А това дали е безкористно, или със задни мисли - противоестествено е човек да няма очаквания, сега, че ти ги наричаш корист....
Тук иде реч за едно почтено отношение на благодарност и уважение - самия жест го изисква - при равни други условия.
- Публикувана: 10 ноем. 2019, 13:41 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2019, 18:01 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 116
А това дали е безкористно, или със задни мисли - противоестествено е човек да няма очаквания, сега, че ти ги наричаш корист....
Тук иде реч за едно почтено отношение на благодарност и уважение - самия жест го изисква - при равни други условия.
Здравейте,чета ви редовно,но не се решавах да споделя и моите проблеми със свекърва.Ще гледам да бъда кратка и да събера 12 години в няколко изречения.Съпругът ми е едно дете,майка му доста години си е имала любовник,даже преди да се запознаем,тя се изнася да живее с любовника.След кратка връзка се събираме да живеем заедно с мъжа ми.Те имат два апартамента един до друг.В единия живее свекър ми,в другия ние.Връзката в този момент на мъжа ми с майка му,не е силна,но има уважение от негова страна.Виждаме се с нея,но рядко.Следват след година сватба,а след още една година се появява и първото ни дете,което кръщаваме на свекър ми,по желание на мъжа ми.В същата тази година умира и мъжът с който живее свекърва ми и тя си отива у майка й.Аз я имах за много разбрана жена и много я уважавах.За детето не е помагала много,когато я помолихме в началото да дойде да гледа бебето да излезнеш за час,тя все си гледаше любовника и с него ходеше някъде.След като той почина е гледала детето,но рядко и то за няколко часа,нейните ангажименти винаги бяха по важни.Две години по късно,тя реши,че ще се прибере при свекър ми,защото не се разбира с майка си.Той я прибра.
Първият ми сблъсък със свекърва ми беше,още когато живееше с майка си и им бяхме оставили детето за през деня.Тогава й отказвах шишето за вода с биберона,можеше да пие от шишета с накрайници,но не искаше,беше се пристрастила към шишето с биберон,а й предстоеше тръгване на ясла и аз трябваше да го махна,че тя без него не заспиваше.Та водим им детето и ги предупреждавам,че може да има проблем при заспиване ,за да са наясно.Отиваме следобяд да заберем детето и те двете с майка й настръхнали,нажежили се,като ме почнаха,как така съм мъчила детето,то искало вода,а аз бе съм им донесла шишето с биберона,има друго шише с накрайник,но не тя не искала.Накараха ми се,изкараха ме смотана майка,аз се опитах да обясня,но никой не ме разбра ,тръгнах си обидена,а те с майка й също обидени,даже разсърдени,че аз така съм им завела детето.Един месец не си говорихме и после се оправихме.Мъжът ми страна не взимаше.Така вече живеещи едни до други заживяхме.Въпреки това да не мислите,че всяка събота и неделя детето е оставяно у тях......нееееее.Тя е по важна от всеки друг и има си нейни задачи,да се види със сестра си,с приятелка и т.н.Гледала е детето ,ако е много належащо ние да идем на някой рожден ден или нещо такова,да не си помислите,че сме излизали всяка вечер.Пет години по късно аз забременявам и се разбрахме,че детето ще го кръстя на майка ми.Роди се и втората ми дъщеря и свекърва ми пак помощ нулева.Само да вметна,моите родители са в чужбина и няма на кой друг да разчитаме.След като родих,започна много голямо пренебрежение от нейна страна към мен,веднъж даже така беше яхнала метлата,че ми тропа по масата,че апартамента е нейн,въпреки,че аз никога не съм се правила на собственичка,просто това е домът ми с мъжът ми.Бях обидена известно време,мъжът ми пак някъде в нищото.Не се виждахме с тях известно време,но после леко по леко без извинения и тем подобни продължихме бякъкви взаимоотношения,а до колко те бяха нормални е друг въпрос.Когато свекърва ми си е предлагала помощта,вина ги беше да заведе голямата на кино,а не да гледа бебето,та и аз да излезна или да гледа и двете,не,само голямата искаше за малко,малката хич не искаше да гледа .Следващия ни голям сблъсък беше една вечер,тя идва до бас да ни види,мъжът ми го няма ,каката вече ученичка и учи,малкото и се хвърли в ръцете и искаше да си играят,но те не,седнала и говори на голямата ,казах й веднъж нормално,да я остави да научи и после ще я види,през това време да играе с малката,но тя не,пак й говори и аз пак й правя забележка,да я остави да научи и тя като ми се опули,като побесня и ми вика:Виж,аз съм жена с достойнство,ти така няма да ми говориш.аз съм жена с репутация,ти коя си.
