новината пред всички в негово присъствие.
Това, както и ситуацията с желанието за разговор "на крак" от Йълмаз са за нуждите на сценария, но води до противоречие със заложеното в характерите на героите Мюжгян и Йълмаз и стои изкуствено и нетипично за тях.
Да, Йълмаз трябваше много по-рано да признае за ситуацията и да говори с Мюжгян. Ясно дадоха, че той щеше да го направи, ако не беше онова позвъняване с лошата новина за Бехзат. Аз приемам факта, че той сега претегли добре и присъствието на Бехидже...именно нейните открити и дръзки реакции го притесниха, защото видяхме, че той беше готов да говори с Мюжгян преди. Не знаем, как Йълмаз се е канел да каже на Мюжгян. Може би щеше да я изведе извън болницата, може би щеше да поговори с нея в кабинета й, но вярвам, че е щял да направи необходимото, както го посъветва Фекели. За съжаление, за този тип разговори няма подходящо място и време.
И както писах вече, за Йълмаз няма правилен път и правилно поведение в момента. Всяко един негов избор би бил повод за критика и то е ясно. Дори, ако беше решил да говори с Мюжгян след погребението на баща й в къщи и при спокийна атмосфера, той щеше да бъде обвинен, че е безсърдечен и мисли за себе си, без да се съобразява с мъката и емоциите на Мюжгян след загубата. По-късно беше новината с фалита и трудното финансово положение...и така до момента на новината за бременността. Оттук вече, дори и да тръгне да бяга със Зюлейха или да остане с Мюжгян - Йълмаз би постъпил неправилно, от различна гледна точка.
Съгласна съм, че ако не беше вярвал в лъжите на Зюлейха, сега щеше да му е по-лесно...но знае ли човек?! Дори и Мюжгян да не беше "в картинката", можеше нещо друго да попречи на Йълмаз да иде на срещата - ако Фекели беше получил сърдечен пристъп, то Йълмаз пак щеше да остави Зюлейха на средата на пътя, за да спасява Фекели...и може би пак щеше да бъде критикуван. А, Зюлейха така или иначе щеше да си е омъжена и бременна с детето на Демир.
За сегашното положение Йълмаз вини себе си и е прав, но аз съм на мнение, че Зюлейха има голяма заслуга за това с лъжите си и спрямо Йълмаз и по отношение на Мюжгян, дори когато не беше изнудвана или заплашвана от Яман. Ако искаше да следва любовта си, Зюлейха щеше да намери и време и начин да каже истината или част от истината на Йълмаз и/или на Мюжгян. Тя не го стори и дори се отказа три пъти от взето решение, именно поради обстоятелства и следствие на странични фактори. Първият път изгори писмото, дадено на Саббахатин да го предаде на Йълмаз; вторият път излъга Мюжгян без да бъде принуждавана, а по собствена преценка; и третият път - реши да премълчи, защо е дошла в дома на Фекели-Йълмаз. Така или иначе престрелка започна, тя вече знаеше, че ще бъде и наказана и трябваше да намери сили и смелост да каже истината. А тя остави нещата неизяснени, поставяйки много хора в риск, дори себе си и детето. Така че, нейното мълчание беше следствие както от нейни решения, така и от обстоятелства, които са неизменна част от живота.
Наистина, труден момент за всички замесени герои. Но, за съжаление, човек често пъти не е господар на изпълнението на намеренията си, защото съдбата и случайността поставят препятствия, които нито са планирани, нито очаквани. Аз лично оценявам намеренията и желанията. Йълмаз имаше и намерението и желанието да бъде със Зюлейха и да избяга с нея, но редица обстоятелства му попречиха, което не значи, че намеренията му или желанията му са били фалшиви, несериозни или несигурни. Отделно, вече е въпросът, дали бягството е добър вариант. Но тук коментирам намеренията на Йълмаз, които бяха реални и искрени. Сега, съгласна съм, че Зюлейха рискува повече, но Йълмаз го осъзнава и оценява. Видяхме, че пристига на мястото на срещата - направил е каквото е по силите му, предвид ситуацията. Права ще е Зюлейха да бъде разочарована, но все пак човек няма власт над всичко случващо се. Тя самата нямаше власт над много неща и добре го знае.
Съгласна съм за съдбата. Но, кога човек е подвластен на нея и дали може да се противопостави...това е философски въпрос, на който мисля, че няма отговор...поне не еднозначен такъв.
Но, сигурна съм за себе си, че никой човек не може да има дързостта и гордостта да каже: „съдбата е това, което кажа аз“...защото не е в човешките сили и възможностти да се сравняваме с Божественото или Провидението. Хюнкяр ще плати за тези думи, според мен. Защото тя няма право да ги изрича.
За другите герои ще пиша впоследствие.
Хубав ден!
,Благодаря за споделеното!
Всички наши главни герои са в много трудни ситуации и разбирам всеки един от тях, някои по-добре, други по-малко. Но, всеки един от тях преживява много силни емоции, разтърсван е от съмнения и страхове.
Демир избяга от затвора, за да следва своята любов, своята едностранчива (за момента) любов, а не заради Зюлейха. Демир беше изплашен, че Зюлейха и Йълмаз ще си поговорят и че ще се разберат и ще избягат заедно. Демир избяга, за да попречи на събирането на двама влюбени, които вече са разделени от закона, защото имат своите брачни половинки. Бягайки със Зюлейха през пустинята към Бейрут, Демир застраши живота на Аднан - некръвния си син. Детето се разболя, защото беше поставено в много рискова ситуация, заради чувствата на Демир и заради неговото решение. И оттам: освен обичта към Аднан, Демир спаси некръвното си дете, защото именно той го въвлече в това рисковано начинание и можеше да е причина за загубата на кръвното си дете и на самата Зюлейха в чисто психологически план, ако нещо се беше случило с Аднан. Така, че за мен постъпката на Демир не е геройство, а нормална бащина реакция. Това е действие на на баща, който се чувства и отговорен и виновен, защото със своето решение е станал причина за последвалия риск за живота на детето. Макар и некръвен, Аднан е негов законен син, приет и отглеждан от него от раждането му. Въпреки повика на кръвта, знаем, че родител е този, който те отглежда и е до теб в живота ти, така че Демир, лично за мен, не е сторил нещо извънредно и необичайно, а една нормална постъпка за баща.
И оттук преминавам към отговорността на Хюнкяр за това и сравнението с действията на Фекели - по одобрение на бягството. Аз лично, не съм съгласна, че има равновесие и че те са квит, така да се каже.
Фекели само одобрява вече взето решение от Йълмаз. Фекели няма нищо общо нито с началото, нито с развитието на цялата история. Той дава одобрение на действие, при което двамата - Зюлейха и Йълмаз - се обичат и са били насилствено разделени в емоционален план, именно от Хюнкяр. Фекели участва непряко - само с одобрение на действие в една история, чието начало е поставено именно от Хюнкяр и то - като активно и пряко действащо лице, с цел угода на семейството й. Има огромна разлика. Поне аз правя такава.
Йълмаз би избягал с децата на Демир, но Демир знае, чии са тези деца и би използвал тежестта на брачната институция, за да си ги върне. На Демир не му отнемат правото да знае за съществуване на негово дете и той би имал възможността да се бори за него. На Йълмаз му беше отнето това право - правото да знае, че е баща.
Хюнкяр отне на Йълмаз дете, за което той дори не знаеше и все още не знае, че го има. На Йълмаз му беше отнето правото на бащинство във всяко едно отношение. И ако Зюлейха сега иска бягайки да отнеме децата на Демир по собствено желание, то даването на Аднан на Демир беше осъществено след шантаж и изнудване от страна на Хюнкяр. Така нареченото доброволно даване на детето, беше изкопчено при изнудване и игра с нечий живот. Това не е доброволен акт на съгласие и ми е странно, че резултатът от един шантаж се приема за такъв.
Съгласна съм с критиката на поведението на Йълмаз по повод на Мюжгян. Но, Йълмаз не е правил свидетели на ухажването колегите на Мюжгян, той правеше жестове на работното й място, които бяха видни и за колегите й, но това не значи, че Йълмаз ги е допускал до интимния им свят на разговори, споделяне, обяснения и обещания. Независимо от факта, че те станаха свидетели на зараждането на връзката им, напълно нередно е новината да бъде казана първо на тях и още по-нередно е те да присъстват на споделянето на такава лична вест.
В ежедневието днес, колегите ни в офиса също стават свидетели на много жестове от нашите половинки, но надали това дава основание и надали е причина всяка жена първо да казва на колегите в офиса за бременността си и после на мъжа си в къщи или да "изстреля" новината пред всички в негово присъствие.
Това, както и ситуацията с желанието за разговор "на крак" от Йълмаз са за нуждите на сценария, но води до противоречие със заложеното в характерите на героите Мюжгян и Йълмаз и стои изкуствено и нетипично за тях.
Да, Йълмаз трябваше много по-рано да признае за ситуацията и да говори с Мюжгян. Ясно дадоха, че той щеше да го направи, ако не беше онова позвъняване с лошата новина за Бехзат. Аз приемам факта, че той сега претегли добре и присъствието на Бехидже...именно нейните открити и дръзки реакции го притесниха, защото видяхме, че той беше готов да говори с Мюжгян преди. Не знаем, как Йълмаз се е канел да каже на Мюжгян. Може би щеше да я изведе извън болницата, може би щеше да поговори с нея в кабинета й, но вярвам, че е щял да направи необходимото, както го посъветва Фекели. За съжаление, за този тип разговори няма подходящо място и време.
