
Така е. Като се прибави и декора на каменния град, като че ли се случват едни и същи неща в едно затворено пространство, в което сякаш времето е спряло в два момента, белязани от двата гряха (пожара и убийството на Дилшах и Мехмет). Този епизод обаче беше силен с психологията на разпада на двете патриархални семейства. Властта на Насух и Азизе, основаваща се на фалшивата чест, се взриви и ... всеки се сблъска с истината за себе си. Даже Ярен и Гьонул изглеждаха жертви със споделените си болки. Защото моделът на възпитание на родителите им е копиран от старите - това признава Насух, Джихан, а Султан си е подобие на Азизе. Това е средата, в която се мъчи да пробие любовта на Миран и Реян и си е мъка... Заприлича на изсъхналата роза, от която стърчат две преплетени кафяви пръчки.
По време на песента "Уморих се живот"(страхотна като мелодия, текст и изпълнение) показват: Султан, Елиф и Азизе; Зехра, Хазар и Джихан; Насух, Реян и Миран. И: "Грешки правих, живот/не удряй лицето ми с тях..." "Разкайвам се живот/ с разпити не ме мъчи/ и присъдата смъртна да изпълниш/ езикът ми не ще замълчи" - на преден план Миран с двете снимки. В тия две снимки е живият корен, за който говори преди това старият Юсуф.
Сцените с Миран и Реян и на мен не ми достигнаха, но пък бяха заредени с копнежа на Миран и тъгата на Реян. Интересното е, че всеки иска да бъде разбран, но не излиза от собствената си истина. Засега.
Накрая, мисля, че Насух е убил и двамата - Мехмет и Дилшах, както и че знае чий син е Миран. Загадка ми е новият герой Филипос. Коя ли е жената на снимката от стената? Освен това, струва ми се, че старият златар ще излъже Реян за поръчителя на пръстена. Следяха ги, според мен, хората на Азизе и нищо чудно викът на майстора и промяната във Филипос да са предизвикани от човек на Азизе.
Приятна вечер
Това и е гарантирано от Ханифе след обидите и заплахите, които и отправи.






