Не е точно мунско - На касата на музея на восъчните фигури в Пратера, казвам нещо на момичето на английски, но с детето говоря на български. Отзад се появи управителят, след като ме е чул, оказа се българин. Всъщност доста българи работят в Пратера, както разбрахме после....
- Публикувана: 24 окт. 2019, 11:55 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2020, 12:55 ч.
Номинации за най-голяма муня - № 2
Ние тук сме в провинцията и българи до този момент не бях срещала. Един ден отиваме с ММ до магазина, обаче нямахме стотинки за количка. Питахме касиерките, да ни развалят, но не можеха да отварят касата, без да маркират нещо. Аз тогава нещо се бях разлигавила и на висок глас викам на моя за една жена пред мен "Питай я тая тука" и в същия момент жената се обърна и с най- злобния тон каза "Нямам". Нищо, че не знаеше за какво става въпрос, но ми стана доста тъпо и сконфузно 
Преди години, племенницата ми още бебе на няма и годинка. В хола имахме един стар полюлей, с такива едни големи, кръгли и стъклени, където стоят крушките (страшно обяснение
). И под него я държа и й правя фъррр, фърррр, като леко я вдигам нагоре. И фъррр и с главата й счупих едното кръгло стъклено. Нищо й нямаше за щастие, но яко се изплаших тогава. Сега ми е смешно като се сетя ама..
Преди години, племенницата ми още бебе на няма и годинка. В хола имахме един стар полюлей, с такива едни големи, кръгли и стъклени, където стоят крушките (страшно обяснение
). И под него я държа и й правя фъррр, фърррр, като леко я вдигам нагоре. И фъррр и с главата й счупих едното кръгло стъклено. Нищо й нямаше за щастие, но яко се изплаших тогава. Сега ми е смешно като се сетя ама.. 
Аз съм пътувала във влак с две български проститутки. Такива истории чух, даже в този форум ще минат за пързалки.
Командировка в Крива Паланка, Македония. Домакините са много любезни, но предлагат да говорим на английски, за да се разберем без грешки. Колегата се възмути - какъв английски, като аз съм по-голЕм македонец от вас. Те очудени питат, как така, от къде си. От Петрич съм.....И се съгласиха, че няма нужда от английски.😀
Щерката на три. Още тогава по гръб не пада. Влизаме в мола. Пробвам дънки. И тъкмо се оглеждам доволна в дупето и малкият гном изчурулика- ака ми се. Като торпедо събличам и обличам моите си дрехи и вече бързаме към тоалетната. Малкото ме хванало за ръката, но подскача до мен. Спъва се, пада ми в краката. Аз с плонж я прескочих и с всичките ми кила и дължина точно като по анимационните филми. Дреб вече усеща че е сгафила... Стана, поотупа се и каза- а бе как ги правят тия молове?
Когато едновремнно пишеш смс -и и обикаляш по магазините, се случват бели - смс вместо на бившия ми приятел (в който се обяснявам, защо не искам да чувам от неговата уста повече да ме нарича "секси" и разни други обяснителни режими), на шефкaта ми .Пиша грешка половин минута след фаталното "изпрати", получавам "Not worries 
". То, късно е бабо за прошка, и да се worry моя милост, файда няма.
Качвам се в автобуса, слагам слушалките на телефона да слушам подкаст и да забравя за "По дяволите този смс" и получавам нотификация от календара си: Менструация, днес между .19.30 и 20.00 ч.
Смея се с глас, хората ме попогледждат - особено една дама с ярко жълто яке и бийтълски очила - викам си, а де да беше тоз късмет да е 30 мин, от понеделник до петък ще е тази красота. Тази сутрин си го написах в календара , че е денят Х, но преди кафето явно е било, защото съм го запаметила като среща с час.
Возя си се аз, и наполовината път се усетих, че още си седя със слушалките в ушите, но нищо не слушам.Защо ми е, аз сама си изнасям представления на всеки кръгъл час.
И на края на това прекрасно возене се кача в автобуса една девойка с мега як маникюр и ...оранжев плюшен халат на големи сиви квадрати. Много яко, почти като палто. Сигурно си мисля тя, не аз. Защото за мен това си е халат. Аха да прихна пак да се хиля, но онази с жълтото яке, през целия път ме гледаше подозрително и реших, че нямам да й давам повод да разказва за една дето се смее сама в автобуса.
Сипах си чаша вино и реших, че трябва да съм по-редовна в тази тема, и всъщност, ще съм, ако имам време за форума, защото на мен ежеседмичнo ми се случват подбни мунски неща. И е хубаво да знаеш, че не си сам
". То, късно е бабо за прошка, и да се worry моя милост, файда няма.Качвам се в автобуса, слагам слушалките на телефона да слушам подкаст и да забравя за "По дяволите този смс" и получавам нотификация от календара си: Менструация, днес между .19.30 и 20.00 ч.
