ЛОНДОН - 11

Да де, ама българските банки имат кофти превалутиране. Затова не искат да ги ползват вместо Ойстер.
С Revolut например такъв проблем няма. Но не всеки има такава карта

cool, който отива за пръв и евентуално последен път , няма да му е по-евтино да си изкара пластика на Ойстър срещу 5 паунда и да се чуди къде да я върне после за да си вземе депозита / на летището няма тази възможност/ . Да не говорим,че едва ли може да се изчисли вътре да не остане нито пени

Това е вярно. Само пренесох тук обяснението на потребителката, която искаше да си купува хартиени билетчета.
Освен това отиващите за пръв и евентуално последен път трябва да са наясно, че сметките свършват на нашето летище От там нататък само се вади Правила, трикове и начини за "бюджетен" Лондон няма

Сега ми възникна нов въпрос. Семейство с 2 големи деца. Ние родителите имаме Револют, но децата - не. Можем ли през нашите карти да плащаме и техните пътувания или трябват отделни карти за децата?

За всеки отделно.

Принципът на действие е ,че ви засича на коя спирка се качвате и после на коя слизате, за да ви таксува според зоната ,която сте ползвали . Няма как да ви таксува коректно,  ако два пъти последователно засече картата за "вход" на едно и също място.

Не,не може.

А освен всичко друго, трябва да внимавате да не платите при вход с Револют през wallet-а, а на излизане да сложите пластиката, защото ще ми вземе пари 2 пъти, независимо, че е една и съща карта с един номер, както стана при мен. С една и съща карта трябва да се влиза и излиза.
Колко са големи децата, защото до 15 г. имат отстъпка и може да им вземете Ойстер.

Олив, от къде взехте ойстър визитор за дискаунта до 15 години? Аз понеже четох че в Лондон не се продават и на летището в Лутън също, синът ми се возеше без отстъпка. Просто не знаех от къде да взема визитор за отстъпката.

Напротив, продават се, на Ливърпул стрийт стейшън я купихме от автомат, като човек от персонала ни помогна /използва картата си, за да вкара код/. Дотам стигнахме със Станстед експрес от летище Станстед. Като попитахме на инфо на Ливърпул стрийт стейшън дали да си взимаме всички Ойстер карти ни казаха, че няма смисъл за нас, щом имаме безконтакти карти, но за детето задължително да вземем, за да ползва отстъпка.
ПП. Пак ти прочетох въпроса - не знам какво точно е визитор, но ние попитахме за Ойстър с отстъпка за дете и съответно това беше процеса. Мъжът ми сложи 20 паунда в нея /5 депозит за пластиката/, реално 15 паунда почти си ги използва за 5 дни.

Това е защото само чета, а не питам. Та, бях прочела, че намалението за транспорт важи само за местните, и картата била специална - със снимка (представих си го като ученическата карта за ГТ), иначе само ойстър визитор (която е ойстър, но с по-фенси картинка отпред) можело да пътуват чужденци с намаление. За малките деца като станат над 11 ще знам.

Сега проверих, тук пише, че може да се сложи отстъпката и на стандартна Ойстер карта на всяка спирка, явно така се е получило при нас:

Young Visitor discount
If you don't live in London and you're visiting with children who don't have an 11-15 Zip Oyster photocard, they can get discounted travel for up to 14 days with the Young Visitor discount:
50% off adult-rate pay as you go fares and daily caps on bus, Tube, tram, DLR, London Overground, TfL Rail and most National Rail services
50% off adult rate tickets on the Emirates Air Line and Thames Clippers River Bus services
The discount can be added to a standard Oyster card or Visitor Oyster card by a member of staff at:
Any Tube, London Overground or TfL Rail station
Visitor Centres (except Gatwick Airport)
The children must be with you when you ask for the Young Visitor discount.

