Кога отделянето на деца от родители е в интерес на децата?!

Ако мен ме набие някой съм се изнесла моментално!

Защо децата трябва да търпят такива неща, които аз не бих? Кога боят, тормоза и униженията става "системни"?
Пет пъти? Десет пъти? Повече?

В една друга тема се обсъждаше изказването на адв. Бекирска относно системността. По спомен за домашно насилие, каквото е и родител упражнява насилие над дете, под системно се разбира три пъти преди да можеш да заведеш дело срещу насилника. Най-вече защото тези дела ги завеждат жени срещу бившите си мъже и приятели.

Срещу насилника можеш да заведеш дело веднага. Няма юридическа спънка, заради коята да чакащ да те бие още два пъти.
Въпросът беше: Какво налага децата да търпят докато насилието стане системно?

Говоря за системността на насилието. От един път не се води системно.

Нищо не налага децата да търпят насилие, докато то стане системно, че и след това. Освен криворазбраната родителска отговорност с целия отпор срещу всеки опит за намеса от страна на държавата да се спре насилието.

За насилието - може само физическото насилие да се докаже с експертиза, и то веднага. Психическото не може. Дори насилниците често така се изхитряват, че изкарват жертвата виновна и всички им вярват, защото са "страхотни приятели, колеги, съдени, винаги поздравяват, помагат...". Отделно в такива случаи всички могат да лъжат, да преувеличават или омаловажават действия или ситуация - къде нарочно, къде несъзнателно поради техни мотиви и емоции - дали за да спечелят нещо, дали за да не загубят нещо, отмъщение и т.н.. Който държи децата, той държи играта и единствено съвестта му може да го спре да манипулира другия с тях, а самата заплаха, че децата ще бъдат взети от майката, вече я поставя в позицията на двойна жертва. Родителските войни са най-гадното нещо, което може да се случи на едно дете.

Когато чуя или прочета "аз не бих търпяла насилие, веднага се изнасям", и се чудя да се смея ли или да плача. Всеки може да се окаже в положение да търпи насилие, стига друг да му намери слабото място. Почти всяка жертва на насилие преди да стане жертва го е твърдяла много убедено, че не би търпяла.

Насилниците нямат пол, раса, възраст. Като общество, ние трябва да съблюдаваме най-уязвимите групи.
 Аз съм разпитвана в градината по повод майката на едно дете. Нямаше насилие, но се подозираше злоупотреба с алкохол. За щастие, нещата се развиха окей, но персоналът беше обърнал внимание и беше започнал да търси механизми за справяне.

Учителите не са длъжни да изграждат емоционални връзки с учениците си, но е хубаво да имат поглед над тях. Извън професионалното го има и човешкото. Едно дете не знае кога е подлагано на системен тормоз, границите му са силно изкривени и приема някои неща като нормални. А, те не са. При някои възрастни е същото.

Социалните не са Вселенско зло, НПО-тата също, медиатори, доброволци....

Цитираният случай в първи пост - вижте, едни пари не оправят нещата. Има хора с нисък или липсващ родителски капацитет, но пък с голямо либидо. Самата дума "майка" не носи онзи смисъл на святост и закрила. Има човешки отпадъци, които не могат и няма да бъдат родители в смисъла, който придаваме ние. Това е.

Точно така е. Затова биологичният принцип трябва да е с модификации и интересите и доброто на детето винаги да са водещите.

Нещата тук не опират само до интерес, даже интересът е доста назад в критериите за отнемане, изместен от морални и човешки съображения. Строго погледнато в интерес на децата е да бъдат дадени за осиновяване винаги, когато има родители с много по-висок статус. Нима не е в интерес на едно дете, гледано от баба и дядо на село да бъде отнето от тях и дадено за осиновяване на софийско семейство с висок статус? Какви са опциите в първия случай и какви във втория? Едното е лошо образование в селското школо, общо изоставане в интелектуален и социален план, после лоши перспективи за работа, за избор на съпруг, за отглеждане на деца... От другата страна са най-добро образование, култура и възпитание, елитно училище, висше образование, кариера на лекар, инженер, икономист, търговец, съвсем различна среда...
Абе, ако гледаме сухо практично отнемането на деца при всеки случай, когато ги иска някой с по-висок статус е абсолютно в интерес на децата. Ама ако се плъзнем по тази плоскост ще стигнем до фашизъм и диктатура. Затова се гледат други неща, а реалният интерес на детето се приема за задоволен стига да е покрит някакъв минимум.   

Частично съм съгласна с теб, но правилно отбелязваш, че това е пътя към нежелани крайности. И все пак не само средата е решаваща за това какъв ще станеш и какво ще постигнеш, но и гените. Не всеки ще извлече необходимото от елитното образование например, нито пък ще се реализира успешно на трудовия пазар. Гледала съм документален филм преди години, базиран на истински случаи и статистика и резултатите бяха, че осиновените деца в голяма степен приличат по характер и поведение на биологичните си родители, макар че от малки са израснали в друго семейство. Това се обясняваше с наследствени фактори. Особено помня случая с две сестри, които са били осиновени в две различни семейства и то точно такива, каквито ти си мислиш - лекари, съдии, утвърдени и спокойни хора, а сестрите и двете са пълната им противоположност - активни, буйни, от малки са били особено непослушни, да го кажем така, едната била изгонена от елитното училище за някакви прояви там, другата била арестувана за кражби от магазини. Оказало се, че биологичния баща е в затвора за кражби, а майката многократно арестувана, че в пияно състояние нападала други хора. Явно средата не е била достатъчна, за да станат успелите и реализирали потенциала си хора.

