Животът ми е съсипан ...

Точно това трябва да те мотивира! Отрицатлният пример. Да изградиш друго бъдеще за твоето дете. Няма да е лесно, със сигурност. Едно е факт - дете ще имаш. Майка си. От теб зависи как ще расте това дете за напред. С малко пари се гледа дете. Със самоубийство - не се ражда. Със стрес - не расте нормално. След 3,4 години ще усети дали мама и тати имат здрави отношения. Всичко усещат. Спомени няма, затова и са комолексите в хората и дефицитите. Всичко остава в съзнанието.
Твоето дете заслужава да се роди здраво. Твоето дете заслужава любяща майка. Твоето дете ще има баба и дядо в очите на твоите родители. Твоят баща може да е лош съпруг, но добър дядо. Има и такива случаи.
Твоето дете заслубава най-доброто.
Няма да помни дали е било с памперси от 20лв. или 40лв.
Твоето дете заслужава да види майка си щастлива и обичана жена. Да види добър модел на семейство. Не задължително с биологичните си родители заедно.
Твоето дете не се ражда с наследствено чувство за вина и малоценност. То заслужава... просто.

в много малко моменти през живота ми съм била щастлива, а обичана още по-малко ... добър модел на семейство няма как да види ... аз затова на бащата съм му казвала много пъти, че просто не знае какъв късметлия е с такова семейство, изградила съм си мнение по неговите думи, а той не спира да ги съди и нарежда, наистина не знае какво има, но е защото не е усещал другата страна ... иначе и той си мечтае да има такива отношения като на родителите му (как се държат двамата един с друг)
само знам, че моето дете не заслужава майка като мен

Добре де ,за  аборт е късно ,  може но с голям риск.
Младежът не става , дори да се промени ,което  е почти невъзможно, няма да е сега.
Родителите му харесваш ,но не си у тях , може те да са грешили нещо за да е такъв.
Правиш впечатление ,че очаквмаш да се ожени за теб, вярвай не е добър вариант.
И още и още писахме като луди всякакви мнения. От тук нататък какво ти харесва да стане се пита. Остави какво е  било. Доста пописа , поговори ,  би трябвало малко от напрежението да е паднало. Предлагам ти да спреш  една седмица да пишеш.Да потърсиш сериозно квартира. Не си питала шефката ,но знаеш какво ще каже, не си търсила друга работа но си сигурна, дори както не ти личи, че няма да те назначат.Не си опитвала нищо ,но знаеш че няма да стане.Това ако не е негативизъм не знам кое  е.
 И мен не са обичали  , вярно друго време беше, но съм това което съм точно заради  необичането,   почти цял живот съм сама.Дори не искаха да ме издържат да уча.Дори  в началото на 4 курс имахме скандал ,защото тати казва да ходя на училище с каквото съм изкарала ,работих лятото но  знаеш колко може да съм събрала. Вдигна стол да ме удря ,че се озъбих ,не  е справедливо. Избягах сърдита и на майка си че мълчи. Къде съм щяла да отида  в нощта, накрая на селото ни в нивите ме срещна закъснял човек ,работил и късно се прибира ,прибра ме  у тях , спах там , нашите полудели къде съм, на сутринта жена му ми даде  някакви шляпари да се прибера в тръните че бях и боса ,не усетила ги като тичам .Прибрах се ,караха ми се , но все пак ме издържаха да завърша ,заради това се омъжих веднага ,но от трън на глог,чуждите хора не са да ме глезят , връчи ми свека готвенето на ден трети. на втория пометох ,тя си помете след мен и върна столовете дето си стоят. Преместила съм ги неправилно. Добра жена ми помогна веднага след сватбата да започна работа.Съседка ,лека и пръст ,така и не можах да се издължа за добрините дето ми прави години наред , много ми бе подкрепа.  После  е дълго ,но не и  радостно. Но издържах , успях от нивото си да  повдигна това на децата си. Успях да се наложа навън , като не става в къщи. Не  е същото ,но не бе и  лесно ,ревах до едно време и то тихо да не чуе някой. После пораснах и се озъбих ,  кратко но ясно си казвах , няма да стане така.И си правих каквото трябва.Имах късмета да не ми се случат спънки ,да ми върви ,но  и вярата ,че ще стане. Никога не си казах това няма да го бъде.Когато вярваш и се бориш и вселената помага, и добри хора също.Правих добро  винаги когато мога.
Защо ти да не можеш да се справиш.  Дай детето  за осиновяване тогава ,но  не си на 15  и   не се знае  дали ще имаш друго, пък и с тези разбирания  пак на някой такъв ще налетиш. Може това дете да е най-доброто дето ти се случва и да те изправи ,  освести ,направи силна и борбена. Всеки може като няма накъде. Вярвай , бях 48 кт , не съм някоя   яка булка била.Не съм имала развлечения , работа до гуша и пак работа но това не ми е тежало, тежат грозни думи, лоши погледи , нечестни отношения.Поживях та имам много за разказване ,много опит , много мъдрост събрана. Нищо не ме впечатлява вече.
СТани и ходи казал Исус на Лазар ,от мъртвите го вдигнал ,ти си жив човек ,здрав ,  млад още  и силен. Реши какво ще правиш  и действай. Стига се оправдава , и аз го правех да едно време ,все ми виновни другите. Ми не са. Те са си те. Аз какво ще направя бе важно и навреме го осъзнах.
Не  е свършил живота с едно бебе ,напротив ,децата ми даваха сили дори когато се молех на господ да ме прибере че не мога повече  се изправях и отначало. Можеш ,знай ,че можеш.Не си толкоав смачкана колкото мислиш.