оттук:
https://tfl.gov.uk/fares/free-and-discounted-travel/11-15-zip-oyster-photocard

Ще използвам случая да разкажа за нашето пътешествие:
Пристигнахме в 13 на Станстед и с цялото мотане на летище, закупуване на билети за Станстед експрес и проверка на документи ни отне около 3 часа да стигнем до хотела, който беше до спирката на метрото на Earl's Court - не съм сигурна дали района се води Кенсингтън или Челси, но много ми хареса - хубав и спокоен квартал, красиви сгради, имаше доста ресторантчета с добра кухня наблизо, комуникативен, беше на 15-20 мин пеша от Science, NHM & V&A Museums /2 спирки с метрото/. Хотелът беше приятен и имаше много хубава закуска/кафе, така че препоръчвам. Единственото неудобство беше не много удобния матрак на доп. легло за детето, но постлаха нещо отгоре на другия ден и решиха проблема.
Първи ден следобяд: Понеже времето беше ръмящо/слънчево се въоръжихме с чадъри и отидохме пеша да разгледаме Kensigton Gardens и двореца на Даяна, откъдето продължихме към Хайд парк (видяхме отвън и Royal Albert Hall). Много красиво беше - цъфнали дървета, цветя, патици, лебеди в езерцата и доста дъжд, на връщане порядъчно ни наваля, въпреки чадърите.
Втори ден: Tower of London /благодаря на Тинки за инфото, че на децата им е харесало/ - на нас също много ни хареса, особено частта с кралските корони, после London Bridge & Borough Market /пазар за храна основно/ от другата страна, хапнахме на пазара - различни кухни, всеки си избра по нещо, много вкусна храна, вкл. морска, оттам разходка пеша покрай Темза от страната на London Eye и през моста срещу Westminster излязохме при Big Ben и всички забележителности наоколо, тръгнахме към Бъкингам, но вече закъснявахме за мюзикъл и само си набелязахме парка пред него, където дъщеря ми видя да хранят катерици, патици и гълъби /от ръка/, та той се превърна в главна цел за следващите дни. Мюзикълът - Wicked - страхотен, страхотен, страхотен! Препоръчвам с 2 ръце, феерия от костюми, много високо ниво - гласове, декори, костюми, всичко е много професионално. Вероятно всички мюзикъли са им такива, но този е приказен и усещането наистина е приказно. Ако знаех какво е изживяването, вероятно щях да букна през ден по един мюзикъл и това щяха да са най-смислено изхарчените ми пари. Бих отишла пак до Лондон само за това. Мисля, че ако се букнат по-отрано, може да се намерят сравнително добри цени/места.
Трети ден: Science сутринта и NHM следобяд - общо взето целия ден прекарахме в тези 2 музея, много интересно и поучително, всеки си хареса по нещо. Вечерта бяхме уморени и хапнахме много вкусна веган тай храна в ресторант до хотела.
Четвърти ден: British Museum сутринта и следобяд Camden Market /пазар за дрехи и аксесоари основно/ - този пазар според мен трябва да се посети, дори само заради различните шантави хора - не съм виждала събрани накуп толкова ексцентрични хора като поведение и облекло, магазинчетата с дрехи/аксесоари - много арти и  различните кухни от цял свят. Целта /на дъщеря ми/ там беше да видим статуята на Ейми Уайнхаус, но се оказа много забавен и изкарахме почти половин ден да ровим из магазинчетата и да обядваме там. Вечерта минахме през Сохо, Пикадили съркас, Китайския квартал и околностите - та видяхме и вечерния живот на Лондон в събота вечер - лудница от живи изпълнители, много народ, нагласени мацки /облечени като за 30 гр. жега на 5-10 гр. студ - само по разголени къси рокли и сандали /. Исках и Ковън гардън, но народа се умори и се прибрахме.
Пети ден /неделя/ - слънчево и приятно време, основно шляене из центъра: Бъкингам и смяната на караула към 11 ч., парка пред Бъкингам - зелен, разцъфнал, прекрасен, всякакви патици, лебеди, гълъби и едни зелени папагали дори видяхме /кацаха на ръката на хората и ядяха ябълка/, оттам към Трафалгър Скуър и колоната на Нелсън, Ковънт гардън и пазара му - всякакви артисти, много приятен пазар за сувенири и каквото се сетиш, доста по-спокоен от лудницата на Камдън, отново Сохо, обяд там, разходка из Мейфеър и по Оксфорд стрийт /дъщеря ми тук откри магазините, но в 17,30 вече приключваха и шопинга се провали/ отидохме пеша до Хайд парк и до Speaker's Corner - тук изкарахме много забавен 1 час да слушаме всякакви говорители на политически, религиозни и конспиративни теми. Била съм и друг път тук, но за детето беше много интересно как всеки може да си донесе столче, да се качи на него и да защитава/дебатира/изложи позицията си.
Последен ден до обяд: Victoria & Albert Museum - музей за мода и дизайн. Честно казано, съжалих, че имаме само 2-3 часа за него, следващия път задължително ще го посетя за много по-дълго време, заслужава си, поне на нашето семейство много ни хареса и съжалихме, че имахме възможност да влезем само в няколко зали за тези 2,5 ч., но трябваше да хващаме самолета следобяд.
Лондон беше много жив, но без да е пренаселен по време на нашето посещение, с тези слотове за посещение в музеите е много организирано и никъде не сме чакали на опашки, страшно много ни хареса и определено пак ще го посетим, защото останаха доста места, за които времето не ни стигна.

