Тежък регрес на дете

Моето мнение е, че в момента имат развитие на състояние, ако не съществено подобрение. Не е нужно това постоянно търчане по следващия и следващия лекар - колкото лекари, толкова диагнози и лечения. Кого да слушат? В момента нещо се случва и е добре да дадат шанс на лечението и полека да надграждат.
Също така е редно да се спрат намеците за НЕЩО направено от бащата. Най-малкото Поли в момента има основно неговата физическа и фиансова подкрепа в този толкова труден момент. Самата тя каза, че при влошаването детето бе в много добри отношения с баща си, което означава, че надали той е в основата на случващото се. 
Поли, думата "Опатила", казана от бабата значи "Изпатила", но в контекст за по-дълготрайно изживяване.

http://www.ivan-milanov.com/za-kontakti

Благодаря!

Благодаря ви на всички<3
Всеки ден , по няколко пъти, гледам темата с нетърпение за нови отговори.
Към  pastolina - детето не е излизало навън без мен никога. Сама е била само в училище за 4-5 часа и в интернет. В училището имат камери навсякъде без класните стаи. Сигурна съм, че не биха се съгласили да видимч камерите за междучасията , а и си е много време, нямам конкретна дата или период. В интернет е гледала разни страшти неща, играла е игри, за мен лично са страшни, особено Frain Bow, мисля така се пише, но психолозите казаха, че всички деца ги играят. Да, психиката е различна,. За мен е нещо комплексно - нещо е видяла или е преживяла, от което се е отключил гена. И детето много бавно излиза от състоянието си. Колкото и да ми се иска да е по - бързо, не става. Искам поне малко да има говор. а за английския - не го знам чак толкова добре, за да и говоря, за съжаление. Отделни думи, да, но изречения ми е малко трудно. Намерили сме психолог, сега е въпроса как да стигнем до там, като не иска да се качи в кола...с влак или автобус ме е страх да я возя, а и не знам, ако нещо по време на пътя се изплаши или започне да пищи , как да реагирам и да я успокоя.
kirasirrav - и аз мисля като вас.  Заедно си спим все още с детето. Понякога като спи се стряска, може би сънува нещо страшно. В началото имаше много голями кошмари, на 3-4 пъти се случи, хем спи, хем си пее като песен нешо, само мелодията, без думи , след това започва да плаче и накрая изпищява и се събужда. Даже един път се обаждаж до спешното да ги извикам, те ми казаха в никакъв случай да не я будя, а да си я оставя сама да се събуди.
PureLove - в св. Никола смятат, че такъв регрес на детето не е психичен проблем, а има нещо друго. Ако ви кажа как се доредихме до там, не знам дали ще ми повярвате. Давах ми час за след 4-5 мес. С познати, пред един , друг, трети, с много усилия успяхме да стигнем да ни приемат само за консултация. Казват, че, ако я приемат ще бъде в стацинарно отделение на силни лекарства. Аз ги питах за дневния център, бях чела, че за 3 дни отиваш, минаваш през психолог, психиатър и логопед и ти дават оценка и становище. Лично сме говорили с началника на стационара и още една лекарка от там. Казаха ни да отидем при проф. Божинова на преглед . Пак , за тях има нещо друго зад състоянието и, неврологично или генетично. От тогава не съм ги търсила, откакто минахме при Божинова.
acer - Благодаря! Ще пиша имейл на акад. Миланов и ще опиша накратко нещата. Ще му кажа, че бих приложила документи, защото са много, една голяма папка. Както каза Божинова, като минахме при нея, при вас е цяла епопея, така ни каза.
Говорих с позната в Мюнхен, препоръча ми няколко клиники.
Едната е Шарите в Берлин. Каза, че била най - голямата в Европа и имало всякакви отделения. Аз ще си пусна на преводача да видя какво точно има, че немски въобще не знам.
Каза ми и за една друга, до градд в Хановер, била специализирана за редки неврологични заболявания и сложни случаи. Ще я видя и нея.
Някой ми писа за Израел. Още не съм търсила за там.

Поли, чета темата отдавна, моля се за лъч надежда и подобрение.
Сега като спомена Шарите и се сетих, че в Марбург има един лекар, който диагностицира разни случаи, които са редки или не успяват да ги диагностицират.

https://www.ukgm.de/ugm_2/deu/umr_zuk/27241.html

За жалост при тях не могат да се изпратят изследванията така директно, трябва лекар да ги изпрати.
Незнам дали работят интернационално, евентуално някой лекар, който е в течение на вашия случай, да се свърже с тях за съвет.

Стискам палци!

От Шарите не отговарят, ако запитването и документите са изпратени от родител, още повече ако липсва издаден от лекар документ с диагноза. Трябва лекар да направи запитване по вашия случай.
В Хановер има клиника за неврологични заболявания на мозъка и ако за нея става въпрос там работи българин и е на позиция от рода на завеждащ отделение, но ми обясни че работи само със заболявания на мозъка - главен и гръбначен, но предполагам няма да откаже поне информация да даде. Преди 3г беше доцент, но може вече да е професор защото е много ценен като специалист. Името не се сещам точно как беше, но си е българско т. е лесно разпознаваемо в списък с лекари с чужди имена. В Хайделберг има много добра университетска болница и има българка, която съдейства на българите, които са потърсили лечение там, но отново трябва документ с диагноза за да се получи оферта. Ако се установят инфекции при изследването, което е назначено от английската лекарка в Аугсбург, който е близо до Мюнхен има специализирана инфекциозна болница. Що се отнася до Мюнхен ако става въпрос за детската университетска болница аз лично нямам добри впечатления от подхода им към чуждестранни пациенти.

