Образователен Говорилник v.1.0.1.

Аш, далеч не всички деца, живеещи в чужбина, не знаят български. Зависи си от семейството, от настойчивостта на родител/и, от ангажиментите на детето с нещо българско, не само от средата. Синът на чичо ми от германка  дума не обелва на бг. Припознава се единствено като германец, вината за това е на баща му. Децата на братовчед, женен за холандка, говорят български, макар и с акцент. Наскоро много близка моя приятелка беше с децата си тук. И тя, и мъжът й са българи, говорят с децата на бг у дома, последните ходят/ходеха  на бг училище в събота и неделя, танцуват в самодеен фолклорен състав, нищо че всички живеят/учат/работят в Канада. Децата разбират бг, говорят, но естествено предпочитат английския, кой не би избрал по-лесното? И са много забавни, писането им е трудничко, да, но четат с прилична скорост и съответно разбират.  А майка им споделя, че като им пише нещо в Месинджър, Вайбър и сие, го прави  винаги на бг, но те неизменно й отговарят на английски. Става дума за младеж на 20 и за девойка на 14.
 Няма загубени каузи, Попея, както си го направи човек..

Сега ще ви разсмея.
Голямата си идва скоро и си е платила втори куфар за навръщане, защото трябва да събере вътре: бурканчета с белени розови домати( направени от баба й) колкото се може повече , сладко от зелени смокини и бели череши.
Съвсем не е заради цена, просто няма. Иначе вода "Горна баня" си купува, независимо че водата от чешмата е питейна, а Горна баня нормално е на цени, като за на 10 000 км от извора.

Тя често събира приятели от всякакви националности и им готви българска кухня. Мусака, кюфтета, шопска салата. Почти винаги с нещо като циганска баница.
Мъка й е много за доматите.

Русалке,
Когато си пиша с децата, получавам амнезия за всякакви езици. Откак и от голямата чух, че ще си мие дрехите. Се ужасих след още 10 години това в какво може да ескалира. Упорито се правя на ударена за всяка дума ,заменена с чуждица

Тук мога да поспоря. Дете родено и израснало в чуждоезикова среда, независимо от напъните в къщи, няма как да говори добре езикът. Четене, писане, та те превеждат като гугъл, за какво разбиране на прочетен текст говорим.

Винаги ми е било лпбопитно как така с лека ръка започват спор хората!
Ми спори си! Но не си права!
Познавам деца родени и израстнали в чужбина сега на по 12/15 години, както и такива заминали на годинка, сега млади хора на по 15/18/20+ говорещи и ползващи българския чудесно!
Та ти си говори! Не е лошо да имаш мнение, но е чудесно ако можеш да оставаш с отворен ум и за други истини.

Ами ще науча, ако трябва да си говоря с внуците - нали знаеш приказката за Мохамед и планината От личен опит, колкото по-далеч в поколенията се отива, толкова по-малко знаят български, за емигрантите говоря. Децата знаят, зависи на каква възраст са излезли от БГ, ако са били малки, развалено, ако са били по-големи, по-добре. Това в семейства, където се говори само на български и децата са карани да пишат на български, и ходят на БГ училище. Тоест, полагани са сериозни усилия в тази посока. Но внуците, забрави... От личен опит на близките ми, и роднини, и приятели емигранти.
Пак съм съгласна с Титина - ти да видиш И смятам, че тя има доста повече основания от Амели да спори, защото е много навътре в ситуацията.
За пенсиите, не мисля да чакам на държавната пенсия, ама да доживеем до пенсия
Едит - всъщност, май доживях да съм съгласна с Ежко
Русалка, половината ми семейство плюс двете ми най-добри приятелки от училище са отвъд океана. Не приятелка на приятелка на позната. А Титина пък има още по-широк кръг от такива случаи. Който си вярва, че внуче, родено и израсло в чуждата държава, ще дойде да му говори на български, се заблуждава, по мое мнение. Но пък той животът е низ от (само)заблуди, така че....

Ми не съм съгласна и ви казвам, че има конкретни примери, оборваши особено твърдението , че деца родени някъде там из чужбините, не са в състояние да боравят пълноценно с взика!
Попеа, какви основания, какви 5 ле. Колко точно познаваш потребителите и житейския им опит си е твоя работа, но в никакъв случай не е мерило за затвърждаване на нечия позиция, още по-малко за “позволение” за спор!

