Няма да влизам в пълни подробности, надявам се сравнително сбито да разкажа всичко. Аз съм на 24, а той на 40. Женен от 10 години с две деца на 10 и 5. Поредната банална история, знам. Мъж в криза на средната възраст и наивното момиче. Бяхме колеги, казвам бяхме защото се наложи да напусна заради него. Работихме в съседни офиси, една фирма, една и съща длъжност. От 8 часов работен ден, понеделник - събота, на нас ни се налагаше да прекарваме поне 5 часа заедно на ден. В началото той ясно показа интерес, аз бях дръпната. Все пак всички сме учени на морал от малки. Жененият мъж беше забранена зона. Дотук с ценностната ми система. Влюбих се в него, предадох себе си, ценностите си. Пренебрегвах се в продължението на година. Не сме имали сексуален контакт. Повечето от срещите ни бяха по телефона вечер. Като заспи жена му. Не вярвах, че е възможно да хлътнем толкова и двамата! Още първите месеци тя разбра, че си пишем, говорим и т.н. Той се отдръпна. Но после сам започна. Купи си телефон, карта, пак звънене, пак говорене. Жена му пак разбра. Пак ѝ се молеше да му прости, да не се развеждат и т.н. В тези промеждутъци той се отдръпваше от мен, а аз тайно вечер си плачех и се молех да спре всичко това. Тя ми писа, но до ден днешен не съм отворила съобщението във вайбър. Не искам да го правя. Знам, виновна съм. Затова колкото и да бях влюбена не си позволих да го отделям от семейството му, да му поставям ултиматуми, дори ме беше страх да спя с него поради тези причини. Той ме гледаше в лицето и след всеки спор с жена му ми предлагаше да продължим да се виждаме чуваме, но само когато той може, не всеки ден, и че няма да ги напусне заради мен, въпреки че ме обича. Плаках, молих го да ме остави, да не ми говори, а той се изкарваше жертва. Как той не можел да угоди на всички. Казах му че ме наранява това, не искам да съм в роля на любовница, че ако наистина ме обича ще спре да се занимава с мен. Дори мислих да кажа на жена му, че въпреки всичко той продължава, но реших че няма нужда да се меся там. Събрах си всички сили и напуснах работа, блокирах му номера и изчезнах от живота му. След семдица той намери как да ми се обади от друг телефон, но аз не се усетих че е той, защото чаках да ми звъннат за поредното интервю за работа. Колко ме обича, колко му липсвам, как искал поне да ме види, макар и отдалече. За последен път го помолих през сълзи дс спре и го заплаших, че ще кажа на жена му, но не историята която тя знае, а моята. Е, спря. И вече минаха 2 месеца, в които брах душа и продлъжавам. Плача почти всеки ден, събуждам се с топка в стомаха, сънувам кошмари. Изтрих всичко, което ми напомня на него, но не мога. Не мога да продължа. Постоянно ми е в главата, всичко. Той не е лош, просто объркан и леко егоистичен (към мен предимно). Но не го виня, аз сама се докарах дотук, като позволих да се влюбя в него. Не бях се влюбвала така никога, може би защото беше забранено. Но ми е адски трудно. Излизам, гледам да се занимавам с нови работи, но нищо не помага. Съжалявам за всичко, което си причиних сама. Но едно научих от цялата история, че той обичаше всички, освен мен. Знам го, но не го преодолявам.. Моля ви, ако имате някакви съвети или нещо, не знам.. Просто искам да си отворя очите. И да продлъжа.