Тежък регрес на дете

Знаем, че става дума за България и никой не обвинява майката.
Независимо какво е породило състоянието на момичето е безотговорност от страна на лекари, детски психолози или психиатри да не се работи по някакъв начин върху психиката на детето и цялата тежест, грижа и лечение да е на плещите на майката.

Тук нямат предвид, да го зарежеш и след 6 месеца да си го вземеш, може и майката да е там, просто да се наблюдава детето от доктори, защото е тежък случай, нямам прадвид детето на Поли, а принципно, горното мнение е точно казано, не може майката сама да се мъчи и чуди какво е това. Това е една година. Говоря от личен опит за съжаление.

Няма как да се лекува като не знаят какво е. Нали в момента точно това правят, търсят причината. Явно е много рядък случай и не се знае точно какво е. Ако е физиологично как ще се дават лекарства от психиатър примерно?  Работа с психолог да, майката решава и избира кога и с кой точно, но да влезе  в психиатрия е съвсем различно. А за грижата, на родителите е да. Няма на кой друг. Пиша от опит. Лошото е че всички изследвания които е пуснала Поли са скъпи и освен, че всичко трябва да плати лично защото нищо ( или почти нищо) не се поема от здравна каса,  много са малко лекарите които могат да и ги разчетат.

Може да не е психиатрия , а комуна за младежи с депресия, ако  не е заболяване.  Просто обсъждаме, какво би могло да помогне на момичето, самичка в къщи също не е добре. Не знам, дано имат късмет.

Гена - заплашването и да си види дали има адекватна реакция. / дай Боже/

beo  тук няма такива комуни. Просто ти разсъждаваш от мястото където живееш, което е много хубаво. Разбирам, но действителността в България е много различна. Това за което говориш тук е в сферата на фантастиката. ☺️ Лека нощ момичета 😘

Благодаря ви! ♥️
И депресия ми е минало през главата.
Питала съм за правенето , дали е възможно. Психиатърката каза, че не се прави, даже ми се и поскара, че си мисля такива нещо. Не знам, цялата ситуация е много странна. Не спирам да се чудя как може да се роди здраво, право дете, да, имала е странности, би въпреки това се е развивала нормално, и леки по - леко да започне да губи уменията си, и интелектуални, и на обслужване. Даже и не ходеше сама, сега поне това прави.
И рисува. Преди не искаше или не можеше, като и давах предмет го изпускаше. Днес влязохме за малко в Лили магазина, лепна се веднага на бебешкия щанд. Накрая си избра книжка, от тези гумените, меките. Като беше бебе и купувах и ги дъвчеше, докато и изникваха зъбите.
Не знам как може да се роди нормално дете, и изведнъж ни казват де ниво мутация в ген, който е свързан с умствено изоставане, можело да е причина, може и да не е.
Може ли да изостанеш умствено, ако не си се родил така! Та тя беше толкова будно, жизнерадостни бебе и дете, в повечето магазини я познаваха, малка проговори, проходи, беше толкова любознателна. Няма да забравя за пръв път като я заведох на градина, беше почти на 3 години. Като си я взех и госпожата ми каза, че е ходила в банята и казала, че и харесва , защото цветът и бил розов. Тогава и до скоро всичко ни беше розово. Как започна да чете почти гладко, сама се научи на около 5-5 и 1/2 години. В първи клас знаеше да пише, чете, смяташе. Ако е било нещо генетично, ако е имало някакво умствено изоставане, нямаше ли да се прояви?
На първо време ни е работата с психолог.
Тази вечер, като се разхождахме и казвам искаш ли да се качим в друга кола и тръгвам към някоя непозната, заключена, и тя се дърпа. Дали е възможно да е получила някаква фобия от коли? Не сме правили катастрофа или подобни нещо. Малко преди да спре да говори се наложи да се возим в автобус. Каза, че я е страх да се вози, че автобуса можеш да се блъсне. Подръпваше се, ни се качи.
Beo - прочетох, че живееш в Белгия. Трябва да пуснем там едни изследвания. Лабораторията е в един град Zellik, до Брюксел. Май е нещо като предградие на Брюксел. Дали си наблизо? Ако си и я знаеш да ми кажеш мнение.
За Турция имаме уговорено да се съберат екип от невролог, генетик и психиатър, психолог и да я видят. Но проблема с пътуването и това, че не иска баща си ни спира. Дано скоро и мине, за да можем да отидем.
За Германия някой може ли да ми препоръча клиника или лекар( вече не знам за какво сме, генетик ли, невролог ли, психиатър) за в бъдеще да направим и там консултация? Мисля, че има добри лекари там. Бихме опитали и там.