==само знам, че моето дете не заслужава майка като мен ==
Щом смяташ така, проблемът ти може да бъде много лесно решен.
Раждаш и даваш детенцето на някое семейство да го осинови.
Ще направиш добро.

Това дете ще те накара да се изстреляш във въздуха, в момента в който видиш очите му и чуеш как плаче, ще те мотивира и ще успееш, повярвай

Очевидно е, че авторката има проблем с всеки съвет,който получи..Абсолютно за всяко  решение на проблема, има плоски оправдания..Така не ставала,иначе не ставало..
Абсолютно на всичко,биеш контра...12 страници, твоите постове са  единствено самосъжаление,  и оправдания с твоето детство...Помисли за себе си, бъди си приоритет, и моля те престани да се самосъжаляваш...И още един съвет- хората не се променят,бъди малко егоист, промени мисленето си, и отстоявай  себе си..Само така,  хората ще те уважават..Как очакваш мъжете да те уважават,след като ти не го правиш....Затова се съмнявах, дали си на 30..Мислиш много инфантилно,а ще възпитаваш дете...

Млада си , здрава,права , имаш покрив над главата , имаш работа,имаш семейство ( малко или много ) ,имаш приятели ...какво ти е съсипано на живота ?
Не искаш дете ,ми дай го за осиновяване. Искаш дете ,сядаш си на двубуквието и действаш . каква майка ще бъдеш ...ми каквато сама решиш .  Няма да се плашиш , правиш каквото е по силите ти ,ставаш всяка сутрин слагаш единия крак пред другия и вървиш с ясна цел в главата , всичко друго ще си дойде на мястото .

Мисля с тази заплата можеш да наемеш жилище и да вземеш майка ти при теб и да живеете прилично дори с бебе.
Кое те кара да мислиш, че ще те освободят от работа?

