Не става с преводач, когато от разговора с детето специалиста трябва да прецени състоянието му и причините за това. Ако е добър специалист ще откаже да консултира детето чрез преводач. Освен това как да изгради доверие с детето като ще има трети между тях, а при превод в двете посоки ще се загубят много нюанси, които биха ориентирали добрия специалист. В тази област, в която специалиста ще прави изводи на база разговор трябва детето да владее езика като майчин. Освен ако специалиста не владее български, но също толкова добре колкото майчиния. За други заболявания преводач може да помогне, но ако се ползва преводач при психолог или психиатър може да стане голямо объркване и от там да се обърка и лечението на детето.
- Публикувана: 23 ноем. 2019, 19:13 ч.
- Последно мнение: 31 март 2024, 21:12 ч.
Тежък регрес на дете
Но защо реши, че за да се постави диагноза, трябва задължително да се разговаря с детето? Чак пък и взаимни разсъждения да се обменят.Това малко като с врачките и магиите..Добри специалисти ще се ориентират по обективното състояние и изследвания.Чак после се мисли накъде да се поема.
Когато бях с криза като дете, единственото на което реагирах беше болката.Дори не можаха да се проведат някои изследвания заради това и все пак лекарите обсъждат, учили са за това и прилагат знанията си според симптоматиката.
Когато бях с криза като дете, единственото на което реагирах беше болката.Дори не можаха да се проведат някои изследвания заради това и все пак лекарите обсъждат, учили са за това и прилагат знанията си според симптоматиката.
Когато има съмнения за психо травма и психологична причина за състоянието за да може съответния специалист да прецени ситуацията му трябва директна комуникация. Дори и детето да не говори трябва да има разбиране към това което на него му се говори. А да му се превежда означава да се деформира казаното с думи и интонация от специалиста. И да има, и да няма реакция от детето ще е вид негова реакция на това което преводача е предал, а не на това което специалистът е казал и начина по който го е казал. Няма как преводача дапреведе 1:1 смислово и интонационно. Освен това как детето ще се отпусне като има още един външен човек и се нарушава усещането за дискретност. Психиката е толкова деликатен елемент от състоянието на човека, а лекарствата са много сериозни и ако заради превода се изпишат грешните лекарства ще стане мазало. Аз не бих предприела консултация нито за себе си, нито за детето си с такъв специалист чрез преводач. И ако бъда принудена на такава консултация не бих споделила нищо лично и травмиращи чрез преводач. И лечението изписано след консултация чрез преводач не бих прилагала.
Преди години бяхме на преглед за физиологичен проблем чрез преводач и нещата не се случиха както трябваше и сега има последствия от некачествената заради превода консултация.
Преди години бяхме на преглед за физиологичен проблем чрез преводач и нещата не се случиха както трябваше и сега има последствия от некачествената заради превода консултация.
Благодаря ви отново! 
Мислила съм за гласност на случая. За дарителска сметка също. Зная кои са коренспондентите на НОва и БТВ за града ни. Все не мога да се престраша да ги потърся...Страх ме е да не се подиграват на детето, че има всякакви хора. На мчен не ми пука, ама на нея, че, това остава да се затвори още повече. ГРада ни е малък и хората са , как да кажа, доста " ограничени ". Има и разбрани, но за съжаление повече са другите. Притеснява ме, че като се оправи, ще и се подиграват и може пак да се затвори....много го мисля и това. И много ме е страх.
Остава единствено чакането сега и редовната работа с психолог. Поне да я изведе от това състояние на страх от колите, за да ни се отвори възможността за пътуване. Както и да приеме баща и отново. Без това нямаме мърдане на никъде.
Ако някой от вас ми посочи контакти за лечение в чужбина, Германия , Израел, ще се свържем с тях. Лекарката в Лондон ни предложи и повече според мен няма идеи. Да, много ни помогна, детето вече ходи само, рисува, но тя казва, чакайте и имайте търпение. А вече минаха 10 месеца...Искам да я чуя пак да говори като преди.
Не знам чуждите лекари, психолози и психиатри, как ще работят с нея. То и при тези в Бг си е същото, тя не говори. Това беше довода и ня доста психолози - като не говори, нищо не можем да направим. И до тук. Не знам, ако и говорят на английски, дали ще разбере нещо...преди го знаеше отлично, с госпожата в Европа въобще не си говореха на Бг. Дали може така да се върне някакъв спомен?
Когато ходехме на биофийдбека, ноември някъде, тя не даваше да я докосват и беше много трудно да се провеждат сеансите. Тогава единият лекап от екипа и говореше на английски и казваше, че тя го разбира и реагира. Вече не знам какво да си мисля.