И както писах вече, за Йълмаз няма правилен път и правилно поведение в момента. Всяко един негов избор би бил повод за критика и то е ясно. Дори, ако беше решил да говори с Мюжгян след погребението на баща й в къщи и при спокийна атмосфера, той щеше да бъде обвинен, че е безсърдечен и мисли за себе си, без да се съобразява с мъката и емоциите на Мюжгян след загубата. По-късно беше новината с фалита и трудното финансово положение...и така до момента на новината за бременността. Оттук вече, дори и да тръгне да бяга със Зюлейха или да остане с Мюжгян - Йълмаз би постъпил неправилно, от различна гледна точка.
Съгласна съм, че ако не беше вярвал в лъжите на Зюлейха, сега щеше да му е по-лесно...но знае ли човек?! Дори и Мюжгян да не беше "в картинката", можеше нещо друго да попречи на Йълмаз да иде на срещата - ако Фекели беше получил сърдечен пристъп, то Йълмаз пак щеше да остави Зюлейха на средата на пътя, за да спасява Фекели...и може би пак щеше да бъде критикуван. А, Зюлейха така или иначе щеше да си е омъжена и бременна с детето на Демир.
За сегашното положение Йълмаз вини себе си и е прав, но аз съм на мнение, че Зюлейха има голяма заслуга за това с лъжите си и спрямо Йълмаз и по отношение на Мюжгян, дори когато не беше изнудвана или заплашвана от Яман. Ако искаше да следва любовта си, Зюлейха щеше да намери и време и начин да каже истината или част от истината на Йълмаз и/или на Мюжгян. Тя не го стори и дори се отказа три пъти от взето решение, именно поради обстоятелства и следствие на странични фактори. Първият път изгори писмото, дадено на Саббахатин да го предаде на Йълмаз; вторият път излъга Мюжгян без да бъде принуждавана, а по собствена преценка; и третият път - реши да премълчи, защо е дошла в дома на Фекели-Йълмаз. Така или иначе престрелка започна, тя вече знаеше, че ще бъде и наказана и трябваше да намери сили и смелост да каже истината. А тя остави нещата неизяснени, поставяйки много хора в риск, дори себе си и детето. Така че, нейното мълчание беше следствие както от нейни решения, така и от обстоятелства, които са неизменна част от живота.
Наистина, труден момент за всички замесени герои. Но, за съжаление, човек често пъти не е господар на изпълнението на намеренията си, защото съдбата и случайността поставят препятствия, които нито са планирани, нито очаквани. Аз лично оценявам намеренията и желанията. Йълмаз имаше и намерението и желанието да бъде със Зюлейха и да избяга с нея, но редица обстоятелства му попречиха, което не значи, че намеренията му или желанията му са били фалшиви, несериозни или несигурни. Отделно, вече е въпросът, дали бягството е добър вариант. Но тук коментирам намеренията на Йълмаз, които бяха реални и искрени. Сега, съгласна съм, че Зюлейха рискува повече, но Йълмаз го осъзнава и оценява. Видяхме, че пристига на мястото на срещата - направил е каквото е по силите му, предвид ситуацията. Права ще е Зюлейха да бъде разочарована, но все пак човек няма власт над всичко случващо се. Тя самата нямаше власт над много неща и добре го знае.
Съгласна съм за съдбата. Но, кога човек е подвластен на нея и дали може да се противопостави...това е философски въпрос, на който мисля, че няма отговор...поне не еднозначен такъв.
Но, сигурна съм за себе си, че никой човек не може да има дързостта и гордостта да каже: „съдбата е това, което кажа аз“...защото не е в човешките сили и възможностти да се сравняваме с Божественото или Провидението. Хюнкяр ще плати за тези думи, според мен. Защото тя няма право да ги изрича.
За другите герои ще пиша впоследствие.
Хубав ден!
Привет!
Ира, благодаря за фрагмана
С рус. суб.
https://vk.com/video-82230597_456240636?list=d2c305912ea8ebe953
Ваня, Дана, благодаря за коментарите Чета, но нямах време да пиша, наваксвам с трите сериала, които следя.
Забравих снимките за еп. 43
Ира, благодаря за фрагмана
С рус. суб.
https://vk.com/video-82230597_456240636?list=d2c305912ea8ebe953
Ваня, Дана, благодаря за коментарите
Чета, но нямах време да пиша, наваксвам с трите сериала, които следя.Забравих снимките за еп. 43
Ира, благодаря за снимките
Честита награда на екипа! "Имало едно време в Чукурова" е избран за най - добър сериал на годината, Хилал - най - добра актриса, а Уур - най - добър актьор на 24-то издание на наградите "Златен обектив" на Асоциацията на журналистите.
Да, странно, че само Мурат и Вахиде липсват.
Честита награда на екипа! "Имало едно време в Чукурова" е избран за най - добър сериал на годината, Хилал - най - добра актриса, а Уур - най - добър актьор на 24-то издание на наградите "Златен обектив" на Асоциацията на журналистите.
Да, странно, че само Мурат и Вахиде липсват.
Здравейте ,
Благодаря за коментарите и преводите!
Аз да си продължа по последната серия:
Хюнкяр: не ми допада поведението й, защото е съвсем тенденциозно. Да, Зюлейха бяга няколко пъти, но това не е причина да я обвинява в поредното бягство, без необходимите доказателства, само на база на минали ситуации...и още повече да стресира Демир в затвора с несигурна информация, която му коства много сериозни тревоги. Хюнкяр не само се страхува Зюлейха да не избяга, но тя сякаш иска Зюлейха да се опита да го направи, за да я дискредитира пред Демир и така да я изгони от конака като й вземе децата или да я "завре" в някой ъгъл, като съвсем безгласна персона, като просто една фигурантка. Хюнкяр искаше и Зюлейха да е виновна за злополуката със Сание, защото това подсилваше позициите й и съответно негативите към Зюлейха. За съжаление, Хюнкяр не се опита да предразположи Зюлейха, да й създаде среда, да й даде пространство, да я занимае с нещо и да я приобщи към семейството. Зюлейха си остана просто снахата, която е дала наследник и сега ще даде втори такъв...една утроба за наследници Яман. Явно е намерението й...да изгони Зюлейха и да властва както и преди в конака, отнемайки децата от майка им.
Демир: хареса ми в този епизод. Прав е като каза, че Хюнкяр мрази Зюлейха и за това тя е говорила за бягство. Това е бунтът на Зюлейха спрямо цялостното отношение на Хюнкяр и затворническите мерки, които Хюнкяр взема. Хареса ми и жестът му спрямо Зюлейха и свободата, която тя по принцип би трябвало да има. Залостването в конака не е решение на проблемите, а само повод за хорски приказки и сплетни. Демир беше много по-уравновесен в спречкването с Йълмаз. Демир е наясно с цялата ситуация и разбра добре гневът и злобата на Йълмаз, като в определени моменти и с тон и с маниер пое излизането от напрежението.
Йълмаз: Не трябваше да влиза в конфликт с Демир, но е ясно, че Йълмаз е изключително объркан и трудно се контролира. За него, Демир е виновен за смъртта на Дженго, хванал се е за това и сякаш именно едно наказание за Демир в този случай би изкупило и вината му за други моменти, когато той реално е бил виновен. За Йълмаз, Демир е игнорирал както неговото признание за връзката им със Зюлейха, така и евентуалното заявление от страна на Зюлейха, което Йълмаз си мисли, че Зюлейха е направила. Йълмаз си представя как Демир е потъпкал тяхната искреност и взаимните им чувства и възползвайки се от уязвимото им положение е изнудил Зюлейха да се омъжи за него, шантажирайки я с живота му. Гневът е основателен като цяло, но е прекалено силен и бурен, на базата на някои неверни впечатления, които няма как Йълмаз да знае, без да му бъдат разяснени. Хареса ми и разговорът с Гюлтен...там Йълмаз изля болката си и става ясно, какво е в душата му - вина, гняв, мъка, тъга, съжаление и голямо объркване. Йълмаз не упрекна Гюлтен, дори напротив...успокои я и по никакъв начин не я обвини, нито й потърси сметка. Йълмаз разбра Гюлтен и Саббахатин, не обвини и Зюлейха за лъжите, дори не повдигна въпроса. По повод на Мюжгян, Йълмаз добре разбира вината си, но не вижда друг начин. Не е правилно, но именно необмислените му и неадекватни действия след намирането на писмото усложниха допълнително цялата ситуация, а можеше само да говори със Зюлейха, без да задвижва целия кръг с Яман.
Гюлтен: тук много интересен за мен беше моментът, че нито Зюлейха, нито Мюжгян забелязаха нещо, което Гюлтен веднага отбеляза виждайки Йълмаз - "...имаш сенки под очите, Йълмаз." Единствено Гюлтен сякаш "вижда" Йълмаз реално е сегашната ситуация и "вниква" в душата и сърцето на Йълмаз без прекалено много думи и приказки.
Самата тя си вярва или наистина си е внушила, че върши всичко това заради сигурността на Зюлейха и Йълмаз. Звучи логично, но има едно нещо, което сякаш не се връзва: онова писмо в сандъка. Защо сега не го покаже на Йълмаз или да каже на Зюлейха?! Дали го е забравила или има някакво друго обяснение за това, че продължава да го крие?! Гюлтен беше права, като защити Зюлейха, защото наистина онази сестра излъга, че била в стаята при случката, а тя в действителност беше точно между спорещите Зюлейха и Сание. Каза много правилни думи и на Сание и на Гафур, но все още е прекалено плаха, за да ги постави на мястото им.