Ние така постъпихме през 2019г. за сина ми, който тогава беше на 15 г., и изглежда, че няма промени. Като пристигнахме в Лондон на метростанцията на гара Падингтън, потърсихме служител и тя ми каза да закупя пластика за Ойстер от автомата и след това й приложи отстъпката за деца. Не си спомням дали имаше депозит за пластиката, но така или иначе не сме я връщали - остана му за спомен от първото ходене. За възрастните си ползвахме българските банкови карти и останах супер доволна от това улеснение. Обменният курс си беше стандартният на банката издател, нищо фрапантно, пък и аз винаги плащам с карта по магазините. Освен това не разполагам с паунди, винаги обменям левове, така че курсовите разлики са си просто част от разходите по пътуването.

Здравейте, измина седмица откакто се прибрахме, но все още не съм си починала от почивката. Ето и обещания разказ.

   Пътувахме на 2 април с wizz air от София до Лутън. Полета нямаше закъснение, всичко беше добре само имаше малко турбуленция. Кацнахме в 12 на обяд, като имахме купени билети за автобус на national-express за 13 часа. Мислех да вземам за 12:30, но добре че не съм, защото имаше доста големи опашки на паспорната проверка. Бяхме на отделна опашка за семейства с деца и  минахме сравнително бързо като се има  предвид, че опашката беше километрична, за около 30 минути може би. Автобуса го почакахме малко, не беше пълен може би 2/3 от местата бяха свободни.
    Пристигнахме за около час и 15 Мин, имахме резервация за един апартамент точно до Хайд парк. Апартамент е силно казано де, беше една стая с баня и тоалетна, с кухня, спалня и разтегателен диван. Бяхме на пешеходно растояние от мястото и се придвижихме пеша за 10 - 15 Мин. Собственика на сградата беше арабин, всички апартаменти се даваха под наем. Не мога да го препоръчам, защото първоначалното ми впечатление беше лошо. Фасадата на  сградата отвън изглеждаше супер, но вътре не беше правен ремонт сигурно от 100 години. Дограмата беше дървена и от прозорците духаше ужасно, като легнеш на спалнята се усещаше. Времето беше доста студено тогава, температурите се усещаха като минусови. Мъжа ми уплътни навсякъде с тоалетна хартия, включихме конвектора  и едно радиаторче и вечерта като се прибрахме се беше постоплило. По отношение на местоположението  обаче мястото беше перфектно, а за нас това беше приоритет.На 2 Мин пеша от Хайд парк, на 5 Мин до метростанция и на 3 от автобусна спирка.
   Бяхме с децата на 9 и 12 години.Тъй като, не ни беше първо пътуване до Лондон бяхме ходили в популярните платени забележителности и до Уиндзор,  така че наблягахме на паркове , когато времето го позволяваше и на музеи когато валеше. Децата ни са големи фенове на Хари Потър и задължителното посещение ни беше harry-potter--warner-bros-studio-tour.Бях  питала тук за повече информация.За 2 месеца следене на билетите стигнах до извода, че първоначално пускат само късните часове от 16:30 до 18 часа. Всеки ден да проверяваш по няколко пъти все има различни билети. Не ми се вземаха за толкова късно, само за след 17:30 имаше за нашите дати и рискувах до последно като на 3 април се появиха билети за 4 ти за 9 сутринта и веднага ги купихме. Сега ще ви пиша за програмата ни по дни.
