Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIV

И аз така си казвам.
Малко по-рано в темата това имах предвид с дублираните филми, които гледам.
Ако са със субтитри, не бих гледала нищо, се оказва. Изключително рядко мога „само“ да седя с поглед в екрана, а дублажът ми позволява да върша две неща едновременно.

Тези дни си причиних „Нимфоманката“. Голямо ходене по мъките, докато дойдем до смисъла на замисъла. 

На Ларс фон Трир ли? Аз го гледах  още като излезе почти. Направо си си го причинила. Депресарски ми е. Аз съм му фен , всички негови съм ги гледала, а *Идиотите* го изгледах пак преди дни, за нова гледна точка и от любов към това лудо скандинавско кино. Но *Антихрист* си ми остава едновременно най-притегателен, най-противен и най- любим. Уилем Дефо е извънземен. Егати извратения вкус имам, ама това е положението.
Впрочем сега забелязах, че Ларс фон Трир ползва някои артисти, които и Андерс Томас Йенсен. Вторият впрочем изобщо не ги сменя, филмите се сменят - артистите са в пълен състав в нови роли. Вероятно си гледала филмите му. Там можеш да намериш всичко, което ти душа иска - трагифарс, сюрреализъм, психологизъм...комедия, драма, всичко е преизкусно преплетено.. Който е  понесъл Трир, Йенсен му е като сладка меденка с леко тръпчив нюанс, но с невероятен вкус.

Благодарности и от мен и на двете! 

Благодарности и от мен и на двете! 

Аз пък доста съм търсил филми с бг суб с Шарлот Генсбур, е няма и няма , само в руските торенти съм ги намирал,ама не съм толкова в час с руския, ,като чета го разбирам,ама на слух съм не толкова добър

Гледах A marriage story  със Скарлет Йохансон и Адам Драйвър. Не лошо филмчето , Не е за Оскар , но е интересно .

Аз пък доста съм търсил филми с бг суб с Шарлот Генсбур, е няма и няма , само в руските торенти съм ги намирал,ама не съм толкова в час с руския, ,като чета го разбирам,ама на слух съм не толкова добър
[/quote]

Наистина е жалко, че това е пречка  да се докоснеш до Шарлот Генсбург в повечето и роли. За мен е също интересна артистка, в началото ми бе странна, че се навива на такива провокативни роли, но предвид произхода и - ясно, там няма табута. Майка ѝ и баща ѝ също са достатъчно скандални. Но Джейн Бъркин  е по-красива и с по-невинно амплоа според мен в ролите от дъщеря си. Впрочем филмите от 70те аз дори не зная дали са били показвани някога на екран в България. Чрез руските торенти покрай Шарлот Генсбург открих и творчеството на родителите ѝ. Към днешна дата едва ли много хора знаят, че песента от филма https://translate.google.com/translate?hl=bg&sl=en&u=htt … /&prev=search е била забранена от радиата и дори от Ватикана  като прекалено сексуална.

към nelka.nelka - Изгледах снощи *Синът на птицелова*. Ох, добре направен, пък хич не ме докосна. Прекалено ординерен филм ми се стори предвид сюжета си. Епохата и тогавашната мода   ме отнесеха към романите на Томас Харди - сурови времена, дълбоки чувства, романтизъм  и наивитет. Вече цинизмът в мен явно доминира и една обикновена идилична семейна история, дори с неочакваното си решение не ме задоволи. Очаквах по-голяма дълбочина в развитието, сякаш ситуациите бяха предвидими. Иначе закономерният извод, че всичко тайно става явно се налага и тук като урок, че всеки в определен момент плаща цената на постъпките си.

Georgey King, Нимфоманка се намира с бг субтитри.
Шарлот в друга роля не съм гледала,  неприятна ми е.

Гледал съм го. Играе и в Антихрист, Филип и Лола, Жена ми е актриса. И за живели щастливо.Циментова градина и още доста А песента  Обичам те,  в дует с Бриджит Бардо,ама не е видяла бял свят ,защото била тогава любовница на някакъв милионер и той не позволил.После я записва с жена си Джейн Бъркин. преди доста ,доста години сигур 40 г, имаше една компилация със секс музика,тая беше също включена там, разбира се разпостраняваше се апокрифно

Като се заговори тук за Шарлот Генсбург, се сетих за ролята й в "Джейн Еър" на Франко Дзефирели от 1996 г. Там си партнира с Уилям Хърт като Рочестър. Една по-обрана версия на историята на Джейн; с по-малки емоционални амплитуди, но с прекрасна игра на Шарлот.

