Чорапените чудовища и други бедствия :)

Чорапено, та чорапено. У нас има чудовище, дето яде ластици за коса. Особено много обича на детето ластиците, но и моите не отказва.

Наскоро намерих един чорап завит в килим

Охххх, успокоих се, че не само аз отглеждам Голямото Страшно Вечно Гладно и Ненаситно Чорапено Чудовище .

Май и ние се включваме към Къщата на Призраците

Имам и Чудовище, което се изхранва с малки ножички. До една си ги присвои, нямам с какво да си изрежа ноктите

И едно друго, което няма претенции какво ще докопа, стига да е по-важно и ценно. Сега си е харесало всичката Коледна стъклария - чаши, чинии, купи. Всичко е проверено по няколко пъти, включително и мазето, останалата украса е налична, но чупливите неща - не. Същото това отмъкна и любимата ми стъклена тенджера за готвене на пълнени чушки . Мецец по-късно милостиво върна капака, но самият съд - не. Забравих - и съвсем наскоро купената ми ванилия стана негова жертва

В детската стая пък живее по-малкият брат на Крадливото Непретенциозно Чудовище (виж по-горе). То си пада по канцеларски материали от всякакъв вид. Както вече казах, тези нашите не подбират - Канцеларското и пергели яде, и особено харесва гуми. Моливите и химикалите са му като стандартна закуска.

А пък сестрата на гореизброените си харесва шноли. Понякога връща, по-често - не.

С две думи - у нас е весело!

Пожелавам на всички много успехи в неравната Чудовищна борба!

При мен живее нещо,което се изхранва с фибичките и ластичките на детето.Аз имам един ластик и една шнола,моите не ги закача.Обаче на малката госпожица изчезват за норматив.На месец купувам минимум едно стекче фибички и едно пакетче ластички.И вечно няма!!!

Наскоро чорапеното чудовище прояви милост и върна около 90% от чорапите на голямата щерка - накуп в гардероба, който изпразних на земята. Сформирах има-няма 20 чифта, което не пречи на пубер да тръгва сутрин с чорапи за маратонки и голи глезени.

В училището на девойката живее и чудовището което яде лепило. Всяка седмица купувам ново и вечно няма. Питах я дали тя си го хапва, не изчезвало безследно.

Дребната не се впечатлява от чорапеното чудовище. Просто хваща някъкви самотни чорапи (поне гледа да са един размер) и си ги обува без значение от цвета

Чорапеният полтъргайст ме тормози от години. Тъй като обитавам 2 континента проблемът е нерешим, защото това чудо ме следва неотлъчно.
Имам си и една хала, която постоянно е гладна. Лампичката на хладилниците вечно свети около 3 посред нощ.

Ох, пропуснах чорапогащното чудовище. Много по-страшно. Излиза ми прекалено скъпо. Тъй като моята тинейджърка играе народни танци за там ни искат много плътен бял чорапогащник. Първо - бели чорапогащници почти няма, второ - никога не са достатъчно плътни. И поради тази причина купуваме по два чифта, да се обуят един върху друго - средна сума около 16-18 лева на концерт (участие). До следващия път чудовището ги е изяло. И отново сначале  

Чорапено чудовище не вирее при мен, явно съм много страшна. Но това, което се храни с фиби и шнолки е с мен от детските ми години още. Мислех, че ме е забравило, когато бях с къса коса, но после дъщеря ми поотрасна и се почна наново. Сега и аз реших да пусна малко по-дълга коса, която все ми пречи и ми трябват фибички за нея и ... купувам, ли купувам. Доста добре си хапва гадината при нас, а мъжът ми мрънка, че само за фиби и шноли работел.

Ма това нищо не е.
На мен веднъж чудовището ми изяде един красив бял дантелен сутиен. Прострях го и край - изчезна. Тогава живеехме на 12 етаж и хич не можех да си представя как чудовището тайничко се промъква по балконите нагоре, достига нашата тераса, открадва САМО моя сутиен и си тръгва.
Мистерията биде разгадана, когато разлюлях завесата в хола - също бяла и дантелена и намерих сутиена там. Явно прелитайки от терасата към канапето в хола се е закачил и си останал скрит там.
А може и друго да е. Имаме едно друго чудовище вкъщи, което крие разни неща, оставя ме да ги търся с часове (колко пъти съм преравяла кофата за боклук няма да казвам) и накрая, уморено да играе на криеница, ги оставя точно там, където най-много съм ги търсила и то най-отгоре.
Веднъж ми сви този номер на митницата. Не мога и не мога да намеря паспорта на детето и туйто. Извадих тържествено чантата си на капака на колата, разкостих я - ми няма го. И тръгнахме да си се прибираме. Аз мърморейки и извинявайки се на цялото семейство продължих да ровя в чантата си и НАМЕРИХ ПАСПОРТА.
Веднъж пък беше скрило четките за зъби на цялото семейство по време на една ексурзия. Знаех къде съм ги сложила, но като пристигнахме, просто ги нямаше. Купихме нови и намерихме нашите като си се прибрахме у дома чак. Там, където си знаех, че съм ги опаковала.
Ужасно същество. Заради него имаме вкъщи един лаф по повод загубените вещи - Ще го намерим, когато вече не ни трябва. И почти винаги така става.
Само чорапи не връща де.

Тоя, дето яде чорапи, ластици и фиби, живее и в нас. Но също така имаме и полтъргайст, който омита на секундата каквото и да си си оставил някъде за ядене. Отваряш вафла, отхапеш малко, решаваш, че после ще си я доядеш, след малко отиваш, опаковка има, вафла няма. Кутия с бисквити - същото. Нещо вкусно от снощи, прибираш се с надеждата, че сега ще си хапнеш за обяд, обаче не. Купата стои, храната я няма. И всеки път като кажа на висок глас "Абе бях си оставила/тук имаше ... Някой да знае къде е?", 16 годишният ми син някак гузно казва " Ами аз  го намерих и не знаех,  че е твое" 😂

Срещу крадливото чудовище на шоколад аз намерих лек - крия си сладките неща, особено шоколад и буркан с нутелка в тайници и като реша (а то е често) тайно ям.
Ако опаковката шушка и има агент наблизо, начупвам блокчето изцяло и не се чува.

За тайно място - миялната върши чудесна работа. Преди години, като спазвах Дюкан си криех там колата лайт. Ако беше на видно място се изпиваше, там никой не можа да я открие.

Чорапено чудовище си нямаме. Имаме си обаче ученолюбив полтъргайст в детската стая, който не крие, ами направо изяжда всички нови тетрадки. Не подбира - и  на квадратчета, и на редове, всеящно е. Днес отново трябва да попълвам липсите. За кой ли път тази учебна година?

С чудовището, което живее в класната стая на сина ми и краде от гумички до портмонета, съм отказала да се боря, предадох се.

С балетното чудовище вкъщи все повече се разбираме и се е отказало да крие нещата за балета.

О да, и ние си имаме някакво ученолюбиво чудовище вкъщи. Непрекъснато изчезват моливи и гумички.