Да де, да си оправят гетата, ама там не влизат.😉
- Публикувана: 22 ноем. 2019, 18:59 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2019, 18:42 ч.
Кога отделянето на деца от родители е в интерес на децата?!
Дете в риск е това дете, което има може да израстне със социални, физически или психически проблеми. Като под "може" се разбира, че в средата му има фактори, които възпрепиятстват нормалното му развитие. И като порасне е много вероятно да има физически проблеми, например от недохранване или побои, психически проблеми, например от системен тормоз или социални проблеми, например от липса на образование.
Демек очертава му се бъдеще на инвалид, психопат или престъпник.
Демек очертава му се бъдеще на инвалид, психопат или престъпник.
Ние задаваме критериите.
Точна граница не е нужно да се сочи, а и никой друг не може да решава вместо нас.
Като чета мненията виждам, че всяка от нас има достатъчно добри критерии за това как се гледа добре едно дете и какво значи само Господ да го гледа и пази.
А ето и един много добър критерий:
Аз гледам толкова деца, колкото мога да си позволя.
Според мен критериите са очевадни и няма нужда човек да е специалист, за да ги види. Примерно, когато децата живеят във физически опасна среда - мизерия, мръсотия, липса на елементарни битови условия. Когато детето е обект на насилие в семейството, недохранено, здравословно дългосрочно занемарено, също и интелектуално, което вторично води до всякакво изоставане, оставено без наглеждане, особено в малката възраст. При родители със зависимости от алкохол, дрога и т.н., които също се отразява и на условията на живот (готините алкохолици и наркомани са само по филмите). Всичко това не са неща, които произтичат само от бедност, а е от начин на мислене, тотално се десоциализират, не искат нищо да направят.
OK, в такъв случай, какви са конкретните критерии, според които е редно и желателно отнемането на деца от родителите им?
Всяка от нас може да каже при какви условия е съгласна собствените ѝ деца се отделят от нея и да отидат в приемно семейство.
Хайде да видим, колко от майките тук примерно ще оставят 3-годишното си дете самичко вкъщи и ще отидат "до магазина" за цял ден? Не е нашенски случай, чужбински е, но се сетих за него - няколко малки деца, оставени на село посред зима, майката врътнала ключа и отишла някъде, дори обяснява, че какво толкова, голямото "на 8" знаело какво да прави, нищо им нямало, била им оставила храна. В резултат на "нищо няма, и друг път съм го правила", станал пожар и децата живи изгоряли. И не за пръв път социалните са ходили, децата са били периодично вземани (колкото да минат медицински изследвания и да ги нахранят и пооправят), после връщани, защото майката поприбрала малко, и така няколко пъти.
Вълнува ме намесата на обществото в семействата с деца
Защото, от една страна, са биологичните родители. Тях никой не ги проучва, наблюдава. Те са одобрени за майка и баща по силата на биологията си. От друга страна са приемните семейства или осиновителите. Те обаче преди да станат такива се проучват и наблюдават с години.
По този повод сега ми се въртят по-общи въпроси.
Кога е в интерес на децата да не се отглеждат от биологичните им майка и татко, въпреки че и родителите и децата искат да са заедно?
Вие кога подкрепяте отделянето от родното семейство?
Защото, от една страна, са биологичните родители. Тях никой не ги проучва, наблюдава. Те са одобрени за майка и баща по силата на биологията си. От друга страна са приемните семейства или осиновителите. Те обаче преди да станат такива се проучват и наблюдават с години.
По този повод сега ми се въртят по-общи въпроси.
Кога е в интерес на децата да не се отглеждат от биологичните им майка и татко, въпреки че и родителите и децата искат да са заедно?
Вие кога подкрепяте отделянето от родното семейство?
Това, че си биологично способен да създадеш поколение, не те прави автоматично добър родител, нито е гаранция, че поколението ти ще оцелее. Същото се отнася и за осиновителите и приемните родители - ако нямат собствени, биологични деца, то не ги прави автоматично лоши родители.
Аз подкрепям отделянето от биологичните родители, когато детето е застрашено с тях, развитието и живота му. Абсолютно ''за'' съм детето да се спаси от опасната семейна среда, да се работи с родителите така, че детето да се върне при тях във вече сигурна среда, а когато това не е възможно - да се отглежда другаде, при осиновители или приемни родители, които да му дадат необходимите грижи и любов.
