Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 дек. 2019, 17:19 ч.

Филмите, белязали живота ни

  • 2 080
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • България
  • Мнения: 3 738
Да си кажа за Междузвездни войни.
Може да не е най-добрият филм, но усещането да го гледаш в препълнения, тъмен киносалон, в който ако някой кихне - всички шъткат е несравнимо. Не е като да гледаш сам от малкия екран, колкото и да е голям вече този екран.
Харесвам старите кина с големите киносалони, в които седалките са на различни нива.
А и в личен план - любимите ми хора, с които гледах филма вече ги няма. Затова тези спомени са ми много скъпи.

# 16
  • Мнения: 63
В България никога не е имало масова истерия по МВ и самите записи са се появили много по-късно, в сравнение с другите страни.

Не е така, имаше истерия. Аз бях около 10 годишна, когато се появиха първите серии. Още помня как се редяхме пред кино "Комсомол" в Пловдив, за да ги гледаме. И как после си играехме с лазерни мечове. Истината е, че истерията беше повече сред момченцата, но понеже си играех повече с момченца, бях изложена на нея. Моите връстници са луди по тези филми от малки, както техните деца са луди по Хари Потър примерно.

# 17
  • Мнения: 17 529
Интересно, в моето детство ходех често на кино (примерно, гледала съм няколко епизода на Смъртоносно оръжие на кино, Джеймс Бонд, както и други филми от онзи период), но МВ ги имаше само на касети. "Невидима заплаха" е първият, за който видях плакати и беше в годините на голямата инфлация... И не си спомням да е имало истерия, като на Запад (или като при Хари Потър) - някои от съучениците ми знаеха филмите, но не всички. Индиана Джоунс като че беше по-популярен (пак от касети).
 Аз съм на 35, така че не съм сигурна - може би става дума за по-ранни години.

# 18
  • Мнения: 2 298
Индиана Heart Eyes...беше забранен, когато бяхме ученици и с хитрости се промушвахме в киносалоните. Междузвездните лично аз малко по-късно ги открих, но към момента сме запалили и децата по сагата и винаги си ги гледаме с удоволствие.

"Сибирският бръснар" съм го гледала поне 10 пъти.

И разбира се всички велики ленти с Ал Пачино, Джак Никълсън и Робърт Де Ниро...

Последна редакция: пт, 20 дек 2019, 16:28 от Блю

# 19
  • България
  • Мнения: 3 738
Интересно, в моето детство ходех често на кино (примерно, гледала съм няколко епизода на Смъртоносно оръжие на кино, Джеймс Бонд, както и други филми от онзи период), но МВ ги имаше само на касети. "Невидима заплаха" е първият, за който видях плакати и беше в годините на голямата инфлация... И не си спомням да е имало истерия, като на Запад (или като при Хари Потър) - някои от съучениците ми знаеха филмите, но не всички. Индиана Джоунс като че беше по-популярен (пак от касети).
 Аз съм на 35, така че не съм сигурна - може би става дума за по-ранни години.
Да, пропуснала си хубавото време на МВ. Аз съм на 47 години и бях малка, когато филмът беше хит.
Така пълно киното е било само за Хан Аспарух.
Дни по-рано се купуваха билетите, опашките бяха страшни, а често и местата бяха дублирани.

# 20
  • Мнения: 63
Интересно, в моето детство ходех често на кино (примерно, гледала съм няколко епизода на Смъртоносно оръжие на кино, Джеймс Бонд, както и други филми от онзи период), но МВ ги имаше само на касети. "Невидима заплаха" е първият, за който видях плакати и беше в годините на голямата инфлация... И не си спомням да е имало истерия, като на Запад (или като при Хари Потър) - някои от съучениците ми знаеха филмите, но не всички. Индиана Джоунс като че беше по-популярен (пак от касети).
 Аз съм на 35, така че не съм сигурна - може би става дума за по-ранни години.

Да, става въпрос за 80-те години, така наречения "хепи соц", когато вече нямаше такива репресии и имаше повече отвореност към Запада. А като казвам "моите връстници", имам предвид хората между 45-50 години. Ние първите "Междузвездни войни" сме ги изгледали по кината. На едни мои приятели момченцето от 2-годишно ходи с джедайска плитка, вече тийн, плитката си седи, мама и тати не я режат.

# 21
  • Мнения: 2 311
Обожавам сериала "Старгейт SG1". Гледам всички сезони всяка година. И така няколко поредни години. Потапям се в историята, в другите светове, пътувам с героите в галактиката. Невероятно. Пренася ме поне за няколко часа извън сивото ежедневие.

# 22
  • В Космоса
  • Мнения: 9 095


Сериалът разбира се е Туин Пийкс, тотална психария, която гледахме семейно и това беше едно от малкото хубави неща в семейството преди да се разпадне.


Ау, как можах да го пропусна! Това чувство, когато започваше, мелодията - никога, никога няма да ги забравя.

# 23
  • Мнения: 2 274
Охххх, още един глас за Туин Пийкс...изпитвах инерес и ужас едноеременно

# 24
  • София
  • Мнения: 7 510
Ехе, как на касети МВ, по колко пъти го гледахме в киното 😂 и събирахме всяка картинка и трошица, свързана с тях. Имах огромна колекция от картички от филма, за съжаление, майка ми ги е изхвърлила. Толкова ги обичах оригиналните филми, че не съм изгледала нито една от новите, изсмукани от пръстите серии.

# 25
  • Мнения: 296
Явно сте били късметлии да гледате МВ на кино. Аз гледах само тунингованите версии на кино, а преди това на долнопробно ВХС качество. Преди малко гледах епизод 9 и посърнах ...

