Делене на разходите 50/50.

А защо трябва да те кара мъжа да плащаш? Нормално е след като живееш с някого и правиш разходи, да си ги поемаш (лично твоите или иначе казано около 50% от общите) или поне в някакъв % от твоите. Така е в света на възрастните. За мен само за дете е нормално да живее на чужда издръжка. Ако мъжа иска на 100% да издържа жена си е друго, а за повечето такива издържани си има една думичка и не е много розова. На мен лично не би ми било комфортно да лежа по цял ден и да чакам всеки месец мъжът (не работодател) да ми превежда сума или да му искам пред ден два за кафе, за маникюр, за превръзки и т.н. Говоря за постоянен нанчин на живот, а не за временни кризистни ситуации, когато единия помага на другия.

Включваш ли тук и битовите дейности? Чистене, готвене, гладене, пране.
И тях трябва да се делят. Строг график трябва. Тази седмица единия ще прави това и това, а другия онова 
Ако единия откаже, ще трябва да плати компенсация на лицето, което е извършило повече домашни дейности. Ако ще и за 2 измити чинии.

И аз винаги съм се опитвала да обясня, че такива отношения са по-скоро съквартирантски ( и то с непознат съквартирант, не с приятел, с който се знаете от години ). И повечето жени, които мислят за семейство, точно по този начин биха чувствали мъж, който държи на това. Един мой бивш даже го наричаше " равноправие". При все, че имахме еднакви доходи и никога не ми е било проблем самото делене, а отношението. Някак си не ми се връзваше тоя модел със сериозна връзка. Да идем до магазина за храна, че да си разделим сметката. Или да си искаме пари на заем. За това и никога не я почувствах като такава, макар човека отсреща да твърдеше обратното.
Ама ми прави впечатление, че повечето такива индивиди, се държат така и с роднините си.
И бягат от всякаква взаимност. Даже все си мисля, че на тях им трябва по-скоро другарче, от колкото партньор и накрая остават сами.
Този модел може и да е някъв американски, не го знам как се е завъдил, но тотално е промил мозъците на едни определени набори,  понеже главно при тях наблюдавам тоя начин на мислене. А иначе масово са добри, всеотдайни хора, пък се чудят защо не могат да си намерят сериозни половинки и да изградят семейство. Като моя познат, например.
А аз не знам как да им обясня къде им е грешката, когато ме попитат, защото те не го възприемат за такава, понеже с това са израснали.
Като цяло, само мога да се радвам, че наборите пак се оправят и наблюдавам доста млади хора, около мойте години, които си имат сериозни връзки, развиват се и дори да са необвързани, изобщо не мислят по този начин.

Афродита,  не се извършват ремонти всеки ден. Но всеки ден се готви, чисти и пере. И това,че мъжът преди месец е ремонтирал някое шкафче, не му дава причина да не пипа нищо.
Иначе си права. Ако жената е вкъщи, а мъжът работи, то тя има достатъчно време и не е редно той след работа да прави тези неща.
Но е факт, че има семейства и двамата работят, но само жената като се прибере продължава да работи, а мъжът сяда на дивана, защото нали е мъж 
Да, баланс трябва и взаимност, а не скръндзавост и издребняване и то към човек, който уж имаш чувства.
Просто има случаи са твърде фрапиращи.

Моя мъж също не е работодател,но не чака да му искам,а като взема пари ми ги дава и не държи сметка колко е тока,водата,храната и джобните на децата,когато бяха на наша издръжка.И за дрехи и покъщнина не се стиска.Ама и аз не съм прахосник и от това,което ми дава даже имаме спестени.