Казах й само,че съм майка на тези деца и тя си тръгна,сърди се доста време,после се появи отново все едно нищо не е станало,а аз седа и да не правя драми,нали,заради мъжа ми.Правила ми е много номера,включително ми е казвала,че е виждала мъжът ми с жена в колата,тя е била колежка,но това ли трябва да ми казва.После започна да ме кара да се чувствам гостенка в домът ни.Идва играе с децата в другата стая,мен ме отсвирва от всякъде,ако мъжет ми е вкъщи го пита нещо,говорят си,с мен нищо,в сякаш ме няма.А като малката боледуваше и аз почнах работа,синът й като я помолете да гледа детето,когато е можела и почивала от работа,тя все отказваше.И лятото беше последния ни сблъсък и тя даже ми размаха пръст и пак за достойнство ми говори.Този път ми падна пердето и си казах,че щом мъжът ми не ме защитава,ще се защитавам сама,не мога да я търпя повече ,пък ако ще и мъжет ми да ме зареже.Казах й ,че аз също имам достойнство,както и ,че съм пазила достойството и на съпругът си през тези години и ,че никой няма право да ми размахва пръст,защото цялата пътардия стана,затова че малката беше в тях за два часа и аз влизам да я взема.а тя й прави мляко да яде,а тя знае,че млякото й го ограничавам,заради проблем и й казах,да не й прави,че сутринта е яла,защо не ме е попитала.Това беше проблема.Никога не съм й се мелела във взаимоотношения със свекър ми или където и да е.Казах на мъжът ми да й каже да не се вясва и да стои далече от нас,той да ходи да си я гледа.Майка му е,но и аз съм му жена.Този път той се застъпи за мен,беше й ги наговорил едни и да си стои в тях,да не идва.До тук добре,но това месец и един ден тя идва да говорим двете и започва .....ти така,защото ти така и само обвинения.Казах й че може да съм всякаква,но не съм й размахвала с пръст и,че много ме е обидила и тя тогава каза....ох,ми извинявай!
С едно пренебрежение!
Но аз й казах,че няма смисъл ,няма да се разберем.След два дни излизайки от нас и чакайки асансьора,я чувам тя в коридора у тях и говори бясно със сестра си и ме плюват и нищят колко съм Долна и че не съм я интересувала,тя искала само децата да види,щяла да каже на мъжът ми да й ги заведе,а аз да не й се мярка.Казах на мъжът ми,че съм я подслушвала и той се скара с нея защо ме коментират и че щом не може да ме понася и децата няма да вижда.И сега е така,седи си тя на гъза,но ревала на мъжа ми че й липсвали децата,на него му криво и ми вика и до кога ще продължава това.Викам ми питай майка ти,значи иска се от мен да се оставя в нищото,тя да вижда децата когато реши да се лигави,и да си прави каквото поиска.А къде е уважението,с което аз се отнесох към нея толкова години?Аз нямам ли нужда от уважение?
Извинявам се за дългия пост,но се опитах да ви разгърна картинката.Искам да чуя мнения,наистина ли съм аз кривата?Благодаря!
