10 години бяхме заедно и накрая ме зарязя,защото иска свобода

Намерил си е друга.

Дам, може след командировка да е станало "чудото"
Нищо чудно.

Факт, Nevena.
Вярно е това за "събирането за облекчаване". Аз лично в такива отношения не съм бил. Винаги е било заради страст, привличане и желание да си с другия, без значение кое какво.

Допреди 5-10 г. не съм разбирал и аз "женското бързане", но вече да, помъдрях, кво да праиш.

За 10-те г., ами и е така, и не е, до хора е, защото едно е между 20-35 да е този "10 годишен период", от гледище на жената и перспективата, ако иска да има въобще деца, и след 40-42. Тогава може хич и да не се говори за деца, а да се наслаждават на зрелите си години, подредения живот, и просто да си другаруват с много секс, почивки и каквото им е на акъла. Е, доста жени, макар и фертилни, отдали се на кариера, или срещали "ялови" партньори, се присещат и тръгват по "мъките".

За по-образованите и небързането - така е, примери много.

За "не държането на връзка и свободата" - екстра ми е, мога и така, не ми е зле никак, но се ослушвам, не се лишавам и не се ограничавам, реално съм постоянно с всякакви хора, а вече, каквото се получи, без заблуждаване, карти на масата, без да си губим времето и без неяснотии. Те си се усещат хората кое какво.

Alba Rosa, умрях от смях с това здрависване   делово.

Имал ли съм продължителна връзка, късам и няма връщане, няма бъдеще, всичко приключва.
Ако съм имал кратко познанство, без да прерасне в нещо, не заличавам човека(жената), оставям го, като контакт. След време се е случвало да ме потърси, както и аз, присещайки се за нещо. Нищо лошо не виждам в това. Просто си го срещнал в "неподходящ" момент и не сте се "мачнали", дори да си подхождате, като двойка, не се е получило в онзи момент.

Направо ми иде да се потупам по гърба, че ми пораснаха децата и мога с мъжа ми да се отдам на почивки, секс и “каквото ни е на акъла”. И то преди да сме остарели. Това с “живеенето” преди децата определено ми се вижда много тъпо и депресарско след време.

10 години хич не са малко. Много съжалявам, че светът ти се е преобърнал за толкова кратко време. Аз също мисля че има друга на хоризонта. Веднъж ми се случи нещо подобно - уж всичко наред, казва ми "обичам те", гушка, прави подаръци. И изведнъж идва вкъщи и както ти казваш - от вратата почна "Не искам да сме заедно, искам свобода. Явно "свободата" си имаше име и след около месец видях снимки във Фейсбук как се целува с някаква. И хич не си правих илюзията, че са се срещнали след раздялата ни. Та много ми напомня твоята история на това. Независимо причината опитай да продължиш напред, 10 години все за него си мислила, време е за себе си да помислиш. Стигат му толкова на него. Ще мине, повярвай! На мен много трудно ми мина, първа връзка ми беше и се чувствах много виновна пред него, заради мое кофти отношение. Чувството за вина ме ядеше, както и нараненото его много повече, отколкото ме болеше от любов.

Може би си права, но според мен в такива случаи, зарязващият много повече се опитва да се оневини пред себе си, отколкото пред другите. Изпитвала съм я тази вина в една стара връзка и си спомням колко ми беше трудно да скъсам отношения с човек, който иначе се е държал прекрасно с мен. Даже имаше и момент на подновяване на връзката, докато в един момент разбрах, че няма как да изляза с чиста съвест и станах наистина лоша и егоистична, именно за да му дам да разбере, че връщане няма. Със сигурност него много го е боляло заради това, и дори подозирам, че след толкова много години още не ми е простил, но най-тъпото беше, че и аз вътрешно се разкъсвах. Не знам има ли вариант хем да обичаш някого, хем за да се съхраниш, да искаш да се разделите. Но  наистина в този случай нямаше как да остана приятел с човек, който толкова много съм наранила.
Обаче после, когато аз бях от другата страна, в ролята на зарязаната, първоначално ми беше много трудно да схвана логиката в постъпките на другия. Чак след като минаха достатъчно на брой години и можехме да си говорим "приятелски", разбрах, че го е измъчвала огромна вина, сънища, кошмари...
Та затова си мисля, че един нормален съвестен човек, освен че се опитва да намери извинение пред другите, най-вече се нуждае от това сам да си прости.

Основна грешка-не се сравнявайте с мъжете.
Те мислят различно.Няма мъж, който без никаква причина, в добра и спокойна връзка, да се затюхка, че и две години да го мисли, дали да се разкарва или да седи.
На мъжете, поне на 99% от тях-останалия 1% са гейове-шега, ама не съвсем    , им трябва сериозен мотив/подтик/причина, за да си тръгнат доброволно и сами от уют, спокойствие, мир, любов, удобство.
Вероятността един мъж да "седне да си осмисля връзката", при положение че няма налични генерални и дълготрайни проблеми в нея, да се чуди какво да прави и да реши САМ да я прекрати, без нов "клон на хоризонта", е равна почти на Нула.
Е, винаги съществува възможността нашия герой да е изключението.Но аз нещо не го вярвам....

