Как да се справя с подигравките?

Авторке, имам приятелка като теб, даже с подобни на твоите житейски несгоди. И тя така не може (не иска) да се социализира на работното си място и съответно не се задържа никъде достатъчно дълго, за да реши дали и харесва, и за да я харесат хората. И тя винаги търси оправдание в другите, в своите състояния и обстоятелства.
Тъжно ми е за нея, тя е добър човек, предполагам и ти си такава, но ако сами не пожелаете да се промените, никой не може да го направи вместо вас. Никой не може да ви помогне, ако сами не го поискате.
Няма кой те хване за ръка и да те води, да ти казва какво да правиш, да ти улесни живота, да ти реши проблемите с работата и колегите.
Била съм от другата, присмиващата се страна, имахме колежка, изключително нечистоплътна, и тя ставаше обект на подигравки от целия колектив. Когато не става с добро, тоест с намек, става с присмех, а стигне ли се до присмех, вече е късно за каквато и да е промяна.
Тук някои те съветват да затапваш с тънък хумор, но си личи, че нямаш никакъв, и няма да ти се получи.
Моят съвет е, като почне да ти се присмива онази, покажи недвусмислено, че смяташ подмятанията и за тъпотия и детска работа - хвани се за главата, завърти очи, въздъхни тежко и отегчено. Омаловажи я. Не и говори, няма смисъл. Гледай я в очите, все едно гледаш много тъп човек, без да реагираш и да показваш, че те е жегнала. Тя те ръфа, защото вижда реакция, ако усети, че вече не се впечатляваш (или не ти личи), ще се откаже.

Не ми е ясно как някой стар служител отказва да обучава нов.
Като бях на 20, новичка на работа на която трябваше пълно обучение /производство/ един колега отказа да ме обучава.
На едната машина бях обучена, но на тази не бях. Отидох при шефа и му казах, че не мога да работя ако колегата не ме обучи, няма как да пусна машината. Веднага му заповяда да ме обучи. Той се притесни, но грубото и пренебрежително отношение изчезна. Ясно разбра, че няма да го търпя.
На последната ми работа обучаващата ме колежка го правеше, но отказваше за много неща да ме научи. Намекнах, че ако тя не знае, тогава към шефа ще се обърна, защото няма как да се получат нещата. Ела да видиш как веднага ме научи.
Същата като ме заместваше ми разместваше всичко в моя офис. Първия път помолих мило и любезно да не ми размества, подрежда и хвърля неща от бюрото. Недопустимо е да ми пипа нещата. Казах го спокойно и с усмивка.
После ми свърши още една мизерия с материалите. И разбрах защо има липси. Тогава вече станах лоша. Казах и ясно, че аз съм вече на тази длъжност, аз отговорям и ако още веднъж направи това, отивам при шефа и обяснявам какво прави. Спря.
За липсата на материали се наложи да споделя с шефа, но не обвиних нея, беше ясно, че това е от бившите колеги. Не са си вършели работата.
Lale_Lili,  работи над себе си. Научи се да говориш и да отстояваш. С малки крачки. Иначе винаги ще имаш проблеми. И ти сама трябва да се защитавш в този живот и да отстояваш себе си. Никой не е длъжен да го прави за теб. Не си в детската градина.

Да, предположенията ми се потвърдиха – Лале–Лили е по-затворена, асоциална и поради това слабо адаптивна. Това само по себе си не е лошо, ако се чувстваш добре така, Лили, но ако се опитваш да се вписваш в работа в екипи, все ще има проблеми. За мен, за да си съхраниш вътрешния баланс и спокойствие, пренасочи се към работа, професия, която не изисква да си в екип и да комуникираш директно. Помисли какво ще ти харесва и можеш да вършиш дистанционно или по интернет, или работа с 1-2 човека в екип най-много, ако намериш и нещо самостоятелно в стая, още по-добре.

