Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 дек. 2019, 13:26 ч.

Бях любовница.

  • 6 098
  • 126
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 762
Прекрачила си някаква граница, но си спряла навреме. Не се самобичувай! Сгрешил е най-вече той! Но силно ме съмнява него да го мъчи гузна съвест. Както се казва - имала си да учиш. В крайна сметка си постъпила правилно и ти си проявила "топките" в ситуацията. Този мъж е муньо и ти ще си намериш в пъти по-добър! Не ти трябва изобщо такъв. Ще ти мине, не се тревожи. Винаги в такива ситуации ни се струва, че болката няма да спре, но спира, повярвай ми.

# 16
  • Мнения: 2 968
Няма повод за съжаление. Не си изпуснала нищо, дето се казва. Как хубаво си е искал човека хем семейството, хем и теб. Ами не става така, не става. Rolling Eyes

# 17
  • Мнения: 782
Аз не разбрах след като всичко е приключило, защо пускаш тема тук и за какво още се колебаеш :

а) искаш да го забравиш окончателно ?
д) искаш да спиш с него и му станеш любовница ?
е) искаш да спиш с него и да се ожени за теб ?

Нали не си навредила никому, защо е тази вина и гузна съвест ? Не те разбирам изглежда съвсем добре ?

Ами извинявам се пак, наистина темата е малко хаотична, но и в мен е така в момента 🤭 Просто се чувствам объркана и исках някакви странични мнения от безпристрастни хора. Но не искам изобщо да си представям да се връщам при него, искам да го забравя.
Ако искаш да го забравиш окончателно, както твърдиш, тогава като за начало спри да говориш/ разказваш/ пишеш за него.

На мен ми се струва, че по-скоро всичко е 
далеч от реалността, просто защото как обичаш някой, с когото дори не сте имали връзка ? Откъде знаеш какъв е, че да го заобичаш ? Малко е като фантазия...

# 18
  • Мнения: 7 759
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре

# 19
  • Мнения: 782
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
Не мисля. Говорим, когато искаме да съхраним връзката, когато полагаме усилия да я задържим жива ?
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява" с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ? Никак.

# 20
  • Мнения: 7 759
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
Не мисля. Говорим, когато искаме да съхраним връзката, когато полагаме усилия да я задържим жива  ?
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява"с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ?

Няма да й помогне да забрави. Ще й помогне да "прогледне". С всеки разказ ще вижда историята от различен ъгъл и ще успее да се примири със самата себе си. Защото в момента вината, която изпитва я разяжда. А реално тя няма вина за нищо.

# 21
  • Мнения: 1 762
Като имаш проблем и споделиш с приятел, значи ли че искаш да съхраниш проблема? Не! Споделяш, защото търсиш решение. И замълчаването и таенето на болката в себе си не помага, даже напротив. Трупа се, трупа се докато не избие във всякакви нездравословни посоки.

# 22
  • Мнения: 34
Добре си сторила, нямай угризения.
Клише е , но времето лекува.
Той не е за теб, първо защото е женен и второ защото вероятно си е просто такъв - обича страничните забежки. Иначе как ще си обясниш поведението на жена му , тя сигурно има достатъчно тренинг и ти далеч не си първата рибка в неговия живот. Сам ти е казал, че няма да се разведе.
Бягай през глава.
Такива хора не струват. Измамници

# 23
  • Мнения: 198
Тея дъртите 40 годишни да си гледат децата , а не 20 годишните мацки . Ако го измаш бързо ще ти омръзне , идеализираш го и ти харесва представата за него . Аз в колко мъже съм се влюбвала , само като са ме погледнали с леко желание не е истина , но нищо не съм имала с такива . Бързо минава , особено на 20 .... Колко още ще се влюбваш , а такива да си гледат жените .....

# 24
  • Мнения: 1 376
Че каква любовницата си? Нямало е секс, значи не си била никаква, малко платонично влюбване. Много строго се съдиш, а не трябва. Добре си направила, че си се отдръпнала, мъжът не си струва, некачествен е. Когато дойде истинската любов сама ще разбереш.

# 25
  • Мнения: 782
Не съм съгласна с това, че трябва да спре да говори. Много по-добре е да говори и да говори, и да говори - колкото има нужда. Така с всеки разговор ще й се избистря картинката и в главата й ще става все по-ясно, че е постъпила правилно. Всички психолози съветват, когато има някакъв проблем да се говори за него, а не да се държи вътре
Не мисля. Говорим, когато искаме да съхраним връзката, когато полагаме усилия да я задържим жива  ?
А когато искаме да я забравим ? Ако всеки ден я "въртим" и тя "оживява"с всеки спомен, как ще помогне това на забравата ?

Няма да й помогне да забрави. Ще й помогне да "прогледне". С всеки разказ ще вижда историята от различен ъгъл и ще успее да се примири със самата себе си. Защото в момента вината, която изпитва я разяжда. А реално тя няма вина за нищо.
А има ли изобщо история за предъвкване и споделяне ? Чух само за телефонни разговори.

# 26
  • Мнения: 10
История има, не съм навлизала в подробности, но наистина бяхме станали доста близки. Но нямаше ги нещата, които правят нормалните двойки. И да може да не беше сериозно, но остави следа в мен. И все още ми напомня силно.

# 27
  • Мнения: 17 298
Щом не сте имали сексуален контакт, какви любовници сте били?
Второ на работа се работи, не си вееш оная работа.
Трето - трябвало е да стопираш нещата още като си разбрала, че е женен.
И при мен е имало женени симпатяги, ама защо не съм хлътнала? Всъщност техните опити са ме отвращавали и дори и да съм ги харесвала, започвам да изпитвам неприязън.
Не отричам, че любовните чувства не идват по поръчка и колкото и човек да знае, че на работа се работи, се случват и такива неща.
Не е трябвало да напускаш, трябвало е да стопираш отношенията в зародиш. Особено пък след като си била наясно, че е женен.

# 28
  • Мнения: 782
История има, не съм навлизала в подробности, но наистина бяхме станали доста близки. Но нямаше ги нещата, които правят нормалните двойки. И да може да не беше сериозно, но остави следа в мен. И все още ми напомня силно.
Ми...изживей си го във фантазиите тогава. Безопастно е.
Аз като малка бях влюбена в Кърт Кобейн и месеци наред бях адски тъжна, когато той се самоуби.

# 29
  • Мнения: 7 818
Муньо е успял да изтормози жена си, дори без да забие наистина колежката. За медал е тоя.

Общи условия

Активация на акаунт