   В събота след като се настанихме, се разходихме из квартала, обядвахме в KFC, напазарувахме продукти за закуска за неделя и тръгнахме на пешеходна разходка. Минахме през Хайд парк, Грийн парк, Сейнт Джеймс парк ( децата хранеха катерички, сина ми си носеше половин килограм лешници специално за тях), Бъкингамския дворец. Направихме си снимки с червените телефонни кабини на фона на Биг Бен, минахме покрай Уестминстърското абатство, стигнахме до Окото и си направихме нощни снимки покрай Темза. По програма щяхме да вечеряме и да слушаме улични музиканти  на Ковънт гардън, но на мен ми беше много студено, умората ни надви и се прибрахме с автобус. По отношение на транспорта аз предпочитах да се придвижвам с автобусите им. Децата също, винаги сядаха на предните седалки на втория етаж. Не сме си купували от месните карти, плащахме с нашите си много лесно и удобно е, децата пътуваха безплатно. По принцип дъщеря ни трябваше да плаща за метрото, защото е навършила 12 г., но ми се видя сложно да купувам карта, да моля служител да ми помогне като ми въведе намалението, а и тя е много дребничка изглежда на 9 години. В метрото влизахме по едно дете с възрастен на местата за инвалиди, които са по- широки.С метрото естествено е много по- бързо придвижването, но мен тази лудница по придвижване в тълпата много ме натоварваше.  Забравих да отбележа, че никъде не сме слагали маски, дори в самолета и метрото. Навсякъде нямаше и следа от пандемия, хората си се блъскаха като в доброто старо време. Дори повечето азиатци бяха без маски.
      В неделя се разходихме до Tower of London и Тауър Бридж. За щастие времето беше с нас не валеше и даже слънцето се беше показало. Хванахме някакъв маратон, който ограничаваше предвижването на места, но беше голяма забава, имаше агитки на различните отбори, гърмеше музика и създаваше настроение. Там се срещнахме с наши приятели, направихме си хубава разходка и снимки. Бяхме планували обяд на Бороу маркет, но ако имате възможност го посете през седмицата или в събота, защото в неделя зоната за топла храна е затворена, пазара работи до 14 часа и на трите места където се предлагаше прясна топла храна( на едното паеля, др. не разбрах точно какво е и на третото фиш енд чипс) опашките бяха огромни. Тъй като имахме билети за 14:30 за Британския музей, хапнахме набързо риба с картофи тъй като там опашката беше най- малка. Порциите бяха огромни, рибата беше вкусна, картофите нищо особено. За протокола порцията струва 12 паунда. Придвижихме се до Британския музей, не чакахме много на опашка, разходихме се, беше сравнително интересно за децата, раб му време е до 17 часа, затворихме го. Имахме резервация за Скай гардън за 19 часа, а бяхме по рано в района и се разходихме до Монумента. Не влизахме т.к. го бяхме посещавали предишни пъти, на мен хич не ми се изкачваха пак тези стъпала. По спомени не беше нещо особено вътре, мъжа ми прави снимки на стълбите, защото е любител фотограф.Около Скай гардън ставаше някакво течение, на мен ми беше студено и помолих мъжа ми да влезем по-рано. Имаше опашка на входа от 10 души, влязохме бързо, проверката на билетите ни я прави наше момче българче, което ни беше помислило за руснаци. Терасата много ни хареса, препоръчвам ви да резервирате час малко преди залез слънце за да хванете дневен и нощен Лондон. Мисля обаче, че терасата работи до по- късно само уикенда имайте го предвид. Имаше много хора по стълбите, всички приготвили камерите в очакваме на залеза. Все пак успяхме да си направим малко снимки и се оттеглихме от тълпата, седнахме и си починахме докато се наслаждавахме на страхотните гледки на нощен Лондон. Тази вечер вече успяхме да стигнем до Ковънт гардън, насладихме се на прекраните улични музиканти  и се прибрахме да почиваме доволно изморени.