Смея се с глас, хората ме попогледждат - особено една дама с ярко жълто яке и бийтълски очила - викам си, а де да беше тоз късмет да е 30 мин, от понеделник до петък ще е тази красота. Тази сутрин си го написах в календара , че е денят Х, но преди кафето явно е било, защото съм го запаметила като среща с час.
Возя си се аз, и наполовината път се усетих, че още си седя със слушалките в ушите, но нищо не слушам.Защо ми е, аз сама си изнасям представления на всеки кръгъл час.
И на края на това прекрасно возене се кача в автобуса една девойка с мега як маникюр и ...оранжев плюшен халат на големи сиви квадрати. Много яко, почти като палто. Сигурно си мисля тя, не аз. Защото за мен това си е халат. Аха да прихна пак да се хиля, но онази с жълтото яке, през целия път ме гледаше подозрително и реших, че нямам да й давам повод да разказва за една дето се смее сама в автобуса.
Сипах си чаша вино и реших, че трябва да съм по-редовна в тази тема, и всъщност, ще съм, ако имам време за форума, защото на мен ежеседмичнo ми се случват подбни мунски неща. И е хубаво да знаеш, че не си сам
Тази мунщина ти отива на ника 😂
От няколко дни съм като надрусана - ходя из къщи, обикалям ги тия крупни 58м2 и не знам къде отивам... 
Снощи излизам от банята и отивам да си хвърля за пране нещата, по пътя забрах някакво боклуче и то отиде в другата ръка. За една бройка да си метна сутиена в кофата за боклук.
Не съм добре но ще се оправя!
Снощи излизам от банята и отивам да си хвърля за пране нещата, по пътя забрах някакво боклуче и то отиде в другата ръка. За една бройка да си метна сутиена в кофата за боклук.
Не съм добре но ще се оправя!
На гости съм на комшийка. По едно време, както си водим приятен разговор се чува някакъв звън. Тъй, като в момента тя е по-слабо подвижна скачам аз, отварям и гледам - няма никой. Връщам се при нея, тя казва, че нещо ѝ се е чуло, но не е ясно какво. Решавам, че е случайност и продължаваме да си говорим. По едно време доста ясно се чува отново същият звън, при което и тя подскача и kазва "Сега вече се звънна". Аз, вече твърдо убедена, че не халюцинирам се отправям към вратата, отварям я и... отново никой, тъмно стълбище. Реших, че някой си прави майтап, излязоx да погледна - е, няма никой. Връщам се, тя ме гледа с озадачен поглед, когато моят такъв попада на мигащата лампичка на екрана и в мен проблясва мисъл "Това е съобщение от телефона ми!" Няма да ви описвам в какъв смях изпаднахме и двете 
velvet ,така говориш,защото не знаеш че вече 10 години ми се подиграват,защото веднъж казах,че децата не са от мен...
...Сутрин е,събуждам се и все още не съм пила кафе.Сядаме с децата и мм и мъжа ми разказва,как продавачката в близкия магазин му казала,че големия ни син прилича на мен ,а малкия на мъжа ми.
Но аз съм в заядливо настроение,ужасно сънена и исках да го попитам,тя от къде знае коя е жена му(ние почти не сме пазарували заедно) ,вместо това казах:
-Тя нищо не знае,те тези деца не са от мен
...Сутрин е,събуждам се и все още не съм пила кафе.Сядаме с децата и мм и мъжа ми разказва,как продавачката в близкия магазин му казала,че големия ни син прилича на мен ,а малкия на мъжа ми.
Но аз съм в заядливо настроение,ужасно сънена и исках да го попитам,тя от къде знае коя е жена му(ние почти не сме пазарували заедно) ,вместо това казах:
-Тя нищо не знае,те тези деца не са от мен
Mimoza111, 😂😂😂😂 добре печелиш, но аз не се отказвам. Сега, една стара история, даже май съм я разказвала. Прибирам се вкъщи преди години и мама ми прави баница, защото бях студентка и според нея умирах от глад. Та говорим си ние оживено в кухнята, за някакви документи, чудим се къде може да са. Въртим се, бърборим и по едно време тя проверява баницата, вижда, че е готова, взима кърпа и вади ГОРЕЩАТА тава от фурната. Аз съм срещу нея и продължаваме задълбочено да обсъждаме, къде са тези документи. В един миг тя протяга ръце и ми подава тавата, а аз я взех с ГОЛИ ръце. Тавата издрънча на пода, а мен ме чуха през 9 планини. И се провежда следния диалог: защоооооо бе мамооооо ми я подаде????? А тя: ми не знам бе мамо, а ти защоооооо я взе??? Хора, пръстите ми залепнаха. 2 муни. Гени, кво да праЙш.
Препоръчани теми