Как да се справя с подигравките?

Благодаря на хората, които искат да помогнат. Отговарям рядко, защото не обичам да пиша половинчати отговори. А и съм доста уморена напоследък.

Относно парфюми, гримове и прочие, както и следенето ми по предни страници и теми мога да кажа, че не съм написала, че съм пред самоубийство, а че съм тъжна и депресорана. И да, парфюмите и гримовете ме разнообразяват и разсейват. Не си ги купувам, но много обичам да ги гледам. Не виждам нищо "феноменално" в това, нито отправна точка да се измери колко депресирана или не съм.

Казвате, че всички минават през несгоди, но какво може да се каже ако несгодите са една след друга и сякаш нямат край?

Преди вярвах, че няма да е винаги така, но вече не.

Изводите, че имам апартамент и семейство са "погрешни". Да имам в момента покрив над главата, но не е мой.

За хората, които питат как са нещата в работата, мога да кажа, че всички сме заети и сякаш времето за глупости е по-малко. Въпросната колежка, не прави за сега повече коментари по мой адрес. Може би модата по мен е в "застой". Знам ли....
Факт е че това не е моето място. Не уча нищо ново съществено, но старшите колежки се стараят да ме държат заета всяка секунда със работа, която те не искат да свършат докато колегата например по цял ден си цъка или на телефона или в интернет, но не искам да издребнявам. Просто мисля, че не е особено честно. Всяка една минута от работното ми време е уплътнена и се чувствам сякаш не заработвам един надник, а 3, но както и да е.

Преглеждам обявите за работа, но празниците наближават и скоро всичко ще замре.

Относно това дали слушам съветите ви искам да кажа, да.
Слизам да обядвам редовно и не се притеснявам ще се смутят ли колегите от мен или не. Има една колежка, с която често си правим "среща" за да обядваме заедно. Опитвам се да съм по активна в наваксването в работата си, но от задачите, които колежките ми прехвърлят не оства много време.

Относно търсенето на професионална помощ се свързах с един център, но те искат да говорим по телефона и имат работно време с моето и няма как да им се обадя по време на работа. Ще се опитам да потърся и друг вид помощ, наистина се надявам да намеря. Искам да поговоря с професионалист. Съзнавам, че се въртя в кръг и дълбая надолу.

Отново ви благодаря за подкрепата.

 Какво като не е твой, все пак си вкъщи, а не при чужди хора или под наем, нито изплащаш ипотека, която да ти виси десет години и да си на косъм всеки месец. Имаш майка, което е семейство. А ако нямаш?

Разбирам, че за всеки точно неговото нещастие е най-ужасно, разбирам и усещането, че несгодите нямат край, но все пак, поне по описаното тук положението не е чак толкова зле, колкото го усещаш.
За хисторито - никой не те следи, а се зачудих дали си участвала в други теми.

Лаленце, не се дразни толкова за това, че другите не работят и ти прехвърлят.
Вижда се като цяло кой какво работи. Това си е техен минус.
Впрочем случвало ми се е да върша чужда работа. Впоследствие жената, която я мързеше беше съкратена. А аз повишена.
Има и друг плюс. Нали каза, че тепърва навлизаш в тази сфера. Каквото и да правиш, ще ти е от полза, трупане на опит му се вика.
А те рано или късно ще си го отнесат за мързела.
И утре когато търсиш нова работа, ще имаш опита.
Ето, виждаш ли. Намерих ти плюсове в уж отрицателни неща за теб
Иначе е хубаво, че си ще отидеш при терапевт.

Лале, ако са с твоето работно време тези специалисти, то можеш да ги посетиш по време на отпуска, но не знам как ще стане, ако искаш да ходиш продължително време, евентуално ако можеш да се разбереш с шефовете да си ползваш обедната почивка в друг час. Хубаво е, че вършиш повече работа, дано и който трябва го забележи, а мързеланата да спрат да я толерират. За семейството - ами, не ми е представата това майка, с която си в отровни отношения (това може да бъде емоционално осакатяващо), но каквото такова. За покривът над главата все пак ти си пряк наследник на майка си, така, че един ден ще остане за теб, освен ако нямаш братя или сестри, но така или иначе пак ще ти остане нещо.