Поли,
а може би при обсъждане на термин с психолога, точно това трябва да се спомене: проблем с пътуването поради страх от превозно средство...? Сигурно това е началната точка. Този проблем ще е един от началните показатели за психолога и това е негова задача да даде съвет.

А в квартала не е ли излизала да играе сама с деца?

Благодаря ви!
Рори 72 - за Хановер - клиниката е в град, близък до Хановер. Чете се Гьотинген, може би, нямам никакви познания по немски.  (    Göttingen    ).
За Хайделберг - каква е клиниката, неврологична ли, ако можеш да ми пратиш линк?
Казала съм на психоложката за страховете и. Чака да отидем и започва работа с нея.
В квартала е излизала, но не сама. Мислех тази година да я пускам, като направи 12 сама, но уви не става. Иначе имаше 2-3 момиченца, с тях си е играла, ние родителите на пейка покрай тях си говорим, докато си играят. Ние живеем до парк, в който има езеро и честно казано ме е страх било винаги от него, няма ограда. Като бях на нейните години пак заради това езеро все ме контролираха...

Имам предвид университетската болница в Хайделберг т. е трябва да има клиники за всички заболявания. Аз лично предпочитам университетските болници защото имат клиники/отделения за всякакви заболявания като Александровска б-ца в София, Св. Георги в Пловдив, Св. Марина - Варна и при сложни случаи и добро желание могат да работят заедно специалисти в различни области. И второто предимство на университетските болници е, че щом обучават бъдещите лекари би трябвало да са добри специалисти с повече опит и в по-редки и сложни случаи. Линкове не мога да пускам, но с гугъл би трябвало да я намериш. Ако проявиш интерес ще ти пратя името и телефона на жената, която помага на хората. Не съм говорила с нея и нямам лични впечатления.
Всъщност не пречи да потърсиш и българския специалист в Хановер, защото това което се случва може да е следствие от някакво заболяване на мозъка и той да е вашия човек. Опитах да си спомня името и ако не греша е доц. В. Герганов. Ако пазя мейла му ще ти го дам. Иначе през лятото прави прегледи в медицински център в София на определени дати. Кажи ако проявяваш интерес по отношение на него за да си преровя пощата и да видя дали нещо съм запазила след като каза че не може да ни помогне.
Шарите е също многопрофилна болница с много висока оценка за работата на специалистите там и ако си запишете час за първичен преглед без да минавате през отдела за чуждестранни пациенти може би ще успеят да помогнат.

Като говорим за рисунки момичета ми е интересно какво мислите за рисуването винаги на две слънца и две луни в рисунките. Дали има някаква символика?

Здравей, Поли! Чета темата от самото й начало със свито сърце, често проверявам за положителни новини по вашият случай. За съжаление не мога да ти помогна със съвет за специалисти и болници, но искам да обърна внимание на нещо. Знам че още в началото на темата е обсъждано това, че е гледала страшни неща и играла на страшни игри, видях и че психолозите казват, че е нормално да е любопитна и че повечето деца го правят. Искам да питам обаче занеш ли, от кого знае за тези неща, защото тези игри са специфични и някой трябва да ти каже за тях, не се намират така от нищото. Приятели може би? Също искам да кажа нещо за играта Fran Bow, в нея става въпрос за момиче, може би на нейната възраст, което е настанено в детска ментална клиника, изгубила е родителите си.. Не ми харесва тази тематика, може ли да споделиш други игри, които е играла?

Ама наистина ли на по 9-10 години играят на такива игри? За мен е непонятно....

Аз иначе бях гледала филмче ужасяващо не знам си колко д, но около 4-5 мин дълго....с едни очила, все едно си във филма, на една количка, кормят те и всякакви ужасни създания има. И племенника на мъжа го гледа на отделен стол беше... то са като кабинки, беше по-малък май от детето на Поли, но от самото начало като се разпищя, искаше да маха очила и слушалки. А, иначе преди това зор да гледа филмчето…. май хич не са за тях тия неща, но чак пък да изпаднеш в амок от филмче много ме съмнява.

Влязох да прочета за тази игра и ума ми не го побира как може това да се приема за нормално и създателите да не са в затвора: https://tues.ru/bg/tekstovoe-prohozhdenie-igry-fran-bow-prohozhdenie-fran-bow/
И какво значи, щом другите играят тези игри, няма проблем. Някои деца са по-впечатлителни. Аз лично помня от детството си един филм "Индийската кърпа", заради който изпадах в ужас всеки път, когато оставах сама поне в продължение 2-3 г. А едно време честичко ни оставяха сами. Прибирах се от училище около 2 часа преди нашите и сядах с гръб, плътно опрян до стената и повече не мърдах каквото и да ставаше, дори да ми се допикаеше ужасно много. И това всеки божи ден.

Всички имаме такива филми, аз бях така с ''То'' и един друг за ужасяващ Дядо Коледа дето трепе наред. Там е работата, че децата си ги влече да гледат тия неща, а после след дъжд качулка ги е страх. Знам за случаи, които такива ужаси са довели и до нощно напикаване.... трябва да се внимава определено какво се гледа от децата поне до пубертета.