Образователен Говорилник v.1.0.1.

С никого не се заяждам. Когато чета нечие мнение, за мен най-важното е този човек какъв опит и какви реални и обективни знания и основания има за него. Едно е да познаваш отдалеч такова семейство, друго е да познаваш отблизо 10 такива семейства. Надявам се знаеш какво е представителна извадка.  Което не означава, че човекът без реални познания няма право на мнение, разбира се, а означава, че за мен неговото мнение не е меродавно. А се оказва, че Титина освен другото е преподавала на такива деца.
Титина, аз образование в тази посока нямам, но имам точно същите наблюдения над деца, родени в ОК в българско семейство. Същата работа с децата на приятелката ми в САЩ. Е, стараем се да се сдържаме да не им се смеем, защото децата се засрамват и отказват да говорят на български след това. И всъщност това им струва много усилия, които трябва да бъдат възнаградени.

Познайте моите деца колко говорят руски...(това за внуците). Аз самата съм проговорила на български на 3, а на руски на 4 - в потвърждение на написаното от Титина.

Това е много интересно. Да не би да има общо с времето, прекарано в БГ, все пак от Германия е най-лесно да се връщаш често и за дълго. Иначе граматически нямам обяснение - немският е падежен и високо синтетичен, българският е безпадежен и (по-скоро) аналитичен, доста по-близо е до английския в това отношение.
Моят опит е с англоезични, испаноезични и ивритоезични деца, с немскоезични опит нямам. Всичките изброени са зле с българския, кой повече, кой по-малко, а най-зле са ивритоезичните.

Съжалявам, че съм на различно мнение .
Имаме приятелски семейства българи- не малко, с деца излезли от България на 1-2-3 до 5 годинки.
Когато и давамата са българи и в дома се гововри на български, децата са ходили на неделно училище и са имали възможност поне веднъж годишно да си идват в България, тези деца говорят почти без акцент. Разбират повечето идиоми, шеги, даже и поговорки, четат на български. ( казват, че им е изморително дълго да мислят на български и да подържат разговор на ниво, но рядко би се разсмял на нещо казано от тях.) О, да,  питат и искат разяснения, но не бих казала, че ще познаеш, че имат някаква трудност с езика.

Съвсем различно стоят нещата, когато основният език в домашна обстановка е друг, когато нямат с кой да упражняват често езика, когато ти кажат" че за какво да полагам усилия да го уча този език, той не ми трябва", както и подобни ситуации

Аз имам примери на няколко деца родени в САЩ, в семейства на българи (децата на сестра ми и на братовчеди) всички деца говорят много хубав български, могат да четат и да пишат. В семействата се говори на български, но не се гледа българска телевизия примерно, но се четат български книги. Понякога се получават комични ситуации и си нагласяват някоя дума, но имат богат речник и лятото общуват пълноценно с техни връстници в България.
Познавам и деца с родители българи, които почти не говорят български. Детето пита баща си нещо на български и той му отговаря на английски, е българският език мина на мнооооого заден план.
Всичко зависи от родителите и децата и не може да обобщаваме.

Титина, с цялото ми уважение към човек преподавател, отново ще изразя несъгласие с теб!
Целият разговор тръгна от цитираното ти твърдение. Всякакви последващи наблюдения, които си споделила не са неверни НО не са единствена истина. Съществуват и други примери и други наблюдения. И между другото се замисли дали критичността и твърдението ти, че децата в странство не знаят езика си, не произлизат и от факта, че си учител. На един професионалист "малките" грешки винаги му правят голямо впечатление. Имам приятелка доцент филолог - винаги изпитвам ужас, когато трябва да и пиша, добре, че  всеки път се смеем, че ме обича и не обръща внимание на грешките ми...
Щатите, Канада, Ирландия, Англия,Холандия, Франция, Германия, Испания, Гибралтар, Швейцария, Китай са все страни , от които ежегодно посрещам приятели. На всички, без изключения, децата им говорят чудесен български, тук таме може да се види тръсване на глава от объркана дума, последвано от дружен смях....Темите са различни според възрастта на хлапетата.
Това, че не живея на запад не ми пречи да наблюдавам и да съм запозната с живота на приятелите си там. А пък има случаи, в които приятелите са повече от роднини. Е, имам привилегията да съм заобиколена от чудесни приятели! Правилно - това е моят отрязък, моята призма, моята си извадка. Но тя никак не е малка - преди седмица изпратих последните си гости. Обикновено лятото при нас настава ад. Хубав ад - от много приятели, понякога така се застъпват, че сме като летищно разпределение...
Изключително личния ми пример е племенницата ми, която борави с английски, турски, китайски, немски и български. Издирват я хед хънтъри за преводи из света, като и поемат всички разходи, преводи често пъти включващи български. Да, имаше елемент на ужас с езика, точно както казва Титина, в определен момент останал на нивото,  на което е излязла от страната, Да, имаше шок и ужас с въпроси като "какво значи Дякон" , но тези въпроси ги задават и децата живеещи в БГ, а и  не случайно на гърба на книгата има речник на непознатите думи.
Имам изключително добра приятелка, испанка, омъжена за италианец, живеещи в Германия. Дъщеря им на 4 години, говореща немски свободно, в момента, в който се прибере вкъщи превключва на испански (водещ за нея), но ако баща и я попита нещо на италиански отговаря на италиански. С мен детето играеше и скачаше на немски, докато не се появи тяхна приятелка испанка и аз увиснах в небитието и вече не бях интересна....
Та....да, толкова за примерите, Попеа!
Титина, уважам наблюденията ти, в известен смисъл са верни - има такава картинка, но не ги приемам за единствени!