Но наистина лечението ни е в чужбина. Ще приема всяка препоръка относно нашия случай, ще направим всичко възможно да се свържем. Засега имаме потвърдено само за Турция. Търся контакти за Германия. За Америка пробвахме с няколко организации, казват " ние приемаме само Американски граждани, търсете си контакти в Европа" и дори не искат да ни видят и документите. Така, че това отпада и ще търсим всякакви други варианти.
Мислила съм за гласност на случая. За дарителска сметка също. Зная кои са коренспондентите на НОва и БТВ за града ни. Все не мога да се престраша да ги потърся...Страх ме е да не се подиграват на детето, че има всякакви хора. На мчен не ми пука, ама на нея, че, това остава да се затвори още повече. ГРада ни е малък и хората са , как да кажа, доста " ограничени ". Има и разбрани, но за съжаление повече са другите. Притеснява ме, че като се оправи, ще и се подиграват и може пак да се затвори....много го мисля и това. И много ме е страх.
Остава единствено чакането сега и редовната работа с психолог. Поне да я изведе от това състояние на страх от колите, за да ни се отвори възможността за пътуване. Както и да приеме баща и отново. Без това нямаме мърдане на никъде.
Ако някой от вас ми посочи контакти за лечение в чужбина, Германия , Израел, ще се свържем с тях. Лекарката в Лондон ни предложи и повече според мен няма идеи. Да, много ни помогна, детето вече ходи само, рисува, но тя казва, чакайте и имайте търпение. А вече минаха 10 месеца...Искам да я чуя пак да говори като преди.
Не знам чуждите лекари, психолози и психиатри, как ще работят с нея. То и при тези в Бг си е същото, тя не говори. Това беше довода и ня доста психолози - като не говори, нищо не можем да направим. И до тук. Не знам, ако и говорят на английски, дали ще разбере нещо...преди го знаеше отлично, с госпожата в Европа въобще не си говореха на Бг. Дали може така да се върне някакъв спомен?
Когато ходехме на биофийдбека, ноември някъде, тя не даваше да я докосват и беше много трудно да се провеждат сеансите. Тогава единият лекап от екипа и говореше на английски и казваше, че тя го разбира и реагира. Вече не знам какво да си мисля.
Но наистина лечението ни е в чужбина. Ще приема всяка препоръка относно нашия случай, ще направим всичко възможно да се свържем. Засега имаме потвърдено само за Турция. Търся контакти за Германия. За Америка пробвахме с няколко организации, казват " ние приемаме само Американски граждани, търсете си контакти в Европа" и дори не искат да ни видят и документите. Така, че това отпада и ще търсим всякакви други варианти.
Все пак това е ваше лично мнение и подход към проблем/заболяване.
Оставете всеки да прецени какво би предприел в тази сложна и деликатна ситуция. Когато варянтите не са много, "риска" е по-добре да се предприеме отколкото отчянието, че местни специалисти не могат да помогнат.
Оставете всеки да прецени какво би предприел в тази сложна и деликатна ситуция. Когато варянтите не са много, "риска" е по-добре да се предприеме отколкото отчянието, че местни специалисти не могат да помогнат.
Поли, да ти отговоря за лабораторията до Брюксел. Аз съм изследвала много неща при моето дете, найстина, има избор за изследване на всичко, само да има кой да ги разчете, не мога да кажа, че тукашните доктори са най- добрите, на нас много не можаха да ни помогнат, даже и диагноза не знаят. И аз, ако събера сили бих го завела в Германия.
Относно психиатри и психолози, те първите месеци ще търсят контакт с детето, въобще не става дума за разговори,
ще минат месеци докато дойде този момент. Това е за по - късен етап, когато стане малко адекватна. Какво например, ще я водят в сензорни стай, ще ходят на уреди за раздвижване, басейн, конна езда. Ако във всичко това напредне, тагава е нужен психолог на български.
Относно психиатри и психолози, те първите месеци ще търсят контакт с детето, въобще не става дума за разговори,
ще минат месеци докато дойде този момент. Това е за по - късен етап, когато стане малко адекватна. Какво например, ще я водят в сензорни стай, ще ходят на уреди за раздвижване, басейн, конна езда. Ако във всичко това напредне, тагава е нужен психолог на български.
Поли, не бих чакала и секунда, бих взела кученце/коте отнякъде.
Всички ми казват, не знам дали е вяено, че уличните страдалци са най-благодарни, най-умни и тн. Винаги съм спасявала кученце/коте.
Не знам каква британка чакате, явно породисто животно. Щом е поотраснало разпитай само за характера! С моите улични домашни любимци всеки и винаги се е разбирал, а аз с породистите котки и с част от породистите кучета - никак.
Бях ти писала, за моето дете, с ескалиращ психологически проблем -просто взех коте от нашата улица. Много помогна!
