10 години бяхме заедно и накрая ме зарязя,защото иска свобода

Щом няма намесени деца, ще го преболедуваш и готово. Изобщо няма нужда да го виждаш даже.
Спомням си в 20-те си години един такъв юнак, с който уж бяхме много влюбени, точно на рождения ми ден ми каза, че сме дотук, защото....така. Мисля, че около месец плаках и страдах тайно вкъщи, докато изведнъж не разбрах, че животът просто е хубав и не си струва да си го прецаквам в страдание. После той отново поиска да се върне, бяха молби, клетви, тръшкане, но аз го бях преболедувала и от предишните чувства ми беше останало едно голямо нищо. Пълно безразличие и досада изпитвах. В интерес на истината, аз винаги съм много любезно-студена с бившите си, независимо по чия вина е била раздялата, но категорично безразлична. Присъствала съм на много унизителни сцени, в които хора се молят, заплашват, истерясват и това е голяма грешка. Винаги трябва да запазваме достойнството си.

Моята история с малки разминавания.
Да, просто някои мъже искат спокойствие, без ангажименти.
Както писах по-горе, не е нужно да има друга. Над 30, обикновено повечето нормални хора не взимат прибързано решения, а се стремят да се справят със ситуациите. Другите просто абдикират и си ергенуват цял живот, в очакване на някоя, която няма да му се пречка в личното пространство, лентяйство.

Искам да добавя, че действително понякога няма сигнали, явно някои мъже успяват много добре да прикриват вътрешните си несигурности. На моя мантрата му, буквално от първия до последния ден беше "ти си направена специално за мен" и винаги се е държал с любов към мен докато сме били заедно. От нищо не мога да се оплача.
Истината изисква да кажа, че след няколко месеца се опита да направи инициатива за събиране, но тогава при мен надделя страха, че може отново да се разколебае, на по-късен етап с деца вече в картинката и се дръпнах. Много страдах след това. Даже съм се обвинявала и съм се питала какво би био ако се бяхме събрали. Докато не срещнах мъжа си, когото обичам безкрайно много и вече знам, че съм взела правилното решение.

Това пък направо граничи със шизофрения,анонимна. И все пак намеренията и думите са едно,действията друго. Явно като е опрял ножа в кокала и се спасяват. Обаче 10 години размотаване..бррр.А и авторката още да се надява и да страда,не виждам смисъл.Добре че е на 30.

Точно така е. Моят бивш е имал паралелна връзка повече от година, а аз нищо не съм разбрала. След толкова години с него, уж го познавах а той се е крил с години.

Най-гадното в подобни истории е как се чувства зарязаният след като изневиделица са му казали, че повече не го искат, а той/тя е живял с идеята, че има прекрасна връзка с потенциал за развитие. Много е странно чувството до предишния ден да си бил обичан, а днес вече да си нежелан. Аз за себе си мисля от перспективата на времето, че въпросният си ме обичаше, просто явно е обичал себе си и някакви идеи в собствената си глава повече от мен. А най-най-гадното е когато зарязващият иска да прави опит за събиране и не го пожелавам на авторката, въпреки че виждам, че тя точно това иска. Мен това толкова сериозно ме разклати, тъкмо бях почнала да напипвам почва под краката си, че после 3 години не можах да се оттърся и да погледна друг мъж. Направо имах страх от връзки, бях загубила доверие в хората. Защото желанието за събиране от страна на зарязващия те поставя в една много особена ситуация, където ти - не стига, че не можеш да осмислиш какво е довело до подобна неочаквана раздяла - ами вече ти се стоварва на плещите отговорността да взимаш решение дали да продължите или не. А той милият - ето сгрешил, уплашил се, но осъзнал и се покаял, очаква ти да бъдеш великодушна, чак и длъжна и благодарна за подобен развой. Абе много, много е гадно, чак чувство на гнус изпитвам като си припомням.

За мен е силна червена лампа нежеланието за деца или по точно отлагането на тази крачка. Отговори като :"Малко по нататък", "не сега", "Не съм готов", "Има време" и т.н. означават просто, че този човек не може да си представи да сте обвързани до живот както предполага едно дете. И не, не казвам, че не можете да се разделите, но винаги ще сте свързани и ще контактувате заради детето.

