Януарски бебета 2019! Тема 5

Ние имаме 4 стабилни твърди хранения като почти всичко съм въвела. Продължава обаче да си суче като новородено денонощно, че през нощта даже и по-често. Аз не бързам още да го отбивам, то ми се струва и невъзможно в момента. Чувала съм, че е подходящо като проходят, защото тогава хем се изморяват повече, хем запопват да се чувстват по-самостоятелни. Но усещам как вече е много по-съзнателен, не мога да го залъжа с чай или сок, иска си млякото, знае къде е, дърпа ми блузата, направо не знам как ще го откажа.

Вчера направихме годинка! Отпразнувахме с една съседка и бебчето й, а през уикенда със семейството и приятели.

Той вече се пуска и прави крачки доста смело сам. Повтаря само НЕ, НЕ, явно това чува най-често от мен. Голям е веселушко, закача се и се смее постоянно, но преобличането е някаква голяма драма, гоним се из всички стаи, рев, тръшкане.

Така като гледам ние вкъщи си отглеждаме малко прасенце. Моята дъщеря изяжда по 250 гр. на всяко твърдо хранене. Мляко пие само вечер, отдавна не и е любимо, та приключваме с него след 2-3 дни и минава изцяло на твърди храни. Иначе течности пие около 300 мл. - сок, вода.

Поздрави! Събота малката беше рожденичка, уви на 31 я усетих че се разболява и точно на РД беше най-зле. Първо започна с давеща кашлица, после малко сополи,ама за един ден и сега има едни хрипове от гърлото. Дърпаме с аспиратор и уж е по-добре. В петък пак ще ходим. Стана ми малко криво ,че първото боледуване е точно за РД.
За храненето- имаме 4 хранения напълно заместени. По колко яде не съм сигурна, но яде от ДК. От вчера ѝ дадох манджите от 2 група в които има мляко и яйца. Засега няма проблем,ама я следя дали ще се обрине. По принцип вече не следя много много какво яде. Не бях ѝ давала прясно мляко, белтък от яйцето и ягоди,малини. Надявам се и сега всичко да е наред. Повечето неща от кухнята ги яде. Вечер заспива с кърма.
8-30-9 /каша/мюсли/макарони
12.30 от кухнята манджичка
16-16.30 десерт от ДК или нещо домашно
19.30-20 супа.
След това преди да заспи кърма.
През нощта едно кърмене и на сутринта малко пак,защото това моето дете не пие много вода. Сокове пък въобще не иска.
Не съм мислила още да я отбивам,но и това все някога ще се случи.
За РД ѝ подариха уокър,обаче милата много ще се пребива с него. Бърза все едно бяга,а краката ѝ още се преплитат. Чудо. Май няма да прохожда скоро.

Честито на рождениците! Болните да се оправят бързо.
 Филип от 1-ви в със хрема, но няма никакъв други симптоми, този път явно вече ще избият зъби. Долу венеца е побелял и е ужасно крив, за най-малкото реве и се тръшка. То му е и време вече за зъб, на 23 става на годинка.
  И той много яде. От края на декември взимам от частна кухня, порциите са по 200 гр. Сутрин яде каша/попара/кус-кус. На обяд манджичката, следобед десерта, като обикновено давам и плод, а вечер супата, в която слагаме и хляб. Преди заспиване пие 250 мл мляко.

Момичета, кажете честно, как се справяте?!

Мен предродилна/следродилна депресия не ме налегна, но напоследък започвам сериозно да се сдухвам. Нямам време за абсолютно нищо освен детето. Честно, ума не ми побира как тези от вас с по две или три деца още сте с всичкия си. Или аз съм голяма лигла, или вие сте нечовеци.