Poppea,

Малката е излязла от България на 3 години. Две години в Германия и след това в Холандия.
Ако не знаеш, че трябва да търсиш акцент в говора й на български, няма да намериш такъв.
Прочела е самоинициативно( последните няколко години) не малко книги на български. Пише на кирилица бавно, но когато изписва думите с латински букви е съвсем бързо.
В момента чете "Железният светилник".

Амели, "тук мога да поспоря" на Титина според мен не трябва да се приема буквално. Просто се опитва (с чуждица, нещо като I would disagree here) да каже, че е на друго мнение Нека всеки да може да си каже мнението - какво толкова

Доообре, приемам, разбирам и се извинявам!

НП, всичко е наред . Аз написах горното, защото много често сама се улавям, че говоря с чуждици и някак на БГ звучи по друг начин. Например пита ме майка ми "Искаш ли още кюфтета?" и аз ѝ отговарям "Не, добре съм"

Аз не бих казала, че “мога да псопоря” е чуждица. Напротив, съвсем нормален израз, който ако се привма буквално е дразнещ и аз се вързах. Затова се извиних, прибързах на иначе обикновена паразитна реплика.

Да, разбрах, че в твоето семейство всичко е супер топ дупер  В такъв случай не разбирам защо изобщо постави въпроса за твоите внуци, те ще са също толкова супер топ дупер. Да му мислят другите, чийто деца и семейства не са така Форум, какво да го правиш...
Титина живее в чужбина от много години, в повече от 1 държава, и има досег с много емигранти. Може да се каже, че има представителна извадка. За себе си вече казах. Но пък всеки е свободен да си мисли, че има основания да спори, разбира се. Дали наистина има,  обективно и релативно спрямо другия, е съвсем отделен въпрос. С което мисля да приключа темата.

Попея,
Не е до кой е супер и кой не.
А както написах, се моля да имат желание внуците
Въпрос на желание е да научат добре български.
Някой деца считат, че нямат нужда към натоварената им програма да си добавят и учене на български. От тяхна гледна точка са си абсолютно прави.
Особено когато само единия родите е българин, мисията с българския е доста трудна.

* Със заяждане можеш само да принудиш хората да не дават примери, а само да изказват мнение, без да се обосновават.

Така, била съм учител в българско училище и имам достатъчно наблюдения върху децата. На всичко отгоре отглеждам такова дете и съм изчела  де що съм намерила материали за децата говорещи 2 или повече езика. Наблюдавам го не само в комбинация английски-български, но и в комбинация английски-испански ( последното при родители не говорещи или много слабо говорещи английски).
Децата излезли от България на възраст 7-8-9 години, езикът им ( българският) остава на ниво на което е бил до този момент.
Деца родени в чужбина, естествеено с акцент, трудно им е да съставят изречения, но със заучените фрази са абсолютно без проблем, без проблем е и сленгът. Идомите не се използват въобще ( нормално, те не знаят значението им).При дву и три езичните деца е много добре развит музикалният слух, и възприемат който и да е език като музика (има доста интересни изследвания по този въпрос). По тази причина, готови фрази могат да повторят абсолютно без проблем- интонация, няма акцент. Проблемът се получава с конструкцията на изречението и когхато те трябва да съставят изречение. Опитват се правилата например от английският да принесат в българския. Писане и четене , сами по себе си не са проблем. Проблемът е в разбирането на текста. Ако в текста има архаизми- съвсем се оплесква работата.
Правила съм си експеримет, не само с моето дете, но и с децата на приятели. Използват изрази, когато попитам знаят ли какво означават - оказва се че не знаят. Децата много често, са обект на подигравки- било заради акцента, било заради това, че не могат да облекат в български мислите си.
Другото, което наблюдавам , че много езичните деца проговарят по-късно ( има си медицинско обяснение). Това обаче се оказва проблем в училище и самата система те принуждава комуникацията с детето да се води на английски. Или пък приказки и стихчета, ти го учиш на българските- в училище то се чувства изолирано, и се принуждаваш да минеш на английски.
В училищен курс, за да обясниш нещо, пак го правиш на английски. Защо? Защото детето не знае термините на български и от обяснението на български не разбира нищо.

Аз имам много интересни наблюдения над няколко семейства в Германия, Англия и Щатите. Всички са изцяло български. Децата са родени в съответните държави. Немчетата говорят български много добре. Вкарват по някоя немска дума, но общо взето бързо се приспособяват след седмица престой в Бг.
Децата от другите две страни говорят български развалено и с англ.акцент.
Много ми е странно защо е така.
Долу-горе всички са на една възраст и ходят на съботно училище.