Първият ми сблъсък със свекърва ми беше,още когато живееше с майка си и им бяхме оставили детето за през деня.Тогава й отказвах шишето за вода с биберона,можеше да пие от шишета с накрайници,но не искаше,беше се пристрастила към шишето с биберон,а й предстоеше тръгване на ясла и аз трябваше да го махна,че тя без него не заспиваше.Та водим им детето и ги предупреждавам,че може да има проблем при заспиване ,за да са наясно.Отиваме следобяд да заберем детето и те двете с майка й настръхнали,нажежили се,като ме почнаха,как така съм мъчила детето,то искало вода,а аз бе съм им донесла шишето с биберона,има друго шише с накрайник,но не тя не искала.Накараха ми се,изкараха ме смотана майка,аз се опитах да обясня,но никой не ме разбра ,тръгнах си обидена,а те с майка й също обидени,даже разсърдени,че аз така съм им завела детето.Един месец не си говорихме и после се оправихме.Мъжът ми страна не взимаше.Така вече живеещи едни до други заживяхме.Въпреки това да не мислите,че всяка събота и неделя детето е оставяно у тях......нееееее.Тя е по важна от всеки друг и има си нейни задачи,да се види със сестра си,с приятелка и т.н.Гледала е детето ,ако е много належащо ние да идем на някой рожден ден или нещо такова,да не си помислите,че сме излизали всяка вечер.Пет години по късно аз забременявам и се разбрахме,че детето ще го кръстя на майка ми.Роди се и втората ми дъщеря и свекърва ми пак помощ нулева.Само да вметна,моите родители са в чужбина и няма на кой друг да разчитаме.След като родих,започна много голямо пренебрежение от нейна страна към мен,веднъж даже така беше яхнала метлата,че ми тропа по масата,че апартамента е нейн,въпреки,че аз никога не съм се правила на собственичка,просто това е домът ми с мъжът ми.Бях обидена известно време,мъжът ми пак някъде в нищото.Не се виждахме с тях известно време,но после леко по леко без извинения и тем подобни продължихме бякъкви взаимоотношения,а до колко те бяха нормални е друг въпрос.Когато свекърва ми си е предлагала помощта,вина ги беше да заведе голямата на кино,а не да гледа бебето,та и аз да излезна или да гледа и двете,не,само голямата искаше за малко,малката хич не искаше да гледа .Следващия ни голям сблъсък беше една вечер,тя идва до бас да ни види,мъжът ми го няма ,каката вече ученичка и учи,малкото и се хвърли в ръцете и искаше да си играят,но те не,седнала и говори на голямата ,казах й веднъж нормално,да я остави да научи и после ще я види,през това време да играе с малката,но тя не,пак й говори и аз пак й правя забележка,да я остави да научи и тя като ми се опули,като побесня и ми вика:Виж,аз съм жена с достойнство,ти така няма да ми говориш.аз съм жена с репутация,ти коя си.
Казах й само,че съм майка на тези деца и тя си тръгна,сърди се доста време,после се появи отново все едно нищо не е станало,а аз седа и да не правя драми,нали,заради мъжа ми.Правила ми е много номера,включително ми е казвала,че е виждала мъжът ми с жена в колата,тя е била колежка,но това ли трябва да ми казва.После започна да ме кара да се чувствам гостенка в домът ни.Идва играе с децата в другата стая,мен ме отсвирва от всякъде,ако мъжет ми е вкъщи го пита нещо,говорят си,с мен нищо,в сякаш ме няма.А като малката боледуваше и аз почнах работа,синът й като я помолете да гледа детето,когато е можела и почивала от работа,тя все отказваше.И лятото беше последния ни сблъсък и тя даже ми размаха пръст и пак за достойнство ми говори.Този път ми падна пердето и си казах,че щом мъжът ми не ме защитава,ще се защитавам сама,не мога да я търпя повече ,пък ако ще и мъжет ми да ме зареже.Казах й ,че аз също имам достойнство,както и ,че съм пазила достойството и на съпругът си през тези години и ,че никой няма право да ми размахва пръст,защото цялата пътардия стана,затова че малката беше в тях за два часа и аз влизам да я взема.а тя й прави мляко да яде,а тя знае,че млякото й го ограничавам,заради проблем и й казах,да не й прави,че сутринта е яла,защо не ме е попитала.Това беше проблема.Никога не съм й се мелела във взаимоотношения със свекър ми или където и да е.Казах на мъжът ми да й каже да не се вясва и да стои далече от нас,той да ходи да си я гледа.Майка му е,но и аз съм му жена.Този път той се застъпи за мен,беше й ги наговорил едни и да си стои в тях,да не идва.До тук добре,но това месец и един ден тя идва да говорим двете и започва .....ти така,защото ти така и само обвинения.Казах й че може да съм всякаква,но не съм й размахвала с пръст и,че много ме е обидила и тя тогава каза....ох,ми извинявай!