Не съм съгласна. Имах връзка и съжителство с мъж, с когото се виждах о(б)вързана за цял живот, но не и с дете тогава. Ако беше немалил натиска и изчакал още 2-3 години щеше да се получи. Тогава и аз, но и той бяхме под натиск от семействата ни да се женим и да имаме дете, но над него натискът беше по-силен. Аз се плаша от натиск и бягам. А, искаше и две деца. Точно две искаше, не едно, не и три. Аз не се виждах с повече от едно. Заговори за обща ипотека на тристайна къща далече от центъра, защото за къща в центъра нямахме нямахме пари, да продаваме малките жилища и да купуваме общо. Плюх си на петите и така. Баща му, който го подбутваше да се жени и да има дете умря и оттогава той си живее сам, без деца бекярския живот. Супер пич е.

Когато се запознах с мъжа ми той ми каза, ще иска да пътува, да емигрира, да ходи на уроци по пилотаж. След месец заговори за дете. След още 3 месеца го запознах с майка ми и на нея каза, че засега иска свобода, да пътува и опознава опознава свят. Заживяхме заедно след 1-2 години и тогава той каза, че ако връзката няма развитие и не се появи дете не вижда смисъл да останем заедно. Ако това го беше казал по-рано щях да си ида. Имаше и намилане от моето семейство и приятелките ми за възрастта ми (около 30г тогава), какво чакам и Бла бла.

След години разбрах, ще малко преди да се запознаем и сгаджосаме или малко след като сме се запознали и сгаджосали той скъсал с жена, която много искала дете и това го дразнело.

На пръв прочит няма логика, обаче ако връзката се е поизтрила, никога не е била уау, притеснил се е да не би да го вържат е било нормално да избяга.

Невена, ако са млади хора /под 30/да се изчака 2-3 години по бива, но тук говорим за 10 години. Дори и да изчака човек, не е зле да се обсъди, да се определи горе долу кога ще е ок и за двамата. Но не и да се дава неопределеност някъде в далечното бъдеще.

В главата на мъжа няма проблем да имат дете когато условията го позволят. Ако в тези 10-15 г, според него, няма условия, той не иска появата на дете. В този смисъл е честен. За мъж не е проблем да чака до 36-37г. За жена - емииииии, тя си знае. Никой мъж не е длъжен да се движи по тиктакащия и, биологичен часовник и да и угажда. Този поне я е освободил навреме, което не означава, че моменталически ще намери желаещ дете.

Някои мъже действително маскират недобронамереното протакване с рационални аргументи от рода на финанси, жилище и т.н. Затова трябва да се прави разлика между свестният мъж, който иска да се подсигури и този, който привежда аргументи само за да мотае.
На 30 е млада още според мен, но има значение и къде живее. Аз срещнах съпруга си малко преди 30-тия си рожден ден, но това беше в София. Ако живеех в града, в който живеем сега, едва ли така лесно щяха да ми се случат нещата. В малкия град няма кой знае какви перспективи за кариерно развитие, повечето си имат жилища, имат и баби и помагачи и се женят млади. После и по-трудно се развеждат поради разни други фактори. Тук мома на 30 тепърва да намери свестен необвързван мъж без дете си е направо рядкост.

Абе на мен би ми било обидно човек, с когото съм да не иска дете от мен.

За 10г не е видял, разбрал, че естествения ход на едни отношения са дете или брак?
Не мисля. Къде е блял, много ясно, че си е давал сметка, но така му е изнасяло.
Не бил длъжен да се движи, спрямо жена му и биологичния й часовник, верно ли?А според този на съседката ли?
А чий го търси в това "движение"?
Само секс, удоволствия без ангажименти.
Егати мъжа, тогава.

Е, те не казват че не искат, а че не са готови.....
Това като го чуя от мъж, направо се потрисам. Ами, ако трябваше да го износи това дете, да го роди, че и да го кърми?

Пак стигаме до ролята на жената във връзката-до нещата, изискванията, с които не бива да прави компромис, за да го играе широкоскроена и феминизирана на макс.
10 години да живееш с този човек на семейни начала-да не е луд да си развали рахата? Жена в леглото, манджата на масата, бачка и делят разноските.....ами, построил е комунизЪма, юнака.

След като иска да е с дадена жена, да имат семейство и дете, трябва да се съобрази с биологичния и часовник. Да гледаш само това, че си мъж и можеш и на 40 да имаш дете, пък за жената кво ти дреме е егоизъм. И стигаме до ситуацията, където жена на 30 + тепърва излиза от връзка без бъдеще и започва да гради наново почти всичко.
За дете - евентуално жилище е най необходимо. Но може да се вземе и нещо по малко на първо време и после да се ъпгрейдва с друго. Иначе през време на майчинството не виждам пречка за кариерата на мъжа и печеленето на пари, за да гледаме това като причина за протакане.

Аз пък се потрисам на жени, които седят и чакат да се накани. Или пък непрекъснато пилят и мърморят за дете.