Поли, сега се сещам и за нещо друго, но разбира се като страничен човек. Мислила ли си да дадеш гласност на твоя случай? Дори и по тв, в някое предаване като на кафе или подобно. Ако историята ти, както и видео материал с дъщеря ти могат да стигнат до много по голям кръг от хора, включително и специалисти и така някой да може да разреши случая. Колкото повече хора видят какво преживявате, толкова вероятността някой да намери обяснение е по голяма. Вече си пробвала какво ли не, така или иначе, може да опиташ и с това.
Също така, ако имаш ( предполагам имаш) нужда от финансова/ материална помощ, пиши тук или на ЛС. С думи и коментари можем да предполагаме какво ли не, но поне и да помогнем с нещо.

Това, че съсътоянието е псохическо, не означава, че детето се "прави". Напротив, психичният проблем си е съвсем реален и психиката не може да го преодолее, затова постоянно кръжи около него. Затова е важно всички прихични прояви като рисунките например да се пазят. Те са знаци за онзи, който може да ги разчете. Също играта на детето, ако зачочне да играе, покава какво занимава мислите й. При добър психолог биха я подтикнали да играе, за да се види какво прави. Щом не комуникира по друг начин това е вариант.
Хареса ми идеята за даване на гласност. Вероятно тогава някой би се заинтересувал и би се включил, лекар-психолог имам предвид.

Ама какво лошо е написала Бео? Нима е по-добре да правим разни бабини девитини със зехтин, белина, някой врачки беше предложил, диети? И аз не се сдържам да попитам как ви хрумва, че подобни глупости лекуват психиатрично заболяване....

Никой не е казал все още какво е заболяването, т.е. дали е психиатрично или не.

От два дни ми прави много лошо впечатление конфронтацията между участниците. Аз лично съвет не съм давала за нещо конкретно....но всеки се опитва да помогне и това, че на някой нещо му се струва глупост, не значи, че неговите идеи не се струват такива на някой друг.
Мисля, че се вижда, че Поли е достатъчно интелигентна и може да си отсее информацията, насоките и идеите...едва ли ще тръгне да дава белина на детето си, както няколко пъти вече се споменава въпросния пример.
Това тук е форум за взаимопомощ и всеки има право на мнение, без да има някаква квалификация/специалност и т.н. защото и такива упреци се чуха...

Това с белината е малко неизяснено..... Четох за белина в темата за децата с аутизъм и го приемах буквално, че става въпрос за белина. После в търсене на решение на нашие проблем бяхме и на квантова диагностика. Там се използва компютър и той освен другото което засече откри и постваксинален полиомиелит. И тогава диагностика бившо медицинско лице ни даде препарат за разреждане, който като го проучих има химична формула близка до тази на белината, но не е съвсем същата и като се рових стигнах до информация, че се е използвало нещо такова при лечение на полиомиелит. Явно това, което много прилича на белина, но има някаква разлика в хим. формула се очаква да унищожи универсално паразитите или поне в миналото са смятали така. ММ искаше да го прилагаме, аз не се съгласих, заради това че все пак е близко до белината. Даже опаковката някъде седи и ако я намеря може да ви я снимам. Аз не дадох на детето от това и не казвам, че някой трябва, но пък и сметнах че е добре да уточним каква е работата с пиене на белина.

Мое лично мнение, как бих постъпила аз, някой писа горе.
Даване на гласност, фонд за набиране на средства за лечение на деца в чужбина, заминаване. Лично аз, бих избрала Германия. Успех.

разбира се , че трябва да се мисли и в посока чужбина.Там диагностиката е на светлинни години.
Поли, защо не направите сметка в хелп карма и да се насочите към европа?Бихте могли да пишете на някои институти(болници), които ще имат готовност да ви поемат.За Израел също си мисля..

В чужбина няма как да се работи с психолог и психиатър, защото родния език на детето ще е различен от езика на специалистите. За да могат да работят такива специалисти с детето трябва да говорят и разбират неговия език.
Фонд вече няма. Кандидатства се за финансиране пред здравна каса на база становище от лекар или епикриза от болница. Обаче може да има изискване да са от БГ лекар/болница. Ако английската лекарка не е традиционен лекар, а нещо като хомеопат становище от нея няма да върши работа. Трябва да има поне работна диагноза в някакъв документ, в който да е описано състоянието на детето, направени изследвания и консултации, за да се кандидатства за финансиране.

В чужда страна има възможност да се състоят разговори с пациенти. Преводачи могат да бъдат осигурени.