Що, има време
- Публикувана: 25 окт. 2019, 11:02 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2019, 13:41 ч.
Образователен Говорилник v.1.0.1.
Не че нещо, ама Турция и Гърция взеха да обсъждат.
не знам как е било по времето на соца, но като завършила МИО е средата на 90-те, смея да твърдя, че специалността си беше абсолютно адекватна и доста смислена, наистина помня доста от това, което съм учила тогава и ми е било полезно през целия ми работен живот, дори дипломната работа, която написах за завършването с висене седмици в Столичната библиотека, беше полезна и за сина ми миналото лято и му даде доста добра представа за нещата с валутната търговия, преди да отиде на стаж във финансова компания от лондонското Сити да, наистина винаги има нови теории и техники, но основните принципи, които важат за международната търговия, са си общовалидни както сега, така и тогава
да, наистина винаги има нови теории и техники, но основните принципи, които важат за международната търговия, са си общовалидни както сега, така и тогава 
) - няма да кажа нищо, за да не е лошо. Ами Саздов 
? И като сравнявам това с щатския ми професор по Pricing - Tech Ho ( https://en.m.wikipedia.org/wiki/Teck-Hua_Ho ) - разликата е като пропаст. Не го казвам, за да мерим нещо, различно от преподавателския капацитет. Ето например по международни финанси в САЩ ми е преподавала Джанет Йелън, но за Милети Младенов в БГ няма да напиша нищо лошо - в смисъл, че нямам забележки по преподаването му (лека му пръст!).
Аш, изобщо даже не може да стане спор, нелепо ще е да сравнявам програмите в УНСС в периода, когато съм учила аз, а вероятно и доста от другите тук (92-96 г), създадени само три-четири години след 89-та с програми и преподаване в най-развитите икономики както виждаш малко по-нагоре пък други имат противоположно на твоето отношение към Милети Младенов... колкото човека - толкова и различен опит; това, че на мен много от наученото ми е влязло в употреба, не е мерило, че и при други е било така
а постоянно самодообразоване, според мен, е задължително за всеки професионалист, няма как иначе човек да е в крак с новото
както виждаш малко по-нагоре пък други имат противоположно на твоето отношение към Милети Младенов... колкото човека - толкова и различен опит; това, че на мен много от наученото ми е влязло в употреба, не е мерило, че и при други е било такаа постоянно самодообразоване, според мен, е задължително за всеки професионалист, няма как иначе човек да е в крак с новото
А, аз нямам драма с преподаването на Милети. Друга ми беше мисълта. Драмата е, че нивото беше толкова посредствено спрямо това, което видях после дори в зората на развитието на финансовата ни система, че дори изплагиатствани учебници бяха звездите на небосклона. Кошмарът за мен беше Трифонов по счетоводство, който с едната ръка пишеше с тебешира, а с другата бършеше с гъбата. А най-големия купон беше, когато на лекция на Тадаръков седя най-добрият му приятел Карамански.
Отворих сайта на катедрата и мило ми стана като видях, че Галена Ковачева е несменяема секретарка и до днес.
Отворих сайта на катедрата и мило ми стана като видях, че Галена Ковачева е несменяема секретарка и до днес.
Антеа, а защо конструкцията да не е "всички предмети от бакалавърската степен да са много адекватни + съответното усъвършенстване в кариерния път да се случва след това"? Кариерно усъвършестване трябва да има, независимо от университета. Сертификати, обучения и т.н. А не да се доучва после заради загубено време по редица предмети.
Или поне в УНСС да бяха имали някаква метрика - поне 75% от предметите да са полезни и да се преподават така, че да са полезни. Дано сега не е така. Просто се хванах за репликата на Ежко как МИО било супер елитна специалност. Хибаво е, че се уточни, че е ставало дума за други времена. По мое време просто беше една от най-желаните, но чак елитна
Мецане, имаше един по "Цени, ценова политика" и нещо от рода и за него си мислех, ама ето - не е бил Саздов. Саздов преподаваше по Стопанска история - наистина. И това беше едно странно наизустяване на информация, но поне беше от базовите предмети.
Или поне в УНСС да бяха имали някаква метрика - поне 75% от предметите да са полезни и да се преподават така, че да са полезни. Дано сега не е така. Просто се хванах за репликата на Ежко как МИО било супер елитна специалност. Хибаво е, че се уточни, че е ставало дума за други времена. По мое време просто беше една от най-желаните, но чак елитна
Мецане, имаше един по "Цени, ценова политика" и нещо от рода и за него си мислех, ама ето - не е бил Саздов. Саздов преподаваше по Стопанска история - наистина. И това беше едно странно наизустяване на информация, но поне беше от базовите предмети.
Кошмарът за мен беше Трифонов по счетоводство
Ако сте държали политически кандидат-студентски изпит, признавам ви, че сте били студенти по време на соца! Щото аз съм държала.
Както сте я подкарали, по някое време ще изскочи и името на бившия ми съпруг и "отиде коня у ряката".
Понеже сравнихте с американски преподаватели: това лято бях в Щатите за една седмица в топ университет на обучение по тема, за която смятам, че е бъдещето в моя бизнес. Подходът на преподаване буквално ми събра очите - непрекъснато се общуваше с аудиторията. А в БГ - влиза, изпява си лекцията и излиза, не дай се боже някой да го попита нещо...Аз по едно време чак се притесних, да не би да взимам прекалено много участие, в мен по женска инерция взе да говори imposter синдромът. Пиша това, за да обясня "по-публично" пристрастието си към американското висше образование.
Сираков беше по Международни цени и ценообразуване, но той беше печално известен по друга линия при изпитите, корупционна и малко от MeToo тип
Политически изпит не съм държала - по това съдя, че съм от по-младите в темата.По Счетоводство не помня кой ми е преподавал, но сигурно не е бил Трифонов, защото съм запомнила някои неща и от УНСС.
Понеже сравнихте с американски преподаватели: това лято бях в Щатите за една седмица в топ университет на обучение по тема, за която смятам, че е бъдещето в моя бизнес. Подходът на преподаване буквално ми събра очите - непрекъснато се общуваше с аудиторията. А в БГ - влиза, изпява си лекцията и излиза, не дай се боже някой да го попита нещо...Аз по едно време чак се притесних, да не би да взимам прекалено много участие, в мен по женска инерция взе да говори imposter синдромът.
И тук има специалности, в които обучението е интерактивно - точно общуване със студентите, обсъждане. Аз зная за две-три, като две от личен опит и една от почти личен. Всичко зависи от ръководството на специалността като философия на учебния процес. Много е весело това с първоначалното притеснение за многото вземане на участие. И аз бях шашната в началото, а съм от уж нестеснителните. Очаквах да е типично по български, но ме изненадаха приятно.