Здравейте! От много време Ви чета и дълго време обмислях как да си формулирам проблема, за да получа адекватен съвет. Четях темите с надеждата да намеря отговор на въпросите си, но ..нищо.
Аз съм на 22 години, а моя приятел е на 26. Заедно сме от пет години, а от три живеем заедно - на семейни начала. И след тези въведения да си дойдем на проблема: бюджетът ни е общ. Аз давам целия си доход, а той - колкото прецени. Взима доста висока заплата и може да си позволи(м) много неща, но въпросът е, че той НЕ ЖЕЛАЕ. Дава само една част от дохода си, защото останалите иска да ги спести - не спестява за нищо конкретно, а просто така "за спорта". А когато сме говорили за сватба, което на мен ми е мечта, той защитава позицията, че това е най-безсмисленото харчене на пари..което също ме наранява.
И за да илюстрирам още по пълно проблема разказвам случка от днес. Бяхме в голяма верига магазини и аз се загледах по един хранителен продукт (4лв) и се зачетох по етикета. В този момент той дойде, взе ми от ръцете храна и я върна на стелажа и ми каза да тръгваме. Дребен, но според мен много показателен пример.
Постоянно ми иска отчет колко пари съм взела от бюджета ни, какво съм купила, колко са стрували нещата и т.н. Аз се чувствам сякаш трябва да искам позволение от него дали мога да купя чай, червило или тоалетна хартия.
Това нормално ли е според вас? И всички това според мен се корени в целта му да се спестят някакви пари, независимо дали са 2,3,4 или 10.. А не ми се мисли, когато/ако един ден имаме деца и ще трябва да се купуват нещата за отглеждането му. Сигурно ще спорим за цената на памперсите..
И като заключение ще уточня и повторя, че финансово сме добре и може (на теория) да си позволим много неща и стиснатостта му не е породена от нисък доход. Има ли шанс той да се промени и ако да - как? 🥺🙁
Аз съм на 22 години, а моя приятел е на 26. Заедно сме от пет години, а от три живеем заедно - на семейни начала. И след тези въведения да си дойдем на проблема: бюджетът ни е общ. Аз давам целия си доход, а той - колкото прецени. Взима доста висока заплата и може да си позволи(м) много неща, но въпросът е, че той НЕ ЖЕЛАЕ. Дава само една част от дохода си, защото останалите иска да ги спести - не спестява за нищо конкретно, а просто така "за спорта". А когато сме говорили за сватба, което на мен ми е мечта, той защитава позицията, че това е най-безсмисленото харчене на пари..което също ме наранява.
И за да илюстрирам още по пълно проблема разказвам случка от днес. Бяхме в голяма верига магазини и аз се загледах по един хранителен продукт (4лв) и се зачетох по етикета. В този момент той дойде, взе ми от ръцете храна и я върна на стелажа и ми каза да тръгваме. Дребен, но според мен много показателен пример.
Постоянно ми иска отчет колко пари съм взела от бюджета ни, какво съм купила, колко са стрували нещата и т.н. Аз се чувствам сякаш трябва да искам позволение от него дали мога да купя чай, червило или тоалетна хартия.
Това нормално ли е според вас? И всички това според мен се корени в целта му да се спестят някакви пари, независимо дали са 2,3,4 или 10.. А не ми се мисли, когато/ако един ден имаме деца и ще трябва да се купуват нещата за отглеждането му. Сигурно ще спорим за цената на памперсите..
И като заключение ще уточня и повторя, че финансово сме добре и може (на теория) да си позволим много неща и стиснатостта му не е породена от нисък доход. Има ли шанс той да се промени и ако да - как? 🥺🙁
Как го търпиш тоя имбецил, падам просто.