Може и така да е, може и да не е така, но тук не говорим за крайния резултат, а за това кое е най-доброто за детето. И даже и детето да е с генетично увреждане, в смисъл на склонности към асоциални прояви, то пак има по-голям шанс в да поеме по добрия път в добра среда. И най-малкото ще отрасне в добри условия и ще има шанс в живота.
Преди много години бяхме на почивка в Рибарица и по време на една разходка се засякохме с момиченце на годините на дъщеря ми (около 5 някъде), което беше с баба си и дядо си и дойде при нас, докато те вършеха някаква работа. Ми то не беше виждало федербал и фризби, не знаеше нищо за "цивилизацията". Нашето го пита "Ще гледаш ли довечера Персеидите?" , а то гледа неразбиращо. И тогава се питахме какви ли шансове има това момиченце и как така Господ е отредил за едното всичко, за другото нищо?

Чудесно се живее и без да знаеш какво е федербал, фризби и Персеиди. Пак може да е щастливо дете със задоволени потребности и като играе на жмичка, прави кюфтета от кал и яде филия с домашна лютеница вместо хайвер. Може и да не стане лекар, а да гледа крави и овце, да произвежда мляко, сирене и кашкавал, които да продава на лекарите, които искат да ядат истинска храна, а не фалшивите продукти в магазина. Може да не живее в петстаен в центъра на голям град, а в малка къща на село. Това не са решаващите критерии.

A може и да стане проститутка на магистралата, или шивачка в някой полулегален цех и да се вземе с местен овчарин, който да я побийва редовно. И май е по-вероятно така да стане.
Но понеже щастието е относително аз самата казах, че пренасянето на пълния рационализъм в такива решение не е уместно и отнемането на деца трябва да става само ако нещата са наистина зле.

Съгласна съм, че всеки може да изпадне в ситуация да търпи насилие. Никой не е застрахован.
Но едно е да "изпаднеш", съвсем друго е "сам да се поставиш" и да стоиш в такава ситуация.
Затова за себе си гледам да спазвам две правила: Да не ставам чак толкова зависима, че да търпя всичко и след първото насилие да не допускам второ. Досега, да чукна на дърво, вършат работа.

Е, не. Не е такъв интересът на детето. Винаги е най-добре детето да се отглежда от биологичните си родители. Ако са бедни и нямат средства, държавата трябва да ги подпомогне. Ако капацитетът им на родители куца - също. Нооо... само ако родителите имат желание и способности гледат децата си.
Ако им се дават пари за децата, а те си купуват с тях цигари - няма смисъл.
 
А за отнемането на деца поради бедност не е нужно да гледаме само фашизма и диктатурата. До 60-те години в Швейцария масово са отнемали деца от бедни родители. Наричали са ги Verdingkinder. Четох, ме наскоро  правителството официално им се извини за това.


На думата "майка" добре ѝ приляга да си носи смисъла на святост и закрила.
Само е хубаво да правим разлика между "жената, която те е родила" и "майка ти". Същата както между БД и "татко му".

Какво означава "сам да се поставиш"? Насилието, особено когато е домашно такова или на работното място, ако щеш, започва да се проявява и вероятно по твоите думи хората се поставят в него, не когато са много силни, а когато са уязвими. Децата са уязвими, защото вярват на родителите си, жените са уязвими заради културните наслоявания и заради децата, мъжете са уязвими също заради социалните наслоявания (над тях също може да има насилие в семейството от страна на жена, роднини на тема "ти какъв мъж си, виж другите колко изкарват"), на работното място е заради съгласяването на лоши условия и отношение, но от икономически натиск (човек не може да остане на улицата и гладен, нали така). На всичко отгоре по нашенско нагласата е в толерантност към насилието, особено домашното "потърпИ, той/тя може да се промени" или "той/тя не може да е такъв, беше лош момент, на всеки се случва...". На работното място, когато шефът се разкрещи и започне да хока и да обижда един пред всички и всички мълчат, пак е толерантност. Рядко някой си позволява да се опълчи още при първата или първите две прояви на насилие, особено психическо, защото тогава го обявяват за конфликтен, щом го обиждат, значи си го е заслужил. А човек не трябва да мълчи, а да се противопостави. Но къде го има това послание? никъде.

Казваш, да не оставаш толкова зависима - колко не чак толкова зависима? Точно, че за да не си зависима трябва да имаш мрежа или поне още един човек, който да те подкрепи морално и/или материално, за да не търпиш "още веднъж". Примерно, при насилие в двйката майка ти и баща ти още при първите сигнали да те хванат за ръка и да ти натоварят багажа. Обаче в нашата култура родителите на жените кой знае защо са много търпеливи и сами мълчаливо толерират ставащото пак на принципа "а какво ще правиш, а децата, а той може да се е ядосал, а ти какво си направила...". Дори при драстични случаи си мълчат и това, което се видя и по случаите на убитите жени е все по същия калъп - родителите на жените са знаели и незнайно защо са се съгласявали или дори да не са се съгласявали, са били като парализирани.

Аз бих формулирала първото ти изречение така: Винаги е най-добре детето да се отглежда от биологичните си родители, когато родителите имат родителски капацитет. Иначе невинаги е най-добре заради случаите, когато биологичния родител просто не е в състояние да бъде добър родител. На някои може да се помогне, на други - не. Винаги трябва да се пробва да се помогне, ама ако не става - то на детето ще му е по-добре другаде.