Какво правите, когато съпругът ви ви приема за даденост

Истината е, че с възрастта мъжете започва да ги мързи. И смятат, че като показват, че още желаят жена си (след 10+ години брак), това трябва да е достатъчно, за да се възбуди тя и да скочи в леглото. В началото на връзката, когато хормоните бушуват, нямат нищо против да се отдават на дълга предигра (макар рядко тя да е толкова необходима за възбуждането на жената), а след години очакват само при лягането в леглото, жената да се е възбудила.
Да, книгите, филмите помагат да се настроиш, но в един момент става наистина досадно жената сама да си стимулира желанието за секс.

А по какво съдите, че мъжете ви ви приемат за даденост?

Значи, в по-късната фаза на брака изобщо вече няма да ми е до романтика и пеперуди. По-скоро бих искала с мъжа да погледнем назад какво е свършено и да почваме да се възнаграждаваме взаимно. Малко повече излизания, представителност. След като ТОЙ си изгради кариерата и стане уважаван и представителен, да подели статуса с жена си, не да я държи скрита, все едно му е неудобно.

Последната картина направо ме депресира. Представих си костюмар, който упорито, с години дълбае тунела на кариерата си, като къртица, докато жена му стои в сянка, вършее из къщи, ражда деца и дава всичко от себе си, с надеждата, че някой светъл ден ТОЙ ще го изкачи тоя проклет връх, и те ще могат да живеят, да излизат и да си обръщат внимание. Ужас. Бих се гръмнала ако това е моят живот.

Ние не сме спирали да отделяме време един за друг, да излизаме за бира с приятели, да си лафим, да пътуваме само двамата. Да сме заедно.

Когато си в частния бизнес, тия дилеми и перспективи не ги знаеш

Аз не съм  имала истински дълъг брак и не знам това какво е. На 40 се омъжих за втори път и вместо криза на средната възраст ме засипаха нови вълнения и бебе. Та от моя гледна точка кризата е предизвикана от друго, не от възраст и не задължително от това колко време си с човека...

Ако позволите малко съботно-вечерна откровеност, че в момента съм сам, ако не броя чашата с бира ...
Аз съм изключително доволен, че преди известно време започнах да чета този форум.
Първоначално беше само забавно.
После ми стана интересно.
Теми като тази, обаче, успяха да повдигнат тежката завеса пред погледа ми, за да видя пиесата  "Семеен живот" и през женски очи.  Видях, че много от действията на актьора са били неприятни за актрисата,  егоистични и нараняващи. В очите му се е изгубил някогащният плам, устните са забравили да изричат някогашните мили, топлещи думи. Сърцето му е било загубило такта на съвместното туптене. Според него това е било нормално за годините съвместен живот и след появата на най-милото същество на света, което да поеме цялата любов - тяхната принцеса, без да си дава сметка колко наранена може да се чувства отсрещната страна.
Но сценаристът се е случил романтик и е включил положителен обрат на действието.
Внезапно актьорът прогледна през мъглата, наречена семейна рутина, изплуваха позабравени чувства и думи, възвърна се някогашната бодрост и добро настроение, желанието за споделяне на всичко - важно и не толкова, радост и тежест...
Актрисата е също толкова щастлива, без да знае на какво се дължи промяната, а просто наслаждаваща се на резултата.
А за 9 годишната "принцеса" няма нищо по-радостно от щастливи родители, с които да споделя емоциите от всяко дребно събитие от ежедневието, да се прегръщат тримата без повод и да се търкалят заедно.
Дано сценаристът не е предвидил нови резки промени в действието ....

п.п. Ще извините нескопосания ми разказ, тъй като поезията, прозата или драматургията никога не са били сред силите ми, но нещо ми дойде така отвътре.
п.п.п. Утре, като си прочета глупостите, сигурно ще умра от срам 
п.п.п.п Айде полечка! Аз отивам да надуя уредбата и да си танцувам (или куфея беше правилната дума за рок...), че жените ми са на вечерно парти.  Да му мислят комшиите!

Куфея
И аз го правя, особено като надуя Слипнот или Годсмак.

Хубав пост, не трий.

Godsmack са ми любими! И аз така зареждам

Не умирай от срам, страхотно е. И дано повече мъже го прочетат, и най - вече да го Разберат.

Разплака ме! Не го трий! Дано повече мъже го прочетат!

Но както се казва и това ще мине - ще дойдат и други обрати. Пак ще има сръдни и цупене. Важното е тогава да се сетите за този пост и да си го прочетете отново. За да ви подготви и зареди за следващата трудност в живота.

Върна вярата ми, че има и свестни мъже, които се опитват да разберат съпругите си.  Даде ми надежда, че може и съпругът ми да направи същото. И че има нужда от още един разговор между нас.

Doppel, извиних се преди няколко страници, за А-то на женския род, ама сигурен ли си, че го няма 😉?!? Просълзих се от поста ти, нежна душа си ти. ( Аз слушам микс от Сабатон и Травис Скот, пълен миш-маш)

Благодаря ви за хубавите думи! Наистина, днес на свежа глава като чета, щях да го изтрия...
По отношение на музиката -  Sabaton, Volbeat, Takida, Mike + The Mechanics - новият им албум Let me fly е супер, а и тъкмо в темата, препоръчвам силно  Don't know what came over me



А-то го няма, не ме карай да ти пращам фото-доказателство

Много мило предложение 🙃, но сакЪн, нИдей, че къде ще й отиде края на таЯ тема...

Май това, което ти липсва, не е неговото добро отношение - това реално го имаш - нито неговата заинтересованост - и това, без да го осъзнаваш дори, го имаш - а собствената ти младост. Ами... не, тя, уви, няма да се върне. Имаш нужда да се свържеш, да опознаеш, да приемеш собственото си аз в настоящата му форма.

Според мен, си е много важно да се планират някакви събития извън рутината, поне от време на време. При нас, според мен, се стигна до някакво тотално пропадане на отношенията покрай прекалена натовареност в служебно отношение и прекалено натискане на педала, което съвпадна с второто ми забременяване. Просто спряхме да правим спонтанни неща, а за мен това е като въздуха. Около бременността и първата годинка на сина си имахме супер напрегнат, но динамичен живот и не сме се лишавали от нищо. А втората годинка беше под вълната на професионално развитие и за двама ни и нямахме свободно време да подишаме и да се порадваме. Даже когато сме заедно единият гледа детето, другият работи, а после се сменяме.
Добрата новина е, че професионално извадихме късмет и постигнахме някакви малки успехи за тази година, но лошото е, че наистина се дистанцирахме и нямам хубав спомен за нея. Това ме срути и енергийно.  Все пак, най-важното е човек да се чувства добре в кожата си, дори да не е център за съпруга си, а аз просто не се чувствах добре тази година.