Кучета добри, кучкари психолози и деца с неврози

Ами не го приемам, че не съм си познавала кучето.Не съм реагирала правилно-може би е така, и това съм го отбелязала.НО, човек не винаги е на 6, случва се да си разсеян/ същото е на улицата с колите , случва се на банцинга , случва се в леярната в мината в магазина се случва продавачката да сбърка с рестото...случва се.И когато се случи-опаааа, гаф голям.А възпитание и лична култура си имам, и съм се опитвала да възпитам и кучето.То не акаше на тротоара и по онова време му събирах.Пикаше само на определен храст.Вървеше редом до мен на повод/вярно-нямаше намордник, тогава не помня задължителен беше ли.Не го мешах сред деца, това беше инцидентен случай и ето ти-беда.Поговорката, която цитираш важи за абсолютно всички-ето това е истината.И за това са правилата, за да сведеш до минимум тази поговорка.Защото животното не винаги реагира според очакванията ти, колкото и добре да го познаваш.Ако има някъде статистика-то аз съм убедена, че кофти случките са именно на базата на тази поговорка.
И не на последно място-ту се коментираше незаинтересоваността на част от т. нар кучкари-няма да си кривим душата,че са мнозинство, иначе негативните постинги щяха да са много по-малко...Има наистина такива, които полагат максимум грижи и се стараят да спазват някакви ако не писани, то неписани закони.Да, има такива, аз познавам такива и съм им благодарна.Надявам се все повече да стават...Ето-вчера на площадката имаше две кучета-едното тичаше по децата, другото препика една количка и стана скандал....а жената, която беше с кучето, дето вдигна лапа каза-ами то там се вре, защото детето яде.....вместо да се сконфузи и да се извини...ето-за такива хора става въпрос, а не за нормалните, да ги наречемТа моля ви-аз съм обградена от хора с животни-няма как да се дразня или да ги мразя...
И ако сте гледали по телевизията-цирк-дресьори на тигри и лъвове, които невероятно много трябва да познават животното, то ще се учудите ли, че и там има трагични случаи.Животното е за това животно, защото клокото и да твърдиш,че го познаваш-всъщност не е точно така...

страхът от кучетата не се появява в децата без причина. аз се страхувам от кучета , когато в първи клас на връщане от училище кучето на съседите ме нападна и такава психическа травма ми нанесе, че заеквах доста време след това. детето ми се страхува от кучета, защото постоянно скачат срещу него и го лаят разни дребни гадини (с тях поне лесно се справям).
преди година и половина бяхме на разходка и една булонка без абсолютно никаква причина скочи и го ухапа по пръстчето, как да обясниш , че си е играела на дете на годинка и малко, което е обезумяло от страх и пищи. как да си пуснеш детето да тича по алеята в парка, като по този начин става движеща се мишена за кучетата. според мен е нарушение на правата му това, че не може да играе да спокойно, защото може да бъде нападнато от куче. щом като кучкарите нямат съзнание да пазят децата от кучетата си, да почистват лайната им, явно проблемът трябва да се решава както може, примерно всички съседи са безкрайно благодарни на баба ми, че избави квартала от няколко опасни кучета, заради които децата не можеха да се прибират от училище ди къщите си. аз не излизам без кучегон от къщи, който не винаги е ефективен за съжаление, но ако видя опасност в някое жовотно, което срещам ежедневно - няма да се примиря да тормози мен и детето ми, много бързичко ще го премахна

Не си го водила сред деца -грешка. То незнае как да се държи с тях. Ако пуснеш куче в кокошарник покрай ,който минава всеки ден не означава ,че няма да докосне нищо. Напротив  ,то само ще реагира ,но ако е влязло в подобна ситуация и си знае мястото ,грешката ще е сведена до абсолютният минимум.
Няма да те убедя ,защото смяташ ,че си се справила добре с възпитанието му. По същият начин не би убедила една майка ,чиито син или дъщеря е пребил или насилил някой ,че го е възпитала лошо и ,че не го познава.

"Не си го водила сред деца -грешка."
Ох, не мога да опиша целия си живот тук, но-кучето беше в къща С деца.Водено е сред деца, с разрешението на родителите.Под не водене на площадки имах впредвид, че на тоява място, кучето опитвайки да играе се дразни-обичаше именно след топки да тича.Не е водено на площадки, където не мисля,че му е мястото.Водено е да тича на една кучешка поляна в парка.Играло е с деца у дома.Просто не прецених и оставих детето да му бърка в муцуната.Бях разсеяна за момент-говорехме си с майката.Случва се и съм отчела грешката си.Може да не съм била перфектна във възпитанието на кучето-разбира се-и болшинството стопани по улиците са точно такива.Несъвършени.

[.
И ако сте гледали по телевизията-цирк-дресьори на тигри и лъвове, които невероятно много трябва да познават животното, то ще се учудите ли, че и там има трагични случаи.Животното е за това животно, защото клокото и да твърдиш,че го познаваш-всъщност не е точно така...
[/quote]
Моля ,моля  айде и за змиите да заприказваме.
Първо -дивите животни НЕ МОЖЕ да ги приравняваш към кучетата. Те са с много силно чувство за свобода. Имам работа с такива и мога да ти кажа ,че са такива каквито ги възпиташ .Могат да са квотки като гълъбчета.При тях важи -Каквото почукало -такова се обадило.

Много излизаме от темата.Няма как да вникнеш  мислите на животното.Дори и примера дане ми е много адекватен, вече ми се спи.....
Истината тук е,че безотговорните стопани са мнозинство.А ако вие сте сред съвестните, то ок, вас никой не укорява,Укорявам безхаберните.Тези, които не познават, както вие казвате животните си.Те са много...И затова са правилата.Ако се спазват-грешките ще са сведени до минимум.