    Сутринта в понеделник времето си беше типично Лондонско, валеше си дъждец ние имахме билети за Природо- научния музей за 10:30. Той беше на 25 минути от нас и ние се придвижихме пеша през Хайд парк, но все пак валеше и слава Богу, защото сина ни пак търсеше да храни катерици и ако не валеше щяхме да отидем в музея по обяд.Пред музея бяхме около 11 часа и дали, защото валеше или просто сутрин има опашки, но като видях около 30 метра опашка и по 4-5 човека широка направо ми се доплака. Но въпреки това опашката вървеше бързо, една служителка минаваше и казваше който няма ел. Билети да си купи. Незнам дали има някакво ограничение на брой хора, защото вътре беше лудница. Явно семействата с малки деца ползват музеите за разходка на топло и сухо, когато вали, нали са безплатни.. Защото имаше майки с колички с невръстни бебета на няколко месеца и малки деца на 2-3 г, които изобщо не се интересуваха от експонатите. На децата след Хари Потър студиото това им беше най- интересния музей. Но то си зависи и от възраста и интересите на детето, моята дъщеря е фенка на кристали, минерали и астрология. Разгледахме го до 14 часа, взехме метрото до  Уестминстър и там се качихме на градския им воден транспорт за Гринуич. Билетите общо бяха 28 паунда някъде еднопосочно, като ние пътувахме с картите  си, а за децата купихме билети за 11 паунда. Правили сме круиз с екскурзовод предишните пъти, забавно е ако разбираш езика. Семейния  билет за круиза беше 42 паунда по спомен, като билетите може да ги ползваш 24 часа.  Ние този път бързахме и не взехме такива, защото времето беше лошо и е неприятно да те духа на открито. Корабчетата на градския транспорт също не са лоши, но откритата част е много малка, иначе вътре е широко и комфортно има ресторант и който иска хапва и пийва. Ако времето е хубаво препоръчвам обаче круиза и да се стои в откритата част. Лондон по вода също не е лош, насладихме се на хубавите гледки, не засякох колко време пътувахме до Гринуич, но сякаш беше час, час и малко. Слязохме на Гринуич в 16 часа, времето беше леко облачно, но за щастияе не валеше. Имахме билети за Морския музей за следващия ден, но ни пуснаха без проблем. Тук си беше доста празно за разлика от др. Музеи. Раб. Време беше до 17 часа, то и нямаше кой знае колко за разглеждане. На децата им хареса поиграха си малко, починахме и затворихме музея. Обсерваторията май вече беше затворила, снимахме се отвън на меридиана, направихме кратка разходка из парка и се прибрахме с ДРЛ ( надземното влакче) Вечерта ходихме в Чайна таун, хареса ни, червените фенери създават колоритна атмосфера. Там вечеряхме в следващите 2 вечери, защото храната беше много вкусна. Предлагаха голямо разнообразие, хапнахме различни меса със зеленчуци, нудлите и ориза им също бяха приготвени много вкусно, повечето бяха съвсем леко пикантни, а ние и децата обичаме люто. Салатите също им бяха интересни. Освен вкусна и разнообразна храната там беше и евтина. После послушахме улични музиканти на Leicester Square, там ни хареса дори повече от  Ковънт гардън, защото беше по- просторно.
