Работа, CV-та, HR-и, съвети - 69

Както написах: доброжелателен съвет. Защо ли съм доброжелателна - не знам.

Не се прави на неразбрала.

Отношението ми не е негативно, а е реалистично.
Всеки жъне, каквото е посял. Важи и за работодатели, и за служители.
Винаги съм казвала, че работя за пари. Да, точно за пари, защото те ми осигуряват възможност да си гледам семейството. За избора ми е важно и колектив, отношение и т.н. непарични плюсове. Ще съм лоялна на фирмата точно до тогава, докато получавам релевантно отношение. Ако започнат да ми бавят заплатата, да има интриги в колектива или нещо друго, ще си търся място, което да е по-добро за мен.
Играла съм го този филм с лоялност към фирмата. Накрая ме разкараха, защото племенницата на шефката изкала да работи точно в този отдел, обаче всички освен мен са човек на някой. Мерси аз казвам на такваз лИбов. Ще гледам само моя интерес.

Те за да напускат така масово тези млади хора, значи си имат причини. Най-малкото щом с придобития опит се котират на други места на по-високи позиции, вероятно и с по-високо заплащане - защо не. Помислете как да ги задържате. От хубаво никой не бяга, ми се струва.

Doro, ако фирмата ви е инкубатор за кадри, значи нещо в стратегията ви куца. Ако наемате неопитни млади хора на 1000 лв. и след 1-2 години те могат да се продадат за 1400 лв., изобщо не е реалистично да се очаква да останат. И преди 20 г. не беше за 30- 40% разлика в заплатата. На тези, които оценявате като най-добри, би следвало вие сами да предложите пазарна заплата за вече обучени хора, ясни планове за развитие и да изпреварите оглеждането навън. Ако не можете да си възвърнете вложеното и се демотивират опитните служители, върху които пада тежестта и да обучават, и да вършат по-голямата част от работата, докато младите навлизат, просто се преориентирайте към нови служители с опит, но, разбира се, това става с по-високи заплати.  Много е труден балансът и невинаги се получава, но е необходимо да се съобразяваме с пазара. В нашата фирма за стартови позиции разчитаме на стажантски програми - ниско платени са, но даваме възможност за плаващо работно време и 20-часова седмица, като стажантите имат свободата да си нагласят работните часове спрямо лекциите. Една част отпадат бързо, още през летните месеци. От примерно 10, 1-2 наистина бихме искали да задържим, но след около 6 месеца им се предлага постоянен договор и прилична заплата, с която да ги задържим. Като цяло, не повече от 15%-20% са местата за напълно начинаещи. В някои отдели са даже 0%. В никакъв случай не сме перфектни, имаме трудности в задържането на качествените, вече  изградени специалисти на 30-40, които очакват не просто нова позиция или "старши" пред името й, а минаване на следващо йерархично ниво.

Да, причината се нарича Заплата.
2500 лв. за счетоводител, който преди 1 точно година съм взела от студентската скамейка като стажант. Няма как да предложа толкова пари за счети с едногодишен стаж или да предложа други условия, които да компенсират и да се конкурират. Не само не МОГА да предложа, но и не считам за правилно.

Доро, а на този счетоводител с жълто около устата предлагат ли му 2500 на друго място? И защо, ако историята се повтаря, пак взимате такъв от студентската скамейка, а не някой с опит, примерно на 40, който едва ли иска да сменя работа през 6 месеца и ще влезе в час за 1-2?

Да, точно това имам предвид - предлагат му.

Взимаме всякакви, не дискриминирам. Но фирмата е голяма и няма как да не работим и със стажантски програми с млади хора. Новоназначените над 27-28 години НЕ напускат. Двайсетгодишните - 1 от 2. Да спрем с младата кръв, знам ли...

Честно казано, аз също имам проблем с "младежта". Не сме голяма фирма, но със сигурност отбелязвам огромна разлика в нивото на различните "набори". Като почнем от липсата на живец, минем през липсата на каквато и да било дисциплина, желание да се шлифоват, дори и никаквата етика, която притежават. Само се искат пари и се търсят оправдания за несвършена работа. Все някой друг е виновен, все една голяма уста се отваря, а любимото ми е да се създава изкуствено напрежение и да се мрънка за щяло и нещяло, което (обикновено) е и супер маловажно. Нямаме текучество, защото парите са добри, но за сметка на това често сме като в предучилишна и чепкаме малоумни проблеми, вместо да вършим работа.

Не съм млада, но в първата фирма бях само 2 месеца. Да, много неща научих за тези два месеца, но ако имаше за какво да остана, щях.

Аз съм извън всякакви класации за продължителност. Като маркетинг все някой шеф или подшеф решаваше, че маркетинг не му трябва, така че съм изкарвала максимално 2 г.
От 2014 не съм на ТД. Вече не чувствам нужда да се обвързвам. Приемам хората, с които работя като партньори или клиенти, не като шефове. С някои от тях, които са се доказали като коректни, поддържам добри отношения. Ако ми предложат ангажимент, го поемам и изпълнявам докрай.

същата работа, детска градина е направо
и как на 26-27 години някои се държат като на студентска практика, като в същото време колега на тяхната възраст работи абсолютно самостоятелно по проект

При първа работа по специалността е нормално да са неориентирани - пускат по 20-30 CVта в най-различни фирми и сфери. Често имат очаквания, различни от реалността и бързо се разочароват и търсят нещо друго. Но това е лесно предвидимо и не е нещо ново в последните години.
Честно казано, доста ме учудиха исканите 2500 лв. от начинаещ счетоводител. Даже и да се е понаучил, на тази възраст още липсват житейски опит, организационни умения, справяне под стрес и при нужда от някакви нестандартни решения, няма още достатъчна автономност. Какво мислят преките ръководители? Не решават ли те окончагелно кой ще вземат в екипа? Ако можете да наемате хора на 28-30, които не напускат, че и на по-ниска заплата, какъв е смисълът да продължавате основно със стажанти?

Ами и те сигурно искат 2500лв, а стажантите са евтини.

Стажантите всъщност изобщо не са евтини. Изискват някой да ги обучава, след това да проверява какво точно са свършили, процесът от рутинни задачи към по-сложни обикновено не е кратък и всичко това си има цена.  Има смисъл, само ако стажантът се задържи и започне да работи самостоятелно.  Или пък, ако фирмата има нужда от неквалифициран евтин труд, който не е рентабилно да възлага на опитни служители. Само в последния случай се "избива" постоянната въртележка от сменящи се служители.

Затова има програми към АЗ за младежи до 29 г. възраст.