Какво правите, когато съпругът ви ви приема за даденост

  • 13 563
  • 292
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
То не е точно да му дърпаш конците... Ами, точно леееко се дистанцираш, вместо да му висиш на главата с молби /мрънкане, записваш се на танци /език /спорт /скално катерене /каквото там те влече и му "даваш" цялото време на света да пърди на дивана. Ако е Мъж, ще забележи почти перманентната то липса и ще направи нещо. Риска е, че ако вече няма чувства, ще му хареса. При нас също имаше подобен период, точно на 12-14 година. И докато се чудех дали и какво да правя, се отвори една работа, с почивен ден Само неделя и на 01.01. Ха познайте как от уж "Ох, все няма време!" и работещ до 19 ч., изведнъж намери време и почна да ме взима от работа почти всеки ден, да ходим след това на по кафе /питие /срещи с приятели...

# 31
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Точно вчера слушах една адски интересна лекция на професор по социология, антропология и психиатрия от Венецианския университет, на тема любов и секс. Значи едно нещо много яко ми се наби в главата - любовта не е между двама души, любовта е между една нерационална част от мен към една нерационална част от него. Когато той успява да погъделичка и да извади тази част в мен, която иначе няма израз, защото е потисната от рационалното (всекидневното), тогава изпитваме любов. Ако аз набързо разкрия целия си запас от нерационално и той няма какво да разкрива у мен, настъпва апатия. Човекът каза - двама души могат цял живот да са заедно и да се обичат, просто не бива всичко да е на показ. Винаги трябва една мъничка част от себе си да държим за себе си. Така се поддържа огънят и изобщо не било невъзможно да гори цял един живот.

# 32
  • Мнения: 2 928
Привет от мен!
А опитвала ли си да го накараш да те ревнува? В смисъл не директно да те заподозре в изневяра, а да се притесни от възможна такава. Например да кажеш, че имаш нов колега (да речем), който ти прави комплименти колко добре изглеждаш, а и той "не изглежда зле". По-късно да го питаш за съвет коя нова рокля (яке, обувки, блузка, пола) , от онлайн шоп напр., би ти стоял по-добре или пък кой от парфюмите ти му допада повече. Въобще идеята ми е да направиш нещо нетипично за стандартното ти ежедневие, в посока на необичайна загриженост за външния ти вид и излъчване. Може би ще си припомни, че има атрактивна съпруга, която не е "лична вещ"
Поне при мен работи, въпреки че вече прехвърлихме 40-те и след 15 годишен брак  Grinning

Последна редакция: пн, 18 ное 2019, 12:42 от Doppel T

# 33
  • Мнения: X
Точно вчера слушах една адски интересна лекция на професор по социология, антропология и психиатрия от Венецианския университет, на тема любов и секс. Значи едно нещо много яко ми се наби в главата - любовта не е между двама души, любовта е между една нерационална част от мен към една нерационална част от него. Когато той успява да погъделичка и да извади тази част в мен, която иначе няма израз, защото е потисната от рационалното (всекидневното), тогава изпитваме любов. Ако аз набързо разкрия целия си запас от нерационално и той няма какво да разкрива у мен, настъпва апатия. Човекът каза - двама души могат цял живот да са заедно и да се обичат, просто не бива всичко да е на показ. Винаги трябва една мъничка част от себе си да държим за себе си. Така се поддържа огънят и изобщо не било невъзможно да гори цял един живот.
Аз пък вярвам в точно обратното.  Че любовта се ражда, когато и двамата разкриете точно тази " божествена частичка" от себе си,неразкрита за останалият свят.

# 34
  • Мнения: 9 294
Аз не виждам някакъв проблем. И защо да не си лежи на дивана и да си зяпа? Аз съм по- скоро в позицията на мъжа на авторката. Работата ми е напрегната и е свързана с говорене. Хубаво ми е като се върна да си мълча и да си почивам както ми е кеф. Ако не е мъжът ми да е активен,  не знам, вероятно ще е като в описаната история. Не е свързано с липса на любов.

# 35
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Точно вчера слушах една адски интересна лекция на професор по социология, антропология и психиатрия от Венецианския университет, на тема любов и секс. Значи едно нещо много яко ми се наби в главата - любовта не е между двама души, любовта е между една нерационална част от мен към една нерационална част от него. Когато той успява да погъделичка и да извади тази част в мен, която иначе няма израз, защото е потисната от рационалното (всекидневното), тогава изпитваме любов. Ако аз набързо разкрия целия си запас от нерационално и той няма какво да разкрива у мен, настъпва апатия. Човекът каза - двама души могат цял живот да са заедно и да се обичат, просто не бива всичко да е на показ. Винаги трябва една мъничка част от себе си да държим за себе си. Така се поддържа огънят и изобщо не било невъзможно да гори цял един живот.
Аз пък вярвам в точно обратното.  Че любовта се ражда, когато и двамата разкриете точно тази " божествена частичка" от себе си,неразкрита за останалият свят.
Тя тогава се ражда. Ама как умира, става въпрос, ако не си разбрала.