Не зная дали отговорите по темата помагат на авторката. На мен определено са полезни. Мислех, че съм единствената, която счита за неприемливо да подържа приятелски отношения с бивш партньор.
За конкретния случай: 10 години са мноооооооого време. Ако отношенията имат потенциал да се задълбочат в посока създаване на деца / общо бъдеще, това става ясно до 2 години. По- младите могат да си дадат и повече време. Почне ли единият да търси оправдания и да протака няма да се получат нещата. А сигнали винаги има, но ние ги пускаме покрай ушите си, защото чуваме избирателно. Заблуждаваме себе си, че връзката се развива, а всъщност се движим в кръг.
Бягай, момиче, не се обръщай назад.

"Уловката" е в степента на приятелство.
Да се разделиш с някого без скандали, омраза и обида, да запазите добро "поведение", като се видите случайно да не е проблем да си кажете "Здравей, как си?", е едно.
Да поддържате отношения, да се търсите, да си звъните, СЛЕД раздялата, е друго.

За мен втория вариант е неприемлив.
Щом съм прекратила близки отношения с него, значи така е трябвало.И няма шанс да остане в близкия ми кръг, да пием по кафе, да му "докладвам" проблеми, оплаквания, да очаквам помощ и т.н.
Остава на ниво -далечен познат.
Апропо, такива са отношенията ми с всички бивши, с никого не съм се разделила на ниво "не искам да те виждам повече, чудовище!". 

Аз съм се разделяли и с добро и с лошо. С добро е когато и двамата осъзнаваме, че нищо сериозно няма да се получи, но така или иначе не се търсим повече. Вторият е било с гръм и трясък, именно защото мъжа ми е изгубил времето, правил си някакви сметки, лични без аз да присъствам в тях, лъгал ме е, че иска да с мем, а след като си заявих желанията ми направи живота непонсим. Говоря за връзки в зрелите ми години, а не тип "гаджета".
За това си мисля, че в случаите, когато мъжете ги правят твзи "гафове" и размотават жената си заслужават последствия. Но те рядко идват. Обикновено зле се чувства жената. Тя винаги е по-склонна да прощава, да търпи, а мамин златен или мамин егоцентрик си продължава с усмивка напред и изобщо не се замисля какви емоционални щети е сътворил.

Рано или късно всеки плаща... и в моя случай така се получи, поне според постовете които виждах от време на време 😁

Хора с брак/ без брак се разделят след 3,5,10 и т.н.години.Кой си сменя приоритети, кой се изчерпва, кой среща друг.Всякакви случаи.
Но аз като жена, не разбирам как се седи в една връзка без развитие цели 10 години!Значи, на всяко по- важно решение за връзката ви през годините,  като общи деца, брак, дори общо имущество, се отговаря " Не сега, по- натам..????"или " Не съм готов"??? Да, мъжете са импулсивни и като искат нещо, действат.
Ако ( доколкото разбрах) пред нея се умилква как да останат приятели, а пред общите такива говори как " тая не искам да я виждам и чувам", трябва да е доста двуличен и обигран тип и да си е направил добре сметката какво иска да се случва с живота му.И авторката не е и не е била в тоя план.Защо се е заблуждавала и чакала, не знам.Без значение сега има ли друга или не, индикации за несериозно отношение към връзката им е имало, ама единия не ги е видял.
То и анонимната , която се включи..сваляйте си розовите очила бе момичета, отвреме навреме..
Колкото по- бързо се отрезви авторката и даде пълен напред, толкова по- добре ЗА НЕЯ!

+1

Франсоаз, напълно съм съгласна с мнението ти, че един мъж не би си развалил рахата с раздели, просто защото се бил замислил дълбоко.
Когато аз се развеждах, моят адвокат ми каза, че процентът на мъжете, искащи развод, е много по-малък от този при жените.

И аз имах такава връзка, в която след 5 г. заедно, почти 2 от които в семейно съжителство, въпросният тип изневиделица ми каза, че не иска да сме заедно повече. Как се случи? Отново без индикации, даже няколко дни по-рано ме навиваше да си купим ваканционно жилище и правеше планове за светлото ни бъдеще и деца.Не искаше да се отделя от мен, даже на кафе у техните не искаше да ходи сам. Постоянно повтаряше, че ме обича, беше започнал по собствена инициатива да говори за брак и деца. Отидохме на една сватба и понеже беше в делничен ден, на него му се наложи да излезе да свърши малко работа между подписването и купона в ресторанта. На тръгване ме целуна, каза ми, че ме обича. Върна се, изкарахме си сватбата весело и спокойно, а на връщане от празненството даже не можа да изчака да се приберем, а по пътя ми съобщи, че нямаме бъдеще заедно. Нямаше друга, имаше желание за свобода. Близо 10 години по-късно си е все така сам, няма сериозна половинка, доколкото ми е известно (обща компания) не е и правил повече опити за сериозна връзка и си живее доволно типичен ергенски живот. Мисълта ми е, че явно някои просто не желаят да се обвързват и това е ОК, не е ОК единствено да те мотаят. И поливането със студения душ също е доста шоково.