Плаках, като писа как вече не вярваш на никого и вярваш на всички. Но има нещо сигурно в състоянието на детето - майката е невероятно силен човек!
Всички ми казват, не знам дали е вяено, че уличните страдалци са най-благодарни, най-умни и тн. Винаги съм спасявала кученце/коте.
Не знам каква британка чакате, явно породисто животно. Щом е поотраснало разпитай само за характера! С моите улични домашни любимци всеки и винаги се е разбирал, а аз с породистите котки и с част от породистите кучета - никак.
Бях ти писала, за моето дете, с ескалиращ психологически проблем -просто взех коте от нашата улица. Много помогна!
Плаках, като писа как вече не вярваш на никого и вярваш на всички. Но има нещо сигурно в състоянието на детето - майката е невероятно силен човек!
Казвате, че детето се страхува от коли. Дали не е преживяло нещо лошо в кола или друг вид превозно средство без да сте разбрали? Откога и защо според вас детето не иска баща си? Какво казаха нейните най- близки съученички / приятелки, дни след началото на този регрес у детето ви? Да е споделяла, че е била някъде с някого или че ще ходи някъде? Момичетата винаги всичко си споделят, ако има нещо такова най- добрата и приятелка ще знае все нещо. Нещо ви убягва... За толкова направени изследвания и нищо съществено неоткрито за мен това е вид психично разтройство след преживяна травма. Какво рисува в рисунките си последно? Ако и говорите на английски как реагира?
Нещо много лошо и страшно е видяло или преживяло това дете. Детската психика е крехка. Според мен потърсете добрър психолог , дори да не говори детето, може да се работи под формата на игра с предметите и рисунките. Пожелавам ви всичко да се оправи скоро!
Нещо много лошо и страшно е видяло или преживяло това дете. Детската психика е крехка. Според мен потърсете добрър психолог , дори да не говори детето, може да се работи под формата на игра с предметите и рисунките. Пожелавам ви всичко да се оправи скоро!
Прочетох всичките постове, мисля че нещата са комплексни, просто много и се е насъбрало на вашето дете - болестите, леченията, напреженията с изпитите (а и да добавим че ужасите от интернета едва ли са допринесли за изживяване на всичкия стрес, а по-скоро обратното ); всички тези неща (физически и психически травми ) са се случили за относително кратко време, а доколкото разбирам дъщеря ви е чувствителна по принцип, получило се е нещо като бърн аут съчетано с боледуванията и евентуално предразположение и отключване на нещо; Затова много от докторите вдигат рамене и не могат да определят за какво става дума, фактически трябва екип, или някой с енциклопедични познания...
За лечението което сте започнали - виждам че тези лекари искат да я приведат в максимално добра физическа форма, да изчистят физическите проблеми като предпоставка за лечение на другите, това за начало е добре.
Още бих ви посъветвал да бъдете максимално близко до детето, без да се натрапвате и да прекалявате, не си спомням в една стая ли спите по принцип, ако за нея не е проблем спете в едно легло, може да развие много голяма привързаност към вас но мисля че това в случая е по-малкото зло; Продължавайте с рисуването, рисувайте и вие с нея и пишете и говорете на английски (или на други езици)... Дано всичко се оправи, без значение от цената!
За лечението което сте започнали - виждам че тези лекари искат да я приведат в максимално добра физическа форма, да изчистят физическите проблеми като предпоставка за лечение на другите, това за начало е добре.
Още бих ви посъветвал да бъдете максимално близко до детето, без да се натрапвате и да прекалявате, не си спомням в една стая ли спите по принцип, ако за нея не е проблем спете в едно легло, може да развие много голяма привързаност към вас но мисля че това в случая е по-малкото зло; Продължавайте с рисуването, рисувайте и вие с нея и пишете и говорете на английски (или на други езици)... Дано всичко се оправи, без значение от цената!
Относно това да и вземете някакво животинче не бих избързвал, примерно може да я заведете някъде където има много, и дъщеря ви да се насочи/избере към някое, по принцип е добре защото домашния любимец може да замести донякъде липсата на приятели или братче/сестриче, както и ще може да и обръща внимание ежедневно
Поли, ако има и психотравми, защо ви отказват прием в Св.Никола?
Там могат комплексно да изследват детето и да излезат с писмено становище.Дори и да бъркат в диагноза, пак ще имате нещо с тежест и насоки като документ от водеща клиника.Вие казвате, не била за там ви казали.
