Образователен Говорилник v.1.0.1.

Може да искаш да научиш чадата да изпълняват каквото им се казва, а можеш да ги научиш да изпълняват това, което ще им помогне да постигнат СВОИТЕ цели. Като трикът тука е как да знаят кои са им целите, без да имат образование и без някой друг да ги определя вместо тях. "И вечни са споровете на мъдреците" по тази тема. Оттам Монтесори, Валдорф и т.н. Къде разбрани и приложени правилно, къде имитирани по форма и некадърно.
За себе си приемам, че няма как да научат какво искат, ако:
а) не опитват различни неща
б) нямат свободно време
И за двете живота поставя граници даже и на възрастните, но границите не означават тотална забрана.

Колкото до "броенето на овцете"... В денонощието няма достатъчно време и за "овце" и за английски език. Трябва да се избира кое ще е по-полезно за бъдещето на съответния индивид.

Уф, разбрах ти метафората с боба много добре, не е била толкова дълбока, че да е несмилаема. Вързах я просто с най-разпространеното опростенческо описване на цялата монтесори педагогика - че се пресипва боб с лъжица и голямото важно.

Ако ми прочетеш мнението ще видиш, че не сме в чак такова противоречие - аз съм привърженик на обучение с темпото на детето, но това далеч не е универсално приложимо и затова не смятам, че монтесори педагогиката има място в масовото образование. Обаче някои от инструментите биха помогнали да запълним дупки в базови понятия на децата. Децата и сега представят числата с десетици и единици, че и стотици и хилядни - това не е нещо алтернативно. Само коментирах, че в монтесори градините могат да се видят много практични идеи как да бъде представено всичко това по разбираем начин. Не знам защо така ми се нахвърли.

А, да, а на 5-годишните целите им са върховни, да знаеш! Пишеш си и ти така, за да звучи широкоскроено, като от мотивационна книжка. Трикът е, че без дисциплина никакви цели не мога да постигнат, ако изобщо успеят да ги измислят. В момента, в който едно дете започне да добива самоконтрол при поставена задача, вече можеш да не го мислиш особено нататък - то ще се оправи. А такива инфантилни за СВОИТЕ цели хич не ми ги разправяй!

А, да, английският език! Хайде първо да научи българския, за да не пише НОЙ вместо НОИ или "коЙто отидоха" вместо "коИто отидоха"!

Чейнд май манд, определено познавам монтесори отвъд опростечнечското. И както казах, вече всичко е измислено, няма нужда да си изпращам детето в такава градина - вкъщи има всичко под ръка, за да ги научи тези неща. Така няма да има дупки в базови понятия. Просто родителите ги мързи, това е! Не искат да си изцапат ръцете, вече са само хай-тек позитивни и т.н. А те самите са продукт на класическото образование, обаче трябва да люшнат махалото в другата посока просто защото трябва да го люшнат. Като чукне първи клас, започват и те да се чукват по главите, че не става само с монтесори, валфдорф и прочие, а трябва зор.

Последно опитвам, явно не обяснявам добре. Нали за образование говорим? Аз казвам, че монтесори методът освен всичко друго има и доста интересни инструменти, които предвид плачевните ни образователни резултати като цяло, може би биха били полезни. Кой накъде люшка махалото, кой колко е мързелив и хай-тек позитивен - не се наемам да коментирам. Моите деца образователни пропуски нямат.

Ами, какво да ти кажа, инструментите им не са нищо ново под слънцето, не знам какво толкова изглеждат интересни. Тези системи са един чист бизнес от типа на сертифициране, купуване на конкретни материали и т.н. В работата си познавам десетки такива - в основата са си нищо особено, но биват обличани в красиви и подкупващи думички и се връзват с панделка, слага им се една надута цена и се пускат по франчайза.

Цял учебен метод сте го свели до пресипване на боб с лъжица. Много сте далече от действителността обаче.