Орехче, да, за същия филм става дума.
На моменти човек се запитва колко от цялата идея на автора е всъщност желанието за провокация.

Изгледах и „Антихрист“, права си в характеристиката, която си му дала.
Аз също харесвам Дефо.  Но “Того“ го спрях още почти в самото начало. 

За себе си признавам, че съм гледала изключително малко скандинавско кино. Когато някога попаднах тук, отдавна, с ужас установих, че явно норвежките кинотворци  са следвали в България. Същите мудни, вяли, изрецитирани и/или прошепнати постановки, жива мъка. Нежеланието ми да ги гледам се запази с десетилетия.

За “Птицелова“ сигурно си имала очаквания за някакво по-дълбоко скрито внушение и за по-рафиниран подход към предаване на самата история. Не, съвсем обикновен разказ е, но е интересен, да кажем, тип „Джейн Еър“. На моменти дори се усеща едно „увисване“ в структурата, малко като да не са знаели как да дооформят съответната ситуация, но не ми беше голяма беда.
Понякога имам нужда да видя и подобни заглавия след ред по-затормозяващи филми.
Аз, например, изобщо не съм в състояние да изгледам Marriage Story. 

Някога слушахме „Je t'aime“ в училище  (сега - Музеят във Варна). Сигурно учителите не са знаели за забраната. 

На „Джейн Еър“ съм изгледала вероятно всички екранизации. Трудно ми е да кажа коя от тях ми харесва най-много, може би е по-лесно да назова онази, която ми харесва най-малко.

Да карам поред с отговорите.
Относно  това, дали  провокация е идеята  на Л.фон Трир с всичките му изчанчени изразни средства, смятам, че просто си му идва отвътре. Или един Алмодовар примерно..
Както при едно интервю със Стивън Кинг, когато го питат - защо избрахте този жанр и той отговаря - мислите ли, че е въпрос на избор?!...
Приемам, че повечето именити - художници, писатели, режисьори, дават пълна изява на всички демони, които обитават главите им, а вече е въпрос на талант от тази  мозъчна каша да бъде възпроизведена творба,с която впоследствие да интригуваш и провокираш публиката.

*Того* и аз заявих категорично тук, че нямам желание дори да го гледам. Отвори се полемика даже с две три реплики -дублики, която бе изтрита като спам. Уилям Дефо да прощава тоя път. Както и че Трир мога да понеса, но кучешко страдание не.

Вярно, че * Синът на птицелова* кореспондира и с много елементи от *Джейн Еър* , но подсъзнателно го свързах с Т. Харди, защото неговите сюжети предполагат повече трагизъм, което наистина тук не се оправда, а финалът има благоприятна развръзка....Като в *Джейн Еър* - мъка, мъка, но накрая слънцето светна.
Само една екранизация съм гледала впрочем на този филм, дори не зная коя е, но много отдавна. Мрачни сцени, тягостна Англия..
Marriage Story не съм гледала. Тук направо ме заби и ще гледам още днес да поправя грешката си. Впрочем аз не си падам много по американско кино, затова ми се изплъзват.
Което пък не ми пречи Кейт Бланшет да е една от любимите ми актриси и аз разпускам с нейни филми.

Орехче, много ми е приятно, че пишеш - както и другите, които го правят  - и че това създава диалог, съживяващ  една иначе анонимна тема, в която фигурират единствено заглавия.

Избрах думата „провокация“ съзнателно, защото съм уверена, че този елемент съществува. Той е вероятно допълнение към онова, което ти пишеш, но със сигурност фигурира и той. Творецът обича да върви срещу общоприетото и го търси, в немалка степен съзнателно. Някъде по пътя: в самото начало на създаването на идеята, в средата или на финала, непременно има и поне един сегмент от горното.

--------------

Всъщност, побоях се, че постове като този могат да бъдат приети като спам и реших, че е по-добре да прекратя иначе приятната размяна на мнения. 

el camino - само веднъж каза bitch, и то специално за публиката. радвам се за филма ама това, дедууд и новите стар уорс са на принципа дайте да изтупаме чувала за още брашно. мислете си там нещо ново и това е.

Започнах да си разчиствам малко компютъра и така стигнах до Issiz Adam.
https://www.imdb.com/title/tt1322930/?ref_=nv_sr_srsg_0
Видях, че рейтингът му в кинопоиск.ру му е доста висок, така че вместо да го изтрия го гледах след 5 години отлежаване в лаптопа.
Препоръчвам от сърце! Филм за любовта.