С едно пренебрежение!
Но аз й казах,че няма смисъл ,няма да се разберем.След два дни излизайки от нас и чакайки асансьора,я чувам тя в коридора у тях и говори бясно със сестра си и ме плюват и нищят колко съм Долна и че не съм я интересувала,тя искала само децата да види,щяла да каже на мъжът ми да й ги заведе,а аз да не й се мярка.Казах на мъжът ми,че съм я подслушвала и той се скара с нея защо ме коментират и че щом не може да ме понася и децата няма да вижда.И сега е така,седи си тя на гъза,но ревала на мъжа ми че й липсвали децата,на него му криво и ми вика и до кога ще продължава това.Викам ми питай майка ти,значи иска се от мен да се оставя в нищото,тя да вижда децата когато реши да се лигави,и да си прави каквото поиска.А къде е уважението,с което аз се отнесох към нея толкова години?Аз нямам ли нужда от уважение?
Извинявам се за дългия пост,но се опитах да ви разгърна картинката.Искам да чуя мнения,наистина ли съм аз кривата?Благодаря!
Може да си благодарен за едно и да имаш конфликт с друго, не се изключват .
Анакаренина, на твое място са ти дали идеален вариант, да ги взема и да им се радва на децата и ти няма да се дразниш.Надявам се са порасли децата и няма проблеми с храни , а и да има те могат да си разкажат от а до я какво е станало.Както и да отказват което е забранено. Другото каквото е, не вреди.Не търси виновни, живей.А за гледане, не е длъжна, все пак е гледала , признаваш и това, нищо, че не е всеки път когато ти искаш.
Анакаренина, на твое място са ти дали идеален вариант, да ги взема и да им се радва на децата и ти няма да се дразниш.Надявам се са порасли децата и няма проблеми с храни , а и да има те могат да си разкажат от а до я какво е станало.Както и да отказват което е забранено. Другото каквото е, не вреди.Не търси виновни, живей.А за гледане, не е длъжна, все пак е гледала , признаваш и това, нищо, че не е всеки път когато ти искаш.
Не знам нещо не ги разбирам тез свекървите, въпреки че скоро и аз може би ще стана. В първия ми брак живях няколко години със свекърва в един апартамент. Вярно беше голям но все е едно жилище. Проблеми голями не сме имали но трудно се живееше. Бившият ми мъж не даваше дума да се каже за квартира. Бил единствен син, срамота било да зареже родителите. Е накрая го зарязах аз. Във втория ми брак до вчера бяхме на квартира и пак няма разбирателство. Сега купихме жилище заедно и пак недоволни. Трябвало те да го избират и защо не сме се съветвали с тях за покупката. Аз лично не разбирам тези подаръци, подарила съм малко жилище на синът ми. И ако щете вярвайте даже не съм влизала вътре. Платих го само. И той си го ремонтира по свой вкус. Има приятелка и често ходят там, но честно казано изобщо не ме интересува какво правят и как смятат да живеят. Доволна съм когато и той е доволен. И няма по хубаво нещо на света за мен поне когато чувам,, ти си най добрата майка на света, изгледа ме изучи ме и ми даде старт в живота.. Ако случи на жена да се разбират добре, ако не всичко е поправимо. Но не смятам по никакъв начин да се меся за каквото и било. Само се моля да успея и второто ми дете да отгледам и направя човек.