Много се вкопчваш в неща, които не можеш да промениш. Не си имала щастливо детство, за което ти съчувствам, но вече си на 30 и не можеш да взимаш решения, базирани на миналото си. Гледа се в градивна посока, иначе изпадаш в самосъжаление и не помагаш ситуацията си ни най-малко. Другото, което е - приятелят ти не е читав и не го чакай и не разчитай на него за нищо. Представи си, че той не съществува, детството ти няма значение. Какво би направила тогава? Може да дадеш бебето за осиновяване - много хора биха имали желанието. Другият вариант е сядаш си на гъза и почваш да мислиш практично, както са ти писали вече. Защото през цялата тема почти нищо друго не видях, освен самосъжаление. Дете не се гледа така, обаче. Съжалявам ако звучи грубо, но това е един човешки живот, към който имаш отговорност. Вече не си само ти в картинката. Мисли какво ще е най-добре за бебето.

Ужас!
Стига се оправдава, бе! Ще повърна от теб!
Да не мислиш, че на всички им е лесно в този живот....
Сигурна съм, че няма да те изгонят от работа, ако разберат ,че ще имаш дете. То не е и нужно веднага да казваш, де!
И аз работя от вкъщи. Фрилансър съм. Автор съм, не редактор. Също като теб имам месечен срок, в който трябва да напиша определен брой статии. Не са малко, не си клатя краката. Работя и в събота и неделя. С тежки диагнози съм и съм в пенсия по болест. Е, в един момент казах какво ми е. Изпратих си и решението от ТЕЛК. Никой не ме изгони, след като ми прочете диагнозите.На хората не им пука какви тежести влачиш, важно им е да работиш съвестно. А освен това бебето расте, няма вечно да имаш бебе.
Стегни се и се приготви за бебето.
Още тези дни кажи на майка си. На сестра си също.
В Пловдив ли си, не разбрах?
Предложиха ти квартира. Ако си тук, кажи до каква сума можеш да отделиш, ще ти помогнем да намериш нещо по твоите възможности.
Стига си се жалвала, че ми омръзна да те чета! Ега ти мекотелото дето си!

И аз така. В 6 месец плосък корем, никой не забеляза. Даже и мъжът ми не забеляза. То бебето нищо, че е към 2 кг тогава. И аз до последно не знаех, че съм бременна. Мислих си, че просто ми се хапва, спинка, гади ми се, гърдите пораснаха- ей така и аз не знам. Не съм ходила на гинеколког, щото нямах нито един симптом, а изброените са несериозни, ся може да ми се гади от много неща, и цикълът може да го няма. А коремът да ми расте- глупости. Аз до термин си бях кат преди 50 кг, с бебето 53.400 кг, ама те 3-4 кг не се забелязват. Аз даже се чудя как толкова рано си разбрала ? Та, не притеснявай, сестра ти и майка ти изобщо няма как да заподозрят дори. А като родиш, съвсем няма да ти личи.
Даже, като отидох в болницата те ми викат:
"Колко сантиметра?"
Викам: "ко говорите бе, аз снощи преядох с миди и са подух".

Да ти кажа нещо. И аз забременях на 29. И аз работех без осигуровки. Определено планирах да си гледам детето сама. Не съм се жалвала във форума, въпреки че той съществуваше тогава.
Все пак - хормоните те тресат и нещата въобще не са толкова черни.
Всичко ще се оправи.

Май намирисва на пързалка.
Хората и предлагат помощ, всякаква от квартира до бебешки принадлежности...тя пак, не, мрън, мрън...ще абортира в 6ти месец. И това, че ще я освободят от работа ми се струва фалшива информация. Колко жени гледат бебета, даже 2 и работят от  дома си...
Авторката, айде малко по интересно ни го направи, вадя пуканките.

Авторке, горе главата.
И пак да кажа, гледай да си уредиш майчинството. Когато те запишат фиктивно и излезеш в болнични, ще взимаш пари за болничните, фирмата нищо няма да дължи за теб, освен 20лв здравни на месец, ти ще ги поемаш.
А този, бащата, говори с него каква месечна издръжка ще ти дава, все пак не е беден.

Това и го казах още вчера. Все едно на стената го казах.