Сание и Гафур: опротивяха ми и в този епизод. Нагли и лъжливи. Сание забрави, че Гюлтен направи много неща за нея, като дори се съгласи да дели стая със Сехер, заради Сание. Винаги я е подкрепяла и я прикри за случката със змията, но Сание е наистина арогантна и егоистично настроена. Защо искаше и Фадик да лъже заради нея...т.е. от злоба и завист искаше да обвини Зюлейха в опит за убийство и да изкара един инцидент голяма трагедия "пригласяйки" на Хюнкяр за целите на плана й. Гафур няма да го коментирам, защото вече ми е не само противен, но и чак непоносим. Хюнкяр е в голяма заблуда, за това, че той е лоялен. Ако само имаше и идея, какво е натворил другата й "дясна ръка"
Бехидже: правилно се ориентира и даде добри съвети; точни коментари и забележки. Не знам, каква е в действителност, но за момента има много обективен поглед върху ситуацията.
По фрагмана: не ми харесаха думите на Хюнкяр. Прекалено тежки, силни и неприятни...за което може би ще съжалява един ден.
Не ми хареса и поведението на Демир, много просташко даже, ако мога така да се изразя. Фекели подкрепи Хюнкяр съвсем чистосърдечно и не заслужава някой да му хвърля пари на земята по този начин. Демир е наясно както с миналата история на убийството на Аднан, така и със своята вина по отношение на Фекели...време е вече да спре да се прави на онеправдан, обиден и гневен...защото няма причина...Фекели нищо не му се сторил, а се е защитил от изстрелите и заплахите на баща му. Ако бъде честен със себе си, Демир би сторил същото както за себе си, така и за семейството си. Вместо да се разбере с Фекели като възрастен и делови човек, той реагира като невъзпитан гамен, без капка благодарност, че човекът е откликнал в затруднена ситуация, когато много други хора се опитаха да се възползват от безпомощността на Хюнкяр.
Честито за наградите! Наистина е странно отсъствието на Мурат и Вахиде.
Да не би Яман да са разсърдени и да бойкотират събитието.
,Благодаря за коментарите и преводите!
Аз да си продължа по последната серия:
Хюнкяр: не ми допада поведението й, защото е съвсем тенденциозно. Да, Зюлейха бяга няколко пъти, но това не е причина да я обвинява в поредното бягство, без необходимите доказателства, само на база на минали ситуации...и още повече да стресира Демир в затвора с несигурна информация, която му коства много сериозни тревоги. Хюнкяр не само се страхува Зюлейха да не избяга, но тя сякаш иска Зюлейха да се опита да го направи, за да я дискредитира пред Демир и така да я изгони от конака като й вземе децата или да я "завре" в някой ъгъл, като съвсем безгласна персона, като просто една фигурантка. Хюнкяр искаше и Зюлейха да е виновна за злополуката със Сание, защото това подсилваше позициите й и съответно негативите към Зюлейха. За съжаление, Хюнкяр не се опита да предразположи Зюлейха, да й създаде среда, да й даде пространство, да я занимае с нещо и да я приобщи към семейството. Зюлейха си остана просто снахата, която е дала наследник и сега ще даде втори такъв...една утроба за наследници Яман. Явно е намерението й...да изгони Зюлейха и да властва както и преди в конака, отнемайки децата от майка им.
Демир: хареса ми в този епизод. Прав е като каза, че Хюнкяр мрази Зюлейха и за това тя е говорила за бягство. Това е бунтът на Зюлейха спрямо цялостното отношение на Хюнкяр и затворническите мерки, които Хюнкяр взема. Хареса ми и жестът му спрямо Зюлейха и свободата, която тя по принцип би трябвало да има. Залостването в конака не е решение на проблемите, а само повод за хорски приказки и сплетни. Демир беше много по-уравновесен в спречкването с Йълмаз. Демир е наясно с цялата ситуация и разбра добре гневът и злобата на Йълмаз, като в определени моменти и с тон и с маниер пое излизането от напрежението.
Йълмаз: Не трябваше да влиза в конфликт с Демир, но е ясно, че Йълмаз е изключително объркан и трудно се контролира. За него, Демир е виновен за смъртта на Дженго, хванал се е за това и сякаш именно едно наказание за Демир в този случай би изкупило и вината му за други моменти, когато той реално е бил виновен. За Йълмаз, Демир е игнорирал както неговото признание за връзката им със Зюлейха, така и евентуалното заявление от страна на Зюлейха, което Йълмаз си мисли, че Зюлейха е направила. Йълмаз си представя как Демир е потъпкал тяхната искреност и взаимните им чувства и възползвайки се от уязвимото им положение е изнудил Зюлейха да се омъжи за него, шантажирайки я с живота му. Гневът е основателен като цяло, но е прекалено силен и бурен, на базата на някои неверни впечатления, които няма как Йълмаз да знае, без да му бъдат разяснени. Хареса ми и разговорът с Гюлтен...там Йълмаз изля болката си и става ясно, какво е в душата му - вина, гняв, мъка, тъга, съжаление и голямо объркване. Йълмаз не упрекна Гюлтен, дори напротив...успокои я и по никакъв начин не я обвини, нито й потърси сметка. Йълмаз разбра Гюлтен и Саббахатин, не обвини и Зюлейха за лъжите, дори не повдигна въпроса. По повод на Мюжгян, Йълмаз добре разбира вината си, но не вижда друг начин. Не е правилно, но именно необмислените му и неадекватни действия след намирането на писмото усложниха допълнително цялата ситуация, а можеше само да говори със Зюлейха, без да задвижва целия кръг с Яман.
Гюлтен: тук много интересен за мен беше моментът, че нито Зюлейха, нито Мюжгян забелязаха нещо, което Гюлтен веднага отбеляза виждайки Йълмаз - "...имаш сенки под очите, Йълмаз." Единствено Гюлтен сякаш "вижда" Йълмаз реално е сегашната ситуация и "вниква" в душата и сърцето на Йълмаз без прекалено много думи и приказки.
Самата тя си вярва или наистина си е внушила, че върши всичко това заради сигурността на Зюлейха и Йълмаз. Звучи логично, но има едно нещо, което сякаш не се връзва: онова писмо в сандъка. Защо сега не го покаже на Йълмаз или да каже на Зюлейха?! Дали го е забравила или има някакво друго обяснение за това, че продължава да го крие?! Гюлтен беше права, като защити Зюлейха, защото наистина онази сестра излъга, че била в стаята при случката, а тя в действителност беше точно между спорещите Зюлейха и Сание. Каза много правилни думи и на Сание и на Гафур, но все още е прекалено плаха, за да ги постави на мястото им.
Сание и Гафур: опротивяха ми и в този епизод. Нагли и лъжливи. Сание забрави, че Гюлтен направи много неща за нея, като дори се съгласи да дели стая със Сехер, заради Сание. Винаги я е подкрепяла и я прикри за случката със змията, но Сание е наистина арогантна и егоистично настроена. Защо искаше и Фадик да лъже заради нея...т.е. от злоба и завист искаше да обвини Зюлейха в опит за убийство и да изкара един инцидент голяма трагедия "пригласяйки" на Хюнкяр за целите на плана й. Гафур няма да го коментирам, защото вече ми е не само противен, но и чак непоносим. Хюнкяр е в голяма заблуда, за това, че той е лоялен. Ако само имаше и идея, какво е натворил другата й "дясна ръка"
Бехидже: правилно се ориентира и даде добри съвети; точни коментари и забележки. Не знам, каква е в действителност, но за момента има много обективен поглед върху ситуацията.
По фрагмана: не ми харесаха думите на Хюнкяр. Прекалено тежки, силни и неприятни...за което може би ще съжалява един ден.
Не ми хареса и поведението на Демир, много просташко даже, ако мога така да се изразя. Фекели подкрепи Хюнкяр съвсем чистосърдечно и не заслужава някой да му хвърля пари на земята по този начин. Демир е наясно както с миналата история на убийството на Аднан, така и със своята вина по отношение на Фекели...време е вече да спре да се прави на онеправдан, обиден и гневен...защото няма причина...Фекели нищо не му се сторил, а се е защитил от изстрелите и заплахите на баща му. Ако бъде честен със себе си, Демир би сторил същото както за себе си, така и за семейството си. Вместо да се разбере с Фекели като възрастен и делови човек, той реагира като невъзпитан гамен, без капка благодарност, че човекът е откликнал в затруднена ситуация, когато много други хора се опитаха да се възползват от безпомощността на Хюнкяр.
Честито за наградите! Наистина е странно отсъствието на Мурат и Вахиде.
Да не би Яман да са разсърдени и да бойкотират събитието
.
Здравейте!
4 dalda ödül aldığımız 24.Altın Objektif Ödülleri Töreni’nde;
Yılın En İyi TV Dizisi - Bir Zamanlar Çukurova
Yılın En İyi Kadın Dizi Oyuncusu - Vahide Perçin
Yılın En İyi Erkek Dizi Oyuncusu - Kerem Alışık
Yılın En İyi Dizi Oyuncuları - Murat Ünalmış, Hilal Altınbilek ve Uğur Güneş oldu.
Bizi bu ödüllere layık gören Magazin Gazetecileri Derneği'ne çok teşekkür ederiz.
https://www.instagram.com/bzcdizi/
Демир в затвора – отличното време за отмъщение.