За да съм по-конкретна, ще дам някои примери - някои са хипотетични, други са съвсем реални, слагам ги в скрит текст
Скрит текст:
Андерш Брайвик от Норвегия - израснал с майка, която е ментално нестабилна, му е казвала редовно от малко дете, че го мрази, че иска да е мъртъв, че съжалява, че го е родила, че й е съсипал живота, биела го е и му е упражнявала най-вече жесток психологичен тормоз. Без баща. Социалните служби са искали да го вземат и настанят в приемно семейство и са се водили няколко години съдебни битки на всички инстанции, но в крайна сметка майката печели, защото мисленето, че биологичната майка винаги е най-доброто за детето, е било много силно тогава. Е, видя се до какво доведе това мислене в неговия случай. Той е бил за кратко време в приемно семейство, където се е чувствал добре и е бил спокоен и приемните родители са искали той да е с тях по-често, но майката отказала. За мен той е христоматиен пример за дете, което час по-скоро е трябвало да бъде отделено от майката и какво може да се случи, когато това не стане и детето бъде тотално увредено психически.
Родители, които изнасилват детето си или позволяват други да го изнасилват - на такива децата трябва да се отнемат от раз и те не подлежат на рехабилитация
Родители, които системно бият децата си и ги подлагат на унижения и тормоз - тук в идеалния случай децата са настанени временно извън семейството, докато се работи с родителите, а когато родителите не могат да се рехабилитират, децата да са настанени трайно другаде
Родители, които не полагат елементарни грижи за децата си и тяхното здраве и не показват разбиране емоционалните нужди на детето - тук също в идеалния случай се работи с родителите, докато децата са настанени другаде, и в краен случай децата не се връщат при тях
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
Бедността сама по себе си не е достатъчна причина да се изведе дете, но от бедността често произтичат други неща, които вече създават опасността за детето. Много семейства имат нужда от помощ в една или друга форма - дали ще е икономическа, практическа или друга и много деца живеят в риск в една или друга степен. Невинаги извеждането на дете е необходимо, но в по-сериозните случаи по-добре детето да е далеч, макар и временно, отколкото да страда вкъщи и в най-лошия случай да умре.]
Родители, които изнасилват детето си или позволяват други да го изнасилват - на такива децата трябва да се отнемат от раз и те не подлежат на рехабилитация
Родители, които системно бият децата си и ги подлагат на унижения и тормоз - тук в идеалния случай децата са настанени временно извън семейството, докато се работи с родителите, а когато родителите не могат да се рехабилитират, децата да са настанени трайно другаде
Родители, които не полагат елементарни грижи за децата си и тяхното здраве и не показват разбиране емоционалните нужди на детето - тук също в идеалния случай се работи с родителите, докато децата са настанени другаде, и в краен случай децата не се връщат при тях
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
Бедността сама по себе си не е достатъчна причина да се изведе дете, но от бедността често произтичат други неща, които вече създават опасността за детето. Много семейства имат нужда от помощ в една или друга форма - дали ще е икономическа, практическа или друга и много деца живеят в риск в една или друга степен. Невинаги извеждането на дете е необходимо, но в по-сериозните случаи по-добре детето да е далеч, макар и временно, отколкото да страда вкъщи и в най-лошия случай да умре.]
Fenris, съгласна съм с повечето примери от скрития текст, с изключение на този:
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
"Сериозен конфликт" е хлъзгаво понятие и няма как да се дефинира и измери обективно, а субективните оценки за сериозността на конфликта може да са катастрофални.
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
"Сериозен конфликт" е хлъзгаво понятие и няма как да се дефинира и измери обективно, а субективните оценки за сериозността на конфликта може да са катастрофални.
Скандалният отговор: когато родителите са отрепки. Интуитивно всеки знае какво е това. Някъде около ръба на психичното заболяване, и малко под него. Може да има замесен алкохол. И да има проблясъци на адекватност, то те са краткосрочни.
По принцип е най-добре извеждането да става след съдебна заповед. Обаче...
За съжаление в БГ си расте класа от отрепки. Доскоро сме били в репресивен режим, който е вкарвал в рамки, ако трябва с прекомерна строгост. Сега вече не. За съжаление не сме страна, богата като Великобритания, да се осигурят веднага хубавки условия на отрепките - апартамент, ама и с телевизор, то било част от нормалния живот. Обаче все още българинът съди от позиция на културен човек, който дори не може да си представи що за класа е това и защо е проблемна.
Иначе не се съмнявам, че ще има епизоди, в които социалните объркват сценария и гледат под лупа деца в нормални условия. Да не забравяме, че ще действат по разписан алгоритъм и ако там нещата покриват правилните отметки, ще се задействат. От това може да произтекат доста абсурди, разбира се.
Ето един пример. Във Великобритания социалните имат квота за извеждане на деца с критерий - баща-насилник в семейството. Щото вече имат доста случаи на баща, ядосал се и убил детето. Обаче тук веднага идва конфликтът: дали жената ще посмее да се оплаче от насилие, ако това ще значи риск да й отнемат детето? Или да тръгнеш да се развеждаш и да ходиш на пръсти, да не вземе нещо да се изтълкува като конфликт.
