Образователен Говорилник v.1.0.1.

Change my mind, не знам в детската градина по Монтесори как е, но в училище по Валдорф като уж също алтернативна педагогика нещата за мен са трагични. Може да не е вината в самата алтернативна форма по принцип, а в реализацията й тук, но резултатите са много незадоволителни по моите представи. И назад съм писала, че познавам дете оттам. Като откачени преписват цялата си тетрадка по БЕЛ регулярно тези, които пишат грозно, упражненията/домашните им по мат са на ниво първите задачки от учебник, че и по-лесни. Това обяснява и супер ниските резултати на НВО, независимо за какво е мерило то или не е с елементарността си. Да не говорим, че не се следва поредността на изучаване на материала, в 6 клас се учат неща за седми, в седми - обратното. В класове с по 2-3 -4 деца би трябвалао по логика да има много индивидуална работа, особено с тези "епохи", в които в продължение на седмици се работи  уж много интензивно по един предмет, а после се оставя технологично време да отлежи наученото и се минава на друга епоха. Ама остават май нещата на ниво уж...

Change my mind, май снощи съм се изразила неясно - и Монтесори, и Валдорф за мен са си действащи образователни методи, изпробвани и  доказано работещи от десетилетия. Но те следва да са интегрирана част от обучението на бъдещите преподаватели, доколкото приложението им в реала отдавна е факт, а не "алтернатива" или "иновация" (колко пък я мразя тази дума!). И следва да бъдат разглеждани по време на висшето обучение, с техните плюсове и ограничения, а не да се правят допълнителни курсове за обучение на преподаватели (или цели магистърски програми)  и да се представят като панацея при работата с ученици във всякакви степени.

Валдорф няма общо с Монтесори, доколкото съм запозната. В основата на валфдорфската педагогика е философията на Рудолф Щайнер, която е, да речем, особена. Но Монтесори е съвсем практична, далеч от религиозното система, за която най-характерното е че илюстрира абстрактни концепции по конкретен начин. Това мисля липсва в нашата стандартна образователна система. Така че дори без концепцията за развитие, водено от детето, на която аз съм привърженик, но си давам сметка, че не е универсално приложима - та и без тази концепция може само механично да се пришият някои инструменти и похвати и да се подобри обучението по математика например.

Gargamela, в момента има такава специализация в СУ и това според мен е голям пробив, не виждам негативи от него. Ако по-нататък монтесори педагогиката се интегрира добре в образователната програма на бакалаврите и магистрите, ще е супер. Досега също я е имало, но разглеждана ограничено като метод за работа с изоставащи деца.

Съвсем сериозно. Като беше 4-годишно, го водех на тенис в "Про-спорт", защото само там бяха съгласни да вземат толкова малко дете, а това се намира в Националната спортна академия, пък ние живеем в западна София.
Всеки ден търчахме на нещо, братче. Вторник и четвъртък - на пеене във вокална група, понеделник и петък - на тенис, сряда и събота - на плуване, в събота също и на Забавна математика. Отделно ходенето на работа. Все аз на всичко го водех. Отделно дето трябва да се интересуваш къде какви са заниманията, не просто на първото срещнато да го запишеш. Аз си ги проучвах, аз си го записвах, аз си го водех. Отделно дето си се интересуваш и от училищата, защото трябва да си наясно къде да кандидатства и ако намериш време, и с това да го занимаваш.

Браво, Мецане! Ние искахме на един тенис да записваме голямата като малка, ама нямахме пари.... ние сме типичен пример за семейство изработило стандарта си заедно с годините семеен живот. Като се сетя какви елементарни неща не можехме да си позволим.... В същото време винаги съм имала изисквания на тема образование- то и затова директора на 51-во като ме видеше и изпълняваше по своя воля “кръгом” 😂
Мецан е чудесно пример за моята теория-заради млади семейства като неговото казвам, че ако сега на училищата им се струва, че родителите са взискателни и ангажирани, то свят ще им се завие с идващите след нас....Нека!

Оф, Мецане, никога не съм достигала такива висоти. Пък мъжът ми съвсем. Гледам да се огранича до два спорта и малко логическа математика.
Вие последно в кое училище сте? Ако искаш и на лични?

Мецане, а сега като погледнеш назад, имаше ли смисъл? Съвсем искрено питам, надявам се да не го приемаш като заяжданка, защото не е. И аз с първия ми син повече бутах за извънкласни занимания, от които към днешна дата виждам, че е нямало нужда от толкова зор.

Знам, че не е заяжданка. В един момент ми се струваше, че не е имало смисъл, но сега се оказва, че е имало:) Няма как да навляза в подробности, защото си е лично инфо, но да, към момента като погледнеш назад, е имало смисъл. Зависи кой какво очаква де.

Нямах предвид това, естествено, но се радвам, че е имало смисъл при вас!
Моят, завалията, го мъчих с плуване, тенис, карате, шах, роботика, телерик - в различните години с различни конфигурации де, не всичко наведнъж ... Тооолкова пък да не му се ходеше на нищо, хаха Евентуално като плюсове мога да кажа, че може да плува и да играе тенис и шах, предполагам, не е малко, но при условие, че не обича да прави нито едно от изброените, все тая.
Водих го на математика от 2 клас в НПМГ, за бога, какво съм гонила и аз не знам. Всеки случай, в СМГ след 4ти не влезе и слава богу, не беше за него, но все пак влезе с изпит в математическа паралелка на 119то, та да речем, че нещо е излязло от това.
Все пак, основното, което му трябваше, английски, химия и биология, отметнахме с курсове в 10-12 клас.