Съвестта на Йълмаз му говори, но теренът е свободен и накрая е готов да живее с мъките на съвестта за Мюжгян. Не му вярвам нито на любовта, нито на съвестта, виждам само неговия егоизъм. След затвора окайва себе си, обвинява Зюлейха, ожени се за Мюжгян, защото нямало да гони цял живот Зюлейха и за да е щастлив. Ако Йълмаз не виждаше себе си толкова много като пострадал и вярваше в Зюлейха, щеше още тогава да прави това, което прави сега, никога нямаше да се ожени, щеше да чака само нейното „да“, както дочака сега за бягството...Атракциите в двора на Яман се пренасят вече на своя територия. След стената с разлома изгорялата стена е друг символичен фон на срещите на двамата влюбени. За нея – любов, но какви са чувствата на Йълмаз е по-сложно да се каже. Той започва като борец за справедливост за смъртта на Дженго, застава фактически зад Хатип и Шермин със смехотворния повод да преследва Демир - приятеля на Дженго, сега за нуждите на отмъщението станал негов „убиец“. Как хубаво са показани моментите, които възпламеняват желанието за отмъщение и техните отговори от страна на Йълмаз с любов към Зюлейха, подобно на причина и следствие: шествието по улиците след освобождаването - очите на Демир от колата казвали: „Аз те победих! Не мога да издържа това, татко!“ и - Йълмаз се появява на вратата на конака, поощрен от леко махане с ръка на Зюлейха; разбра, че Демир е купил нова кола с радио за Зюлейха – следва нелепото поведение пред бръснарницата, последвано от нов поход към Зюлейха, започва навиването за бягство; Демир е оправдан – Йълмаз отново е на мястото за уговорки, напредва с убеждението...Да избягат двамата с децата на Демир е най-сладкото отмъщение, за което Йълмаз мечтае; каза на Демир това в затвора и сега го изпълнява на практика. Да му отвлече жената и децата превъзхожда всички други форми на отмъщение. Нали самият той обясни бременността на Зюлейха като „подмладяване на корените“ и затова страдаше край кафеза с гълъбите. Любовта, която Йълмаз проявява в този момент е неразделима от отмъщението. Предвкусвайки го, Йълмаз потъпква принципите, за които пледираше преди.
Фекели само привидно е благият човек, който подкрепя любовта на сина си и помага на Хюнкяр да освободи сина си от затвора. И зад двете стои отмъщението. Благословията за бягството е смъртна присъда за Демир в различни посоки на идеята да си жив. Това е удар върху честта на Демир, след бягството той ще бъде мъж, който не е могъл да опази жената и децата си. Удар върху човека Демир, който ще страда емоционално. Именно Фекели знае това най-добре, негови са думите, че няма по-голяма мъка от това да изгубиш децата си. Или това важи само за него? Значи, идеята е Демир да бъде съсипан. До момента, до който баща и син не знаят истината за Аднан, Зюлейха и Йълмаз имат право само на своята любов и нищо повече. Пътят до нея, разбира се, не е този. Така, че Фекели не само благославя нещо еднакво като направеното от Хюнкяр, а нещо много по-голямо. Ето как мисли Фекели преди да е узряла идеята за бягство: „Моят син няма да направи такова нещо...Какво ще кажем сега на хората, тя е омъжена жена...Какво направи, дете, какво направи? Този, който се нарича човек, ще знае да погребе невъзможната любов в сърцето си. Този, който е честен и смел, няма да вземе чужда жена и да избяга.“ Да си върне Йълмаз Зюлейха, при това сега с бонус две деца – това не беше ли мисъл на Фекели още в затвора? Всичко е ясно, отблъскващото е в криенето зад благородно поведение в името на любовта.
Другият удар върху Демир е помощта за неговото освобождаване. Формално помощ, в действителност – удар на отмъщението по същество. Демир не е жител на неизвестна планета в космическото пространство, той е носител на идеология в Чукурова. В „земя на Яман срещу пари на Фекели“ е заложена неговата връзка с баща му и идеите на баща му, прегазени от съпругата и майката в семейството с помощта на убиеца на баща му, негов идеен враг. Хюнкяр е напълно наясно, тя затова настоява сделката да остане в тайна, а Зюлейха заплашва с нея Хюнкяр и с готовност ще я съобщи на Демир. Но повече от всички с това е наясно самият Фекели. Нищо, че изглежда невинно и като помощ, „пари срещу земя на Яман“ е унижение на Демир като син на своя баща. За да присъства в новото време на Чукурова, Демир ще трябва да направи ревизия на заветите на баща си. Но той не би допуснал други хора до тези вътрешни свои размисли и размествания на пластове и ценности за мъжете Яман, а най-малко би допуснал намеса на Фекели, негов и на баща му враг при това – с посредничеството на майката. Целта на Фекели е срутване на Демир по всички линии; нишата, която Демир ще освободи е и негова, той може веднага да я заеме. Физическата смърт на Демир не е нищо в сравнение с многото смърт, която Фекели благослови за него. И тук също са наравно с Хюнкяр, която знаем, изчака изстрела на Ерджо. Пиенето на кафе и ала-бала разговорите са само обвивка на съдържанието „война“ и придават по-мека форма без физическа смърт по време на промяната. Опитът с бягството, който в следващия епизод ще видим как ще завърши, е голямо усилие на Фекели и Йълмаз за „изтръгване на корените на Яман“ от дъно, защото сега в техните ръце са и бащата, и децата на Яман. А Фекели искаше и Хюнкяр да се омъжи за него! Така от Яман нямаше да остане нищо, освен един „неработещ“, разбирай „умрял“ Демир.
За мен най-интересната линия в сериала е тази на Хюнкяр и Зюлейха. Договорът между двете жени, заложили в него различните ценности на жени на своето време: Хюнкяр - любовта към сина, Зюлейха – любовта към мъжа в сърцето. Двете теглят в обратни посоки: едната иска да запази, другата – да унищожи докрай договореното в началото. Всяка от двете е жена в пълния смисъл на думата и не и е чуждо това, което прави другата, но водеща за всяка е нейната основна ценност. Зюлейха успя да върне назад голямата част от тайните на брака с Демир: кого обича, чие е детето. По времето, докато Демир е в затвора, своята кулминация достигна и последната тайна: Йълмаз да разбере, че Аднан е негов син. Зюлейха предупреди за това Хюнкяр, а Хюнкяр и сама отдавна знае за това намерение, определи и времето за нейното разкриване. Това не е само последната от многото тайни, това е тайна, която би развързала напълно възела, вързан в началото на сериала. Но не само несъстоялото се бягство. Друго едно обстоятелство може би ще спре нейното желание, ще я накара да мисли по друг начин. Йълмаз ще има свое дете от друга жена и той показа, въпреки големите обещания, че избира него. Досега Зюлейха оставаше при Демир заради детето, което постепенно стана от „биологично“ дете на Демир дете на Йълмаз, от цененото от Зюлейха бащинство на Демир, гарнирано и със страх от него, а дали сега детето на Йълмаз от Мюжгян няма да стане това, което ще задържи Зюлейха при Демир? И още, детето от самия Демир, което още не сме видели „да заговори“ в нея, но в един момент и това ще стане.
Двете жени се договориха за нещо, изпълнител на което е Демир. Той продължава да държи ръката си протегната с любов и ако в един момент успее да обърне Зюлейха към себе си, началото на техния договор ще се обърне на 180 градуса. И тогава двете жени ще виждат едно и също: Демир като син и любим. Сега Хюнкяр мрази Зюлейха, но и Зюлейха мрази Хюнкяр. До финала има време.
Аз се държа за думите на Демир при излизането на свобода:
„Щом днес не се сломих, повече няма да се сломя.“
И ще наблюдавам как ще се справя в тези трудни времена.
И също към този начален поглед към образа, предчувствие по-точно за образа, за който говори Мурат в едно негово интервю. И аз имам такова някакво виждане за Демир от самото начало и сега вече е късно да се разделя с него, още повече, че нищо дотук не ме разочарова, напротив потвърждава се.
За пръв път във фрагмана видяхме женската ръка, галеща житни класове; ще има нещо ново. Вероятно това е знак за намеренията на Зюлейха.
Между другото, нощната ездачка от интрото все повече мисля, че може да е както Зюлейха, така и дъщерята на Зюлейха и Демир. Той пожела дъщеря с коси като майка си и характер като неговия. Какво по-изразително от съчетанието развята коса и любимата езда на Демир; нощната езда е свързана с образа на стопанин на земята. Която и да е, тя ще е жена; някога тази жена ще заеме мястото на Демир.
Дали ще се развърже възелът докрай или тайната за детето ще остане?
До финала или завинаги...?
4 dalda ödül aldığımız 24.Altın Objektif Ödülleri Töreni’nde;
Yılın En İyi TV Dizisi - Bir Zamanlar Çukurova
Yılın En İyi Kadın Dizi Oyuncusu - Vahide Perçin
Yılın En İyi Erkek Dizi Oyuncusu - Kerem Alışık
Yılın En İyi Dizi Oyuncuları - Murat Ünalmış, Hilal Altınbilek ve Uğur Güneş oldu.
Bizi bu ödüllere layık gören Magazin Gazetecileri Derneği'ne çok teşekkür ederiz.
https://www.instagram.com/bzcdizi/
Демир в затвора – отличното време за отмъщение.