Предварително ви се извинявам за мрънкането и дългия пост! Който няма време за това хич да не продължава с четенето, все пак всички сме майки и за всички това е най-ценния ресурс. Знам, че всяко семейство и ситуация са различни, но предполагам, че в най-общи линии сходни неща ни се случват. Сега децата се хранят с твърда храна, по няколко пъти на ден готвим, доста от нас продължават да кърмят активно, бебетата прохождат и щъкат и пипат навсякъде, очите трябва да са ни на шест, всяко преобличане или сменяне на памперс е като борба с подивял крокодил, една разходка от час изисква поне толкова време приготовления, дневния сън става все по-рядък подарък от съдбата, "мамамам" ни съпровожда дори и до тоалетната, а това да се изкъпем, да си оскубем веждите или да полеем тъжногледащите ни растения си е чиста фантастика. Моя герой се буди към 6-7 часа след нощ, в която сме ставали да се кърмим през 2-3 часа най-много и като се кача на въртележката няма спиране до към 8, когато омаломощена припадам и заспивам без никакъв шанс да свърша каквото и да е било в "свободното ми време". Аз бях щастливка да не кача много килограми по време на бременността и за три месеца след като родих ги свалих. Уви, сега малките радости в живота ми са натъпкани със захар и ме водят бавно, но сигурно към бременните ми килограми, направо съм ужасена. Знам, че аз съм си виновна. Мъжа ми ми помага разбира се, когато може, но него го няма по цял ден и реално успява за кратко да го гледа сутрин и вечер, може би по час горе долу, които аз използвам да свърша задачи, които няма как с малкия. Не искам да звучи сякаш се оплаквам, че имам дете. Разбира се за мен той е най-голямото щастие и за нищо на света не бих го заменила, но усещам как еднообразието, стреса, самотата, липсата на време ме превръщат в човек, който не харесвам.

Имате ли някакъв трик за запазване на здравия разум, спокойствието и приличните килограми?

Ама колко точно си описала нещата...евала:joy:
Аз не готвя за дребното, купувам готови пюрета, супи и каши.
Преди 3-4 дни бях на ръба на нервна криза, ама аз съм си виновна , трябваше като ме ядоса мъжът ми, веднага да го лепна, а аз си затраях няколко дни в самосъжаление и резултатът не закъсня. Като почнах да викам 2 дена на всички и ми мина. Сега съм пак една добра и мирна:)
Успокоявам се, че е период. Давам си сметка обаче, че колкото и да ми идва нагорно понякога, не искам това време  да свършва. Не искам да се връщам на работа, искам да й гледам усмивката с трите зъба постоянно, да й слушам чучуниженето колкото може повече. Въобщеееее, не искам времето така да лети, оня ден родих, след някой друг ден ще празнуваме РД....та така, Дари, като се замисля и си припомня тези неща, всичко  ми минава.

О, аз от месец съм почти в нервна криза, но при мен е от недоспиване най-вече и струпали се много неща.
  Иначе на първо място не готвя, не само за детето, но и за нас изключително рядко. За него взимам готови пюрета и кухня. Домакинската работа по-принцип не ми е приоритет, в момента изобщо, повечето неща съм ги делегирала на ММ, но в момента е по-сложно защото правихме ремонт, местихме се в ново жилище и той беше доста ангажиран. За това последния месец ми е доста тежък.
 Общо взето моите задължения са сведени до детето, това, което работя от вкъщи, прането и тук там да поразтребя.
 Но аз съм си мързел и лигла по всички стандарти, така че...

Обмислям вариант да си потърся бавачка след месец-два, дори и само за 1,2 пъти седмично по половин ден. Аз приех да работя от вкъщи уж малко, но всеки дем ни дават още и още задачи и наистина съм скапана. Бебето заспива на гърда вечер от 21.30 до 23.30. Много ми е трудно.

Здравейте ! Дари не си сама определно с времето става и малко тихичко от към това, че не можем да се справим с всичко. По-малко спрят, повече внимание искат, аз също мн съм се депресирала. Аз имам и батко и всичко вкъщи върша аз, мм вечер когато се прубере помага, но на мен тока вече ми е взет. Готвене за нас, кухня да ходим да вземем, батко на училище да карам да взимам. Освен това има и друго задължения и просто понякога ми идва да седна и да рева от безпомощност. И да кажа, пе ние пък живеем с моите родители и реално аз готвя за 5 големи и пране и останалите неща е за мн хора. Никой не ми помага и мн ми идва. Замислям се и аз за помощник да взимам за по няколко часа. Имам нужда да изляза без 1 час да приготвям всичко и да нося бебе и да водя друго дете. Просто трвбва ден два отмяна за да се заредим за напред. Скоро пък започвам лекции и нямам търпение да вземе свекървата да дойдее да помага. Всички баби и дядовци работят и на никого не мога да разчитам. Мм ще взима отпуска когато съм на лекции за да се редуват със свекървата иначе не знам.....