Мецане, тоя зор за момче ли? Щото, ако е за момиче, евала.
Голямата беше капитан на волейболния отбор в гимназията, игра тенис при Малеева, скачала е поне три пъти с парашут, отделно ски, ролери и прочие.
Малката я влачихме на пеене, тенис, плуване - в резултат сега пее на караоке, плува на бара на плажа и се спъва в ракетата. То като си не ще.

За мен всяко извънкласно занимание има смисъл. Понякога повече от класните такива.
Кофтито в София са разстоянията. И ако човек няма под ръка помощен персонал /баба и дядо/ развозването си е яко.
Харесва ми в нашето училище ,че така наречените извънкласни са с външни фирми. Тъкмо детето ми беше пробило дупка в мозъка да го запишем на роботика.. и те почнаха да работят с училището.
Това не пречи да има още няколко занимания извън училище. Но поне те са наредени така ,че да не пресичаме София на длъж и шир.

Change my mind, аз никъде не съм казала, че Монтесори и Валдорф са едно и също. Написах, че имам съмнения как тези алтернавтивни педагогики се прилагат у нас. За Валдорф съм убедена за себе си, че  отговорът на този въпрос е: неуспешно..

От многото занимания в началните класове и детската градина има смисъл, поне за моите деца имаше. Ходят на това и онова, имат възможността да видят за какво става дума,  харесва ли им, искат ли да продължат. И след време, когато нещата са се избистрили, вече с удоволствие ходят на онова, което са си харесали. Другото е отпаднало. Моите ходеха някога на приложно изкуство, във вокална група, на характерни танци, на плуване, на пиано, по-късно едната и на лека атлетика. Езиците и курсовете за НВО не ги броя за такива занимания. С напредването на класовете при две от тях остана пеенето (едната се занимаваше сериозно и много плътно с него до 12 клас), а третата задълба в приложно и лека атлетика. И ще си изкривя душата, ако кажа, че от това е нямало смисъл. Да пееш с музикален педагог не е само да участваш във фестивали/конкурси. Това си е формиране на музикална култура, запознаване с нови хора в страната и извън нея, множество прекрасни изживявания. А за спорта предполагам, че всеки ще се съгласи колко е полезен, особено когато е трениран под вещото наблюдение на опитен треньор. А рисуването върху различни повърхности - текстил, грамофонни плочи, камъни, керемиди, бутилки - ми страшна отмора си е, няколко пъти и аз съм ходила с нея  в годините(преподавателката  ми е приятелка), определено бих повторила при липса на други ангажименти. Та като тегля чератата, всяко странично занимание е допринесло с нещо и не съжалвам нито за дадените средства, нито за изразходеното във водене/прибиране родителско време, докато бяха по-малки. После си се оправяха сами.

Аз съм голям фен на допълнителните занимания (навремето се записвах къде що има Обаче, при целодневно обучение, за съжаление е ужасно трудно да се организират по повечко, че и да остава достатъчно свободно време. Редовно си харесвам нещо ново да водя моите, но гледам да се въздържам. На повече от достатъчно ходят и сега. Ако нещо отпадне-тогава.

Хоп, и аз при вас (със своя скорост )) )!

Имам цяли 15 страници за четене!

Харесвам допълнителните занимания. Особена фенка съм на спорта.

Много шум за нищо. Какво на практика, какво водене на детето? От толкова водене по детето накрая е зор да изпълнят задача, в която се иска просто да седнат и да я изпълнят, а не да чакат те да водят. Кукичка за  "родители с ново мислене". Много се радвам, че не се внедрява в нормалните училища, макар че ако се внедри, тогава ще се спука балонът с цялата монтесорска и подобни "алтернативи" на класическото образование. И да, зная какво е Валфдорвска и т.н., не е като да не зная. Но и зная, че няма нужда да повдигат на трета степен, а да не вържат какво означава "трябва" и доста по-прости неща. Искаш детето да смята десетици и да умножава? Заведи го на село и да отговаря за броенето на домашните животни, тъкмо усвоява математиката, че и категоризацията. Представянето с десетици и единици е заради това, че сме по десетичната бройна система и идеята за десетиците е с цел икономисване на мисловни усилия, то е като да знаеш, че имаш десет пръста на ръцете без да ги броиш всеки път. Тези системи са идеални за мързеливи родители. И не, не го казвам като закачка или комплимент.
Отделно в историята на човечеството никой не оставя децата да водят, защото иначе тези деца няма да оцелеят. Децата се учат по подражание от възрастните на съвсем физическо ниво в началото, после биват включвани в бита и извършването на определени работи - ето ти усвояване на концепции за числа, серийни действия и опознаване на природата, добиване на сръчности, развиване на памет, внимание и т.н.
 Колкото до боба, не си разбрала метафората - не пресипват боб, а това е като човек да каже важно-важно, че не яде проЗт боб, а изтънчена киноа.

покрай въпроса към Мецан да си кажа и аз изводите от извънкласните разкарваници покрай моите. Да, заслужава си цялото тичане, защото се научиха да бъдат организирани, да се занимават с доста неща, които ги развиват от всяка гледна точка, както и имаха доста интересни преживявания покрай ангажиментите. Тази организираност остана, сега също продължават "на стари години" с половината от детските си извънкласни, но вече на по-високо академично ниво, така да го нарека. Научиха се да излизат пред публика, да не се стъписват, ако се получи някаква дребна грешка, а да продължат (защото в повечето случаи публиката изобщо не разбира какво е сбъркано, но винаги разбира кога изпълнителят се паникьосва), превключват бързо от една дейност на друга, станаха много трудолюбиви, успяват да отделят време за всичко, което смятат за важно.