По принцип е най-добре извеждането да става след съдебна заповед. Обаче...
За съжаление в БГ си расте класа от отрепки. Доскоро сме били в репресивен режим, който е вкарвал в рамки, ако трябва с прекомерна строгост. Сега вече не. За съжаление не сме страна, богата като Великобритания, да се осигурят веднага хубавки условия на отрепките - апартамент, ама и с телевизор, то било част от нормалния живот. Обаче все още българинът съди от позиция на културен човек, който дори не може да си представи що за класа е това и защо е проблемна.
Иначе не се съмнявам, че ще има епизоди, в които социалните объркват сценария и гледат под лупа деца в нормални условия. Да не забравяме, че ще действат по разписан алгоритъм и ако там нещата покриват правилните отметки, ще се задействат. От това може да произтекат доста абсурди, разбира се.
Ето един пример. Във Великобритания социалните имат квота за извеждане на деца с критерий - баща-насилник в семейството. Щото вече имат доста случаи на баща, ядосал се и убил детето. Обаче тук веднага идва конфликтът: дали жената ще посмее да се оплаче от насилие, ако това ще значи риск да й отнемат детето? Или да тръгнеш да се развеждаш и да ходиш на пръсти, да не вземе нещо да се изтълкува като конфликт.
Не, Анди, става дума за подход към работата, който е абсолютно недопустим. Каква е гаранцията, че не прилагат този подход, освен в моя случай, и към случаите, касаещи отнемането на деца от родителите им?
Не е пример за нищо твоят пример, това казвам. Иначе не бих се наела да споря, че администрацията най-често наистина действа формално и по калъп - като цяло, с не едно и две изключения, но като цяло, и моето впечатление е такова. Но все пак и там работят нормални хора.
По основния въпрос мнението ми е близко до твоето в първия ти пост. Да се смята за +1.
П.П. Да, Сирената го е написала по-добре, аз отдавна съм казвала, че ако не друго, тя умее да пише и правилно си е избрала да стане журналистка.
Цитат
Иначе не се съмнявам, че ще има епизоди, в които социалните объркват сценария и гледат под лупа деца в нормални условия. Да не забравяме, че ще действат по разписан алгоритъм и ако там нещата покриват правилните отметки, ще се задействат. От това може да произтекат доста абсурди, разбира се.
Ако правилата са такива, че да бъдат само рамка, като позволяват преценка и подвеждане на всички случаи към тях, се появява проблем: а) не всеки може да прецени добре, не всеки преценява еднакво, не всеки предугажда замисъла на автора на правилата, и оттам б) почва да се казва, че нещата са "престъпно размити".
За да се избегне това, близкият до ума начин е да се направят подробни алгоритми и кутийки за отмятане, в резултат на които пък се стига до формализъм и "абсурди".
Общо взето, винаги е така.
Fenris, съгласна съм с повечето примери от скрития текст, с изключение на този:
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
"Сериозен конфликт" е хлъзгаво понятие и няма как да се дефинира и измери обективно, а субективните оценки за сериозността на конфликта може да са катастрофални.
Родители, които са в сериозен конфликт и децата стават жертва на този конфликт - тогава децата трябва да са другаде, докато родителите се научат да не замесват децата в конфликта помеждуси. Например да не настройват децата срещу другия родител, и т.н.
"Сериозен конфликт" е хлъзгаво понятие и няма как да се дефинира и измери обективно, а субективните оценки за сериозността на конфликта може да са катастрофални.
Сериозният конфликт е, когато децата стават свидетели на скандалите, размяна на физически или психически ''удари'' и удари между родителите или дори и децата отнасят някой удар в кавгата. И когато децата бъдат замесени да заемат страна срещу другия родител или го лишават от време с децата - отчуждаване на родител. Достатъчно конкретно ли е?
Сирена, а когато бащата е насилник, детето не остава ли с майката другаде? Не казват ли на майката да напусне насилника? Или защитавайки насилника тя става негов съучастник?
Сериозният конфликт е, когато децата стават свидетели на скандалите, размяна на физически или психически ''удари'' и удари между родителите или дори и децата отнасят някой удар в кавгата. И когато децата бъдат замесени да заемат страна срещу другия родител или го лишават от време с децата - отчуждаване на родител. Достатъчно конкретно ли е?
Затова има експертизи, насилваното дете ще има промени в поведението, ще има свидетели - съседи, роднини, случайни минувачи. И не, не става дума за стреса, който една вечер без интернет за ненаписани домашни ще му донесе. Понеже знам, че сега ще изкочи някой да дава смешни примери. Става дума за психическо насилие.