Спомням си в 20-те си години един такъв юнак, с който уж бяхме много влюбени, точно на рождения ми ден ми каза, че сме дотук, защото....така. Мисля, че около месец плаках и страдах тайно вкъщи, докато изведнъж не разбрах, че животът просто е хубав и не си струва да си го прецаквам в страдание. После той отново поиска да се върне, бяха молби, клетви, тръшкане, но аз го бях преболедувала и от предишните чувства ми беше останало едно голямо нищо. Пълно безразличие и досада изпитвах. В интерес на истината, аз винаги съм много любезно-студена с бившите си, независимо по чия вина е била раздялата, но категорично безразлична. Присъствала съм на много унизителни сцени, в които хора се молят, заплашват, истерясват и това е голяма грешка. Винаги трябва да запазваме достойнството си.