Проблеми с гнева

Ако през годините до сега към теб са се държали по този начин с гняв, с обида и тн.,   е съвсем естествен ход в един момент  да започнеш да отговаряш гневно и ти , тъй като това натрупано и сдържано  в годините премълчавано от теб .  Ответна реакция. Всеки би станал гневен в един момент , все пак всеки си има нерви и в един момент всичко избива .

Не всеки би станал гневен. Гневът като огромна доза или го имаш вътре в себе си или не. Може да е следствие от повреда в хормоналната среда, но пак има хора, които по природа са мека Мария и по-скоро биха таяли в себе си, биха преглъщали и задържали емоциите в себе си отколкото да станат гневни.
За себе си не мога да си представя да избухвам, да обиждам грубо и подобни. По-скоро ще се отдръпна от гневен човек.

Въпрос на характер е това. Едва ли нещо ще се промени.

Характерът е навик - повторено много пъти поведение. Винаги може да създадеш друг навик, който да замени стария.
Реакциите и поведението си променяме непрекъснато.

Възможно е при много силна воля и желание за промяна, винаги идващо от вътре.

Много силна воля имат малко хора. Не говорим за нея.
На днешно време се говори за невропластичност и промяна на мозъка, създаване на нови връзки в него и промяна на поведението.
Има интересен пример в тази връзка за един, на когото даскалите казвали, че е малоумен. Години наред се държал като такъв, работил физ. Работа и пр., Докато не си направил тест за интелигентност. Оказало се, че е гений според теста. Съдбата му се променя коренно впоследствие....
Ако беше въпрос на воля, каквато повечето нямат, анонимните алкохолици нямаше да съществуват. Вяра в промяната е нужна. Според старата парадигма тя е невъзможна, човек е предопределен от гените и средата си.
Новите открития показват, че тя е не само възможна, но и че се променяме непрекъснато.

Точно така, Тайничке! Силна воля и вяра са много трудни за постигане. То ако беше толкова лесно, всички щяхме да сме супер успешни. А не сме.

Да, табу е. Лепват се етикети, диагнози, измислят се какви ли още не неща на някой само по едно поведение, което е филтрирано през доста ограничен кръгозор. На жените им казват истерички, с хормонални дисбаланси, с диагнози, емоционални, лабилни и какво ли още не. Т.е. обиждат ги и ни на личностна основа без грам да вникнат в това какво е поведението и има ли причина зад това поведение.

На английски това когнитивно изкривяване се нарича ефект на рогът ( horn effect).

Много хора гледат на нещата повърхностно и е по-лесно да осъждаш някой отколкото да не си тесногръд и да видиш, че има и друга гледна точка от твоята.  Ако някой те нарочи за еди какъв си нямаш много спасение. Както се казва не можеш на сила да накараш някой да прогледне.

С гневът нещата са ясни - или някой иска нещата да са по неговият начин и тогава трябва да работи сериозно над вътрешното дете, или иска да не му / й прекрачват границите, да не го/я обезличават, нараняват, обиждат, унижават. В този случай и особено като се попадне на ... тесногръди хора, които упорито набеждават същността ти .... тогава две неща трябва да се направят.

Едното е да му се повтаря всеки път на този човек, че имаш право на емоцията си, че ти като човек не си тази емоция и че в което и да е взаимоотношение има и втори човек, който също участва и допринася за това което се случва.

Второто е да си повториш за себе си, че това, че другият е заблуден и предубеден не е твоя вина или грешка. Ако другият иска да прогледне ще го направи, ако не иска това не е твой проблем. Ти няма как да поемеш чужда отговорност.

И трето има, но то се подразбира. На всеки се случва през живота му да не може да си овладее нервите. Някои крещят, други изпадаме в панически атаки. Всеки има някакъв начин на изразяване на загубата на контрол над нещата. Силни, неконтролируеми реакции - да, случват се, но е силно препоръчително да им се обърне внимание да не станат ежедневие.

Исках да кажа и едно две неща за това как е наша отговорност да научим другите около нас
 как искаме да общуваме. Аз например от семейната терапия съм си взела няколко хубави фрази. Едната е: "Когато направиш / кажеш ..., аз се чувствам ... " Много е простичко и действа. Така ти не обиждаш другият и оставяш и на другият поле да говори с теб по по-уважителен начин и да се насочи вниманието над причината за поведението, а не към "Ти си такъв, а пък ти си такава". Странното е, че дори и с хора, които са тотални егоисти пак работи. Не ги прави по-малко егоисти, но така те те разбират малко повече и с теб говорят на различно ниво.

Олеле мале. Само си представям "Скъпи, когато забравиш дъската на тоалетната вдигната, аз се чувствам бясна, оскърбена, обнадеждена, разстроена, неразбрана и т.н." И тук мъжа ми прихва в смях цяла седмица без да спре. Непременно ще спре да го прави, щом толкова любезно съм го помолила, че даже обяснила като на идиот. Не ли си да креснеш - "Еее, аман вече, колко пъти да ти казвам" ... не ми го хвали.
Давайте още теории на конспирацията. Забавно е.

За чувства никой не говори. Дори ще те сметнат за луд. Подобни формули как да проработят, ако те вземат за луд?

Евенце, и да не ти пречи на теб кресването, прочети 5 страници назад по темата какво мислят околните за вечно-правите, на-моето-или-вратата, чекай-да-ти-кресна-че-да-ме-слушкаш  и как неминуемо реагират накрая. Че да не стане после Олелеле, малеее всичко е прекрасно, а той ми изневери/ иска развод и не може да ме диша вече.

Тайничка, проверяваш първо дали има адекватност в поведението на другия и дали има чуваемост. Ако няма слагаш много железни граници и не отстъпваш и на милиметър.

Не бой се за мене, Елфичка. Всичко е точно. Лабилните да му мислят.

Когато някой те преследва по темите, в които пишеш само и единствено да де заяжда с теб, се вижда лесно. Така, че какъв ти е проблемът?

Не си втълпявай, че аз имам нещо общо с теб, че ти си важна, за мен, или че ме интересува неприкритото ти заяждане.

Така като се замисля, даже ми става жал за мъжът ти и синът ти, но с това, което пиказваш към мен .. въпрос на време е да се усети горкият.

За пръв път те репликирам, а ти цял учебник написа. Е, браво!

Не знам до сега как не се засрами. Ама, ей го на.