Лежащи мами - 45

Здравейте! Има ли мами с поставена диагноза плацента превия тоталис? Исках да ги попитам в коя седмица категорично казаха, че няма да се вдигне и евентуално освен лежането има ли и други препоръки?

bebiflebi, Вече имам час за психолог този четвъртък точно след като се свързах с фондацията още в петък. Относно кърмата,тази вечер за първи път им занесох кърма и ще направя всичко възможно да продължа,знам че стреса не помага.
Днес за пореден път ми обясниха как децата ми са в тежко състояние,че нямали бели дробове,което не го разбирам,защото и двамата изплакаха,а също така дишаха 2 часа самостоятелно.Борят се с инфекция и за това са на антибиотик.Имам чувството,че малко “поукрасяват” нещата,за да се изкарат велики лекари,нека са такива,но не за сметка на децата ми или мен. Наистина се надявам да си свършат работата,а аз не искам да оставям нещата така относно системата,искам да дам гласност,още нямам план.
Моля те bebiflebi,кажи ми как се развиха нещата при теб с дъщеричката ти,знам че е индивидуално,но ще ми даде надежда? Може и на лично.
На всички останали момичета,благодаря ви за подкрепата! Много е важна положителната енергия за мен и за тях, силно вярвам в децата си и знам,че са силни.
Нека всяка майка успее в своята битка,но не забравяйте не сте сами,има много като вас и взаимната подкрепа е важна.
Важно е и да се “борим” против погрешната система като видим нередности.Аз непрекъснато им казвам тук някакви неща,защото се държат с мен все едно съм им длъжна.Нали има Хипократова клетва,нали всеки гражданин има право на лечение?!
Обърквам се,защо се държат арогантно и надменно,а когато им отговориш и дори се извиняват.Просто пример е храната,която е ужасна и с нея кърма е невъзможно да имаш,а си плащам допълнително незнайно за какво...
Бъдете здрави!

Кристиана, здравей! Аз също бях лежаща мама през цялата бременност, следих се в Токуда, там и родих, благодарение на АГ накрая преносих. Детенцето ми е вече на годинка. Неонатологията е много добра! По времето, когато бях бременна спасиха детенце родено в 26 г.с, което изписаха докато се следих там живо и здраво! За жалост майката се беше отказала от него още при раждането, защото не вярваше, че ще оцелее, но е сгрешила! Имай вяра в докторите, наистина са много добри и ще направят всичко за децата ти! В момента може би и ситуацията с вируса ги изнервя допълнително, но аз съм с много топли чувства към всички там. Опитай се да си спокойна, защото това е основното при кърмата в началото. Наистина искрено ти пожелавам след някой друг месец да ги гушкаш бебчетата вкъщи. Не съм писала отдавна, но следя темата всеки ден и исках просто да ти вдъхна кураж, както и на всяка една лежаща мама в момента. Много е тежко лежането. Всичко ти се схваща, всяка болка е страх да не са контракции... за това пожелавам щастлив финал на всички, борбата е тежка и страшна, но когато гушнеш така чаканото щастие, всичко се забравя!

pipi221, Много благодаря за куража и топлите думи!
Знам,че имам силни мъже и те ще го докажат на всички,казвам им го всеки ден като ги виждам,както и си пускам положителна музика докато се изпомпван и днес доста помогна.Има инжекция за отпушване на канали,днес ще ми я бият йеее.Докторката,която ме изроди ми даде надежда днес и каза,че всичко ще е наред,че критичният период минава скоро.После ще има изненади,но те са очаквани ми обясни.
Бъдете силни момичета!

Kristiana20, снощи ти писах лично. Чудесно е, че критичният период преминава и вярваме в бебчетата!!! 💗💗💗💗💗

Кристиана, познавам мама, която роди в 27-ма седмица близначета. Сега са живи и здрави. Бъди силна, ние сме с теб!

Благодаря bebiflebi 💙💙💙,че ми даваш кураж и различна гледна точка, от една вече преминала пред това, мама и жена 🙂

Кристина, всичко ще е наред. Моето момиче го бяха отписали в 19г.с. Искаха аборт да правят в МД. Вярно, че за щастие я родих доносена, но тогава схрахът ми беше огромен. Имаше сигурно 1% шанс да я задържа. Лекарят ми, който беше неотлъчно до мен не вярваше въпреки, че ме подкрепяше. Той дори тогава ми каза дано добуташ до 7м., ще поседи в кувиоз и ще си я приберете и дори не вярваше в това, което казваше. Първите думи след серклажа бяха да попитам дали е минал успешно, защото беше изкючително рисков, но моето бебе се справи. В тази тема момичетата са чудесни. Благодарение на тяхната подкрепа и препоръки успях. От тук научих за д-р Христов и много ценни съвети. Децата са силни, колкото и да са малки. Дръж се, момиче. Вие с твоите момчета сте бойци ❤

Твоята история ме кара да вярвам в чудеса.И аз като теб съм с цервикална недостатъчност и серклаж в 19г.с.
Много се страхувам.Искам да знам,че всичко ще е наред.
Сигурно си го разказвала вече,но би ли ми разказала всичко за бременноста ти и как се стигна до всичко.
Радвам се от сърце за успешния край при  теб.Твоето детенце е герой,както и ти.