Съвестта на Йълмаз му говори, но теренът е свободен и накрая е готов да живее с мъките на съвестта за Мюжгян. Не му вярвам нито на любовта, нито на съвестта, виждам само неговия егоизъм. След затвора окайва себе си, обвинява Зюлейха, ожени се за Мюжгян, защото нямало да гони цял живот Зюлейха и за да е щастлив. Ако Йълмаз не виждаше себе си толкова много като пострадал и вярваше в Зюлейха, щеше още тогава да прави това, което прави сега, никога нямаше да се ожени, щеше да чака само нейното „да“, както дочака сега за бягството...Атракциите в двора на Яман се пренасят вече на своя територия. След стената с разлома изгорялата стена е друг символичен фон на срещите на двамата влюбени. За нея – любов, но какви са чувствата на Йълмаз е по-сложно да се каже. Той започва като борец за справедливост за смъртта на Дженго, застава фактически зад Хатип и Шермин със смехотворния повод да преследва Демир - приятеля на Дженго, сега за нуждите на отмъщението станал негов „убиец“. Как хубаво са показани моментите, които възпламеняват желанието за отмъщение и техните отговори от страна на Йълмаз с любов към Зюлейха, подобно на причина и следствие: шествието по улиците след освобождаването - очите на Демир от колата казвали: „Аз те победих! Не мога да издържа това, татко!“ и - Йълмаз се появява на вратата на конака, поощрен от леко махане с ръка на Зюлейха; разбра, че Демир е купил нова кола с радио за Зюлейха – следва нелепото поведение пред бръснарницата, последвано от нов поход към Зюлейха, започва навиването за бягство; Демир е оправдан – Йълмаз отново е на мястото за уговорки, напредва с убеждението...Да избягат двамата с децата на Демир е най-сладкото отмъщение, за което Йълмаз мечтае; каза на Демир това в затвора и сега го изпълнява на практика. Да му отвлече жената и децата превъзхожда всички други форми на отмъщение. Нали самият той обясни бременността на Зюлейха като „подмладяване на корените“ и затова страдаше край кафеза с гълъбите. Любовта, която Йълмаз проявява в този момент е неразделима от отмъщението. Предвкусвайки го, Йълмаз потъпква принципите, за които пледираше преди.
Фекели само привидно е благият човек, който подкрепя любовта на сина си и помага на Хюнкяр да освободи сина си от затвора. И зад двете стои отмъщението. Благословията за бягството е смъртна присъда за Демир в различни посоки на идеята да си жив. Това е удар върху честта на Демир, след бягството той ще бъде мъж, който не е могъл да опази жената и децата си. Удар върху човека Демир, който ще страда емоционално. Именно Фекели знае това най-добре, негови са думите, че няма по-голяма мъка от това да изгубиш децата си. Или това важи само за него? Значи, идеята е Демир да бъде съсипан. До момента, до който баща и син не знаят истината за Аднан, Зюлейха и Йълмаз имат право само на своята любов и нищо повече. Пътят до нея, разбира се, не е този. Така, че Фекели не само благославя нещо еднакво като направеното от Хюнкяр, а нещо много по-голямо. Ето как мисли Фекели преди да е узряла идеята за бягство: „Моят син няма да направи такова нещо...Какво ще кажем сега на хората, тя е омъжена жена...Какво направи, дете, какво направи? Този, който се нарича човек, ще знае да погребе невъзможната любов в сърцето си. Този, който е честен и смел, няма да вземе чужда жена и да избяга.“ Да си върне Йълмаз Зюлейха, при това сега с бонус две деца – това не беше ли мисъл на Фекели още в затвора? Всичко е ясно, отблъскващото е в криенето зад благородно поведение в името на любовта.
Другият удар върху Демир е помощта за неговото освобождаване. Формално помощ, в действителност – удар на отмъщението по същество. Демир не е жител на неизвестна планета в космическото пространство, той е носител на идеология в Чукурова. В „земя на Яман срещу пари на Фекели“ е заложена неговата връзка с баща му и идеите на баща му, прегазени от съпругата и майката в семейството с помощта на убиеца на баща му, негов идеен враг. Хюнкяр е напълно наясно, тя затова настоява сделката да остане в тайна, а Зюлейха заплашва с нея Хюнкяр и с готовност ще я съобщи на Демир. Но повече от всички с това е наясно самият Фекели. Нищо, че изглежда невинно и като помощ, „пари срещу земя на Яман“ е унижение на Демир като син на своя баща. За да присъства в новото време на Чукурова, Демир ще трябва да направи ревизия на заветите на баща си. Но той не би допуснал други хора до тези вътрешни свои размисли и размествания на пластове и ценности за мъжете Яман, а най-малко би допуснал намеса на Фекели, негов и на баща му враг при това – с посредничеството на майката. Целта на Фекели е срутване на Демир по всички линии; нишата, която Демир ще освободи е и негова, той може веднага да я заеме. Физическата смърт на Демир не е нищо в сравнение с многото смърт, която Фекели благослови за него. И тук също са наравно с Хюнкяр, която знаем, изчака изстрела на Ерджо. Пиенето на кафе и ала-бала разговорите са само обвивка на съдържанието „война“ и придават по-мека форма без физическа смърт по време на промяната. Опитът с бягството, който в следващия епизод ще видим как ще завърши, е голямо усилие на Фекели и Йълмаз за „изтръгване на корените на Яман“ от дъно, защото сега в техните ръце са и бащата, и децата на Яман. А Фекели искаше и Хюнкяр да се омъжи за него! Така от Яман нямаше да остане нищо, освен един „неработещ“, разбирай „умрял“ Демир.
За мен най-интересната линия в сериала е тази на Хюнкяр и Зюлейха. Договорът между двете жени, заложили в него различните ценности на жени на своето време: Хюнкяр - любовта към сина, Зюлейха – любовта към мъжа в сърцето. Двете теглят в обратни посоки: едната иска да запази, другата – да унищожи докрай договореното в началото. Всяка от двете е жена в пълния смисъл на думата и не и е чуждо това, което прави другата, но водеща за всяка е нейната основна ценност. Зюлейха успя да върне назад голямата част от тайните на брака с Демир: кого обича, чие е детето. По времето, докато Демир е в затвора, своята кулминация достигна и последната тайна: Йълмаз да разбере, че Аднан е негов син. Зюлейха предупреди за това Хюнкяр, а Хюнкяр и сама отдавна знае за това намерение, определи и времето за нейното разкриване. Това не е само последната от многото тайни, това е тайна, която би развързала напълно възела, вързан в началото на сериала. Но не само несъстоялото се бягство. Друго едно обстоятелство може би ще спре нейното желание, ще я накара да мисли по друг начин. Йълмаз ще има свое дете от друга жена и той показа, въпреки големите обещания, че избира него. Досега Зюлейха оставаше при Демир заради детето, което постепенно стана от „биологично“ дете на Демир дете на Йълмаз, от цененото от Зюлейха бащинство на Демир, гарнирано и със страх от него, а дали сега детето на Йълмаз от Мюжгян няма да стане това, което ще задържи Зюлейха при Демир? И още, детето от самия Демир, което още не сме видели „да заговори“ в нея, но в един момент и това ще стане.
Двете жени се договориха за нещо, изпълнител на което е Демир. Той продължава да държи ръката си протегната с любов и ако в един момент успее да обърне Зюлейха към себе си, началото на техния договор ще се обърне на 180 градуса. И тогава двете жени ще виждат едно и също: Демир като син и любим. Сега Хюнкяр мрази Зюлейха, но и Зюлейха мрази Хюнкяр. До финала има време.
Аз се държа за думите на Демир при излизането на свобода:
„Щом днес не се сломих, повече няма да се сломя.“
И ще наблюдавам как ще се справя в тези трудни времена.
И също към този начален поглед към образа, предчувствие по-точно за образа, за който говори Мурат в едно негово интервю. И аз имам такова някакво виждане за Демир от самото начало и сега вече е късно да се разделя с него, още повече, че нищо дотук не ме разочарова, напротив потвърждава се.
За пръв път във фрагмана видяхме женската ръка, галеща житни класове; ще има нещо ново. Вероятно това е знак за намеренията на Зюлейха.
Между другото, нощната ездачка от интрото все повече мисля, че може да е както Зюлейха, така и дъщерята на Зюлейха и Демир. Той пожела дъщеря с коси като майка си и характер като неговия. Какво по-изразително от съчетанието развята коса и любимата езда на Демир; нощната езда е свързана с образа на стопанин на земята. Която и да е, тя ще е жена; някога тази жена ще заеме мястото на Демир.
Дали ще се развърже възелът докрай или тайната за детето ще остане?
До финала или завинаги...?
Здравейте
Май това е озета. Слагам го в скрит текст, за да не стане прекалено дълъг коментара.