Основният проблем, който виждам аз е, че ти е трудно да се впишеш в този колектив.
Ако толкова имат проблем с това, че се храниш на бюрото, има си начин да ти го кажат утичво, но в прав текст.
Но се замисли дали пък и ти не тълкуваш твърде  докачливо коментарите им. И ние на работа сме няколко души в една стая. Кой на диета, кой вечно гладен, кой зиморничав, кой с гореща кръв - различни хора сме и доста често се случва и да се майтапим с това. Даже се е случвало на старото ми работно място да ми подарят топла жилетка, защото все съм зъзнела. Аз радушно я приех и си я носих с удоволствие.
Та, това си мисля аз: Възможно ли е и твоите колежки да не допускат, че те засягат с майтапите си? А ти да си станала болезнено чувствителна заради някакво общо неприемане и несправяне с обстановката?
Доста често колективите се държат малко нападателно към нови, докато в един момент новите не се докажат и не ги приемат каквито са със всичките им особености. Ето, казваш, че не можеш да си извоюваш място в кухнята за хранене. Това показва, че вероятно на всички фронтове ще отстъпваш и те го виждат, затова и се гъбаркат с теб.
Няма ли поне един човек от по-старите служители във тази фирма, с който да ти е приятно да общуваш и примерно да си обядвате заедно? Така няма да се чувстваш толкова изолирана, освен това, може да понаучиш от нея/него едно-друго за отношенията във фирмата и да разбереш вероятно причините за лошия "климат" там.

То се усеща когато е заядливо и когато е бъзик.
И мен са ме бъзикали за яйцата. Няколко дни само яйца и ми викат "Пак ли яйца, ей ти ще почнеш да кудкудяш скоро" 
Засмях се, даже се задавих и викам - "Мълчи, че ще умра млада кокошка. Като се яде не се говори" 

Е, да, ама ти знаеш как да отговориш и да се включиш в бъзика. Дала си индикация, че не се засягаш. Някои се спичат и го приемат много лично, което предизвиква още повече подмятания и в някакъв момент безобидните шеги могат да се изродят в истински присмех и заяждане.

Аз като се замисля, мен редовно ме "отбелязват" колегите, че ПАК ми е студено. Дотолкова съм свикнала, че не намирам никаква злост в такива изказвания. Обаче пък онзи ден като ми подгизнаха обувките, колежката извади едни резервни чорапи и ми услужи

Това, което описва авторката силно ми напомня работната обстановка в предишна фирма, в която работех.
Там още втората седмица разбрах, че не ми е мястото. Колегите не се шегуваха нито с облеклото ми, нито с хранителните ми навици, но се усещаше една натегната обстановка и враждебност. Имаше по същия начин уж кухничка, но там нямаше навалица, защото на никой не му беше приятно да седи в офиса по време на обедната почивка. Понеже съм по-социален тип, си ходех на обяд там, където ходеха и те, и тогава от разни погледи и подмятания ми се е случвало да ми приседне храната.
Така се случваше, че по работа се налагаше да пътувам с един колега в съседен град и той ме просветли за порядките там. Както се оказа, всичко идваше от шефовете. Дотам бяха внушили на служителите си, че за нищо не стават, че от една страна всеки нов кадър се приемаше като потенциална заплаха и конкуренция, а от друга - като потенциален пътник, защото и текучеството беше ...впечатляващо.
Просто даже нищо лично - всеки нов ставаше обект на подобно отношение, докато не се докаже "в боя". Но така или иначе това беше от тези фирми, в които постоянно имаше условия за единоборство, надзираване от страна на по-висшестоящи и много, много интриги, създавани от самите началници и приближените им. Ако имам някой-друг бял косъм, то все си мисля, че е определено от работния ми стаж на онова място.
При авторката може би не е точно такъв случаят, понеже другата новачка няма същите проблеми.
На нейно място, ако не е вариант да се сменя работата или пък ако и без това е разбрала, че ще я уволнят, по-добре изобщо да не им обръща внимание. Ако имам възможност, на нейно място бих излизала някъде навън през обедната почивка да се разведря, защото не мога да си представя как някъде, където не ми е приятно ще ям.

