Февруарският рожден ден наближава, голям купон се очертава

Narcissus, честито и от мен! Лека, спокойна и вълшебна бременност

Ние имаме куче, малкият много го обича, постоянно ходи да го гушка и му казва бау-бау

Зайчето пипа ли го, то хапе ли. И не тропа ли много с клетката.
Имах като малка 1 гледах в аквариум 😄 и 2ри в клетка,то такова блъскане беше,хапеше решетките по цяла нощ, не можеше да се спи от него.

Не го хапе,не е агресивен,ноктите му ги режем,така че няма как да го дере.Когато е разгонен понякога тропа със задните крака,но в другата стая не се чува.Иначе ако гризе клетката значи зъбите го мъчат,ние му взимаме специални гризалки от семена и тях гризе и тормози, също така люцерна задължително и по малко всеки ден да облекчава венците.На цели 9 години е вече,миналата година се гонеха дори,но тази за съжаление вече не е толкова бърз,зрението му е слабо вече.Не знам дали ще си вземем друг след него....

И аз да попитам за заейчетста:
Миришат ли зайците? Пускат ли много косми? Не им ли е тясно в твзи клетки?Скачат ли по мебелите? Имат ли си ясно изразена личност и характер,  като кучето примерно?

Честито за хубавите новини и от мен, narcissus. И нашето февруарче се появи така в труден момент, в който най-малко очаквахме. Но, явно така ни е писано и сега е голяма радост. 🙂
Ние нямаме домашен любимец, нямаме много място вкъщи и само това ни липсва...

На последък съм се замислила за умението на децата да играят сами. Моето момиче винаги ме търси и ако се заиграе сама, то е не повече от 10мин. Всяка играчка говори с нея или й предлага да правят нещо заедно и затова всичко ми се бута в ръцете. Роднините почнаха да коментират, че трябвало да играе сама. При вас децата играят ли сами? И това умение трябва ли да се насърчава?

Не мисля, че има нещо нередно, остави роднините какво казват.
Синът ми играе сам и няма да скрия, че това ми дава известна свобода вкъщи, но играем и заедно разбира се, децата имат нужда от това общуване с нас.

Аз също не бих вземала присърце кой какво казва. Всяко дете е различно. Моето момче само докато усети, че съм излязла от стаята с играчките, и е хукнал да ме търси. Стоя до него и той сам си играе, но уви трябва да съм там. Рядко мога да свърша нещо из къщи. Приятелки са ми казвали, че е период и ще отмине. След третата година ставало по-лесно 😊

И малкия не си играе сам . По цял ден е залепен за мен . Имам племенник на същата възраст,  той пък точно обратното, с часове може да си играе сам с играчките . Беше ни два дни на гости , деТ  са вика все едно дете нямаше. Два пъти мамо да е казал. Представям си аз да оставя някъде малкия ще им надуе главите " мамо, мамо,  мамо".
Явно всеки вече с характер.  Да са ни живи и здрави , пък кой кВо казал ...

Моят син играе сам, в един момент внезапно решава,че му трябвам, после пак сам и така. В общи линии не мога да го определя като играещ сам или с мен. Честно казано има моменти, в които и на мен ми се играе с него и аз започвам да го търся и ръчкам да играем с нещо определено.
Има ли други деца обаче, забравя за мен и това е. Изобщо не се сеща да ме потърси дори.

И моят е от играещите сам,понякога по 10 минути,понякога по 30,зависи от играчката. Често се включвам и аз в игрите му, на новите играчки винаги му показвам идеята,доста често си играе по коренно различен начин.Когато се е заиграл гледам да сготвя или свърша нещо в което той не участва все още като миене на чинии.В простирането и подреждането го включвам,много обича да носи сгънатите дрехи в гардероба.В повечето случаи се налага повторно сгъване,но е много горд,че има задача.Обича да вкарва и изкарва дрехите от пералнята,да се мъчи да простира,сам си прибира играчките в коша преди сън.Общо взето гледам да го включвам и уча на всичко,за сега има вето на готвенето и миенето,а не е като да няма желание 😁.Не знам дали би слушал при друг,най много сме се разделяли за час два докато е с баща си в парка.Иначе на гости много се радва,притеснява се в началото и после си показва магариите.
Зайо му сменяме талаша всяка сутрин,но той не е научен на тоалетна.Имаме приятели със зайчета,които акат и пишкат само на една определена част от клетката,нещо като котешка тоалетна,но трябва да се научат,а нашия не е.В такъв случай се сменя всеки ден само тази част,а другия през ден.На мен лично не ми мирише,нито като съм ходила на гости съм усещала,доста чистоплътни животни са.Като малък се е опитвал да се качва по легла и дивани,но мъжа ми го е научил да не се качва и само като го гушкаме седи горе на мебелите.Сменя си козината 2 пъти в годината и тогава е повече чистенето из стаята в която се пуска, не е болка за умиране.Нашият е научен и по цял ден е с отворена клетка,разхожда се и като огладнее се прибира и само там си ака и пишка.Общо взето е като кучето,в началото трябва някакво възпитание и после вече само се наслаждаваш на малката пухкава топка 🐇

Моят син също всичко ми носи и задължително трябва и аз да участвам като си играе.
Една позната ми каза-трябва да минат ужасните три След това вече се поуспокоявали, ама дали...

И аз мога да кажа, че се заиграва сама - понякога за по-дълго, друг път не.
За сравнение-при каката почти нямаше такива моменти, винаги ме търсеше и беше "залепена" за мен. Тя и до сега винаги търси внимание в игрите си.
Според мен всичко е до темперамент и всяко дете си е с характера 🙂.

Момичета, попаднах на една информация, че до две годишна възраст детето трябва да посети очен лекар. Да се направи профилактичен преглед. Някоя от вас водила ли е своето?
П. С. Весело посрещане на новата година.

На 1 година го водих.