Може би от там идва разминаването в оценките и мненията - за един едно е "перфектно знание на езика", а за друг - друго.  Аз също съм много критична към знанието на език/ци, въпреки че не съм учител.
Забелязала съм и друго, родители-емигранти често са големи патриоти и са много чувствителни на тема как са научили (или не са научили) децата си на български, което се отразява на личната им преценка.
Така или иначе, никое от децата, които познавам, не се е осмелило да се яви на матура по български или на приравнителен, за да учи безплатно в БГ висше образование въпреки високите такси в САЩ и в ОК. Не че родителите не са имали желание да си ги спестят, просто са си дали сметка, че няма да се получи, това го знам от личните ми разговори с тях.

Комичните ситуации са показател за невладеене на езика. Не използването на идиоми, също.

То и детето ми рецитира Ботев и Вазов, но когато достигнем до етапът да обясни какво е разбрал...о майко.

Показателен пример от миналото лято. Детето владее испански на говоримо ниво ( поне според учителката по испански и директорката, аз няма как да го оценя). Ре;авам , че в Бг мога да му запълня част от времето с испански. Да но учителката в България (жена научила не едно и две поколения на испански) обяснява на български...и тотален срив. Защото не разбира български, защото хваща ключови думи. Нещо, което аз не бях отчела в началото. Ако питаме него, той говори перфектен български.

И зАмели съгласна съм с всички примери, които си дала, но...не мога да повярвам, че обяснения  например по математика, физика , химия се правят на български, не на доминантния за детето език. Няма как да стане, терминологията е различна.

А, чакай малко, едно е да кажеш “децата не говорят езика си” и съъъъъъвсееееееееем друго да намесваш физика и химия. Доста деца и в БГ не разбират за какво им се говори по съответните науки!  Посмали малко темпото в оборването! Говорим за владеене на езика, не за дисертация на въпросния!
За научни трудове съм съгласна 200% с теб! Ама за това ли си говорим от самото начало?!

смяташ, че  понятия като :делимо, делител, разстояние, права са за научни трудове. В такъв случай съм съгласна с теб

Перфектна си! Сега те разбрах! Мда, жалко е, че децата не владеят езика си!

Като ви чета цял ден, не виждам защо би било необходимо да го “владеят”.

Нали ще ходят на гости на баббите си ( това в кръга на шегата)

Хайде, де, обобщенията по всяка тема  са неуместни. Случаи всякакви има. Едни много добре говорят, пишат относително грамотно и разбират всичко. Други са някъде по средата, говорят развалено и с акцент, четенето и писането са им определено труднички,  с разбирането се справят прилично. Има и такива, които са много далеч от всичко, свързано с българския. А нещата зависят от много фактори -  ангажимент на родителя в тази посока, занимания на детето  на места, на които се среща с българи (съботно училище, танцови състави, ходене  на бг зъболекар там), гостувания в БГ/гостувания на баба или дядо там с цел помощ, комуникация с други бг семейства, самоинициатива от страна ан детето при интерес, четене в по-голяма възраст.. Аз лично познавам представители и на трите групи и е доста обидно за първата група деца да се омаловажават положени дългогодишни усилия и постигнати отлични резултати. Ама не знаели как е делимо и делител на бг. То нека това да им е проблемът...

Както винаги се хващаш за думата....мисля, че е безпредметно да се продължава