Лале Лили, явно си фин човек, но много тъжно и самотно стоиш. Имам чувството, че на нищо не се радваш, живота минава покрай теб. Много е неприятно да се разболяваш лесно, и това съм преживяла (мен пък като ме хване вирус не ме пуска с месеци). Наложи ми се в последните години аз да бъда силната, загубих почти всичките си близки за няколко години. Е, познай дали се разболях и веднъж през това време. Организмът ти също реагира - ако имаш положителни емоции и се радваш на живота, много по-малко ще боледуваш. Когато си повече сред хора, имунитетът ти също ще се засили. Колкото повече се пазиш и изнежваш, толкова по-лесно се разболяваш.
Бих ти казала, дали в този колектив, дали в друг - общувай с хората, намери нещо хубаво в тях, приеми ги до себе си, тогава и те ще те приемат. Не излъчвай негативна енергия - това отблъсква.

Има и нещо друго важно, което забелязах и май там е заровено кучето. Авторке, ти каза, че обичайното държание на майка ти към теб е да те ообижда и нагрубява и нещо ми подсказва, че най-вероятно това си е било така винаги, вкл и по време на годините на формиране на характера. Еми ето ти я причината за ниското самочувствие, всичко тръгва от семейството и точно тук трябва да поработиш.

Е тук съм много за. Като написах някъде няма как да има приятели като не излиза. То и мъжете така се намират или поне така сме си ги намерили.
Според мен първата крачка е да започне да спортува и да отиде на един диетолог за добър хранителен режим, за да си оправи имунитета.

Така ще се престраши и ще почне постепенно да излиза от хралупата.

Всъщност на един етап от живота си и аз бях много свита. Ама срещнах мъжа си и той ме оправи. И на мен майка ми е властна.

Личният й живот си е личен живот. Тук проблемът е със служебния. Каквато и да е авторката, на служебно ниво трябва да има кой да я въведе в работата, да я води известно време, да я контролира. Всичко това трябва да го разпореди прекият шеф, големите компании имат програми за въвеждане на нов служител, а не става  по симпатии. Оплакваме се, че тук началниците и служителите са от махленски тип, решават всичко на емоционално ниво, искаме да е като при западняците, а не сме готови да въведем нещата, които при тях работят. В интерес на началника и на целия екип е да се въведат такива системи за съпровождане на новопостъпил. Ако след Х време този новопостъпил не покаже нужните умения и качества, тогава може да го освободят, но първо трябва този човек да бъде обучен. Това се знае, пише го по дебелите книги, има предостатъчно положителни примери, ама нещо не виреят много-много в нашенските компании.

Мое лично мнение е, че проблемите в професионалния и живот идват от личния. Тя самата в личния си живот няма живот, няма среда и не си я е извоювала. А и не иска да го направи. Ако си извоюва средата в личния, ще и е по лесно да не попада я подобни ситуации в професионалния.

Това е клюкарски подход. Ако нещата, които авторката описва са така, то още на ниво екип шефът не си е свършил работата, а може би и на по-високо ниво. Винаги нещата стават по-лесни, когато има установени процедури и те се следват. Работникът може да е пълен темерут, но ако бъде въведен и обучен, той ще може да си свърши работата. А ако не е за тази работа, то или го пренасочват, или го освобождават.

Нещата вървят към освобождаване на авторката. А именно заради мудност, неспособност да извоюва себе си и др.
По предтекст несправяне с работата - чл.   71 от Кт

По-добре тя самата да напусне. Ако отсега не й се оказва съдействие, значи и нататък ще е същото, а и тя не е сякаш от особено борбените натури, което не е задължително да е лошо.