Сори, аз за пресипване на боб с лъжица не съм писала нищо. При мен децата никога не правят такива неща, не си губя времето да ги карам да пресипват някакви неща - това трябва да го правят вкъщи, докато са около възрастните - те трябва да ги научат как се държи лъжица, как се пресипва и т.н. Затова казах и за компотите - шест лъжици захар в буркана и на пет буркана това са трийсет присипвания, че и на всичко отгоре има серия. После с каната да сипе вода до ръба - ето ти координация, внимание и дебит. И на финала имаш пет буркана с компоти. В реална, домашна среда, а не в изкуствена.

Ами да си признем,  че толкова се бъгна системата че търсим какво ли не алтернативи за да получим нещо по-качествено на финала.
Монтесори....за кои години говорим. Кога тя е разработвала тази методика. Какво е търсила като резултат.
Валдорф...фабрикант. Иноватор, работниците да имат училище и ДГ които да са близко за да работят повече. Децата от тези заведения да станат качествени работници.
Ами прогресивното с Джъмп Мат. Иновация за изоставащи деца. Деца със СОП. Защо при нас правят училище на тази база....а не курс за ресурсни учители.
Абе каквото и да ни завят в хубава опаковка, все ще сме готови да да купим...само и само финалният резултат да е по-добър.

Какво се хващате за годините, все едно съвременното образование е открито вчера. И Монтесори не е само ,финна моторика, много опростявате методът.
Виждам резултатите от Монтесори методът, детето ми е обучавано и се обучава по този начин. Виждам и как децата ходят с удоволствие на училище и начинът, по които учат нещата.

Да, системата е бъгната, да кажа така - бъгнаха я здраво през последните трийсет години. Всъщност разбирам защо толкова е голяма съблазънта по нещата в хубава опаковка - защото дава послание към родителите, че някой друг ще свърши тяхната работа. Официалната система е бъгната и на родителите им се налага да се заемат самостоятелно в прекомерна форма. Тогава се явяват едни алтернативи, които казват "няма нужда да се претоварвате като родители, вижте, ние ще направим всичко, донд уори, би хепи". А работещата формула е някъде по средата - класическо образование плюс развиване на обща култура, езикова култура, сръчности от обичайния битов живот, физическа култура (скачане, бягане и т.н., защото ако не си владеят тялото другото трудно им се намества).  Сега повечето неща са тотално пренебрегнати и се прави някаква куца замяна в изкуствената среда на детските заведения.  Голямото събитие, че в градината пекат сладки! Е, сори, ама вкъщи баба, мама, тати или който ще да е трябва да пече сладки с детето или да врътне една баница с него! Или бащата да вземе един пирон да забие, вместо да им показвам аз чук на картинка и за какво служи, какво е пирон и как се работи с чука. Ей такива дребни, но важни работи трябва да се случат още преди попадането в училище. А не възклицания "ах, колко добре работи с таблет, как сам си намира игри, как има не знам какъв еко-метод за събиране и изваждане!".

И съвременното образование не е измислено вчера. И затова е твърде неадекватно на времето си.
И с Монтесори сме до ДГ...все пак децата порастват и специално в БГ няма кой да ги обучава на по-късен етап.
Колкото до удоволствиети и щастието на децата това е една моя любима тема. Но няма да я разтягам. И моето влиза в училище с желание,  не го малтим пред входа за да влезе. Но знанията му са далеч над Монтесорските.
 Нищо против методите няма. Просто ни ги продават доста захаросани.

Всичко е така, както казваш, но навремето много от тези неща се вършеха от бабите и дядовците, а сега и те нямат време и желание. Печеш сладки и правиш компоти с баба, забиваш пирони с дядо на село.
Затова, както Аш писа, родителите предпочитат да отидат на някоя работилничка и да си спестят мацаницата вкъщи.