# 36
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Привет от мен!
А опитвала ли си да го накараш да те ревнува? В смисъл не директно да те заподозре в изневяра, а да се притесни от възможна такава. Например да кажеш, че имаш нов колега (да речем), който ти прави комплименти колко добре изглеждаш, а и той "не изглежда зле". По-късно да го питаш за съвет коя нова рокля (яке, обувки, блузка, пола) , от онлайн шоп напр., би ти стоял по-добре или пък кой от парфюмите ти му допада повече. Въобще идеята ми е да направиш нещо нетипично за стандартното ти ежедневие, в посока на необичайна загриженост за външния ти вид и излъчване. Може би ще си припомни, че има атрактивна съпруга, която не е "лична вещ"
Поне при мен работи   Grinning
Това и при мен работи. Ама не го карам него да ревнува, щото и без тва си е "свръх активен" и няма нужда от стимулации Stuck Out Tongue Winking Eye. Обаче ако в моята глава се зародят подозрения (слава богу, до сега все безпочвени), ела да видиш каква фурия ставам - не можеш да ме спреш. Мъжът ми тогава е безкрайно щастлив, а даже не е разбрал аз в кви филми си се вкарвам за разнообразие Blush Joy

# 37
  • София
  • Мнения: 12 374
Леко ме съмнява мъжете на всички потребителки да са машини, които след 8-9 часов работен ден са в състояние да дрънкат за философията на Мишел Фуко и новите постижения на НАСА, вмятайки уж небрежни комплименти, а накрая да счупват леглото от страсти. Всяка. Вечер.

Всички лежим на диванчето, хора. Ние нямаме ТВ и не гледаме, но поне 3-4 вечери в седмицата, след като разходим песката и детето в парка, се разлагаме на въпросния диван, всеки с киндъл в ръка, и не си разменяме повече от десетина думи. Просто сме уморени. През останалите дни си говорим, смеем се, слушаме музика, излизаме самостоятелно или заедно на клуб и т.н. Но точно тези “лежащи” вечери са ми супер ценни, по прозаичната причина, че си почивам адекватно.

Относно секса: всяка двойка си има собствен ритъм и нужди. Да си обясняваме кое е “нормално” и кое не е, е меко казано, смешно.

# 38
  • София
  • Мнения: 22 679
Аз пък като чуя мъж и диван в едно изречение и се потрисам.
Честно казано, и аз. Всеки понякога има нужда просто да блее, но когато квинтесенцията на битието ти е диванът, телевизорът или ракийката, за мен това е далеч от интересен и успешвн човек. Успешните хора всъщност нямат такива забавления в почивките си. Просто е намерил нишичка като много хора в България и си копае. Но иначе звучи като дроб сарма.

# 39
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Добре бе, ще го карам да седи на стол вече, че плужеците седели на диван, според потребителките-  моми у бг мама Joy

# 40
  • Мнения: 30 802
Малко ми е странно, не знам коя възрастова група още гледа ТВ. Съдържанието толкова е изпростяло, че не знам какво може да гледа един интелигентен и успешен човек. Е, мач може би. Или Формула 1.

Освен това има разлика дали само лежи и почива и хич не откликва, или се интересува, ако го питаш нещо.

Ние лежим с лаптопи, от време на време коментираме и си показваме кой какво гледа.

# 41
  • София
  • Мнения: 19 681
Как пък стигнахте до извода, че блеенето на дивана вечер е квинтесенцията на битието му, направо не знам.
Или аз се изморявам повече от другите и имам нужда от повече тишина и спокойствие вечер, след 9 часа навън и час-два домакинстване и деца, или наистина не мога да разбера кое толкова ви потриса.
В масовия вариант излизаме преди 8 и се прибираме след 17. Деца, вечеря, оправяне, животни, дрехи, къпане и то си е станало 22. Може ли тогава горкия да седне на дивана и да пие едно питие? Щото аз това правя.

Затова попитах какво правят в почивните дни, защото тогава реално човек има повече и време, и мерак да прави нещо интересно.

# 42
  • Мнения: 10 884
Добре бе, ще го карам да седи на стол вече, че плужеците седели на диван, според потребителките-  моми у бг мама Joy
Аз пък видях себе си на тоя диван. 100%. Шофирането до работа и обратно ми е между час 1/2 - 2 в зависимост от трафика, минимум 8 часа на работа , после готвене, чистене, пуберитети вкъщи и прочие. Накрая се мятам на дивана, на моята си част (лежанката), където са удобно позиционирани лаптоп, зарядни и поставка за чаша. И очаквам от домашните да ми дадат час-два възможност да презаредя.

# 43
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 174
Търсиш проблем там,където го няма.
Не оценяваш достатъчно човека до себе си.

# 44
  • Мнения: 30 802
лаптоп, зарядни и поставка за чаша...

Гнездо за интернет:) (Internest)

Общи условия

Активация на акаунт