IntRiGa_GirL , Благодаря за подкрепата ! Наистина всички положителни думи сега ни помагат,а и вярвам в колективното съзнание и енергия 🌷💙

Имам 12 годишен син и с него една лека и преносена бременост без никакви усложнение. Тази до 16г.с. седмица даже ми беше по-лека, защото почти нямах неразположения първия тривестър. На преглед в 16г.с. АГто откри цервикална недостатъчност и изписа Утрогестан и Магнерот. Всичко беше наред и всяка седмица ходех на преглед. Пропуснах една седмица, защото на той отсъстваше от болницата. В 19г.с. отидох на ФМ при Чавеева и прегледа мина супер. Бяхме с таткото и баткото. Накрая и казах за проблема и тя ги изгони навън, за да види шийката. Оказах се с разкритие, порлабирал мехур и шийка 1см. Моя лекар веднага ме изпрати в МД. От там при прегледа в спешното дойдоха двама лекари като се чудиха в патология или в родилна зала да ме качват. Имах изтичане, но не на води, а на слуз от шийката. Това там те не го разбраха. Взеха ми кръв, секрет и ме настаниха като никакви шансове не ми даваха. Казаха, че ако се закрепи положението дори до тоалетна ще трябва да ходя в леглото. На сутринта на визитация пак прегледи, обяснения, че мехура е спукан и изтичат води, че те серклаж не могат да направят и че няма шанс за бебето. Някаква доцентка искаше да правим аборт и да ми спират системите. Казах, че си тръгвам и отивам при д-р Христов. Тя ми каза, че дори да направят секрлаж, че искарам 2-3 седмици и пак ще загубя бебето. Веднага отидох в Надежда след няколко разговора с д-р Христов. Беше предупредил да ме чакат. Сестра ми ме закара, че точно същия ден и на моя мъж му беше първи ден на нова работа. Д-р Ташков ме прие и в момента, в който ми каза, че бебето е добре е мехура не е спукан, че има достатъчно води така ми олекна, че не мога да опиша просто. Каза, че вечерта ще направят серклажа и че всичко ще е наред. Настаниха ме в стаята, пуснаха системи и АБ, взеха ми кръв, урина и секрет и зачаках. Вечерта в 22ч. някъде започна процедурата и мина успешно. Полежах няколко дни в болницата и се прибрах. На изписването шийката е била 2см. Две седмици по-късно беше над 4см напълно затворена. Моя АГ каза, че серклажа е брилянтно изпълнен и изпрати поздрави на д-р Христов. Състоянието ми позволяваше и не съм лежала. Дори напратив-редовно даже се претоварвах. Родих с планово секцио. Вярвайте, момичета. Чудеса се случват. Онази нощ в МД само вярата и надеждата ми бяха останали. Господ и малкото ми момиче чуха молбите ми и тя остана с нас. Сега спи до мен и ми се смее всеки ден. Никога няма да забравя ужаса и страха тогава, който изпитвах. Желая на всички Ви здрави бебета ❤
Ето я и нея 💜

Интрига гърл, възхищавам ти се всеки път!

Момичета, защото не знам в коя тема да пиша, ще пиша тук. Днес на прегледа се установи, че  AC обиколката на коремчето на бебето е по-голямо с една седмица, имам и завишени околоплодни води, не знам колко. В момента лежа в Токуда за задържане, че имам 2см разкритие, а съм в 29г.с. Но какво мислите за коремчето и водите?

Kristiana20, стиснати палци на теб и момчетата и от мен! Вярвам, че всичко ще бъде наред и откъм специалисти са при едни от най-добрите неонатолози в България. Имам приятелки с деца, родени в 25 г.с. и 27 г.с. и сега са едни прекрасни, здрави момичета. Така че надежда винаги има! Кураж!

Аз също за момента се ориентирах към Токуда, в понеделник имам час, за да обсъдим терапията за дробчетата. Сега съм 26 г.с. Надявам се най-късно в 28 г.с. да направим първия курс. Тези от вас, които са ги правили, може ли да кажат дали в болница са им ги поставяли или ги дават и ти си намираш кой да ти ги поставя мускулно? Моят мъж се научи по неволя, тъй като първите 3 месеца бях всеки ден на инжекции прогестерон, така че и това ми е опция, но не знам каква е практиката.

Linda 2, мен ме приеха по спешност в 31г.с. в Токуда и тогава ми направиха терапията, докато лежах за задържане. Нищо по-различно не съм забелязала и никакви странични ефекти. После лежах пак в 34г.с. и родих госпожица в 39г.с.+1. Спокойно да минават седмиците и възможно най-близо до термин да се появи бебчето

Kristiana20, как си и как са момченцата ти <3<3