Бях любовница.

  • 10 978
  • 134
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте. По принцип имам с кого да споделям за проблемите си, но тъй като сами се досещате от заглавието, не го правя с близките си, защото знам че ще бъда съдена, а повярвайте ми, достатъчно се съдих сама. Често чета бгмама и има доста интелигентни и ерудирани хора, които навярно с насмешка ще подминат темата ми, но все пак ще съм крайно благодарна, ако някой реши да ми помогне.
Няма да влизам в пълни подробности, надявам се сравнително сбито да разкажа всичко. Аз съм на 24, а той на 40. Женен от 10 години с две деца на 10 и 5. Поредната банална история, знам. Мъж в криза на средната възраст и наивното момиче. Бяхме колеги, казвам бяхме защото се наложи да напусна заради него. Работихме в съседни офиси, една фирма, една и съща длъжност. От 8 часов работен ден, понеделник - събота, на нас ни се налагаше да прекарваме поне 5 часа заедно на ден. В началото той ясно показа интерес, аз бях дръпната. Все пак всички сме учени на морал от малки. Жененият мъж беше забранена зона. Дотук с ценностната ми система. Влюбих се в него, предадох себе си, ценностите си. Пренебрегвах се в продължението на година. Не сме имали сексуален контакт. Повечето от срещите ни бяха по телефона вечер. Като заспи жена му. Не вярвах, че е възможно да хлътнем толкова и двамата! Още първите месеци тя разбра, че си пишем, говорим и т.н. Той се отдръпна. Но после сам започна. Купи си телефон, карта, пак звънене, пак говорене. Жена му пак разбра. Пак ѝ се молеше да му прости, да не се развеждат и т.н. В тези промеждутъци той се отдръпваше от мен, а аз тайно вечер си плачех и се молех да спре всичко това. Тя ми писа, но до ден днешен не съм отворила съобщението във вайбър. Не искам да го правя. Знам, виновна съм. Затова колкото и да бях влюбена не си позволих да го отделям от семейството му, да му поставям ултиматуми, дори ме беше страх да спя с него поради тези причини. Той ме гледаше в лицето и след всеки спор с жена му ми предлагаше да продължим да се виждаме чуваме, но само когато той може, не всеки ден, и че няма да ги напусне заради мен, въпреки че ме обича. Плаках, молих го да ме остави, да не ми говори, а той се изкарваше жертва. Как той не можел да угоди на всички. Казах му че ме наранява това, не искам да съм в роля на любовница, че ако наистина ме обича ще спре да се занимава с мен. Дори мислих да кажа на жена му, че въпреки всичко той продължава, но реших че няма нужда да се меся там. Събрах си всички сили и напуснах работа, блокирах му номера и изчезнах от живота му. След семдица той намери как да ми се обади от друг телефон, но аз не се усетих че е той, защото чаках да ми звъннат за поредното интервю за работа. Колко ме обича, колко му липсвам, как искал поне да ме види, макар и отдалече. За последен път го помолих през сълзи дс спре и го заплаших, че ще кажа на жена му, но не историята която тя знае, а моята. Е, спря. И вече минаха 2 месеца, в които брах душа и продлъжавам. Плача почти всеки ден, събуждам се с топка в стомаха, сънувам кошмари. Изтрих всичко, което ми напомня на него, но не мога. Не мога да продължа. Постоянно ми е в главата, всичко. Той не е лош, просто объркан и леко егоистичен (към мен предимно). Но не го виня, аз сама се докарах дотук, като позволих да се влюбя в него. Не бях се влюбвала така никога, може би защото беше забранено. Но ми е адски трудно. Излизам, гледам да се занимавам с нови работи, но нищо не помага. Съжалявам за всичко, което си причиних сама. Но едно научих от цялата история, че той обичаше всички, освен мен. Знам го, но не го преодолявам.. Моля ви, ако имате някакви съвети или нещо, не знам.. Просто искам да си отворя очите. И да продлъжа.

# 1
  • Мнения: 1 376
Леле, аз ако се пишех любовница с всеки, който ми е хванал окото без да съм спала с него, щях да съм по-вървежна и от Вавилонската блудница... Поне пишеш, че само сладки приказки е било, това не са никакви отношения за мен...
Грешка си направила единствено че си си напуснала работата (ако е била добра) заради дърт пръч.