Лале, идва край и на лошите периоди, колкото и да не ти се вярва. И обикновено това става внезапно. Ще си изстрадаш нещата и един ден нещо добро ще те удари по главата. Колкото и да не вярваш - така е. Моят баща имаше една любима поговорка - "И най-мрачните облаци са подплатени със слънце". Не искам да засягам евентуална болна тема, но започни да се вглеждаш и в мъжете около теб. Едно влюбване ще те направи нов човек, а може да реши и много от проблемите ти. Помисли и затова. Не гледай мрачно на тази страна от живота, отвори се към всички, ще намериш своето място.

От една страна е добре това , че е заета  с работа. Само не разбрах как колежките решават да си прехвърлят работата. Няма ли ръководител, който да разпределя задачите?

Благодаря за милите ви думи и подкрепа.

Този уикенд освен всичко което си взех от работата за да се упражнявам и чета вкъщи, започнах и да правя леки упражнения. Надявам се и следващата седмица сутрин да успявам да ги правя, ако не всеки ден, поне през ден.

Относно мъжете съм ужасно зле. Освен че съм мимоза, винаги харесвам такива, които ама никога няма нито да се загледат в мен, нито дори да излезнат на среща с мен. Там пък нещата са още по-зле и това нещо с любовта съм го зачеркнала. Един вид (нямам нужда от повече проблеми), което със сигурност не е правилен начин на мислене, но толкова мога.

понякога човек трябва да каже "хоп" и да скочи. Гимназистите имат един израз "отчаяна деветокласничка" - не се дръж като отчаяна десетокласничка, възрастен човек си! Щом ти харесва един мъж отиваш и си го вземаш! Най-много да ти откаже. Голяма работа!

Не мож ме убедиш, че има мъж дето да откаже на жена. Преди години когато бях мома, нямам отказ... от теб зависи

Защо да няма, мъжете не са ли хора, които избират дали да правят секс с някоя жена или не? Не са някакви нерези в размножителен период, че да ги принизяваме толкова.  Както ти не спиш с всеки, който ти обърне внимание, така и мъжете не спят с всяка, която им обърне внимание.

Разбира се, че има много мъже, които отказват на жени.

Всички са заети и дори и да искам няма как да си го взема.
Имаше един случай миналата зима с един мъж, който много ми допадаше. Имахме си приказка и компанията му ми беше много приятна, но как да кажа... Той веднага беше готов да ми обърне по обстойно внимание (ако ме разбирате), но не и да се раздели с приятелката си заради мен. Така, че си останаха просто нещата на приказки.. Явно не ме е харесвал чак толкова. 99% от мъжете, които намирам за симпатични са обвързани, я женени с деца, я само женени, я със сериозна приятелка.
А тези, които мен ме харесват колкото и да им давам шанс, просто не се получват нещата.
За сега се разминават нещата в тази сфера.

За свободен мъж се пита в задачата.


Да беше му позволила да ти обърне вниманието. И ти да преживееш нещо различно.

На твоята възраст обикновено мъжете са в някаква връзка, както и жените са в някаква връзка или са женени с деца и т.н. Трудно е да се очаква, че някой ще е готов заради едно хипотетично, някъде в бъдещето, обръщане на внимание, което никога може да не се осъществи, да прекрати функционираща връзка. Ти какво му каза - първо се разделяш и после си обръщаме внимание? На човек на 30 години? Е, сори, това не е гимназията! Не бъркай физическото с връзките.  Аз също не бих се навила да прекратя връзка само заради обещанието, че може би ще "ми обърне внимание".

На мустаката или некъпана жена няма как да не откажеш.