Hercai/Вятърничав по ATV Тема 9

Миран видя две основни неща в епизода - лъжата на баба си и излиянията й над гробовете на Мехмет и Дилшах. И е между два огъня, както сам признава. Избра да остане с коня насаме. Конникът обичайно се свързва с героите и победителите. Но като всеки символ си има и обратна страна, още повече, че конят е хтоничен символ и се свързва с безсъзнателната психика. Конникът изразява в случая неспокойствието, страха, които човек изпитва пред силите, изплъзващи му се от контрол според психоанализата.
Срещата на моста (Миран беше го преминал, но се върна при вика на Рейян). Значенията на моста, независимо от особеностите му, се свеждат до две: тясно място за преминаване, преход между две противоречащи си душевни състояния; опасен характер на преминаването, пълно с изпитания. Във всички легенди това преминаване е свързано с тревожност заради избора, пред който човек е изправен. И заради необходимостта опасния избор да бъде направен. В Исляма този избор е възможност за достъп до рая, като се премине над ада. Тежка ситуация, която беше изиграна от Акън безупречно според мен - в думите му към Рейян, в треперенето на тяло и брадичката на лицето, в гласа, който излизаше несвойствен, разпокъсан като тонове, в очите му, опитващи се да прогледнат през мъглата от сълзи. Затова и инициативата за целувката логично беше на Рейян.
Целувката обикновено асоциираме с телесната връзка. Тя обаче не е само това, а и има различни целувки. Целувката с уста е пълно душевно и духовно сливане. В най-стари времена устата е източник на дъха, т.е. - на дишането (като физическо действие), на душата (като средище на чувства) и на духа (като божествено сливане). Такава целувка прави двамата неразделни и единствено душата - съпруга е достойна за нея. Така можем да сравним със спонтанната, кратка целувка - изненада на Миран и с онази, при която Рейян импулсивно постави ръка пред устните си, а Миран целуна - целувка-почит. Не му беше дошло времето. На моста обаче и двамата показват, че с душата си са целите в тая любов-спасение, въпреки противоречията и съмненията. А после под дървото в нощта Миран започна да разкрива душата си.
И накрая за песента, която звучи на моста. В нея женският глас повтаря като рефрен думите: "Седем свята пребродих..." 7 си е мистично число и навсякъде и всякога означава цялост, затова поговорката гласи: "Седем е трудно". Същото по смисъл повтаря и Миран. То е свързано със 7 етапа на осъзнаване: на желанията на тялото; на вълнението, усложнено с чувства и въображение; на интелекта, който подрежда и разсъждава; на интуицията; на одухотвореност и откъсване от материалния живот; на воля, която прави знанието да премине в действие; на съзнанието за живот, което направлява всяка дейност към спасение и памет за човека. Ми не са много героите, които безпроблемно изминават всички етапи и се стремят към цялост. Никак, ама никак не са елементарни Рейян и Миран в сценарния замисъл.