Сетих се че забравих за E.T.  Филмът е от 1982 г., но у нас нас беше прожектиран 1985-86 г. и след като го гледах майка ми ми каза, че родата на Е.Т. ми се е привиждала постоянно няколко дни. Наскоро го гледах пак и е смешен, но за времето си беше направо с елементи на хорър Simple Smile

Припомних си също, когато имаше образование в (Н)РБ и съучениците ми бяха на задължителна занималня след часовете, а аз като отличник се чудех какво да правя и се принудих да ходя сам на кино в Цанко Церковски и бившето Глория Палас (по настоящем няква чалготека). Така гледах Робокоп и после бая време отигравах походката и ваденето на патлака от кобура. Също така намразих Жега, защото имаше билети само за първия ред и през цялото време си въртях главата наляво и надясно да смогна на субтитрите, при все че пишнан гаджето се одрема в скута ми почти в началото, но аз си останах мазохист докрая, пари съм дал за прожекцията да му се не види Simple Smile

Друга класика е Уилоу, който гледах в кино Изток, сегашна Била и денс център. Тогава още не можех да чета субтитрите и баба ми ми четеше, а аз после разказвах на баща ми. Ех какви времена бяха само ...

Пропуснах и най-голямата класика-филмите с Бъд Спенсър и Терънс Хил, банални, но винаги забавни. Висене на опашки за билети, докато ги пуснат на касети.

Най-готино обаче беше тръпката-един намира видео касета, друг намира видео, трети осигурява терен и т.н. и накрая се събираме една дузина хлапетии и изпиваме телевизора, без да сме имали ни най-малка идея, че след години ще се превърне в ХД, 4 нещо си, 3/4Д и т.н.

Още по-забавно беше че с чичо/дядо ми си организирахме периодично киномаратон (по няколко филма на ден), а той заплеса понякога забравяше да вземе повече пари и добре, че майка ми беше предвидлива та спасих положението няколко пъти ...

# 26
  • IC 1101,Abell 2029
  • Мнения: 228
Филми които чак са белязали живота ни е силно казано според мен,но по точка едно това са безспорно Междузвездните войни/само 4,5 и 6 част/,въпреки че сега ми се струват доста детски и не ми се гледат,а преди време ситуацията беше коренно различна.А че имаше масова истерия по време на прожекциите им,имаше и още как.Затова и киносалоните бяха така претъпкани,както вероятно за никои други филми или сага.Сантиментална стойност носят за мен и филмите с Чарли Чаплин и който не ги е гледал,изпуска страшно много.Сещам се и за други...Търсете идола(1964),Хамлет/ако не се лъжа,версията от 1948г./,комедията "Невероятните приключения на италианци в Русия",както и индийските "Слонът,моя приятел" и "Обичта на майката".
По точка две:Оставям настрана блокбастери като филмите с Индиана Джоунс,Властелинът на пръстените,Терминатори,Матрици и прочее и се спирам на три филма,които мога да гледам отново и отново и това са Златото на Маккена(1969),Смърт край Нил(1978) и Теория на конспирацията(1997).След тях се сещам и за "Последният влак от Гън Хил"(1959) и 12 разгневени мъже(1957),както вероятно има и още не един и два,но пък да не стане прекалено досадно да ги изреждам тук.

Последна редакция: сб, 21 дек 2019, 16:39 от alex_bg

# 27
  • Ню Йорк/София
  • Мнения: 726
"Ах, този джаз!", белязан е с татко и малко преди да почине от рак.
Не искам да връщам този спомен, но песента към него е част от татко.

# 28
  • Мнения: 2 142
Филмът, който ме беляза и преобърна някои мои представи, е Eternite.
https://m.imdb.com/title/tt3564574/
Дотолкова разтъсващ, че не събрах смелост да го гледам повторно.
Филмът, който остави в мен огромна нежност и любов, е 5 to 7
https://m.imdb.com/title/tt2486678/

# 29
  • София
  • Мнения: 4 200
Ранното детство премина под знака на "Робинята Изаура", "Седморката на Блейк", "Планетата на маймуните". Няма как да забравя как лятото отиваме на палатка и ще пропуснем серията. В целия къмпинг се намират 2-3 телевизора и познати, и непознати примъкват сгъваеми столчета, за да гледат.
 
Естествено и култовото редене на опашка за билети, за "Междузвездни войни". След като премина първоначалната блъсканица за първата пусната серия, ни заведоха втори път и от училище, а накрая я изгледах и трети път в лятно кино в Несебър. Небе и звезди над теб, космос и звезди на екрана, всички дъвчат чирузи занемели...и някакъв зевзек се изцепва: "Ей цялата вселена осмърдяхте с тия чирузи" Stuck Out Tongue Winking Eye

Имаше една поредица: "Разкази с неочакван край". Както и филмът "Гатака" - не знам защо точно, но са ми се запечатали и са ме впечатлили.

Продукции като "Властелинът на пръстена" и "Хобит" , "Хрониките на Нарния" много си ги харесвам и до сега. Носят ми една приключенска нотка от детството, съчетана с вярата, че доброто трябва да победи.

И нещо с отрицателен знак. БГ филмът "Следователят и гората". Беше един от първите излъчени в поредицата "Студио Х". Явно съм била малка за реализмът, но ми се стори отвратителен. Запомних песента от филма и всеки път когато я чуех по радиото потръпвах. Помня я и до днес. Често се сещах за него през годините. Опитах да го изгледам преди около 2 години. Нещо като терапия... ми гадничък си е.

Общи условия

Активация на акаунт