# 2
  • Мнения: 1 206
хммм, аз съм имала сходна на твоята история(но не е бил обвързан и т н) и да ти кажа начина да забравиш е да погледнеш трезво на ситуацията. ЧовЯкЪ е бил женен, но не му е пречело да наранява както жена си, така и теб. За такъв не си заслужава да страдаш, а само да запомниш какъв мъж НЕ искаш до себе си. Излишно е да казвам, че от обвързани трябва да се стои далеч. Не си причинявай глупостта сега да го идеализираш и да съжаляваш как няма да срещнеш друг като него; бил най-добрия и т н. Хвани си някой за секс. Запълни си времето- уморен човек няма сили/време да помни и да се чувства нещастен.

# 3
  • Мнения: 13
Леле, аз ако се пишех любовница с всеки, който ми е хванал окото без да съм спала с него, щях да съм по-вървежна и от Вавилонската блудница... Поне пишеш, че само сладки приказки е било, това не са никакви отношения за мен...
Грешка си направила единствено че си си напуснала работата (ако е била добра) заради дърт пръч.

Опредлено работата ми беше добре платена, но се наложи. Наистина бяхме повече като приятели и то много добри, но интимността се свеждаше до целувки и прегръдки. Просто наистина не знам, защо хлътнах толкова силно. А и гузната ми съвест ме гони още, че се забърках със семеен мъж... Но признавам, много ми липсва.. Разговорите, погледите всичко

# 4
  • Мнения: 15 229
1. Едно голямо браво, че си успяла да устоиш на изкушението да спиш с него. Много малко жени биха го направили. Това показва, че въпреки любовта, която си изпитала към него, в главата ти е останал разум, който те е спрял преди да направиш глупост

2. Много добре си направила, че си се махнала от работа и си го блокирала. Само категоричното изхвърляне на някого от живота ти може да ти помогне да продължиш напред

3. Знам, че е клиширано, но е такова, защото е вярно - времето лекува. Дай си повече време. Изстрадай си мъката, поплачи си толкова пъти, колкото усетиш, че имаш нужда да го направиш. С времето сълзите ще стават все по-малко и накрая ще пресъхнат. И именно тогава ще изгрее усмивката ти. Погледни на тази история, като урок, който е трябвало да научиш, за да знаеш какво не трябва да правиш занапред. От нея ще излезеш не само по-силна, но и по-разумна.

Пожелавам ти успех и знай, че си постъпила правилно. Браво за което.

# 5
  • Мнения: 1 998
Умно момиче - навреме си се спряла. И навреме си усетила що за човек е. Аз на твоте години бях много по -глупава. Не виждах реално нещата и не се и замислях. Не че съм имала толкова дълга връзка като твоята, но просто не мислех за напред.
  Сега - за натрапчивите мисли: моите не са като твоите, но механизмът е един и същ: в момента, в който се усетиш, че мислиш за него - си казваш " Няма да мисля повече за това!" И си намираш нещо друго. Не е лесно. Въпрос на самодисциплина. В началото ще е по трудно. Постепенно ще свикнеш.
  И най- вече: дай си време. Истина е, че времето лекува всичко. И новата среда, в нова работа ще помогне.
 Желая ти хубав и пълноценен живот! Заслужаваш го!

# 6
  • Мнения: 1 376
Леле, аз ако се пишех любовница с всеки, който ми е хванал окото без да съм спала с него, щях да съм по-вървежна и от Вавилонската блудница... Поне пишеш, че само сладки приказки е било, това не са никакви отношения за мен...
Грешка си направила единствено че си си напуснала работата (ако е била добра) заради дърт пръч.

Опредлено работата ми беше добре платена, но се наложи. Наистина бяхме повече като приятели и то много добри, но интимността се свеждаше до целувки и прегръдки. Просто наистина не знам, защо хлътнах толкова силно. А и гузната ми съвест ме гони още, че се забърках със семеен мъж... Но признавам, много ми липсва.. Разговорите, погледите всичко
Аз имах един такъв, с тая разлика че не беше женен. Не си смених фирмата, но се амбицирах, повешиха ме и отидох в друг отдел да не го гледам.

# 7
  • Мнения: 13
Много благодаря за милите отговори. Няма да си позволя все пак да ми повлияят напълно, защото аз все пак знам, че съм виновна и това което направих е неморално. Но приемам съветите ви като път да си простя. Не съм изневерявала, не съм предавала друг, но го направих със себе си и мисля, че ако излгадя връзката със себе си, няма да попадам в капана на пошлостта отново.

