Забременели след ин витро - Тема 46

  • 50 111
  • 759
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 7 648
Аз по стечение на обстоятелствата направих 3 фетални за 2 седмици.
Последната беше изненада за мен хахах мислих че ще е само преглед Simple Smile

# 136
  • Мнения: 83
Момичета, нашата приказка приключи вчера с кюртаж. Беше спряла сърдечната дейност. Изревах си цял ден и цяла нощ, но такъв е живота- гаден за едни, благ за други.  На всички дами тук желая весели празници. Бъдете силни и на този така светъл празник се моля Бог да ви дари с желаните от вас рожби.
 

Късмет, здраве и търпение на всички и нека Богородичка ви благослови.

Последна редакция: сб, 28 дек 2019, 14:20 от bubanka

# 137
  • Мнения: 1 170
Наталия ,съжалявам за случилото се и за това ,което преживяваш.Прегръдки и бъди силна!

# 138
  • Мнения: 3 126
Наталия, съжалявам за загубата ви Disappointed RelievedDisappointed RelievedDisappointed Relieved

# 139
  • Мнения: 7
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁

Последна редакция: чт, 26 дек 2019, 20:23 от Inspire_Dreams

# 140
  • Мнения: 3 126
Ох, милата!Боли ме,че се случват такива неща!Точно поради тази причина и ние крихме толкова дълго време, от някои 3 месеца, от други 6...някои дори още не знаят... Прегръщам те!Явно съзнанието ти иска да се справи по този начин и в момента отрича или заличава, че е било...дай си време и дано скоро пак се зарадвате с успешен резултат!
Преди година не празнувах Коледа и Нова година, защото предстоеше операцията ми, а дни преди празниците съпругът ми бе в болница по др.причина и помня първите дни на 2019г като страх дори да се усмихна ...бях забравила какво е, чак бях се наплашила дали ще изляза от тази дупка...но се случи и когато влязох за операция още помня думите на моята най-близка приятелка, че се очудва, че съм в настроение...аз знаех защо го правя и й отговорих, че искам да докажа на Бог колко много копнея за това дете!...

Дай Боже, всяка от нас, която желае бебе, да й се случи!

# 141
  • Мнения: 83
Момичета, аз вече нямам на какво да се надявам с моя изчерпан яйчников резерв. Ние бяхме с донорска яйцеклетка. Вече няма пари. Разбирам болката на всички вас. Изживяваме го ужасно с моята половинка. Имайте сили и дано сбъднете мечтите си. 

Последна редакция: сб, 28 дек 2019, 14:20 от bubanka

# 142
  • Мнения: 20 059
Пожелавам ти от все сърце да ти се случи поне едното чудо, като на тази дама:

"Здравейте в навечерието на Коледа идвам да се отчета с моето второ
коледно вълшебство.
Вчера се роди втората ми дъщеря в навечерието на най-хубавия празник.
Забременях два пъти спонтанно след 13 годишен стерилитет. Каката се роди 04.2018 преди Великденските празници, а малката преди Коледа 12.2019
Повярвайте и вашето чудо ще се случи"

# 143
  • Мнения: 592
Cristi, много надежда дава написаното от теб. Би ли споделила какво се случи преди спонтанните бременности, през инвитро минахте ли? Защото темата е за инвитро и затова се зачудих.
И аз все се надявам на чудо, ние сме в борбата от 4г. и уж няма причина да не става. Другият месец започваме с първо инвитро , но вече следя и тази тема.

# 144
  • Мнения: 20 059
Това не е писано от мен Simple Smile Беше от друга дама, в друга тема. Просто си позволих да я цитирам. На мен такива чудеса не ми се случват, за съжаление Simple Smile

# 145
  • Мнения: 7
Ох, милата!Боли ме,че се случват такива неща!Точно поради тази причина и ние крихме толкова дълго време, от някои 3 месеца, от други 6...някои дори още не знаят... Прегръщам те!Явно съзнанието ти иска да се справи по този начин и в момента отрича или заличава, че е било...дай си време и дано скоро пак се зарадвате с успешен резултат!
Преди година не празнувах Коледа и Нова година, защото предстоеше операцията ми, а дни преди празниците съпругът ми бе в болница по др.причина и помня първите дни на 2019г като страх дори да се усмихна ...бях забравила какво е, чак бях се наплашила дали ще изляза от тази дупка...но се случи и когато влязох за операция още помня думите на моята най-близка приятелка, че се очудва, че съм в настроение...аз знаех защо го правя и й отговорих, че искам да докажа на Бог колко много копнея за това дете!...

Дай Боже, всяка от нас, която желае бебе, да й се случи!

Благодаря ти за топлите думи 😘
Много правилно сте постъпили, като не споделяте на всички чаканата радост.
Желая ти спокойна и много щастлива бременност, а след това - много гушкания и обич с твоето здраво и прекрасно Вълшебство! ❤

# 146
  • Мнения: 83
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁
Аз вече не вярвам, че на нас ще ни се случи чудо. Твърде много загуби имахме вече, явно с моята тромбофилия не стават нещата.  Моите яйцеклетки не стават, така че няма в какаво да вярвам. Финансово вече изнемогваме след толкова процедури фунансирани със заеми.
Но на всички вас желая успех.

# 147
  • Мнения: 7
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁
Аз вече не вярвам, че на нас ще ни се случи чудо. Твърде много загуби имахме вече, явно с моята тромбофилия не стават нещата.  Моите яйцеклетки не стават, така че няма в какаво да вярвам. Финансово вече изнемогваме след толкова процедури фунансирани със заеми.
Но на всички вас желая успех.
Наталия, миличка, чудото може да не стане по този начин, но то те очаква някъде и ти със сигурност ще го откриеш и познаеш! Аз лично се научих, че човек не трябва да страда и да се самоизтезава  за неща, които не зависят само от волята му!

# 148
  • Мнения: 592
Това не е писано от мен Simple Smile Беше от друга дама, в друга тема. Просто си позволих да я цитирам. На мен такива чудеса не ми се случват, за съжаление Simple Smile

Съжалявам, нещо не съм дочела. Така е то, виното и емоциите по празниците май са ми дошли в повече.

# 149
  • Мнения: 20 059
Нищо де, и това си трябва Blush

Общи условия

Активация на акаунт