На ваше място, щях да намеря частен кабинет ( прием)на завеждащия, директора или някой от водещите там, да я прегледа и насочи за прием под неговото крило.Така правя аз.Например: 4 километър, минаваш частно при акад Миланов, имай предвид че и там има много заплетени случаи, и после си негов пациент и следи развитието.Така и в МДом имах скоро операция.Избрах си тяхната болница, минах през директора ,насрочи дата , оперира ме, и бях със спец.внимание, не защото съм си платила( то всеки си), а защото съм много странен случай.Но понеже и директора знаеше, и съм негова пациентка, имах най- добрия анестезеолог, който се справи, а 4 пъти съм връщана от други болници и си правят гаври с мен, включая военна.Направо казват- не може да се справим.Е, ама ето че имало кой да се справи.И добре че..че беше животозастрашаващо този път.
Отделно откарах 7 дни в реанимация , по тяхна преценка, да ме подготвят преди и след.за да не ме изтърват.Обичайно хората седят макс 24 часа.Та, можело...
Живота ме научи да се боря вече!
О да, и с придружител бях после, защото няма как..гък не е казал никой.Отначало предупредих.
Не сме заплащали допълнително.
За хората какво коментират не ми пука! Камо ли ако касае детето ми.
Те хората, винаги могат да имат повод.за коментари...ама като дойде за помощ..една вода няма да дадат..тъй че да не ти пука! Действай с гласност на случая!
Освен хейт, ще получите повече подкрепа, а и някой от тукашните специалисти може и да се заеме..Има такива хора все още.Вярвайте и се борете!
Там могат комплексно да изследват детето и да излезат с писмено становище.Дори и да бъркат в диагноза, пак ще имате нещо с тежест и насоки като документ от водеща клиника.Вие казвате, не била за там ви казали.
На ваше място, щях да намеря частен кабинет ( прием)на завеждащия, директора или някой от водещите там, да я прегледа и насочи за прием под неговото крило.Така правя аз.Например: 4 километър, минаваш частно при акад Миланов, имай предвид че и там има много заплетени случаи, и после си негов пациент и следи развитието.Така и в МДом имах скоро операция.Избрах си тяхната болница, минах през директора ,насрочи дата , оперира ме, и бях със спец.внимание, не защото съм си платила( то всеки си), а защото съм много странен случай.Но понеже и директора знаеше, и съм негова пациентка, имах най- добрия анестезеолог, който се справи, а 4 пъти съм връщана от други болници и си правят гаври с мен, включая военна.Направо казват- не може да се справим.Е, ама ето че имало кой да се справи.И добре че..че беше животозастрашаващо този път.
Отделно откарах 7 дни в реанимация , по тяхна преценка, да ме подготвят преди и след.за да не ме изтърват.Обичайно хората седят макс 24 часа.Та, можело...
Живота ме научи да се боря вече!
О да, и с придружител бях после, защото няма как..гък не е казал никой.Отначало предупредих.
Не сме заплащали допълнително.
За хората какво коментират не ми пука! Камо ли ако касае детето ми.
Те хората, винаги могат да имат повод.за коментари...ама като дойде за помощ..една вода няма да дадат..тъй че да не ти пука! Действай с гласност на случая!
Освен хейт, ще получите повече подкрепа, а и някой от тукашните специалисти може и да се заеме..Има такива хора все още.Вярвайте и се борете!
Всъщност акад. Миланов не гледа деца, но е много разбран и човечен. Топ невролог за България! Интересува се от странни случаи и има интерес да ги изследва. Може да направите една консултация с него или да се обадиш на секретарките му и да го попитат дали ще се заеме.(Или пък да даде насоки за лечение в чужбина, постоянно ходи по семинари и има връзки на високо ниво в медицината по целия свят )
Попаднах случайно на темата и всеки път я отварям с надежда за добри новини. Дано скоро да има!
Всички търсят психологическа травма, за която майката не знае, а аз се сещам за нещо, с което е наясно. Детето на два пъти се е задушавало, с невъзможност да си поеме въздух и стигане до спешна помощ. Това е нещо ужасяващо. Да се бориш за глътка въздух и да имаш чувството, че всеки момент ще се задушиш е смазващо за възрастен човек, какво остава за малко дете. Случвало ми се е в известен период от време да не ми достига въздух. Такива паник атаки правех, че ме е страх да си спомня. Може би психологът трябва да работи и в тази посока.
Всички търсят психологическа травма, за която майката не знае, а аз се сещам за нещо, с което е наясно. Детето на два пъти се е задушавало, с невъзможност да си поеме въздух и стигане до спешна помощ. Това е нещо ужасяващо. Да се бориш за глътка въздух и да имаш чувството, че всеки момент ще се задушиш е смазващо за възрастен човек, какво остава за малко дете. Случвало ми се е в известен период от време да не ми достига въздух. Такива паник атаки правех, че ме е страх да си спомня. Може би психологът трябва да работи и в тази посока.