Однажды в Чукурова» 43 серия. ОЗЕТ
Допълвам се:
Ако Йълмаз не беше купил малкия конак и не беше направил ремонт, то писмото нямаше да бъде намерено и той нямаше да чуе никакво "да" на Зюлейха. Щеше да си остане с чакането. Ако беше получил предсмъртното писмо, нещата щяха да бъдат задвижени по друг начин. Цялата тази палитра от реакции и действия на Йълмаз е следствие на случайността, а не на предварително обмислени и адекватни действия на Зюлейха да промени положението и статута си. Никой не би могъл да каже какво е можело да стане или да не стане, защото Зюлейха се "събуди" именно, когато се появи Мюжгян. Единствено тогава на нея й дойде ясната мисъл да каже истината на някого - на Мюжгян, но последва катастрофата, заради саботажа на спирачките - поредният опит за убийство на Йълмаз от Демир. Егоизмът има много проявления и едно от тях е насилственото задържане в нежелан брак. Нима Демир е по-малък егоист от Йълмаз?! За кого мислеше Демир през цялото време? За себе си. Ако мислеше за Зюлейха, то той нямаше да позволи нито една нейна сълза, а какво стана - докараха я до самоубийство. Това ли е мисъл за Зюлейха и за нейното благо?! Серизоно? Колко пъти отнемаше детето на изтерзаната Зюлейха, за да я задържи при себе си в един лъжлив и изкуствен брак. Тотален психологически и физически тормоз, за да подчини една жена емоционално и да потъпка чувствата й към друг мъж и то заради себе си и убеждението, че без точно тази жена не можел да живее и ако я нямало щял да изпитва голяма болка. Наистина?! Зюлейха поиска развод, но беше заплашена със смърт и с три гроба, единият от които на детето й. Това явно е много великодушно и свъвсем не егоистично. Ако Демир беше толкова великодушен и добронамерен, първо: нямаше да сключи този брак по този начин; второ: щеше да бъде честен, дори и отсреща да няма честност, защото намесата на Хюнкяр за него беше явна и ясна; трето: нямаше да участва в цялата тази гавра със Зюлейха, която извършиха заедно с Хюнкяр; четвърто: щеше да уважи чувствата й и да я пусне, с риск да страда. Лично за мен, Демир е не само егоист и страхлив човек в това отношение, но и хитър манипулатор за лична угода. Той встъпи с куп лъжи в брака си със Зюлейха...и ако тя го излъга за благородна кауза, той я лъжеше заради себе си, за да се облагодетелства той самия. Ако беше толкова уверен в себе си, защо изнуди Зюлейха да излъже Йълмаз?! След излизането на Йълмаз от затвора можеше да говори с него, можеше да избре друг подход, но той избра да убива. С лъжи, заплахи, шантаж и опити за убийства, Демир се опитваше да задържи една жена, която не го обича и да се възползва от чуждото дете, за да не изпадне в социална изолация. Неслучайно е бил нечестен и с Филиз. Пред обществото е дал да се разбере, че Филиз е безплодната и за това е инициирал развода, когато в действителност проблемът е бил в него. Опетнявайки бившата си жена, Демир си е "измил" ръцете. Демир лъжеше и Дженго...както за Йълмаз, така и за Зюлейха, също и за убийството на Аднан. Твърдеше, че оставил Фекели на съдбата и се "биеше" в гърдите, че не го убил със собствените си ръце. Да, Демир е сторил нещо много по-лошо на Фекели - с пари и незаконно действие е довел врага до пълен крах: грешна присъда, получена чрез лъжесвидетели и завземане на земите, така както баща му е искал. И след всичко това, Фекели да мисли за благополучието на Демир?! Ами, нелогично. Но, лично за мен, Фекели не мисли и за отмъщение, защото вече имаше много възможности за съсипване на Демир и не ги осъществи, именно с мисъл за Хюнкяр. Мисля, че има огромна разлика между действията на Хюнкяр и тези на Фекели. И ще бъда кратка: Фекели иска да сведе негативите от цялата ситуация до минимум, той не иска страдание от смърт, което е най-лошото, защото е непоправимо. Единствено смъртта е краят в този жизнен път. Емоции, чувства, земя и богатство могат да бъдат и възстановени, преодоляни и спечелени отново, ако човек е силен и има хъс. Това, което Фекели би причинил на Демир и с одобрението на бягството и с помощта на Хюнкяр не може да се сравни с това, което Хюнкяр щеше и искаше да му причини - още едно дете в гроба...там, от където връщане няма. И от емоционалната "смърт" и от всякакъв друг вид психологически ступор има изход и то по хиляди начини. Изход няма от физическата смърт.
Отделно: Фекели одобри бягството на Йълмаз с "половин" уста. Основна негова грижа беше Мюжгян. Нямам впечатлението, че Демир занимава мислите на Фекели в тази ситуация. А, предложението за помощ беше отправено...никой не е карал Хюнкяр да се съгласява на това предложение. Хюнкяр сама потърси Фекели и той беше изключително коректен с нея, нито се възползва от безсилието й, нито иска този въпрос да добива гласност. Фекели не е направил нищо, за да раздухва случая или да подпомага излизането на яве това за парите. Както има една дума: "Няма ненаказано добро" и това в пълна степен важи за Фекели.
И накрая: не си спомням Фекели да е изкавал мисъл Йълмаз да си връща Зюлейха с децата на Демир. Фекели агитираше за търпение и за вяра в Зюлейха. Връщането на Зюлейха при Йълмаз беше въпрос на принцип и на правота, а не на отмъщение. На Демир няма да му бъде отказано правото да се бори за Зюлейха и за брака си. Едно бягство на Йълмаз със Зюлейха не значи загуба на деца и жена (подобно на загубата на Фекели...и е абсурдно дори да се прави такова сравнение), също не значи и емоционален крах и срив. Това би било така, ако самият Демир го позволи - ако е слаб човек и не намери сили в себе си да се "вдигне". Всички емоционални теории за съсипването на Демир и "изсушаване на корените на Яман" са силно преувеличени и напълно абсурдни за мен. Демир не е в ръцете нито на Фекели, нито на Йълмаз. Дори и Йълмаз да избяга с децата на Демир, то той има цялата правна власт да преследва бегълците и да си прибере и жената и децата. "Корените на Яман" не могат да бъдат пресушени без физическото унищожение на Демир Яман, което Фекели всячески възпрепятства, именно заради любовта си към Хюнкяр и заради своята лична трагедия. За разлика от него и Хюнкяр и Демир се опитваха да осъществят единственото унищожение, което е дефинитивно и крайно. И емоционално съсипан, Демир може да намери нов път в живота и да успее да гради и бизнес и род...самият Фекели го знае това, пак от личен опит, защото той самият се е изправил след трагична загуба на всичко ценно и свидно - и семейство и свобода и чест и земя. Но, изстрелът от Ерджо, изстрелите от Демир към Йълмаз или тези, насочени към Фекели, целяха пълно заличаване.
Никой не може да ме убеди в трагичността на героя Демир и в липсата му на възможност за живот без Зюлейха, без любов, власт или социална стабилност. И примерът в сериала е точно Фекели. Останал без нищо и зад решетките, Фекели намира сили да живее и да функционира. И е щял и занапред при всякакви обстоятелства.
Твърденията, че Демир, видите ли, щял да "загине" емоционално и да "умре" икономически, социално и като род/име само, защото Зюлейха с децата не би била при него (при живи деца, все пак), лично за мен, не са в полза на героя, защото го показва като изключително слаб човек. Докато човек е на този свят, докато знае, че децата са му живи, той може да се възстанови и емоционално и физически и психически и социално и да даде име на некръвно дете, което да продължи рода му...дори пораснало дете, чуждо дете. Пример - пак Фекели и то при най-тежката загуба за един родител. Тотално съсипан, Фекели е намерил сили да продължи напред и да вложи силите си в икономически подем - без семейство, без деца, без любов, без земя, без свобода, без чест. Толкова ли е слаб, Демир, че да го унищожат само чрез една Зюлейха?
И като заключение: и Йълмаз и Фекели имат право да искат отмъщение, отнето им беше много от Яман. Та, Демир мъсти и наказва за една лъжа, която нямаше нищо общо с него като цяло - и Зюлейха и Йълмаз трябвало да търпят ситуацията с Аднан, защото го били лъгали. А неговите лъжи? Още от времето на Фекели, като се мине през Филиз та до сегашния момент?
Няма невинни в тази история. Още по-малко Яман.
Май това е озета. Слагам го в скрит текст, за да не стане прекалено дълъг коментара.