# 8
  • Мнения: 5 268
Стига се съди толкова жестоко, не си била никаква любовница и не си направила нищо лошо. Браво! Всичко ще мине с времето, не се тормози толкова.

# 9
  • Мнения: 1 998
Нормално е 40 годишен да те омагьоса. Има години и опит преди теб. А това ни ласкае като сме млади. Самият факт, че ни е забелязал. А и замисли се: как съпругата му разбира толкова бързо? Дали не си познава човека и ти да не си му първата такава забежка?
  Не се оставяй на чувството за вина. Научи се да прощаваш на себе си. Това е житейски урок, който времето ми преподаде. Никой не ми го е казвал, а и не разбирах какво е прошката. А тя е - мир със себе си. Било каквото било. Заминало си. Сега мисли за напред.
  А миналото - то е само урок. От какви хора да се пазиш.
  И каква е тази пошлост, за която говориш? Подхлъзнала си се. кривнала малко от правия път. Попрочети темите тук в СО, колко по - пошли нща ще намериш. Не се съди толкова строго.

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 1 983

Опредлено работата ми беше добре платена, но се наложи. Наистина бяхме повече като приятели и то много добри, но интимността се свеждаше до целувки и прегръдки. Просто наистина не знам, защо хлътнах толкова силно. А и гузната ми съвест ме гони още, че се забърках със семеен мъж... Но признавам, много ми липсва.. Разговорите, погледите всичко
Според мен: постъпила си правилно. За всичко!
1. Всяка жена харесва да е харесвана / Дори и от тези, които тя не харесват/.
2. От " целувки и прегръдки" никой не се е изтъркал. - няма място за угризения.
3. Човекът не го бива- нито за гадже, нито за съпруг, защото върти главата на едно момиче, на което не иска да предложи нищо. Не иска да бъде дискретен и да не разбере жена му, значи или е глупав, или е гаден и иска да я гърчи. Само суета.
4. Избягала си от работата си - добре- , защото той нямаше да те остави на мира, а нямаше да му стиска той да се махне.
      Трудно е да спреш изведнъж да мислиш за него, всичко ти напомня да "тръпката", но ....раменете малко по-изправени, брадичката само 3 сантиметра по-нагоре и ще усетиш целия "Дъжд от мъже " около себе си. И всичките на твойта възраст.

# 11
  • Мнения: X
Аз не разбрах след като всичко е приключило, защо пускаш тема тук и за какво още се колебаеш :

а) искаш да го забравиш окончателно ?
д) искаш да спиш с него и му станеш любовница ?
е) искаш да спиш с него и да се ожени за теб ?

Нали не си навредила никому, защо е тази вина и гузна съвест ? Не те разбирам изглежда съвсем добре ?

# 12
  • Мнения: 1 376
В този живот има много ситуации, които ни карат да изпитваме вина. Важното е да не позволиш на няколко постъпки да ти диктуват самочувствието за в бъдеще. Приеми, че е минало и си извади поуки. С чувство на вина и срам не се живее, още повече че не си убила човек.

# 13
  • Мнения: 13
Аз не разбрах след като всичко е приключило, защо пускаш тема тук и за какво още се колебаеш :

а) искаш да го забравиш окончателно ?
д) искаш да спиш с него и му станеш любовница ?
е) искаш да спиш с него и да се ожени за теб ?

Нали не си навредила никому, защо е тази вина и гузна съвест ? Не те разбирам изглежда съвсем добре ?

Ами извинявам се пак, наистина темата е малко хаотична, но и в мен е така в момента 🤭 Просто се чувствам объркана и исках някакви странични мнения от безпристрастни хора. Но не искам изобщо да си представям да се връщам при него, искам да го забравя.

# 14
  • Мнения: 215
Защо така си поставила темата, ти не си била любовница? Да, сега може да страдаш и да си поплачеш, но с и си спестила много повече  мъка, болка и евентуални неприятности, като не си се забъркала с него. Той не е влюбен в теб, надявал се е от теб да получи секс авантюра, с която да бяга от битовизма и ангажиментите около семейството му. Сигурно щеше да те залъгва, че ще се разведе, докато ти му се връзваш, знам ли? Изглежда ми слаб и без характерен, така, както го описваш.
Не ти е изтрябвал женен мъж с две деца дори и за единия секс. ..
Браво, че си послушала здравия си разум!

Общи условия

Активация на акаунт