Може да си благодарен за едно и да имаш конфликт с друго, не се изключват .
Анакаренина, на твое място са ти дали идеален вариант, да ги взема и да им се радва на децата и ти няма да се дразниш.Надявам се са порасли децата и няма проблеми с храни , а и да има те могат да си разкажат от а до я какво е станало.Както и да отказват което е забранено. Другото каквото е, не вреди.Не търси виновни, живей.А за гледане, не е длъжна, все пак е гледала , признаваш и това, нищо, че не е всеки път когато ти искаш.
Анакаренина, на твое място са ти дали идеален вариант, да ги взема и да им се радва на децата и ти няма да се дразниш.Надявам се са порасли децата и няма проблеми с храни , а и да има те могат да си разкажат от а до я какво е станало.Както и да отказват което е забранено. Другото каквото е, не вреди.Не търси виновни, живей.А за гледане, не е длъжна, все пак е гледала , признаваш и това, нищо, че не е всеки път когато ти искаш.
Защо да става винаги това ,което тя иска.Аз децата съм си ги гледала винаги,мъжът ми работи много и често отсъства,всичко е на мен за децата,не искам никой да ми ги гледа,искам нормални взаимоотношения,уважение и нищо друго.
Не знам нещо не ги разбирам тез свекървите, въпреки че скоро и аз може би ще стана. В
Разбирам ги аз. Човек има потребност да се чувства значим, важен. И ако това не се случва по "добрите" начини, той започва да използва токсични канали.
Ана, за това, че не помага, не можеш да я обвиняваш. Ако не иска, ангажиментите с децата, трябва вие с мъжа ти да си ги поделяте и решавате изникнал проблем. Веднъж казваш, че ги оставяте когато има нужда, след това,ч е си си ги гледала. Объркващо е, но трябва да се водиш от горното. С две думи, свекърва ти не е длъжна да гледа децата.
Права си за млякото, особено щом детето има проблем. Хубаво, че поне там мъжа ти е застанал зад теб.
Не си мерете уважението, всяка така или иначе ще даде на другата, колкото е заслужила според нея. Не със свекървата, с мъжа ти трябва да проведеш сериозен разговор. Двамата очертайте граници, които свекървата не трябва да прекрачва за семейството и децата ви и след това, той да Ь ги обясни, не ти. Пак казвам, обясни, а не да се кара с нея. Така няма да стане.
Това, което смяташ за нормални отношения го обсъди с мъжа си и това ти е решението
Ганели, и аз не ги разбирам, ама ей на, има ги. После се чудят защо снахата не ги приема. В мъжете е ключа от палатката
Права си за млякото, особено щом детето има проблем. Хубаво, че поне там мъжа ти е застанал зад теб.
Не си мерете уважението, всяка така или иначе ще даде на другата, колкото е заслужила според нея. Не със свекървата, с мъжа ти трябва да проведеш сериозен разговор. Двамата очертайте граници, които свекървата не трябва да прекрачва за семейството и децата ви и след това, той да Ь ги обясни, не ти. Пак казвам, обясни, а не да се кара с нея. Така няма да стане.
Това, което смяташ за нормални отношения го обсъди с мъжа си и това ти е решението
Ганели, и аз не ги разбирам, ама ей на, има ги. После се чудят защо снахата не ги приема. В мъжете е ключа от палатката
Може да си благодарен за едно и да имаш конфликт с друго, не се изключват .
Поне "настройката" за конфликта е друга. Благодарната снаха(истински благодарната) би пропуснала покрай ушите и очите си доста неща, би простила нетактичност, би намерила сили да продължи да държи баланса на отношенията. При такова поведение всяка нормална свекърва ще е кротко агънце.
Изискват се усилия и от двете страни, но е много важно да се оцени жеста на родителя.
Ана, за това, че не помага, не можеш да я обвиняваш. Ако не иска, ангажиментите с децата, трябва вие с мъжа ти да си ги поделяте и решавате изникнал проблем. Веднъж казваш, че ги оставяте когато има нужда, след това,ч е си си ги гледала. Объркващо е, но трябва да се водиш от горното. С две думи, свекърва ти не е длъжна да гледа децата.