Говоря от позицията на родител на дете в Монтесори училище. Моето в момента е в 4-клас, но т.к. ми е интересно ходя да помагам и виждам какво правят децата и в 6-ти клас. Имам педагогическо образование и мога да направя сравнение с класическата система на образование... а таблети са просто недопустими, но как боравят с тълковният речник, там нямат равни.
Не знам от къде знаеш какви са знанията на децата обучавани в Монтесори училищата, но само за сравнение по математика:
-предучилищна възраст - умножение на трицифрени числа
-3-ти клас - ниво на математика 6 клас ( всяка година частните училища  имат тестове и виждам за кой клас се явяват).
Не мога да си спомня в кой клас в България се учеха праисторическите Периоди, климат, “животни”, растителност - това го учиха в 3 клас.

И накрая всичко опира до семейството. Учат ги много неща, но трябва да се прилагат и в къщи. Когато беше в ДГ ни казаха едно важно правило: детето знае как да се справи, само го оставете да го направи само ( излива нещо, изчиства го сам, изцапва , респективно изчиства). И не е само до моето дете, идват съучениците му в къщи, наблюдавам ги как се държат и какво правят.

Да, нека не са родителите, бабите и дядовците да го правят. Но пак е въпрос на желание. Не е на липса на време. Пречи мисленето кеш-енд-кери. Сега не отделяме петнайсет минути да хванем една дъска, един пирон и един чук, а купуваме "интерактивна игра" или пластмасови макети на инструменти. А работата е далеч по-сериозна - част от ученето на едно дете/човек е да усети габаритите, тежестта, текстурата на един инструмент или на един обект и така мозъкът си изгражда цялостно описание на обекта и функциите му, тялото се нагажда. Какво може да се направи с един пластмасов чук?

Ето, ти описваш точно същото - от училище ти казват какво да правиш като родител. А това са неща, които отдавна вкъщи е трябвало да бъдат правени и научени, те се подразбират. В съвременния търговски вид на тази система обичайните неща, които са длъжни да знаят децата, а за да ги знаят да ги научат вкъщи, ги издига в някакво "ах, ето това направет, много е яко, така ще сте отговорни родители, детето знай най-добре"... Климат, животни и растителност пак се научава заедно с научаването на сезоните - какво се случва през всеки сезон. И пак тези неща могат да се видят и разкажат вкъщи - поне има дискавърски филмчета колкото щеш, обаче трябва да се гледат с децата вкъщи, а не в училище.

Има и друго - индивидуалността. Нито в смейството, нито в социално стимулирана среда тази индивидуалност може да се надскочи. Моите баби готвеха, плетяха, бродираха виртуозно. Въртях се около тях и повякога помагах защото ги обичах, обаче и до днешен кухнята ми е място, където да надникна и да свърша нещо светкавично с помощта на пълно автоматизирано оборудване, а шиенето на едно копче си остава досадно предизвикателство.
Моето дете е водено и качвано на върхове, извори на реки .Баща му има доста умения, и в къщи почти всичко се прави и ремонтира от него - независимо дали ще е техника или мебел. На 5 години му помагаше в градежите по вилата. На 16 най-много да затегне нещо по колелото си. По никакъв начин не може да си спомни че е бил на на един или друг връх или на извор на река. Обаче когато си избере нещо, което му е интересно, си го развива до много зряло ниво. За съжаление много рядко в училище намира интересно ниво, дори по билогия, към които има доста подчертан интерес от съвсем малък. Понеже самата аз съм доста любознателна и не мога да се примиря с пропуски на училищто ниво, съм поела грижата да компенсирам това, което той неглижира.Опитах с методи, като филми и занимателно приложима част, обаче установих че не стигаме до кой знае каква трайна информираност. Пробвах и с метода да давам основното и да провокирам дебати около темата, за да предизвикам някакъв интерес и позиция. Не ми се получава много. Обаче има и нещо друго - аз съм Мама, а не независим авторитет. Учителите си по принцип уважава, дори да не харесва и да не одобрява,  признава авторитета, но пък те не събуждат интереса.