Однажды в Чукурова» 43 серия. ОЗЕТ
Скрит текст:
Когда Он собирается признаться Мюжгян, что уезжает с Зулейхой, Он узнает, что станет отцом, после чего лишится дара речи😱 Он вручил себя судьбе!🤦🏻♂🤪 Его не мучает совесть от того, что он собирался бросить Мюжгян... его мучает совесть из-за того, что он ничего не сообщил Зулейхе🔥Он отправится к Фекели и объяснит ситуацию🤷🏻♂ Фекели скажет своему сыну: «Это покрытая болью радостная новость. Но даже если она пришла не откуда вы хотели, это самая прекрасная радостная новость»🗣💬
Демир отныне очень уверен в Зулейхе!👍🏻 Он старается ради будущего своей семьи👌🏻
На ферме все обеспокоены отсутствием Зулейхи😱🏡 Хюнкяр, гордясь тем, что оказалась права, поднимет всех вокруг на ноги, но Демир увидит, что права именно Зулейха👀 Теперь никакие слова Хюнкяр не смогут убедить ее сына🤦🏻♀🤪
Зулейха, которая думает, что Йилмаз сдался, полна решимости стать женой Демира и хозяйкой фермы!💪🏻
Хюнкяр и Фекели снова наедине✨
Хюнкяр, которой очень неспокойно из-за того, что она в тайне от своего сына приняла помощь от Фекели, захочет как можно скорее выплатить Фекели свой долг🙏🏻 Фекели, какой бы ни была причина, очень рад снова встретиться с Хюнкяр🤗 Но им обоим неизвестно, что Зулейха начала разгадывать историю между ними!🤭💬
Гаффур при работе👌🏻
Гаффур, который попал в долг из-за игр Хатипа, думает, что рано или поздно он расплатится🧐 Хатип надеется поучить приглашение на ферму и не задумываясь согласится на предложение забрать у него курей😳🐓 Демир Яман примет все фермы Аданы,и Гаффур, занимаясь всеми деталями этого приглашения, снова почувствует себя очень важным😎Конечно же, он снова совершит необдуманный поступок🤦🏻♂
Все новые и старые любители приходят вместе в городской клуб!🏘👍🏻
Приглашение губернатора объединит всех выдающихся деятелей Чукурова🤗 Бехидже на этом приглашении впервые встретится с Зулейхой и посчитает её красоту настолько опасной, что решит предупредить Мюжгян!😱🤭💬 С другой стороны приревнует Фекели к Хюнкяр🔥 Главный Врач Сабахаттин теперь в городском протоколе👥 Когда он беседует за одним столом с прокурором Джулиде, приходит Шермин👤👣 Шермин не может поверить в новое положение Сабахаттина, но с другой стороны приревнует к Джулиде🤪
Йилмаз и Зулейха снова сталкиваются будучи супругами других!⚡😱 Зулейха отныне принимает судьбу🤷🏻♀ Вот только ожерелье, которое она увидит на шее Мюжгян, испортит ей настроение👀😨
Демир отныне очень уверен в Зулейхе!👍🏻 Он старается ради будущего своей семьи👌🏻
На ферме все обеспокоены отсутствием Зулейхи😱🏡 Хюнкяр, гордясь тем, что оказалась права, поднимет всех вокруг на ноги, но Демир увидит, что права именно Зулейха👀 Теперь никакие слова Хюнкяр не смогут убедить ее сына🤦🏻♀🤪
Зулейха, которая думает, что Йилмаз сдался, полна решимости стать женой Демира и хозяйкой фермы!💪🏻
Хюнкяр и Фекели снова наедине✨
Хюнкяр, которой очень неспокойно из-за того, что она в тайне от своего сына приняла помощь от Фекели, захочет как можно скорее выплатить Фекели свой долг🙏🏻 Фекели, какой бы ни была причина, очень рад снова встретиться с Хюнкяр🤗 Но им обоим неизвестно, что Зулейха начала разгадывать историю между ними!🤭💬
Гаффур при работе👌🏻
Гаффур, который попал в долг из-за игр Хатипа, думает, что рано или поздно он расплатится🧐 Хатип надеется поучить приглашение на ферму и не задумываясь согласится на предложение забрать у него курей😳🐓 Демир Яман примет все фермы Аданы,и Гаффур, занимаясь всеми деталями этого приглашения, снова почувствует себя очень важным😎Конечно же, он снова совершит необдуманный поступок🤦🏻♂
Все новые и старые любители приходят вместе в городской клуб!🏘👍🏻
Приглашение губернатора объединит всех выдающихся деятелей Чукурова🤗 Бехидже на этом приглашении впервые встретится с Зулейхой и посчитает её красоту настолько опасной, что решит предупредить Мюжгян!😱🤭💬 С другой стороны приревнует Фекели к Хюнкяр🔥 Главный Врач Сабахаттин теперь в городском протоколе👥 Когда он беседует за одним столом с прокурором Джулиде, приходит Шермин👤👣 Шермин не может поверить в новое положение Сабахаттина, но с другой стороны приревнует к Джулиде🤪
Йилмаз и Зулейха снова сталкиваются будучи супругами других!⚡😱 Зулейха отныне принимает судьбу🤷🏻♀ Вот только ожерелье, которое она увидит на шее Мюжгян, испортит ей настроение👀😨
Допълвам се:
Ако Йълмаз не беше купил малкия конак и не беше направил ремонт, то писмото нямаше да бъде намерено и той нямаше да чуе никакво "да" на Зюлейха. Щеше да си остане с чакането. Ако беше получил предсмъртното писмо, нещата щяха да бъдат задвижени по друг начин. Цялата тази палитра от реакции и действия на Йълмаз е следствие на случайността, а не на предварително обмислени и адекватни действия на Зюлейха да промени положението и статута си. Никой не би могъл да каже какво е можело да стане или да не стане, защото Зюлейха се "събуди" именно, когато се появи Мюжгян. Единствено тогава на нея й дойде ясната мисъл да каже истината на някого - на Мюжгян, но последва катастрофата, заради саботажа на спирачките - поредният опит за убийство на Йълмаз от Демир. Егоизмът има много проявления и едно от тях е насилственото задържане в нежелан брак. Нима Демир е по-малък егоист от Йълмаз?! За кого мислеше Демир през цялото време? За себе си. Ако мислеше за Зюлейха, то той нямаше да позволи нито една нейна сълза, а какво стана - докараха я до самоубийство. Това ли е мисъл за Зюлейха и за нейното благо?! Серизоно? Колко пъти отнемаше детето на изтерзаната Зюлейха, за да я задържи при себе си в един лъжлив и изкуствен брак. Тотален психологически и физически тормоз, за да подчини една жена емоционално и да потъпка чувствата й към друг мъж и то заради себе си и убеждението, че без точно тази жена не можел да живее и ако я нямало щял да изпитва голяма болка. Наистина?! Зюлейха поиска развод, но беше заплашена със смърт и с три гроба, единият от които на детето й. Това явно е много великодушно и свъвсем не егоистично.
Ако Демир беше толкова великодушен и добронамерен, първо: нямаше да сключи този брак по този начин; второ: щеше да бъде честен, дори и отсреща да няма честност, защото намесата на Хюнкяр за него беше явна и ясна; трето: нямаше да участва в цялата тази гавра със Зюлейха, която извършиха заедно с Хюнкяр; четвърто: щеше да уважи чувствата й и да я пусне, с риск да страда. Лично за мен, Демир е не само егоист и страхлив човек в това отношение, но и хитър манипулатор за лична угода. Той встъпи с куп лъжи в брака си със Зюлейха...и ако тя го излъга за благородна кауза, той я лъжеше заради себе си, за да се облагодетелства той самия. Ако беше толкова уверен в себе си, защо изнуди Зюлейха да излъже Йълмаз?! След излизането на Йълмаз от затвора можеше да говори с него, можеше да избре друг подход, но той избра да убива. С лъжи, заплахи, шантаж и опити за убийства, Демир се опитваше да задържи една жена, която не го обича и да се възползва от чуждото дете, за да не изпадне в социална изолация. Неслучайно е бил нечестен и с Филиз. Пред обществото е дал да се разбере, че Филиз е безплодната и за това е инициирал развода, когато в действителност проблемът е бил в него. Опетнявайки бившата си жена, Демир си е "измил" ръцете. Демир лъжеше и Дженго...както за Йълмаз, така и за Зюлейха, също и за убийството на Аднан. Твърдеше, че оставил Фекели на съдбата и се "биеше" в гърдите, че не го убил със собствените си ръце. Да, Демир е сторил нещо много по-лошо на Фекели - с пари и незаконно действие е довел врага до пълен крах: грешна присъда, получена чрез лъжесвидетели и завземане на земите, така както баща му е искал. И след всичко това, Фекели да мисли за благополучието на Демир?! Ами, нелогично. Но, лично за мен, Фекели не мисли и за отмъщение, защото вече имаше много възможности за съсипване на Демир и не ги осъществи, именно с мисъл за Хюнкяр. Мисля, че има огромна разлика между действията на Хюнкяр и тези на Фекели. И ще бъда кратка: Фекели иска да сведе негативите от цялата ситуация до минимум, той не иска страдание от смърт, което е най-лошото, защото е непоправимо. Единствено смъртта е краят в този жизнен път. Емоции, чувства, земя и богатство могат да бъдат и възстановени, преодоляни и спечелени отново, ако човек е силен и има хъс. Това, което Фекели би причинил на Демир и с одобрението на бягството и с помощта на Хюнкяр не може да се сравни с това, което Хюнкяр щеше и искаше да му причини - още едно дете в гроба...там, от където връщане няма. И от емоционалната "смърт" и от всякакъв друг вид психологически ступор има изход и то по хиляди начини. Изход няма от физическата смърт. Отделно: Фекели одобри бягството на Йълмаз с "половин" уста. Основна негова грижа беше Мюжгян. Нямам впечатлението, че Демир занимава мислите на Фекели в тази ситуация. А, предложението за помощ беше отправено...никой не е карал Хюнкяр да се съгласява на това предложение. Хюнкяр сама потърси Фекели и той беше изключително коректен с нея, нито се възползва от безсилието й, нито иска този въпрос да добива гласност. Фекели не е направил нищо, за да раздухва случая или да подпомага излизането на яве това за парите. Както има една дума: "Няма ненаказано добро" и това в пълна степен важи за Фекели.
И накрая: не си спомням Фекели да е изкавал мисъл Йълмаз да си връща Зюлейха с децата на Демир. Фекели агитираше за търпение и за вяра в Зюлейха. Връщането на Зюлейха при Йълмаз беше въпрос на принцип и на правота, а не на отмъщение. На Демир няма да му бъде отказано правото да се бори за Зюлейха и за брака си. Едно бягство на Йълмаз със Зюлейха не значи загуба на деца и жена (подобно на загубата на Фекели...и е абсурдно дори да се прави такова сравнение), също не значи и емоционален крах и срив. Това би било така, ако самият Демир го позволи - ако е слаб човек и не намери сили в себе си да се "вдигне". Всички емоционални теории за съсипването на Демир и "изсушаване на корените на Яман" са силно преувеличени и напълно абсурдни за мен. Демир не е в ръцете нито на Фекели, нито на Йълмаз. Дори и Йълмаз да избяга с децата на Демир, то той има цялата правна власт да преследва бегълците и да си прибере и жената и децата. "Корените на Яман" не могат да бъдат пресушени без физическото унищожение на Демир Яман, което Фекели всячески възпрепятства, именно заради любовта си към Хюнкяр и заради своята лична трагедия. За разлика от него и Хюнкяр и Демир се опитваха да осъществят единственото унищожение, което е дефинитивно и крайно. И емоционално съсипан, Демир може да намери нов път в живота и да успее да гради и бизнес и род...самият Фекели го знае това, пак от личен опит, защото той самият се е изправил след трагична загуба на всичко ценно и свидно - и семейство и свобода и чест и земя. Но, изстрелът от Ерджо, изстрелите от Демир към Йълмаз или тези, насочени към Фекели, целяха пълно заличаване.
