Ванилия, за съжаление с тази диагноза няма как да има добра развръзка, това е обречено. На мен затова ми е трудно да я гледам, защото няма никаква надежда.
Ще се закрепи малко според мен, ще отидат във Варна и там някъде ще се сбогуваме с нея дори и да не умре.
За Алекс ми е ужасно мъчно. Виждам страданието на Калин, но не ме докосва някак си, докато Алекс ми къса сърцето.
Кунка беше забавна, не знам защо я махнаха.
Марио и Зорница полекичка се лекуват от старите рани. Мисля, че Марио вече е наясно със страховете на Зорница, че не струва, носи нещастие и не заслужава нищо добро и смятам, че ще съумее да се пребори с тях и да я държи да не потъва в това. А Зорница освободена от всички минали неща, травми и емоции просто го преоткри. Изглежда като да го обича с цялото си сърце.
Ще се закрепи малко според мен, ще отидат във Варна и там някъде ще се сбогуваме с нея дори и да не умре.
За Алекс ми е ужасно мъчно. Виждам страданието на Калин, но не ме докосва някак си, докато Алекс ми къса сърцето.
Кунка беше забавна, не знам защо я махнаха.
Марио и Зорница полекичка се лекуват от старите рани. Мисля, че Марио вече е наясно със страховете на Зорница, че не струва, носи нещастие и не заслужава нищо добро и смятам, че ще съумее да се пребори с тях и да я държи да не потъва в това. А Зорница освободена от всички минали неща, травми и емоции просто го преоткри. Изглежда като да го обича с цялото си сърце.
То обикновено винаги е така, този специфичен медицински феномен. Когато един човек е нелечимо болен и е в последната фаза така да го каже миг преди смъртта се чувства отлично и физически и психологически. Просто живота изведнъж се влива в него, но този миг е кратък и след това идва краят. Май бях чел нещо, че това било защото организма (хормони ли са, какво е не знам) дава един последен тласък на живот, една последна мощна вълна, която е останала, но това са последните живителни сили след което...