   Дойде и дълго чакания ден от децата с разходката до Хари Потър студиото. За него ще пиша в отделен пост, че сега съм ограничена във времето. Само искам да кажа, че наистина си струва пътя и цената, аз не съм гледала даже филмите, но бях впечатлена от декорите. Много пари и къртовски труд бяха вложени наистина. Там бяхме от 9 до 15 часа. Бяхме тръгнали към Regents парк, но дъщеря ми я заболя корема и се прибрахме и починахме 1 час. Вечерта пак повторихме вечерята в Чайна таун и  уличните музиканти на Leicester Square.
     Сряда ни беше последния ден имахме билети за Научния музей за 11 часа. Пак се разходихме из Хайд парк като този път времето беше приятно и не мина без хранене на животни по пътя. Опашката беше по малка от ПНМ и влязохме бързо. Този музей беше и най- голямото разочарование за децата. Дали, защото не валеше или защото бяха с по- големи очаквания, но казаха, че техническия музей в Прага и ПНМ в Букурещ са им харесали повече. Разгледахме го набързо за час и половина, пак имаше много хора и беше неприятно. За обяд ходихме до Камдън таун и Камдън маркет, обядвахме и разгледахме принудително пазара, защото ни заваля пороен дъжд. После отидохме в Холанд парк, с разкошна японска градина, не бях ходила там и много ми хареса беше моя фаворит сред  парковете. Там ни поваля малко, но беше разкошно. Заради него си изтървахме автобуса за Лутън, билета ни беше  за 17:53, ние отидохме с 3 Мин закъснение. Валеше ужасен дъжд и нямаше къде да се скрием. Мислихме, че не сме го изтървали защото е закъснял, но уви явно беше минал даже по-рано. Следващия беше в 18:20, шофорът беше жена и като ни видя билетите не искаше да ни вземе. Направо ми призля след като чакахме 25 Мин на проливния дъжд. Наложи се мъжа ми да излъже, че сме били 5 Мин по-рано, но е нямало автобус. Шофьорката все пак излезе човек, каза, че ще приеме думите ни за истина и ни качи. В Лондон се придвижвахме доста бавно, спирахме на 3-4 спирки, но после навакса и в 20 часа бяхме на Лутън.
     Гейта за съжаление излезе чак в 21:10 и тогава отидохме да чакаме на една опашка на която имаше поне 500 човека. Чакахме доста качихме се на самолета около 22 часа и излетяхме със 35 Мин закъснение. Полета мина леко без турболенции, кацнахме успешно в 3:30 сутринта.
    Толкова за сега, нямам време да редактирам надявам се да не се отегчите много.

Благодаря за подробния разказ, Роси! Навръщане на летището в Лутън искаха ли ви зелени сертификати, за да ви издадат бордни карти и да ви качат в самолета? Имаше ли проверка за сертификати и при кацане на летището в София в 3:30 часа сутринта?
Благодаря!

Здравейте, на летището в Лутън не са ни искали нищо. Беше такава лудница, че и паспортната проверка мина много бързо. Въобще за Лондон няма никакви изисквания за ваксини, тестове, попълване на форма за влизане в страната, нищо всичко е като в доброто старо време. Навръщане обаче останах изненадана как горките служители на РЗИ вместо да си спят сладко, се бяха настанили на едни столчета и ни проверяваха за сертификати. По- принцип,който имаше само го показваше и ставаше бързо, но не се бяха съобразили да направят опашки за хора само със сертификати и друга  за хора без сертификати. Ако на твоята опашка се падне човек без сертификат следва едно бавене, записване на данни, даване за предписания за карантина, абе неприятна история. Ние имаме сертификати за преболедуване, за децата не са искали нищо. Незнам дали имат значение и годините им. Не са ни питали на колко година са, те изглеждат на около 10  години.