Момичета моята бебка яде само пюре на обяд и то едвам 150гр ,останалото е кърмене :/ наддава си ама с това едно твърдо ядене незнам как ще е

Дара, добре дошла в отбора.
Само да ти кажа, че си късметлийка щом имаш все пак някаква помощ - мъжът ти. Аз и такава нямам, досега я е поглеждал сигурно 5 пъти за 20 минути и веднага ми я връчва. С нея готвя, с нея чистя, с нея ходя до тоалетна, с нея се къпя и всичко с нея. На една кола маска не мога да отида. Отдавна мислех да викам някоя позната за час-два и да й плащам да я погледа, но тя много плаче от всички. Ами детето е свикнало само с мен.
Едната баба е идвала 2-3 пъти за по 2 часа да отида да се подстрижа, че вече ходя като нищо в главата и това е.
Занемарих се тотално.
Късметлии са тези, които освен мъжете, имат и баби на разположение. Навън винаги се разминавам с майки и бабите, които бутат количките. Даже само баби или дядовци ги разхождат. При мен никога не се е случвало.
Само си викам да съм жива и здрава, аз ще се оправя, но е много трудно да не можеш да разчиташ на никой друг. Иначе няколко пъти питах по темите за хапчета за успокоение, то не се издържа на напрежението.

Общо взето стискаме зъби и се успокояваме, че е период. Мен това ме спасява да не изпуша съвсем, период е и ще мине, няма да е все така.
 На мен ми помага много ментовия чай за успокоение, въпреки че взимам и билкови хапчета. След година-две ще си се чудим какво толкова сме мрънкали и сме се изнервяли.

На човек му дотяга. Аз каката я гледах абсолютно сама по цял ден. Тогава ММ почиваше само в неделя. Бяхме на квартира и нямахме пари А аз някаква луда ентусиастка - чистене, готвене и много спорт като заспи бебето. И разбира се прическа и грим Тогава бях на 26.Баби нямаме. Майка ми е инвалид, а свекърва ми беше далеч, но и наскоро почина. Ами поотгледахме я, вече е почти на 10, много самостоятелно и добро дете.

И аз така се успокоявам, че няма да е все така. Тотално съм се занемарили, от две седмици се каня да се боядисам и все няма кога. За капак го закъсах със зъби и днес ходих да ми вадят мъдрец, естествено с малкия защото никой друг не може да го гледа за повече време, майка ми го занимаваше в кабинета докато приключим. И аз готвя за четирима възрастни, дядо си нямаме, но пък живеем със свекито и майка и .... все едно с две свекърви, които умират да ми лазят по нервите, все недоволни и все аз съм крива. Да са живи и здрави дребните, пък ние ще стискаме зъби.

Така като ви чета виждам, че лесно няма. Може би като тръгнат на градина и имаме малко време да си починем, ще е по-различно, макар че тогава сигурно ще ни липсват и ще плачем за тях. Ехх, няма угодия.

Аз реших, че малко ще преорганизирам приоритетите. В крайна сметка за детето ми е по-важно да съм щастлива и спокойна, а не толкова да е подредено или сготвено лично от мен. Мисля да започна да поръчвам от кухня за него няколко пъти седмично. Също така явно в момента време за всичко, което искам да правя няма, затова оставям всичко странично за след година и се фокусирам върху детето. И мисля също така докато спи през деня да го нароча време за себе си и то без телефона, защото с него не мога да си почина никак, само ми изсмуква времето. Ще правя йога, ще си чета, ще се погрижа за себе си или просто ще подремна. Това е, което измислих днес като стратегия, ще видим дали ще сработи.

Момичета, ако ние не помислим за себе си, няма кой. Пожелавам на всички ни да сме едни по-щастливи майки за децата си и още по-добър пример!