Никой не може да ме убеди в трагичността на героя Демир и в липсата му на възможност за живот без Зюлейха, без любов, власт или социална стабилност. И примерът в сериала е точно Фекели. Останал без нищо и зад решетките, Фекели намира сили да живее и да функционира. И е щял и занапред при всякакви обстоятелства.
Твърденията, че Демир, видите ли, щял да "загине" емоционално и да "умре" икономически, социално и като род/име само, защото Зюлейха с децата не би била при него (при живи деца, все пак), лично за мен, не са в полза на героя, защото го показва като изключително слаб човек. Докато човек е на този свят, докато знае, че децата са му живи, той може да се възстанови и емоционално и физически и психически и социално и да даде име на некръвно дете, което да продължи рода му...дори пораснало дете, чуждо дете. Пример - пак Фекели и то при най-тежката загуба за един родител. Тотално съсипан, Фекели е намерил сили да продължи напред и да вложи силите си в икономически подем - без семейство, без деца, без любов, без земя, без свобода, без чест. Толкова ли е слаб, Демир, че да го унищожат само чрез една Зюлейха?
И като заключение: и Йълмаз и Фекели имат право да искат отмъщение, отнето им беше много от Яман. Та, Демир мъсти и наказва за една лъжа, която нямаше нищо общо с него като цяло - и Зюлейха и Йълмаз трябвало да търпят ситуацията с Аднан, защото го били лъгали. А неговите лъжи? Още от времето на Фекели, като се мине през Филиз та до сегашния момент?
Няма невинни в тази история. Още по-малко Яман.
Привет!
Благодаря за коментарите Дана, за озета Много е подробен този път. При рускините четох, че Хатип е отровил храната - сцената от фрагмана, когато хората падат край масите.
Не ми харесва поведението на Зюлейха - както към Хюнкар, така и към Сание. А сега във фрагмана виждам още една грозна сцена. Демир така или иначе щеше да разбере на кого Хюнкар е продала земята - сумата, която трябва да върне на Фекели никак не е малка и няма да остане незабелязана. Никой, освен Хюнкар, не знае за намесата на Хатип при опитите на Хюнкар да продаде земя, което прави постъпката на Зюлейха още по - долна. Тя самата беше напълно пасивна относно оневиняването на Демир и поне сега можеше да запази достойнство.
Гюлтен продължава да лъже най - безсрамно. Когато Йълмаз я попита защо не е казала за писмата след излизането му от затвора, тя се оправда със страха от Демир. Как този страх сега изчезна като с магическа пръчка. Откъде е сигурна, че Демир няма да разбере за бягството и страховете ѝ да се оправдаят. Полети за Германия от Адана няма и Демир има предостатъчно време за действие.
Интересно как Зюлейха ще обясни излизането си с колата, Аднан и багажа след връщането си в имението. И Демир ще повярва
Бехидже играе някаква игра, чиято цел още не е съвсем ясна. Даже и да не разбра, че бандитът се канеше да намушка Фекели, можеше да попита защо е стрелял. Така както разказа на Мюжган, създаде впечатление, че Фекели е стрелял без причина. Не съм сигурна, че хареса Йълмаз, но понеже вече е бездомна, ще не ще, ще го харесва. Изглежда нищо не е работила и след развода е разчитала на парите от брат си. Преди смъртта му отиде да напомни, че няма превод от банката, сега откъде пари за платове
Шермин тръгна с роклята на Фюсюн, а излезе от болницата с нов тоалет. Не си намери чантата, няма пари, няма документи, Яман отново ще блокират сметките ѝ, защото не се яви на делото, а тръгна към Франция, та едната седмица в дома на Сабахаттин скоро няма да свърши.
Планът за бягството на Йълмаз и Зюлейха с Аднан е толкова необмислен, чак фантастичен. При условие, че и двамата добре познават Демир, как си представят неговата реакция, не ни стана известно. Отиват в Германия, и двамата в брак и пей сърце. Искаше ми се да видя осъществяването на плана им, но Мюжган побърза да си направи тест/преглед за бременност. Впрочем това няма как да остане скрито от колегите ѝ, мисля, че затова те научиха новината преди Йълмаз.
Освен тайната за бащинството на Йълмаз, има още една, не по - малко важна - нито той, нито Фекели са наясно с чувствата на Демир към Зюлейха. И двамата живеят с представата, че Демир просто е взел жената на Йълмаз. Зюлейха спести и тази част от истината за брака си. Нито тя, нито Йълмаз не споменаха и дума как аджеба би живяла Зюлейха след ареста на Йълмаз без Яманови.
Снощи пропуснах да пиша, че Керем Алъшък е с две награди, втората за най - добър театрален актьор. Вахиде също има награда за най - добра актриса.
От поста на Ваня - Yılın En İyi Dizi Oyuncuları - Murat Ünalmış, Hilal Altınbilek ve Uğur Güneş oldu. - още една награда - за най - добро сериално трио
За наградите се радвам, не ми харесаха тоалетите на повечето актриси от сериала, особено един.
Тези двете добре са се справили
Съжалявам, че нямаше награда за Танер Йолмез, пожелавам му я през следващата година.
Благодаря за коментарите
Дана, за озета Много е подробен този път. При рускините четох, че Хатип е отровил храната - сцената от фрагмана, когато хората падат край масите.Не ми харесва поведението на Зюлейха - както към Хюнкар, така и към Сание. А сега във фрагмана виждам още една грозна сцена. Демир така или иначе щеше да разбере на кого Хюнкар е продала земята - сумата, която трябва да върне на Фекели никак не е малка и няма да остане незабелязана. Никой, освен Хюнкар, не знае за намесата на Хатип при опитите на Хюнкар да продаде земя, което прави постъпката на Зюлейха още по - долна. Тя самата беше напълно пасивна относно оневиняването на Демир и поне сега можеше да запази достойнство.
Гюлтен продължава да лъже най - безсрамно. Когато Йълмаз я попита защо не е казала за писмата след излизането му от затвора, тя се оправда със страха от Демир. Как този страх сега изчезна като с магическа пръчка. Откъде е сигурна, че Демир няма да разбере за бягството и страховете ѝ да се оправдаят. Полети за Германия от Адана няма и Демир има предостатъчно време за действие.
Интересно как Зюлейха ще обясни излизането си с колата, Аднан и багажа след връщането си в имението. И Демир ще повярва
Бехидже играе някаква игра, чиято цел още не е съвсем ясна. Даже и да не разбра, че бандитът се канеше да намушка Фекели, можеше да попита защо е стрелял. Така както разказа на Мюжган, създаде впечатление, че Фекели е стрелял без причина. Не съм сигурна, че хареса Йълмаз, но понеже вече е бездомна, ще не ще, ще го харесва. Изглежда нищо не е работила и след развода е разчитала на парите от брат си. Преди смъртта му отиде да напомни, че няма превод от банката, сега откъде пари за платове
Шермин тръгна с роклята на Фюсюн, а излезе от болницата с нов тоалет. Не си намери чантата, няма пари, няма документи, Яман отново ще блокират сметките ѝ, защото не се яви на делото, а тръгна към Франция, та едната седмица в дома на Сабахаттин скоро няма да свърши.
Планът за бягството на Йълмаз и Зюлейха с Аднан е толкова необмислен, чак фантастичен. При условие, че и двамата добре познават Демир, как си представят неговата реакция, не ни стана известно. Отиват в Германия, и двамата в брак и пей сърце. Искаше ми се да видя осъществяването на плана им, но Мюжган побърза да си направи тест/преглед за бременност. Впрочем това няма как да остане скрито от колегите ѝ, мисля, че затова те научиха новината преди Йълмаз.
Освен тайната за бащинството на Йълмаз, има още една, не по - малко важна - нито той, нито Фекели са наясно с чувствата на Демир към Зюлейха. И двамата живеят с представата, че Демир просто е взел жената на Йълмаз. Зюлейха спести и тази част от истината за брака си. Нито тя, нито Йълмаз не споменаха и дума как аджеба би живяла Зюлейха след ареста на Йълмаз без Яманови.
Снощи пропуснах да пиша, че Керем Алъшък е с две награди, втората за най - добър театрален актьор. Вахиде също има награда за най - добра актриса.
От поста на Ваня - Yılın En İyi Dizi Oyuncuları - Murat Ünalmış, Hilal Altınbilek ve Uğur Güneş oldu. - още една награда - за най - добро сериално трио
Цитат
Сериалы "Однажды в Чукурова", "Защитник" и фильм "Полет на ковре-самолете" получили наибольшее количество наград на церемонии.
За наградите се радвам
, не ми харесаха тоалетите на повечето актриси от сериала, особено един.Тези двете добре са се справили
Съжалявам, че нямаше награда за Танер Йолмез, пожелавам му я през следващата година.
За наградите се радвам
, не ми харесаха тоалетите на повечето актриси от сериала, особено един. И на мен също. Не, че имам нещо против минижупа, ама Хилал май е забравила да облече долната част на тоалета. 
