Моя е на прага на тинейджърството и искренно се надявам "приятелствата" да се разредят. Всеки с който играе вече е в графа приятел. Реално има 4-5 с които наистина си пасват играят от години и адски добре се разбират. Това не пречи РД да са с по 30 -35 деца. От сега сме се разбрали че тази година е за последно. Догодина с най-близките 5 деца.
- Публикувана: 15 дек. 2019, 10:52 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2020, 11:05 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 7
Синковеца /13 г./ си покани 3-ма съученици, дадох им пари и отидоха в Парадайз МОЛ. Ходиха на кино, после минаха през КФС, един боулинг и се прибраха. Другата година в новото училище не знам как ще е - той е роден края на октомври и няма да има достатъчно време да създаде нови приятелства според мен, за да кани някого.
Моят син е роден през лятото и никога не е празнувал със съучениците си. Все сме някъде на почивка по това време и децата са случайни, почиващи като нас. Обикновено е градинско парти с много балони, различни соленки за похапване, торта и сокове. Винаги са се забавлявали безумно на такива партита 
Синковеца /13 г./ си покани 3-ма съученици, дадох им пари и отидоха в Парадайз МОЛ. Ходиха на кино, после минаха през КФС, един боулинг и се прибраха. Другата година в новото училище не знам как ще е - той е роден края на октомври и няма да има достатъчно време да създаде нови приятелства според мен, за да кани някого.
От 2-3 години точно така си празнува рождените дни. 2-3-ма общо хапват, играят, ако решат кино, давам пари на джоб и програмата е волна.
Като беше малък правихме събирания по 10-тина деца, че и повече, но вече не виждам смисъла. Приятелчетата са 2-3, а останналото е просто за пълнеж или пари хвърлени на вятъра.
Моят син е роден в началото на октомври и също не успя да се сприятели в новия клас за кратко време,обаче за съжаление, успя от началото да си създаде ако не вражда,то леко неприятни отношения. Уж се поизгладиха нещата. Тъй като не празнувахме поради заболяване, му беше двойно криво, а от друга страна контактите му с децата, с които е бил проятел досега също се поотслабиха.
С годините броят на гостите намаляваше от 10-12до 5-6 деца,но все още ходи и го канят по клубове,основно с игри.
Идеята за кино и почерпка ми харесва и май вече ще се свежда до такъв тип празнуване.
С годините броят на гостите намаляваше от 10-12до 5-6 деца,но все още ходи и го канят по клубове,основно с игри.
Идеята за кино и почерпка ми харесва и май вече ще се свежда до такъв тип празнуване.
Синковеца /13 г./ си покани 3-ма съученици, дадох им пари и отидоха в Парадайз МОЛ. Ходиха на кино, после минаха през КФС, един боулинг и се прибраха. Другата година в новото училище не знам как ще е - той е роден края на октомври и няма да има достатъчно време да създаде нови приятелства според мен, за да кани някого.
От 2-3 години точно така си празнува рождените дни. 2-3-ма общо хапват, играят, ако решат кино, давам пари на джоб и програмата е волна.
Като беше малък правихме събирания по 10-тина деца, че и повече, но вече не виждам смисъла. Приятелчетата са 2-3, а останналото е просто за пълнеж или пари хвърлени на вятъра.
Моят синковец, понеже играе на няколко игри на PS и на компа, има приятели от там. Едно дете от стария му курс по английски, с което редовно излизат и ходят на кино, едно дете от плуването, едно дете от курсовете му за матурите и 2 деца от класа му. Та най-вероятно може да позадържи дружбата още някоя и друга година в новото училище, докато си намери нови приятели там
Ох момичета, моля ви да ме успокоите. Направо откачам вече. Това постоянно повтаряне за всяко нещо направо ме вади от равновесие вече. Ама буквално за всяко нещо. Точно преди тръгване за където и да е се почва едно мотаене, едно "Ей сега, изчакай малко", едно лутане, като муха без глава - все едно не знае какво да прави. И се почва едно викане от моя страна "Айде бе човек, влизай да си измиеш зъбите и лицето." "Айде бе човек, обличай се" "А чорапите няма ли да обуеш" "Айде влизай да се срешеш", Айде сега обувките, якето и шапката" "А бе сложи я тая шапка бе - навън е 2 градуса" Излизаме и хоп - "Аз май си забравих шапката" Лелееее, идва ми да го удуша на моменти
Ох момичета, моля ви да ме успокоите. Направо откачам вече. Това постоянно повтаряне за всяко нещо направо ме вади от равновесие вече. Ама буквално за всяко нещо. Точно преди тръгване за където и да е се почва едно мотаене, едно "Ей сега, изчакай малко", едно лутане, като муха без глава - все едно не знае какво да прави. И се почва едно викане от моя страна "Айде бе човек, влизай да си измиеш зъбите и лицето." "Айде бе човек, обличай се" "А чорапите няма ли да обуеш" "Айде влизай да се срешеш", Айде сега обувките, якето и шапката" "А бе сложи я тая шапка бе - навън е 2 градуса" Излизаме и хоп - "Аз май си забравих шапката" Лелееее, идва ми да го удуша на моменти
Ох момичета, моля ви да ме успокоите. Направо откачам вече. Това постоянно повтаряне за всяко нещо направо ме вади от равновесие вече. Ама буквално за всяко нещо.