Права си за млякото, особено щом детето има проблем. Хубаво, че поне там мъжа ти е застанал зад теб.
Не си мерете уважението, всяка така или иначе ще даде на другата, колкото е заслужила според нея. Не със свекървата, с мъжа ти трябва да проведеш сериозен разговор. Двамата очертайте граници, които свекървата не трябва да прекрачва за семейството и децата ви и след това, той да Ь ги обясни, не ти. Пак казвам, обясни, а не да се кара с нея. Така няма да стане.
Това, което смяташ за нормални отношения го обсъди с мъжа си и това ти е решението
Ганели, и аз не ги разбирам, ама ей на, има ги. После се чудят защо снахата не ги приема. В мъжете е ключа от палатката
Права си за млякото, особено щом детето има проблем. Хубаво, че поне там мъжа ти е застанал зад теб.
Не си мерете уважението, всяка така или иначе ще даде на другата, колкото е заслужила според нея. Не със свекървата, с мъжа ти трябва да проведеш сериозен разговор. Двамата очертайте граници, които свекървата не трябва да прекрачва за семейството и децата ви и след това, той да Ь ги обясни, не ти. Пак казвам, обясни, а не да се кара с нея. Така няма да стане.
Това, което смяташ за нормални отношения го обсъди с мъжа си и това ти е решението
Ганели, и аз не ги разбирам, ама ей на, има ги. После се чудят защо снахата не ги приема. В мъжете е ключа от палатката
И не ми тежи това,описах го за да може вие да добиете представа,защото някой може да си помисли,че като сме една до друга и тя ми гледа децата,а аз неблагодарна.
Не съм съгласна с няколко неща.
1. Когато има двама възрастни, балансът в отношенията им е отговорност и на двамата, не само на единия.
2. Да си благодарна, че родителите на мъжа ти са му дали жилище, не е причина или повод да премълчаваш и да правиш компромиси често. Когато има някакъв проблем, за да може евентуално да се реши, той трябва да се каже, а не да се премълчава.
1. Когато има двама възрастни, балансът в отношенията им е отговорност и на двамата, не само на единия.
2. Да си благодарна, че родителите на мъжа ти са му дали жилище, не е причина или повод да премълчаваш и да правиш компромиси често. Когато има някакъв проблем, за да може евентуално да се реши, той трябва да се каже, а не да се премълчава.
Никой не ми е длъжен да ми гледа децата!Но и аз не съм длъжна да търпя някой да ми размахва с пръст и да тропа по масата!
Ако ми е отгледала децата и ми плаща сметките,да си каже човек .....тая пък и с претенции,ще търпи щом я издържат.
А аз цели 12 години чаках,че може би ще започне да ме уважава и да се съобразява относно начинът по който отглеждаме децата си!
Ако ми е отгледала децата и ми плаща сметките,да си каже човек .....тая пък и с претенции,ще търпи щом я издържат.
А аз цели 12 години чаках,че може би ще започне да ме уважава и да се съобразява относно начинът по който отглеждаме децата си!
Въпрос към всички свекърви, защо като ви стане скучно, когато сте оставени сами в жилището на детето се разнообразявате с купуването на килими?
Не знам нещо не ги разбирам тез свекървите, въпреки че скоро и аз може би ще стана. В
Разбирам ги аз. Човек има потребност да се чувства значим, важен. И ако това не се случва по "добрите" начини, той започва да използва токсични канали.
Много точна формулировка на изначалната причина за проблемите.
Дали, недали жилище , на долния етаж или на друг континент, гледали, не гледали децата - повод за недоволство винаги ще се намери, когато не се чувстваш уважаван, харесван , приет, значим в новата семейна конфигурация. Ако си показват снаха и свекърва взаимно колко е без значение другата , ще започнат от всичко да се дразнят и ревнуват - спрямо сина- мъжа на първо място, но и роднините , както виждаме не са изключени - зълва, тъща.