Стресът у детето си е стрес. Майка ми като ученичка също е пострадала, огромно овчарско куче-пазач се отскубнало от веригата си и налетяло право на нея. След ухапването са я шили, а и досега на крака и има малка дупчица от липсващата отхапана част.

Това винаги го разказвам, когато някой оправдава омразата си към животните със страх, понеже е бел хапан. Защото тя много обича животните и това е достойно за уважение - че е могла да разбере, че в конкретната ситуация няма виновни. Гордея се с нея. Омразата и ядът могат само да те тровят бавно отвътре.

Излишно е да казвам, че аз никога не пускам кучето си да ходи между малки или по-големи деца. Дори, когато някое идва при мен и ме пита може ли да погали кучето, винаги съм нащрек. Но кучетата не са чак толкова непредвидими, моето досега не е ухапало абсолютно никога никой и не би нападнало даже котка. Гордея се и с него.

"Излишно е да казвам, че аз никога не пускам кучето си да ходи между малки или по-големи деца. Дори, когато някое идва при мен и ме пита може ли да погали кучето, винаги съм нащрек."
Да де-то тук всички сме така.
А човекът се оплака от една стопанка, която не е реагирала така.
Аз също съм хапана и страх след това у мен не е имало.Тогава и научих, че чуждо куче без разрешение не се пипа.Най-малкото трябв да се уважава личното му пространство.Ръка, замахнала да погали куче много често е посрещана със захапка, защото кучето може да помисли,че замахват да го ударят.Аз уча детето си да пита-може ли да погаля кучето?И тогава, напътствано от стопанина-да го пипне.Да, ама и това не ми се отдава...просто я е страх и не иска да го доближи....

Това не е по темата ,но ако го е страх датенцето от куче не започвай да го сближаваш първо с куче. Започни от пиленце,патенце ,после заиче, коте, конче(пони) и много след това с мило куче .Трябва бавно и последователно да го убедиш . Всичко е в твоите ръце. Искай и ще успееш .
Виждала съм невероятен страх у едно момиче от змии.Тя започваше цялата да се тресе ,течеше пот по челото и и даже започваше да заеква. Но реши, и въпреки страхът си, погали змия. Тя победи себе си, а това е най-трудното.

Съвсем скоро ми се случи едно огромно куче да се засили срещу количката ми на една не особено оживена, централна улица. Първата ми реакция беше да застана по средата между бебето и лаещата овчарка, чак след като се разминаха нещата видях че кучето е разхождано от друга майка с количка   Кучето си играело и нищо нямало да направи на детето, беше нейното обяснение.
Във връзка с горното и темата искам да споделя че съм живяла в африканска държава и за целия ми престой не съм виждала: 1. куче без каишка и повод
2. куче в градинка, парк, търговски център или друго място различно от улици и дворове
Глобите са чудовищни и на никой не би му минало през ума да наруши закона.
Както за пореден път се оказва - виновни са хората, не животните.
И накрая - нека приемем че всички сме различни и да уважаваме себе си и останалите. В тази тема има мнения които не показват дори самоуважение. Чудя се от къде тогава идва тая толкова демонстрирана любов към животните.

Интересното е, че имахме и котка.Така се случи, че я дадохме на баща ми.Малката до ден днешен, когато и се скарам плаче за котето и и е мъчно Отделно от това я водя редовно в зоологическата.Както и вече казах-имам много приятели с кучета.Страх я е само от кучетата.Поредната ми надежда е именно в такава приятелка.Взеха си на скоро бебе-куче, та се надявам покрай тяхното дете/ и приятелче на моето/ да се отпусне вече.Определено страхът е само от кучета, не към зайчета и котета.И поводът е,че е скачало срещу нея.

Като сме започнали със случки :
Пред работата ми има градинка.Често има кучета.Един ден в далечният и край една мадама с овчарка.Като ни видя кучето от далече се втурна към нас и заплашително лаеше.Ние с колегата заковахме на място и изчакахме момичето да дръпне кучето.Тя едвам я отлепи от нас и обясни,че за 1 път се случва/аман от този 1 път, нали/За протокола-нито мен, камо ли колегата-той гледа 2 в двор такива-имаме страх и не показваме на кучето или пък го заплашвахме с нещо.Това куче и друг път е било там и наистина не е правило така.
Паралелно с това има и един доберман, който винаги е свободен, изкача зад ъглите и така може да те стресне, че да подскочиш, извикаш даже-от такава реакция и самото куче може да хапне я ръка, я краче.Да, но то подминава невъзмутимо, все едно е кон с капаци.Кога ли и при него ще дойде първият път...дано стопанина е също така сигурен в него, както и повечето тук са сигурни в своите кучета.

Думите са на Махтама Ганди.

А за такива мнения като това на radeto за убийството на животни, просто нямам думи.

щом сте против убийствата на животни, кажете моля, как да се справя с глутницата бездомни кучета около детската градина и пазарчето? през лятото не е кой знае какъв проблем, но през зимата озверяват и започват да се спускат срещу хората. какви мерки да вземе човек , за да се предпази? да излиза от къщи с една торба кокали може би, за да си откупи спокойно преминаване през улицата? или да обикаля от по-далеч , за да избегне евентуално кучетата?
явно е, че никой от вас не е гонен от озверели безпризорни кучета. ако усетите заплахата върху себе си или някой ваш близък може да си смените мнението

И при нас има такива...огромни са.и се събират по около 9- 10 кучета..Майка ми е виждала как разкъсват котка........Уж към хората са добрички, но аз не минавам покрай тях и ми се налага да правя огромна обиколка докато стигна до паркчето........