От както може да заявява желания и да избира - 5-6 годишен ,винаги е редуцирал бройката на гостите си до 5-6, отделно в началото аз прибавях още някое друго дете, ако ми позволеше. Никога не е искал да събира много гости и често ме изненадва с избора си, като не кани дете, за което съм си мислела, че са близки. Степенува си някак си приятелите.От класа в гимназията две момчета са му най-близки приятели, други 4-5 са просто приятели и контактува в рамките на училището, за което съм благодарна, защото не са цветя, но пък искат да дирижират парада.
Рожденните дни последните години - в близкото заведение в парка, 5-6 момчета от училище и спорта.Вечерта се събираме с приятели с момичета на неговата възраст, с които също е близък, но напоследък си дели обкръжението на момчешко и момичешко и за сега не иска да ги събира. Предполагам се мъчи да гради някакъв имидж на нещо си сред момчетата, а пък прави слуш на момичетата .
Споко...и при нас е така 
Почти за всичко.
Вчера имахме драма с раницата за плуване...уж като тръгвахме на път я взе, че вчера на връщане да го оставим направо на басейна. Да, ама ряница нямаше в багажника. Айде у дома...решихме, че я е забравил на пейката /щото мама казала там да я остави/ пред блока и някой си я намерил. Вътре карта за плуване, 10кинта, очила за още 50 и ...айде набързо един скандал. Качваме се у дома и хоп! раницата си виси на закачалката
Та така...
Почти за всичко.Вчера имахме драма с раницата за плуване...уж като тръгвахме на път я взе, че вчера на връщане да го оставим направо на басейна. Да, ама ряница нямаше в багажника. Айде у дома...решихме, че я е забравил на пейката /щото мама казала там да я остави/ пред блока и някой си я намерил. Вътре карта за плуване, 10кинта, очила за още 50 и ...айде набързо един скандал. Качваме се у дома и хоп! раницата си виси на закачалката
Та така...
Миналата година ставаме сутринка за първа смяна - още е тъмно и на двамата ни се спи сериозно, и т.н. Та, оправяме се, тръгваме, качваме се в колата, стигаме пред училището и о, изненада - забравили сме раницата вкъщи. Аааайде обратно бързо да взимаме раницата. Естествено закъсня за първия час, ама това е положението 
Аз вече съм на принципът"не чувам- нося си последствията". Да свикват от рано. Забравил нещо-да си мислел. Имаш забележка или подобно- клъц компа.
Не отглеждам принцеси и аз не съм прислужница.
Не отглеждам принцеси и аз не съм прислужница.
Ооо и аз съм решила да мина на този режим. Само чакам да мине този ужасен 7-ми клас, защото всяка грешка носи сериозни последици върху оценките и знанията. Но следващата година го оставям да се оправя и хич няма да се занимавам повече с него. То ще е направо срамота - дърто магаре. А пък и ще имам първокласничка, така че няма как да се занимавам с него вече. Каквото съм могла съм направила за тези 7 години. От тук нататък да се оправя.
Оставен е сам да се оправя за училищните неща,като учебници,раница,тетрадки,помагала и т.н.Това е негов ангажимент.В началото беше трагично,все нещо забравено,загубено...възстановява се с негови пари,еми има ефект,забравена шапка=мръзнеща глава и т.н.носи си последствията.Но да,повтарям и аз по 100 пъти да се изкъпе,да си измие зъбите,общо взето хигиената е драмата.
